неделя, 29 декември 2013 г.

Интервю с младежи от Комунистическата организация на Гърция (КОЕ)

 /Ерик Рибеларси се срещна с 10 младежи, членове на Комунистическата организация на Гърция(КОЕ). Те дискутираха техните биографии и натрупан опит, студентското движение, Гръцката комунистическа партия(ККЕ), революционната стратегия и политическите инициативи на революционните комунисти в рамките на гръцката криза/

Може ли да ми разкажете как станахте комунисти? Как се свързахте с КОЕ?

Даная: Аз участвах в анархисткото движение. През 2006 г. Бях част от студентското движение против приватизацията на образованието. Това движение беше масово, 400 факултета бяха окупирани. Стигнах до идеята, че е нужна организация и организирана борба, и реших да се присъединя към КОЕ. Осъзнах, че в анархистките групи има неформално лидерство. Лидерите ръководят неформално и без да може да им се оказва контрол. Осъзнах, че имаме нужда от официални и признати водачи.

Ева: Докато бях дете, баща ми беше в Синаспизмос и това ме караше да мисля, че не харесвам комунистите. Когато реших да се включа в КОЕ, той винаги ми четеше лекции за Сталин и Мао, и се шегуваше: „Маоистите ще те отведат в планината“. Присъствах на едноседмичен летен лагер на КОЕ, където по цял ден обсъждахме различни политически въпроси. И да, трябваше да ставаме в 8 сутринта и да работим здраво, но аз си казвах: „Това ми харесва. Иска ми се целият свят да бъде както е тук“. Реших да се присъединя към КОЕ.

Може ли да ми разкажете малко повече за работата ви в университетите?

Кристос: Ние сме част от „Ляво обединение“ – студентска коалиция, свързана със СИРИЗА и представляваща част от Студентския съюз. В „Ляво обединение“ участват всички партии от СИРИЗА (Коалиция на Радикалната Левица – бел.прев.). Това е коалиция за организиране на студентите в универститета. „Ляво обединение“ е организационно независимо, но политически свързано със СИРИЗА.
Начинът, по който работят нашите университети, е такъв, че всички студенти са членове на Студентския съюз, но не всички студенти са членове на някоя от студентските коалиции в рамките на Съюза, като „Ляво обединение“ или коалициите на ККЕ, Нова демокрация, ПАСОК или АНТАРСИЯ (Фронт на гръцката антикапиталистическа левица). Ние от КОЕ се борим за обща линия на „Ляво обединение“, което да се бори срещу Меморандума за строги икономии, а също така се стремим да свържем студентските борби с тези на останалата част от гръцкото общество.

Ева: През 2006 г. В Гърция имаше успешно студентско движение в държавните университети след опитите да се приватизира общественото образование. Буржоазните партии казваха, че приватизацията ще „увеличи стойността на нашите дипломи“, но на практика приватизацията щеше да означава понижаване на качеството на образованието и на уменията, които се придобиват в университетите.
Ние имахме масови асамблеи и окупации на университетите. Полицията не можеше да ни спре, защото законът й забранява да влиза в университетите и защото ние й оказахме решителен отпор. Ние успяхме да осуетим приватизацията на университетите.
През 2008 г. избухна бунт след извършеното от полицаи убийство на Александрос Григоропулос. КОЕ определи в анализа си, че този бунт е следствие на социалната и икономическа криза. Ние решихме, че студентите от КОЕ трябва да се борим мисленето на студентите да се разпростре върху въпросите на общото политическо положение, а не само върху специфичните за университетите проблеми. Ако искаме да сме активни, трябва да се борим против МВФ. Ако не генерализираме борбата, ще бъдем изолирани и смачкани.
Даная: Чрез извършените реформи правителството се опита да ни раздели на отделни специфични борби и на малки групи по интереси. По това време ККЕ и АНТАРСИЯ ни обвиняваха затова, че не се борим по конкретни студентски въпроси. Същевременно, ПАСОК и Нова демокрация набираха хора за техните студентски организации чрез организирането на ски-екскурзии, купони и угощения.

Споменахте за обща политическа борба на цялото общество. Може ли да ми кажете нещо повече за това?

Джон: Ние смятаме, че тече всеобща радикализация на гръцкото общество. Развива се общо радикално движение, което не е обезателно комунистическо, то не е наясно по много въпроси, но то е радикално.

Даная: Нашият пръв приоритет е да се борим за нов широк политически фронт, много по-широк от СИРИЗА. СИРИЗА трябва да е част от него, но този фронт трябва да обединява всички борби на народа.

Джон: Ние мислим, че вътре в този фронт хората могат да се обединят около няколко ключови политически въпроса. Главният въпрос е да се отхвърли специалният режим на Тройката (ЕС-Европейска централна банка-МВФ), която трябва да напусне Гърция. Този въпрос не се свежда само до участие в изборите. Трябва да разобличаваме „Европейския експеримент“ навсякъде. Трябва да спечелим на наша страна хората, които гласуваха за ПАСОК заради обещанията на ПАСОК да се противопостави на Меморандума. Това е главната цел за комунистите днес. Младежите от ККЕ и АНТАРСИЯ отказват да признаят това. Трябва да се борим в съответствие с реалностите, в които живее гръцкият народ.

Даная: Не мислим, че протестното движение само по себе си ще доведе до социалистическа революция, но ако се борим против Тройката и против специалния режим, може да възникне нова революционна ситуация.

Джон: Останалите партии просто се опитват да повтарят революциите в Русия и в Китай. Ние сме на мнение, че нашата революция ще израсне от основните политически проблеми на гръцкия народ. Живеем в страна, която не е независима и която нищо не произвежда. Тук няма работещи заводи. Общественото съзнание не е узряло за комунистическа революция. Но в него се развиват много радикални тенденции.

Ева: В Гърция съществува капитализъм със специфични характеристики, с финансова окупация и политическа диктатура. Гърция е страна, зависима от империализма, подобно на Португалия, Италия, Ирландия и Испания, където също се налагат Меморандуми. Днес ние се борим за независимост, истинска демокрация и възстановяване на Гърция. Ние вярваме, че ако успеем да осъществим тези дълбоки промени, ще се озовем в нова ситуация, подходяща за революция. Не мислим, че може да се стигне до комунизма чрез повтарянето на думите комунизъм и социализъм по един милион пъти на ден. Това е, което правят ККЕ и АНТАРСИЯ, те говорят за комунизъм и социализъм, без да правят конкретен анализ на гръцкото общество.

Може ли да ми кажете нещо повече за ККЕ? В САЩ и на други места хората възприемат ККЕ като революционна партия. Вярно ли е това?

Даная (смее се): За всеки в Гърция е очевидно, че ККЕ не е революционна партия. ККЕ има материална база: има много вестници и професионални бюрократи.
Василис: ККЕ отказва да участва в което и да е масово надигане в Гърция. След премахването на фашистката военна хунта през 1974 г. ККЕ се беше изравнила по сила с водещите буржоазни партии. ККЕ мисли, че всички инициативи трябва да произтичат от нея, а не от хората. В програмата на ККЕ се говори за революция, но на практика те са против революцията. Те са против борбите на хората. Те имат двойнствено отношение в борбата срещу Меморандума. Те отказват да участват и в резултат те пречат на хората да се борят против Меморандума.

