вторник, 30 юли 2019 г.

ИНДИЯ - Другарят Аджит е свободен: Победа на народната война и международната солидарност


ИНДИЯ - Другарят Аджит е свободен: Победа на народната война и международната солидарност


„Арестът на другаря Мурали [Аджит] в частност е една от най-големите загуби, понесени от нашата партия и Централния комитет.“

Това написа Централният комитет на Комунистическата партия на Индия (маоисти) в декларация през май 2015 г., само седем дни след ареста на другаря Аййт на 9 май 2015 г. Тази оценка на ЦК на ИКП (маоисти) се основава на голямата роля на другаря Аджит в услуга на новата демократична революция в Индия, както и на приноса му в служба на световната пролетарска революция.

Още повече, че 23 юли 2019 г., денят на освобождаването на другаря Аджит от затвора Пуна, е ден на победата и празника за всички антиимпериалисти и революционери по света! Искаме да изразим своето удоволствие и нашите червени поздрави, нашия „Лал Салам“, на другаря Аджит в дух на международна солидарност.

Освобождаването на другаря Аджит е преди всичко победа на прогресивната народна война в Индия. Въпреки контрареволюционното настъпление срещу революцията и народната война след повече от 10 години, индийската реакция и нейните империалистически господари не успяха да унищожат народната война. Напротив, трудностите биха могли да бъдат преодолени и могат да се постигнат нови постижения. Действителното освобождаване на другаря Аджит хвърли органите на репресия на старата индийска държава, този компромис, ясно показва силата на войната на хората под ръководството на ИКП (маоисти). Освен това показва, че фашистките закони като закона за „предотвратяване на незаконни дейности“ (UAPA), който се използва като претекст за арести на силите на революцията и народното движение, подобно на Аджит, са въпрос на връзката на властта между революция и контрареволюция.

Освобождаването на другаря Аджит също е победа на работата на Солидарност. От ареста на другаря Аджит през 2015 г. бяха организирани силни кампании за освобождаването му, най-вече в Индия, но и на международно ниво. В общ международен призив през 2019 г. работата на солидарността с политическите затворници и народната война в Индия получиха силна база и многобройни сили в различни страни по целия свят последваха този призив решително и със силата на международната солидарност. "Ние защитаваме другаря Аджит, който постави целия си живот в услуга на ИКП (маоисти) и Народната война, Новата демократична революция. Борбата срещу империализма е оправдана и изисква международна солидарност и солидна подкрепа." Въз основа на този ангажимент бяха организирани различни дейности за натиск за другаря Аджит и всички политически затворници в Индия.

Въпреки че трябва да считаме, че индийската реакция упорито работи за повторното арестуване на другаря Аджит (както направиха и след последното му кратко освобождаване), трябва да се съсредоточим солидно върху победата на неговото освобождаване. Тази победа трябва да бъде основа за достигане на по-високо ниво в международната работа за солидарност за народната война в Индия и за постигане на нови победи. Освобождаването на другарите Аджит ясно доказва, че организираната международна солидарност е важен инструмент на борбата срещу империализма в служба на световната пролетарска революция!
Свобода за всички политически затворници в Индия!

Подкрепете народната война в Индия!

Да живее международна солидарност! Лал Салам!




ИЗТОЧНИК

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие, из сляпо едно низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът. Правителството и привилегированите класове у секи един народ ще да мъчат и притесняват сиромахът, ще да поядат неговът труд ще да го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на сичкото това ще да го изпровождат да бие и да изтребява брата си или да бъде бит и изтребен от него. Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси се би убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас паразити, които, за да могат да прекарват своят празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на "законите" упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на сяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. "Divide et impera" е била девизата на оная приснопаметна империя, която е станала идеал на сичките почти коронясани глави; "divide et impera" е и сегашната девиза на сяко едно господарство.
"Разделяй и владей!" Но кого? Ето главният вопрос, когото не разбират или не искат да разберат оние, на които е широко около шиите им и на които е почти сякога пълен стомахът. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще да бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло. И наистина, в коя държава силните не държат слабите в ръцете си, богатите - бедните, а управителите - сичкият народ? Преминете сичките меридиани и успоредни кръгове и вижте ще можете ли да намерите изключение из това общо правило, а ние нека укажем мимоходом на един факт, който днес произхожда пред очите ни и на когото авторът е днешньото румънско правителство, и после вече да преминеме на самият си предмет.
Какво прави днес румънското правителство в своите парламентарни избори? За да остане и занапред на шията на народът и за да може да зема от него сичко и да му не дава, като-речи, нищо, то употреблява такива грозни насилия против неговото, право и воля, щото не можеме даже и да помислиме, че буквата на техните буржоазно-конституционни закони има какъв-годе смисъл за силните и богатите "от мiра сего". И наистина, съгласно ли е днешното поведение на румънското правителство не с човещината и със здравият разум, но с конституционният закон? Кой член или параграф от тоя закон дава