Ева: Предизборната им листовка се беше съсредоточила в нападки срещу СИРИЗА.

Даная: Трябва да сме наясно, че това се случва, защото ККЕ са се превърнали в професионални бюрократи, чиято единствена цел е да увековечат сегашното си място в обществото. Целите им нямат нищо общо с революцията, а с това просто да останат една малка група в лявото крило на Европейския парламент.
Ева: Те не вярват в народа. И за хората това е очевидно.

Даная: Те са обсебени от желанието за чистота. Ленин и болшевиките бяха заедно с меншевиките в РСДРП, като болшевиките бяха в малцинство. Но болшевиките държаха идеологическото водачество в РСДРП. КОЕ се опитва да е част от идейното водачество в СИРИЗА, макар и да не сме мнозинство.

Василис: И ние се стремим да правим това чрез нашата вяра в народа и чрез нашите връзки с народа. ККЕ така и не скъса с ХХ конгрес на КПСС, който отстояваше мирното съвместно съществуване между комунисти и капиталисти. Те мечтаят за мирен преход към социализъм. Ето защо те никога не са включват в някой конфликт или обществено надигане. Те искат да се развиват мирно до момента, в който те вземат властта по мирен път. Това е, което означава лозунга „За силна ККЕ“. Ние мислим, че трябва да се борим и да влияем на хората.

Даная: „Да смеем да се борим, да смеем да побеждаваме“ – този лозунг е най-големият враг на ККЕ. Ако СИРИЗА се разпадне сега, това би обезглавило комунистическото движение. Трябва да имаш куража да си част от него, да се бориш и да вярваш в народа.
Ева: Синаспизмос също е на това мнение. Но до него тя достигна в хода на вътрешните борби в СИРИЗА.

Даная: Възгледът на ККЕ от ХХ век – да вземе властта чрез профсъюзите – е илюзия. Икономическата база на обществото се е променила.

Споменахте лозунга на КОЕ „Независимост, истинска демокрация и възстановяване“. Може ли да разясните частта с възстановяването?

Даная: Има три нива на възстановяване на Гърция. Тези три нива са политическо, икономическо и социално възстановяване. На първо място, трябва да се изхвърли от Гърция Тройката и всичките й местни политически съюзници. Икономическото възстановяване означава, че трябва да спрем да плащаме натрупания държавен дълг. Ние първо ще обявим дълга, основан на спекулации, а впоследствие и целия дълг за незаконен. Ще създадем специален национален комитет, който да разследва дълга, и който да отстоява на международно ниво неговата незаконност.

Ева: Трябва да възстановим производството в Гърция. Ние ще освободим Гърция от обвързаността й с глобализираните империалистически пазари. Ние трябва сами да произвеждаме това, което ядем. В момента ние внасяме всичко и това трябва да спре. Страна, която произвежда сама храната си, не може да бъде заставена да се подчинява и да взима заеми от империалистите.

Даная: Борбата срещу дълга също е на две нива. Едното е свързано с производството – неговото възстановяване ще ни освободи от нуждата да взимаме заеми. Второто е политическата борба против плащането на тези заеми.

Ева: Третият аспект на възстановяването е социалният аспект. Нека дам един пример: 1968-1974 в Гърция беше военна диктатура. След смяната на режима, до 1981 г. ни управляваха десни правителства. Имаше силно обществено недоволство след падането на диктатурата. В резултат, се стигна до засилването на ПАСОК, която използваше лява реторика. ПАСОК се опитваха по всякакъв начин да яхнат всяко народно съпротивително движение. Те олицетворяваха надигането на „политиката на средната класа“ в Гърция. Това породи илюзии за политиката и за буржоазната система на представителна демокрация. Основната идеология беше индивидуализъм и клиентелизъм. Брокери предлагаха работа за всеки, който може да събере 50 човека, за да гласуват за тях на изборите. Това доведе до тотално корумпиране на гръцкото общество, хората бяха насилствено въвлечени в такива форми на взаимоотношения. Работата не беше право, а подарък от парламента.
ККЕ и еврокомунистите не играеха необходимата за този момент роля. През 50-те години на ХХ в. ККЕ престана да бъде революционна партия. Но в нея имаше групи, които заемаха различна позиция. От тези вътрешни групи произхождат гръцките маоисти, които се появиха през 60-те години на ХХ в. ККЕ премина през период на адски мъчения по време на диктатурата, но когато през 70-те беше легализирана, тя незабавно беше абсорбирана от системата. Те възприемаха позиции на ПАСОК, която ги тачеше като герои на съпротивата, и ККЕ твърдяха, че е започнала нова епоха. ККЕ подкрепяха реформите и приемаха постове от ПАСОК. В този период започна упадъкът на комунистическото движение. То се превърна в движение на миналото, вместо да продължи да е борбено народно движение. Ценностите, честността, солидарността между хората бяха разстроени. Ортодоксалните комунисти бяха корумпирани, не бяха вече обществен модел за подражание. Комунистическите ценности бяха заменени с капиталистически индивидуализъм. Днес обаче ситуацията се е изменила и капиталистите нямат възможност да подкупват хората.

Даная: КОЕ вярва, че хората имат нужда от нови ценности: Солидарност вместо индивидуализъм. Достойнство срещу корупцията. Самостоятелност вместо зависимост. Това е много трудна битка за нас. Тя означава промяна на хората. Ето защо ние взимаме активно участие в неща като оказване на здравна помощ на имигранти, които нямат легален статус. И също така участваме в инициативи като „Картофеното движение“, в което фермери от Северна Гърция раздават безплатно картофи на гладуващите хора от Южна Гърция. Ние координираме и подпомагаме подобни инициативи. За нас това е форма на солидарност, а не благотворителност.

Ева: Ако искаме хората да се борят, трябва да подпомогнем тяхното житейско оцеляване. Например чрез паралелната борба в здравеопазването. Ние помагаме на хората със здравни услуги, но също така се борим за правото докторите да лекуват безплатно.
Даная: Чрез международния фестивал „Съпротива“ ние осигуряваме пространство, където хората, без да плащат кой знае колко, могат да станат част от нов тип култура, нов тип музика и изкуство, да се запознаят и свържат с различни нововъзникващи движения и инициативи.
Ние имаме места като този кооператив (в който се провежда интервюто – бел.прев.), в който хората могат да общуват по най-различни начини. Ние организираме театрални постановки, срещи на социалните движения, кафе и бира, футболни мачове и концерти. Всяка една част от културната дейност на гръцкия народ е добре дошла тук. Наши членове участват във футболни клубове и по време на мачове развяваме знамето на Палестина в знак на подкрепа в борбата срещу Израел. Ние дори създадохме собствени футболни клубове, защото смятаме, че има нужда от нов вид спорт.
КОЕ също така се опитва да въвлече борбата на жените в хода на общата борба за промяна на обществените взаимоотношения. В Гърция учените и троцкистите са обсебени от използването на мъжки и женски род на всяка дума, която казват. Това е безсмислен активизъм. Ние се стремим да променим взаимоотношенията между хората, чието отражение е езикът. Ако променим взаимоотношенията, ние ще можем да създадем и нов език.

Даная: Друга важна част от реконструкцията е спирането на емиграцията от Гърция. Държавата плаща огромни суми пари за образование на хората в Гърция, които после са принудени да заминават за страни като Германия, където се създават малко доктори и учени, но за сметка на това се взимат много такива от Гърция. Това е като известната картина, изобразяваща Гърция като хиляди отлитащи птици. Кристин Лагард уверява, че тази форма на потисничество е решение за Гърция. Че Латвия е вече е имала същия проблем и го е разрешила, след като 13% от латвийците са емигрирали.

Ева: В нашия град, Хераклион, КОЕ има около 50 представители в Студентския съюз, което го прави най-голямата група в Съюза. Ние използваме тази позиция, за да организираме обсъждания, посветени на студентската емиграция. Същевременно, „Нова демокрация“ организира обсъждания как да се емигрира от Гърция. Техните плакати включват снимки на хора, пътуващи извън Гърция, заедно с лозунга „Да отидем в чужбина!“. Възстановяването изисква убеждаването на хората да останат в Гърция и да отхвърлят подобни подкупни предложения. Което означава хората да жертват своето лично благополучие в името на това да се решат проблемите, породени от кризата.

Как виждате ролята на комунистите в Гърция?

Джон: Липсата на стратегия сред комунистите вреди на народа и на неговите способности да се бори срещу политическата система. Много е важно в движения като „Окупираме Wall Street“ да се случват дълбоки изменения в съзнанието и в политическите възгледи на хората. Ролята на комунистите е да внасят съзнателност и организираност в стихийните масови движения като „Окупираме...“. Това е главната точка, около която комунистите градят своите действия. Ние трябва да участваме в стихийните акции на хората, а не само да сме със самите себе си и да участваме в неща, в които само ние вярваме. Начинът, по който ще променим обществото, е работа сред хората, а не крещене срещу тях неща, в които само ние вярваме. Нещата не се случват по начина, по който ККЕ си ги представят.

Ева: Ще споделя един пример. През 2010, когато МВФ дойде в Гърция, бяха организирани много инициативи, които не дадоха реален резултат. Година по-късно обаче, след всички тези борби, народът излезе по площадите, създавайки нашето движение „Окупираме“. ККЕ и АНТАРСИЯ преди това винаги призоваваха хората към активност. Но когато започна голямо активизиране на народа, те отказаха да се присъединят. Въпреки тяхната постоянна активност, ККЕ и АНТАРСИЯ не можаха да създадат ново съвременно народно движение или да донесат съзнателност и промени на обществото. Но Движението на площадите донесе дълбоки промени в обществото. Ние смятаме, че комунистите трябва да са на площадите и да издигат политическата съзнателност на народа, над нивото на неговите стихийни непосредствени нужди.

Даная: Ще дам друг пример – от историята на ККЕ през 1940-те. През 1940-те се водеше най-важната политическа битка в историята на Гърция. ККЕ играеше водеща роля по това време. Изхождайки от основната нужда за прехраната и от борбата за свобода, ККЕ създаде организация и програма за борба за осигуряване на основните нужди. Ако днес някой комунист каже, че трябва да се борим за комунизъм и социализъм, но не казва нищо относно специалния режим в Гърция, това е все едно да кажеш на хората да се борят без да има какво да ядат. Нашата основна политическа борба трябва да бъде срещу Тройката.
Един гръцки теоретик от 1940-те на име Димитрис Глинос казва, че ако чакаме условията, които са нужни за революция, това означава да помагаме на врага.

Даная: През 1995 г., във връзка с решението да създадем комунистическа организация, ние издигнахме лозунга: „Променяйки обществото, ние променяме себе си“.
Интервюто се публикува с незначителни съкращения


ИЗТОЧНИК

вторник, 17 декември 2013 г.

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт.


На 13 декември 2013г, от 18 часа, пред сградата на Столична община на улица „Московска“, се проведе протест срещу намерението на софийските общинари да увеличат с най-малко 10%  цената на билетите за градски транспорт в Столицата (предложението за увеличение вече е гласувано и одобрено в Транспортната комисия към Столичен общински съвет).
Протеста беше организиран от Автономен работнически синдикат (секция София) , Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт и подкрепен от обикновени граждани, студенти и младежи с ляво-радикални убеждения.

Това е само началото!

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Протест против повишаването на билета за градски транспорт


Протест против повишаването на билета за градски транспорт
петък, 13 декември 2013
18 часа 
пред Столична община


Още по темата градски транспорт:

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Хляб или билет


Свидетели сме на поредното безобразие извършвано от местната власт в София. Без никаква аргументация, заместник кмета по транспорта Любомир Христов, поиска общинския съвет да гласува кредит от 100 милиона лева в полза на печелившето дружество ЦГМ ЕАД. Този кредит трябва да се погаси чрез вдигането на цената на билетите в градския транспорт. Това е абсурд и цифрите говорят. Брутните постъпления от продажба на карти и билети са около 95 млн. лева на година, а нетните по-малко от 30 млн. лв. Ако цената на билетчето се повиши с 10 стотинки, това по груби сметки означава, че софиянци ще изплащат  този ненужен кредит през идните три десетилетия…

Ние се противопоставяме на високата цена на билетите за обществения транспорт защото:

- Тя е най-високата в Европа спрямо доходите на населението (в София столичани работят един месец, за да си закупят годишен абонамент за градски транспорт. В австрийската столица Виена, с едно месечно възнаграждение виенчани могат да си закупят 5 годишни абонамента,  които  включват и  5-те метролинии)

- Високата цена ще намали достъпа до градски транспорт за хората, ще увеличи обедняването, ще се повиши ползването на лични автомобили, което ще увеличи трафика, замърсяването, катастрофите и хаоса в столицата. На фона на това Общината хвърля огромни средства за изграждането на  естакади и кръстовища на две-три нива, допълнително стимулирайки автомобилния трафик.

- И в този момент софиянци заплащат повече от 70 % от разходите за градски транспорт  чрез субсидии от техните данъци.

- Приходите от карти и билети най-вероятно потъват в черните партийни каси или незнайни общинарски джобове.

Ние считаме, че ЦГМ ЕАД е сенчеста структура, организация, чиято финансова отчетност е извън контрола на обществото . Факт е, че Сметната палата няма достъп до финансите на общинското дружество.

Призоваваме гражданите на София да се противопоставят на повишаването  на цената на билета за градския транспорт.

Правото на градски транспорт е наше право.

Транспортът на хората.

Хляб или билет – изберете сами?



Още по темата градски транспорт:

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт

Софиянци поискаха безплатно метро в София

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

САЩ - ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ИЗТОКА

Пускаме този филм относно скорошните събития със "студентската" окупация и протестите за оставка на правителството.


четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Международни дни на солидарност с Ахмад Саадат

Ахмад Саадат е генерален секретар на Народния фронт за освобождение на Палестина. Той е задържан в израелски затвор от 15 март 2006 г. Преди тази дата, от януари 2002 г. той беше задържан в държавен затвор в Палестина (под американско и британско наблюдение).

По този повод в Палестина и в целия свят, между 17 и 24 октомври 2013г, се организират международни протести с цел подкрепа и израз на солидарност с Ахмад Саадат и с всичките 5200 палестински затворници, които се намират в израелските затвори.




Превод от френски език за “Без Лого”:

Ирис Ким

събота, 12 октомври 2013 г.

ХИЛЯДИ СЪПРОВОДИХА ХАСАН ФЕРИТ ГЕДИК В ПОСЛЕДНИЯ МУ ПЪТ


Както ви бяхме информирали по-рано този месец, членът на Народен Фронт Хасан Ферит Гедик, загина при нападение на нарко банди в кв. "Гюлсую" в гр. Истанбул на 29 септември вечерта. След продължила близо 3 дни блокада на родния му  кв. " Кючук Армутлу"/Истанбул където бе отнесено тялото на Гедик след аутопсията в съдебна медицина на 3 Октомври той бе погребан в гробищния парк на кв. "Гаази"/Истанбул, след шествие съпроводено от въоръжени милиционери на DHKC които вървяха пред кортежа с тялото му. Така след продължителна борба с полицейска блокада Хасан Гедик бе изпратен достойно от другарите и народа си. На погребението се събраха няколко хиляди души.
Видео галерия: Блокада на Армутлу:


Погребение в "Гаази":














петък, 11 октомври 2013 г.

Марш срещу Монсанто и ГМО


София, 12 октомври, 15 ч, площад Независимост, пред Министерски Съвет -> МОСВ -> МЗХ

Мрежата на хоризонтални структури "Бъди промяната" ви призовава на акция по повод световния ден (12.10.2013г.) срещу Монсанто. На тази дата протестни дейности ще има в над 320 града по целия свят!

Светът не е собственост на корпорации. Никой няма право на патент върху храната, водата и живота ни! Голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол на „Монсанто”върху изхранването на света.

Протестни събития в страната:


Що е „Монсанто”?

-„Монсанто” патентова формата на живот – генът.

-Всички растителни култури са собственост на „Монсанто”. Генно-модифицираната култура замърсява всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генно-модифицирани. Където обаче се появи генно-модифициран ген, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията.

-Корпорацията „Монсанто” обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. „Монсанто” дори има специален отдел, занимаващ се с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право.

-Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Ако „Монсанто” реши да унищожи даден регион или страна, просто ще го остави без грам зърно.

-„Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства.

Малко история…

Корпорации като “Monsanto”, “DuPont” и “Dow”, както и техните европейски издънки, са създали изключително силен контрол върху всички земеделски практики. С нарастването на обществения натиск и тежестта на научните изследвания, заради които бяха забранени DDT и много други пестициди от 1970-те години до днес, корпорациите се преориентираха от производството на токсични химикали и пестициди към необятния за сега пазар на генетично изменените семена. През 1990-те години само “Monsanto” влага около 8 милиарда долара в ГМО, ставайки водещ снабдител със семена в Щатите и в световен мащаб!

Източници и още информация за престъпната корпорация Монсанто:




Филми за Монсанто:

Част от световната инициатива:

Не патентовайте живота ни! Животът не е бизнес!
Не чакаме някой да се бори за правата ни. Това е наше задължение. Елате, доведете и приятели!

Още по темата:

„Монсанто" е корпорация от фашистки тип

ГМО царевица внасяна в Европа причинява рак

вторник, 1 октомври 2013 г.

Наркобанди нападат революционери в Истанбул



Вчера вечерта (29.09) около 20.30 часа в  истанбулския кв. 'Глюсую"(Азиатската част на града), шествие организирано от Народен Фронт срещу безчинстващите в квартала нарко банди е било нападнато с автоматични оръжия от членове на една от вилнеещите банди. При това фашистко нападение тежко са били ранени активисти на Народен Фронт както и двама жители на квартала които по това време са се прибирали по домовете си. Един от ранените революционери с имена Хасан Ферит Гедик е починал снощи в 02.00  в болницата на кв. "Кючюкбаккалкьой". Неговият другар Гьокан Акташ който е бил ранен в главата при нападението остава в тежко състояние в болницата. Другите ранени са настанени с болница "Фатих Султан Мехмед"

5 Куршума са били извадени от тялото му.

След направената тази сутрин аутопсия на тялото на Хасан Ферит Гедик, съдебните медици са установили 5 рани от огнестрелно оръжие.
Тялото на Хасан Гедик днес около 10.00 часа е било откарано в Алевитския молитвен дом на кв. "Кючук Армутлу", а погребението ще се състои утре в кв. "Гаази".

Сестрата на убития от наркобандите Хасан Ферит Гедик е направила кратко изявление пред намиращите се пред болницата  представители на левия печат като е казала следното : "Цялата работа на полицията се свежда до избиването на невинни хора. Ако полицията в тази страна избива хората, това не е моята полиция. Министарът ако избива хората, то той не емой министър. Ако полицията не ме пази тогава какво прави тук ?"


петък, 20 септември 2013 г.

Бойко Борисов мирно пред ЦРУ

След като през 2012 година тогавашният вътрешен министър на Република България Цветан Цветанов се появи с ръкавели, на които пише "United States – Secret Service" (САЩ – секретни служби), от официалния профил във Фейсбук на Бойко Борисов, се похвалиха с интересна снимка. На нея се вижда бившият премиер застанал мирно в сградата на ЦРУ, в поза на респект пред емблемата на шпионската организация на САЩ. Каква по-хубава илюстрация чии интереси обслужва сегашната ни политическа класа...


Други изцепки:

Цветанов се появи със Сикрет сървис на ръкавелите

Плевнелиев анексира Колорадо

И директорът на "НАТО и България" плаши, че ще се пали, защото им свършили парите

вторник, 17 септември 2013 г.

Тялото на бореца за свобода от МЛКП пристигна в град Джейлянпънар

Както вчера ви информирахме боец на МЛКП-Турция/Северен Кюрдистан, загина в престрелка с ислямистки банди в Сирия. Днес тялото му пристигна в гр. Джейлянпънар, където то бе посрещано с възгласи : "Серкан Тосун е Жив! Комунистите се борят!". Пред моргата бащата на Серкан, Ниязи Тосун направи кратко изказване : "Серкан не е само мой мъченик, той е мъченик на всички угнетени народи". След това изказване болничните власти съобщиха на събралите се, че тялото ще бъде откарано в гр. Шанлъурфа.






БОЕЦ НА МЛКП ЗАГИНА В СИРИЯ.

ЦК на МЛКП разпространи изявление в което съобщава, че на 14 Септември около 17 часа боец на име Серкан Тосун е загинал в престрелка близо до град Серекание(Serêkaniyê-северна Сирия). Той е бил в града като представител на партията. Серекание е под конрола на YPG(Обединени Народни Сили) кюрдски милиционери, които се сражават ожесточено с подкрепяните от империалистите ислямистки банди. Утре тялото на Серкан Тосун ще бъде докарано в гр. Джейланпънар, обл. Газионтеп(близо до Турско-Сирийската граница).
ДРУГАРЯТ СЕРКАН Е БЕЗСМЪРТЕН!

неделя, 15 септември 2013 г.

Какво се случва в Мексико и защо неолиберализмът означава тирания и потисничество

Помните ли учителската стачка? Не ви хареса когато министри си позволиха да говорят за “седенки” и тяхното разтурване, нали? Аз ще ви разкажа друга история. История, в която министрите не говорят за седенки, а изпращат хиляди полицаи да ги “разтурят” директно. Разтурването е масова военизирана операция, в която полицейските сили в пълно бойно снаряжение се изправят срещу учителите, пребиват ги, газят, арестуват, палят и рушат палатките им с бяс. Тази история се случва в момента. Мястото е Мексико сити. Режимът се нарича неолиберален капитализъм.


Една по една снимки и видеа от столицата на Мексико започнаха да се появяват из интернет. Задименият централен площад на града, към който редица след редица маршируват облечените в черно наемни убийци и биячи на властта, замахващи с палки срещу учителите, дръзнали да протестират срещу неолибералните реформи на президента Пеня Нието. Скоро от палатковия им лагер остават само руини, а по улиците на града се захващат безройни схватки със силите на властта.

Мексиканските учители са на улиците по същите причина, поради която са и хората на Рио, Истанбул, дори София, колкото и това да не допада на дясната клика и нейните вашингтонските спонсори, обсебила протестите у нас и опитваща се да извлече политически дивидент на гърба на един от първите заченъци на протестиращо и борещо се общество в България. Причината, която ще изпуснат да споменат в новините, без значение дали тези на бТВ или Фокс Нюз (и двете доста долнопробни медии сами по себе си), се нарича неолиберализъм.

Неолибералните реформи на президента Пеня Нието изкараха мексиканските учители на улицата за пореден път. Опитите да се въведат принципите на конкуренция между учители и учители, промените в тяхното заплащане, които заплашват с глад, работещите в многобройните мексикански села и малки градове, въвеждането на нови и нови скрити разходи за родителите и опитите образованието да се подчини изцяло на логиката на социалния канибализъм (която за неолибералите, представете си, е източник на прогрес!) са само някои от причините за продължилия дни мирен протест. Същевременно образованието бива бавно отнемано от хората, въвеждат се такси, а приватизацията чака зад ъгъла, за да превърне знанието в привиления, а не право за всеки, независимо от социалния му статус. Същевременно Нието подготвя приватизацията на петрола на страната, очаквана с лиги на уста от големите щатски петролни вълци, като последна останала хапка от латиноамериканската страна след подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия през 1994.

От 1994 година насам, когато подписването на договора за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико се превърна в световно събитие заради избухналото и продължаващо и до днес въстание на Сапатистите, бунтове, протести, автономни зони и жестоки репресии разтърсват страната. Налагането на неолибералния икономически модел по традиция се случва с груба сила и довежда не до обещаното изстрелване на Мексико в първия свят, а превръщането на страната в източник на евтина работна ръка и материали за по-богатите й и могъщи съседи. Мексиканският неолиберализъм ражда парадокса на несравнимо социално разделение – докато милиони мексиканци живеят в абсолютна бедност, страната е дом и на най-богатият човек в света. Пеня Нието дойде на власт с кръв и бунтове и само два месеца по-късно, размириците се повтарят, сякаш за да докажат, че успешните и прехвалени от САЩ неолиберални шампиони (каквито са и Мексико, и Турция, и Бразилия) крият зад новините за икономическия си растеж растящо неравенство и несправедливост, която тлее, за да даде иска за пожари, невиждани от 1968-ма насам. Бруталните методи на налагане на неолибералната капиталистическа доктрина, тоталната удавяне на представителната демокрация в корпоративни интереси и невижданата наглост на политическите елити, които загубиха дори желанието да прикриват за кого работят, само подтвърдиха чисто идеологическия характер на неолибералните политики и реформи. “Класовата война съществува, но моята класа, тази на богатите я организира и ние…печелим” признава щатският бизнес магнат Уорън Бъфет. Може би това признание ни разкрива една проста истина – неолиберализмът е сам по себе си най-силното изявление на тоталната война на богати срещу бедни, където алчността, натрупването на безпределен капитал на всяка цел и като самоцел и ограбването на милиарди, за да може това да се случи, са не изключение, а закон. Десетилетия по рано един небезизвестен италианец ще поясни, че режимът му трябва да се нарича корпоративизъм, заради сливането на държавния апарат и корпоративния интерес. Италианецът се нарича Бенито Мусолини, а режимът му – фашизъм.

Фашизмът има едно особено свойство. Той притъпява чувството за допустимо и недопустимо и неусетно в един момент идеята за хиляди маршируващи по улиците и биещи наред убийци в черни униформи започва да изглежда като нещо нормално. Истината е, че картината от Мексико сити се превърна в глобално ежедневие в последните няколко години и то до степен, до която надали бихме си представили преди. Полицейските репресии и тоталитарното налагане на чисто идеологически промени в икономиката и политиката превърнаха улиците на света в бойно поле, на което богатите, алчни и безскрупулни елити трябваше да свалят филантропската маска на благотворителността и се заеха с още по-шизофреничното си забогатяване на всяка цена, използвайки репресивния апарат на държавата и политическите си лакеи за тази цел. Улиците на Квебек, Лондон, Вашингтон, Мадрид, Сантяго, Атина, Богота, Мексико, Истанбул, Рио, Сао Пауло и хиляди други градове във всеки край и ъгъл на планетата чуха отново думите барикади, революция, равенство, свобода. Същите видяха смъртта на протестиращи, мъчения, гаврещи се със стари хора и деца полицаи, сълзотворен газ, агент оранж, гумени и истински куршуми, палки и летящи камъни. И под черните и червени знамена на свободата, милиони се наредиха в готовност да се борят за едно по-добро човечество.

Мексико е затаило дъх. “Нещо голямо може да се случи” – споделя приятелка.

Аз седя и гледам снимките на пребитите учители и се чудя – колко голямо нещо трябва да се случи, за да не виждаме повече подобни сцени и колко точно жесток и абсолютен е режимът на неолибералния капитал, щом 5 години на въстания, метежи и барикади по цял свят не го превърнаха в история.

Мисля, че отговорът е във въпроса.

Режим – жесток и абсолютен. И като всеки такъв, в утробата му расте зората на един нов свят.

Уви, зората и този път ще се роди в кръв.

Днес, пред фашистката държава и корпоративните й кукловоди ние всички сме едно. Днес всички сме мексиканци!



сряда, 11 септември 2013 г.

Другият 11-ти септември


В деня, когато за пореден път новините ще ни напомнят за падналите кули близнаци в Ню Йорк, ще завъртят добре познати кадри и ще ни разкажат още една сълзлива история за страдание и надежда, един друг 11 септември ще остане забравен. Не по-малко ужасен и страшен – даже напротив, този 11 септември, както и смъртта на хиляди, умиращи от глад, убити в окупационни войни за ресурси, работещи по 16 часа на ден или пръскани с отровни пестициди, са всекидневното повторение на един факт, за който кулите близнаци са повече от силно доказателство. Фактът е прост – животът на определени места на планетата е по-ценен, значим и достоен за помен отколкото животът на осъдените на мизерия, експлоатация, глад и чуждестранна окупация. Светът продължава да се върти в две посоки – в едната смъртта на цивилни е трагедия, която старателно трябва да бъде припомняна на обществеността от телевизионни говорители в блестящи нови костюми, докато в другата смъртта е предимно неудобна и неприятна за споменаване статистика. Разбира се, тероризмът на Израел, използваща химически оръжия върху училища в Газа или Великобритания, продаваща на режима на Асад съставките, от които се прави отровния газ Сарин, не са сравними с тероризма на група забрадени и мургави мъже, чието съществуване е все още под въпрос.

На 11 септември 1973 произведени в САЩ бомби се изсипват върху президентския дворец в Чили. От двореца демократично избраният президент на страната Салвадор Алиенде отправя последните думи към своя народ:

“Намиращ се в период на исторически преход, аз ще платя верността на народа си със своя живот. Към тях отправям думите – сигурен съм, че семето, което посяхме в съзнанието на хиляди чилийци няма да бъде изкоренено завинаги… Обръщам се към обикновения чилиец: работникът, интелектуалецът, селянинът – към тези, които ще бъдат преследвани, защото в нашата страна фашизмът е факт от няколко часа.”

Военен преврат, организиран и подкрепен от САЩ, сваля президента-социалист, за да сложи край на няколко десетилетия мир и демокрация, съществували в страната. Алиенде скоро е мъртъв, а на негово място идва генерал Аугусто Пиночет, за да сложи началото на военен режим, продължил до 1990, а сам Пиночет продължава да заема поста главнокомандващ на армията до 1998. В деня на преврата около 40 000 души са събрани на националния стадион в Сантяго. Около 3000 са разстреляни и изчезнали. Американският президент Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър получават информация за хиляди задържани на стадиона, превърнат в концентрационен лагер, до 1975. Мъченията и жестокостта на режима на Пиночет могат да бъдат илюстрирани най-добре с хвърлянето на бременни майки от военни самолети: “Когато убиеш кучката, убиваш и наследника”, коментира диктаторът. Според различни източници, броят на избитите и изчезнали по време на режима варира между 10 и 30 000 души, 200 000 емигрират, за да избегнат репресии.


Стадионът в Сантяго помни и смъртта на един от най-популярните и символични за страната артисти – музикантът, учител, поет и театрален режисьор Виктор Хара. Известен с поетичните си текстове, възпяващи любовта и социалната справедливост, Хара е измъчван, а ръцете му са потрошени от полицията, която му предлага присмехулно да изсвири някоя песен с тях. В отговор той пее своята песен в подкрепа на Алиенде – Venceremos (ще победим). Тялото му е открито захвърлено на улицата в краен квартал на Сантяго с 44 куршумени рани. Фашистите явно не са изтърпели смелостта му да пее, докато го измъчват.

Аугусто Пиночет се прочува и с икономическата си политика. Чили се превръща в първата страна, която прилага теорията на неолибералния капитализъм и то под директния съвет на създателя ѝ – Милтън Фрийдман, който по-късно обяснява на друг приятел на Пиночет – Маргарет Тачър, колко успешно работи икономическата му програма. Наложени с насилие и тотален терор, икономическите мерки превръщат Чили в една от най-неравните икономически страни в света, където един привилегирован елит узурпира целия обществен ресурс, оставяйки трохите на мнозинството чилийци, намиращи се от другата страна на социалната бездна. По-късно приятелството на диктатора с Тачър ще го спаси от съдебен процес и ще му позволи да доживее дните си в мир без да получи наказание.

Днес се навършват 40 години от онзи 11 септември, в който САЩ бяха терористите, а жертвите имат неприятната съдба да не са родени в т.нар. Първи свят, за да получат възмездие за страданието си. Военни режими, преврати и хунти изникват почти навсякъде в Латинска Америка в този период под ръководствата, подкрепата и директната военна интервенция на САЩ. Някои от тях приключват със смъртта на стотици хиляди.

От двете страни на желязната завеса хиляди стават жертва на мечтите си за едно по-справедливо, свободно и еманципирано общество, докато две империи се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо. Според много от излезлите на улиците, за да отбележат деня на преврата, военната диктатура още не е свършила. Доктрината на Милтън Фрийдман, добрият приятел на Пиночет, днес изкарва десетки хиляди студенти и работници по улиците на страната, готови да бъдат затворени, бити или убити от полицията. Чили все още е неравна и несправедлива страна, където груба полицейска и военна сила се използва, за да потушава социалното недоволство. Борбата, обаче, не е спирала. Думите на Айенде се оказват повече от пророчески – семената на един нов свят, посяти в ума и сърцата на съзнателните хора, не могат да бъдат изкоренени.




ДА ОТДАДЕМ ЗАСЛУЖЕНАТА ПОЧИТ НА ЧИЛИЙСКИЯ НАРОД И НА САЛВАДОР АЛИЕНДЕ – Хуан Маринельо


ХУАН МАРИНЕЙО 1898-1977

Кубински писател и литературовед, автор на стихосбирки, пътеписи и репортажи, сред които „Хората на републиканска Испания" (1938, съвместно с Николас Гилен), на есета и изследвания върху съвременната латиноамериканска литература и култура („Съвременници", 1964 – спомени за видни дейци на световното изкуство и култура). От 1950 е член на Световния съвет на мира, от 1965 член на ЦК на Кубинската комунистическа партия.

Реч на митинг в знак на солидарност с чилийския народ, организиран на 24 септември 1974 година от Съюза на кубинските писатели и художници и Националната библиотека „Хосе Марти"

Тази вечер Националният съюз на кубинските писатели и художници изпълнява един свой дълг, който произтича от самата му същност като „завербувана" организация – завербувана от истината и справедливостта. На съюза не може да бъде безразлично какво става по братската земя на Чили. Писателите, музикантите и художниците, членуващи в нашия съюз, знаят, че фашизмът е отрицание на всяка свобода – това е грубо, животинско отрицание на каквато и да било творческа дейност. Разобличавайки енергично варварството, временно взело надмощие в Чили, те изразяват отново непоколебимата си увереност, че великият народ на 0'Хигинс (1), Рекабарен (2) и Алиенде ще разгроми враговете си и пак ще тръгне с обновени сили, непобедим към своята национална и социална свобода.

През времето, което измина след чилийските събития, ясно се определи техният истински смисъл. Фашисткият преврат от 11 септември не е нищо друго освен кулминация на продължителния реакционен процес, тласкан от открито фашистките и тайните антинародни сили вътре в страната с пряката подкрепа на правителства като бразилското и боливийското, а също така с политическата, военната и финансовата помощ на американския империализъм. В Чили открито както никъде другаде се сблъскаха враждебните на народа сили и силите, които защитават националния суверенитет, демокрацията и социализма.

Чилийските събития са мрачен епизод от битката, която се води в цяла Латинска Америка. От една страна е империализмът, който прониква в нашите страни, разстройва тяхната икономика, руши суверенитета им и пречи на всяко свободно, хармонично развитие на националния живот. А от другата страна – засилващата се борба на народните маси, изпълнени с решимост дори с цената на огромни жертви да разгромят обшия си враг, без което свободното, справедливо и творческо съществувание е невъзможно.

Съвсем ясно е защо дълбочината и размахът на борбата, която водеше чилийският народ, предизвикаха варварската реакция на империализма и неговите помагачи. Така е ставало винаги: целият апарат на демократичната законодателна и изпълнителна власт се разрушава и ликвидира веднага, в същия момент, когато буржоазията си даде сметка, че над привилегиите й е надвиснала заплаха. И тя не прекратява своето насилие дотогава, докато не се почувства отново вън от опасност. Тя призовава на помощ по-опитните си съдружници – империалистите, верни на себе си в своето необуздано варварство.

В Чили империализмът прилага стратегия, която е напълно в духа на водената от него борба, той организира заговор, за да попречи на президента Алиенде да дойде на власт; през периода на управлението на Народното единство се опитва да задуши Чили икономически; ръководи обструкционистката, парализираща дейност на реакционните партии, без да се отказва, когато се наложи, и от убийства – с една дума, нанася онези щрихи, които после ще се слеят в картината на военния преврат. Нешо повече, Никсън отпуска значителни суми за укрепване на чилийската армия, която по-късно застава на страната на реакцията, изпраща самолетоносачи с готови за излитане самолети на борда, които в деня на преврата кацат „случайно" върху съседна на Чили територия, и за да защити своите лакеи от новото правителство, разполага край чилийските брегове най-мощните си военни кораби. Защо тогава да се учудваме, че още щом дворецът Ла Монеда е превзет, в Посолството на Съединените щати в Сантяго вече се вдига тост за победата. А в това време се леят потоци кръв, избиват се най-добрите синове на Чили.

Синхронът между действията на проимпериалистическите и антинародните партии и групировки в Чили и действията на техните северни покровители е шедьовър на престъпно взаимно разбиране. Всички бяха замесени в кървавото предателство: и неприкрито фашистките групировки, които извършиха гнусното си дело; и християндемократите, които по време на управлението на Алиенде се представяха за защитници на конституцията и законността, а след това участваха на драго сърце в преврата, унищожил законността и конституцията. Всичко това е още едно доказателство, че буржоазната законност е само маскараден костюм. Обличат го, когато той е необходим като параван на мръсните им дела, и безсрамно го смъкват, когато не им позволява да властват над трудещите се и творящи маси.

Реакционният преврат в Чили, който беше отговор на мощното народно движение, притежава всички характерни черти на фашизма и надминава рекордите, за които след времето на Хитлер ни се струваше, че не могат да бъдат надминати. Фашизмът има три задължителни белега: лъжата като правителствена доктрина, безсрамната клевета и безкрайната жестокост. Военната хунта твърдеше, че взема властта, за да премахне парализирането на икономиката и продължителния хаос, макар и да знаеше, че икономиката е разрушена и обществените служби са парализирани единствено заради заговорниците, които действаха против правителството на Народното единство и станаха благотворна среда за реакционния преврат. Генералите, които се докопаха до властта, скалъпват чудовищна фалшификация – тя не става по-малко чудовищна от това, че предизвиква смях, – че уж левите сили подготвяли въоръжено нападение срещу вражеските казарми, макар на същите тези генерали както на никой друг да беше много добре известно, че тъкмо спазването на законността и уважението към конституцията от страна на правителството развърза ръцете на варварите, облечени в мундири.

Що се отнася до присъщата на фашизма жестокост, достатъчни са съобщенията на очевидците, успели да се изплъзнат от насилието, след като са преживели безкрайния ужас на масовото избиване. Хората, на които се е удало да се спасят, скривайки се в посолствата на демократичните страни, свидетелстват единодушно за масови убийства в индустриалните зони, за гибелта на много хора, нямащи нищо общо с политическата борба, за адската буря, преминала през чилийските градове и села. Когато стане известен броят на невинните жертви и на падналите бойци герои, светът ще изтръпне изумен и ние ще разберем докъде могат да стигнат в злодействата си хората, превърнали се в оръдия на една управляваща върхушка, изградена върху бедността на огромните маси на производителите.

Ако все още са останали някакви съмнения относно характера на военната хунта в Чили, достатъчно е да погледнем нейното отношение към Куба и кубинската революция. През периода на управлението на Народното единство враговете на Чили не спираха клеветническите си нападки срещу нашата страна и нейното революционно правителство. Преди преврата те клеветяха неуморно Куба, а по време на преврата тази враждебност се превърна в неудържим злобен напор срещу това, което представляваше нашето посолство в Сантяго. В продължение на много часове нашата дипломатическа резиденция беше обстрелвана, нейната екстериториалност бе нагло нарушена; посланикът и един от сътрудниците на посолството бяха ранени. В същото време беше бомбардиран в неутрални води нашият търговски кораб „Плайа Ларга" и след една декларация, съдържаща най-долнопробни лъжи, военното правителство скъса дипломатическите си отношения с Куба.

Това, че фашисткото правителство на Чили ни направи обект на постоянни нападки, е напълно естествено и неизбежно. Така или иначе това „ласкаещо" ни внимание, тази омраза към нас, от която е обзета хунтата, и несдържаните й нападки поставят всичко на мястото му: народът и правителството на Куба защитават чилийския народ и чилийската нация от техните потисници, докато генералите от хунтата избиват своя народ, без да знаят ни почивка, ни сън.

Ако ми бъде позволено, бих искал да споделя днес с вас спомени от личен характер. Не бих го направил, ако в тези спомени не се съдържаше съществено потвърждение на важността на чилийския случай.

Скоро ще стане една година, откакто се видяхме за последен път със Салвадор Алиенде. В дома на президента на улица „Томас Моро" между нас се състоя разговор, който по много причини е незабравим. По време на този разговор моят отдавнашен приятел се откри пред мен с цялата си чистосърдечна естественост, с ясния си разностранен ум, със своята жажда за знания и с точността на съжденията си, но също така и с цялата твърдост на своите убеждения и постъпки.

Салвадор Алиенде беше човек с широки интереси, който чувстваше тънко изкуството и винаги изненадваше с възприятията и оценките си за художественото творчество. Тази вечер той ми показа своята чудесна колекция от кубинска живопис, чието украшение бе най-хубавата картина на нашия Виктор Мануел (3), подарена му от Фидел Кастро в деня на изборната победа на Алиенде. След това президентът си спомняше с топлота за нашата земя и изказваше горещите си симпатии към нашата революция. Сърдечността на разговора, това, че го водехме насаме, засилваха откровения характер на спомените и искреността, с която бяха изразени тези симпатии.

От кубинската тема преминахме към съкровищата на нашата Америка. Алиенде ми показа образци от прекрасната си колекция от перуанска керамика, като разказваше за всяка от народните творби, в които великият народ бе съумял още преди испанското нашествие да съчетае по наистина ненадминат начин полезността с красотата. След като се върнахме в кабинета му, седнахме пред чудесния портрет на една жена от народа – дойката на президента; тя беше умряла неотдавна, скоро след неговото избиране. Когато Алиенде говореше за тази жена, мъжественият му глас за миг трепна. После дълго и подробно обсъждахме положението, в което беше се оказало неговото правителство. Съзнавайки много добре опасността, надвиснала над делото на Народното единство, той говореше по присъщия му начин – с усмивка, но твърдо – и подчерта още веднъж решението си да се съпротивлява и бори до сетния си час.

Това беше последната ми среща с Алиенде. Само веднъж, след като на заседанието на Комитета по Ленинските награди за укрепване на мира между народите аз с удоволствие присъединих гласа си към гласовете на ония, които присъдиха единодушно тази висока награда на Алиенде, получих от него кратко писъмце, в което след благодарностите той отново изразяваше с благородна сдържаност непоколебимата си решителност да не отстъпва пред предателите на народа.

Вестта за унищожаването на президентския дом ми напомня болезнено за великия приятел и стана още едно доказателство за фашисткия характер на военната хунта. Получихме съобщение, че този дом – убежище на културата и човешкото достойнство – е превърнат в пепел. В пламъците са погубени изключително редки и ценни образци на вчерашното и днешното творчество. Възмутени от този безсмислен вандализъм, като че ли чуваме вика на франкисткия генерал Милиан Астрей, превърнал се в нещо като главна емблема на фашизма: „Смърт на интелигенцията!". Ние знаем много добре, че нови благородни и мъдри ръце ще създадат от къщата на улица „Томас Моро" паметник на просветената вярност към идеалите. Но докато дойде този ден, димящите развалини на дома на Алиенде ще напомнят както преди за отдавнашната битка между цивилизацията и варварството, между разюзданата жестокост и облагородяващото разбиране.

Когато този дом възкръсне от пепелището, в него вече няма да живее сърдечният и трудолюбив, нежният към приятелите си и честно загинал човек, човекът, който стана знаме на борбата за освобождение на Америка. Примерът на Алиенде ще служи не само на великия народ на Чили, но и на всички, вече поставили завинаги името му редом с имената на великите освободители на този район от света, който ще бъде могъщ и процъфтяващ, защото е заплащал с кръв всеки свой порив към свобода, към равенство и човешко достойнство.

Днешната ни вечер трябва да завърши с думи на солидарност и надежда. Към това ни задължава нашата преданост към революцията, която има общоамерикански измерения. Съпротивата на трудещите се и народа на Чили продължава въпреки фашисткия терор. Всеки мъж и всяка жена трябва да чувстват в своята борба и в предсмъртните си мигове братската солидарност на кубинския народ. Но към солидарността трябва да се прибави и надеждата, породена не от справедливото чувство за отмъщение, а от фактите и от необратимостта на историческите закони, надеждата, изградена върху убеждението, че Латинска Америка не може да остане изостанало изключение в свят, който се движи неотклонно към свободата.

Един чилиец – нашият приятел Гонсало Рохас, който е представител на истински народното правителство на Салвадор Алиенде у нас, каза правилни и прекрасни думи за това, че нашата голяма родина започва от Монкада (4). В този сполучлив израз се съдържа несъкрушима истина, защото от Монкада започва пътят, по който с разгромяването на империализма ще бъде премахната вековната колониална зависимост на цялото наше голямо семейство от народи. Тъкмо за тази голяма родина Монкада ще бъде пример и доказателство за борба.

Чилийските заговорници решиха да пренебрегнат хода на историята и могъществото на народите. Кога и в кой момент един реакционен преврат е надигнал както сега такава протестна вълна сред най-различни слоеве на световната общественост? Безграничните престъпления на хунтата нараняват в сърцата всички, на които е скъпо човешкото достойнство независимо от техните политически възгледи и идеологически разногласия. Протестът срещу тези престъпления нараства във всички части на света.

Светът произнесе присъдата си над военната хунта в Чили и, трябва да се каже, това е ново оръжие на бойната солидарност. На всеки континент, във всяка страна се ражда възмущението, което изпълва и нас тази вечер. Ще може ли да се задържи пред лицето на това възмущение властта, която се противопоставя на целия свят и на историята? Френският вестник „Монд", който далеч не споделя начина на мислене на партиите от Народното единство, писа, че в Чили са се сблъскали героизмът в лицето на президента Алиенде и престъпността в лицето на ръководителите на преврата. Правилен извод!

Другари и приятели! Наближава часът, когато нашият победен девиз „Родина или смърт!" ще зазвучи по цялата ни голяма родина, която ще сплоти всички латиноамерикански народи. В лицето на Че Гевара и ние имаме герой, символизиращ това победно единство, Че – кубинеца и аржентинеца, сина и освободителя на Америка. Неговият пример води след себе си неизброими маси, които вече виждат в далечината победата. Нашите чилийски братя ще проявяват героизма, който ще поиска от тях времето. Чили ще победи! Америка ще победи! И в решаващия час кубинският народ ще бъде с всички народи на континента.

1974
(1) Бернардо 0'Хигинс (1776 или 1778-1842) – един от ръководителите на войната за независимост в испанските колонии в Америка (1810-1826) на територията на Перу и Чили.

(2) Серано Луис Емилио Рекабарен (1876-1924) – деец на латиноамериканското комунистическо и работническо движение, един от основателите (1912) и ръководителите на Социалистическата партия на Чили, прераснала през 1922 година в Чилийската комунистическа партия.

(3) Виктор Мануел (Виктор Мануел Гарсия Валдес; 1897-1969) – известен кубински художник.

(4) Голямата родина започва от Монкада – Монкада се наричат военните казарми в Сантяго де Куба. На 26 юли 1953 година Фидел Кастро Рус и група патриоти започват оттук въоръжената борба срещу диктатурата на Батиста.


Още по темата:

Неудобният Алиенде

11 септември 1973

понеделник, 9 септември 2013 г.

9 септември 1944 – Денят на Народната победа


Народе, помни тяхната героична саможертва за свободата на България!

Преминали през полицейските участъци – 64 345

Преминали през затвори и концлагери – 31 250

Убити партизани – 9140

Убити ятаци и помагачи – 20 070

Изгорени от фашистите къщи – 2139



Вижте още:

9 септември  ПАК ЩЕ УСПЕЕМ

9 септември като „Окупирай Уолстрийт”

Ден на освобождението на Италия от фашизма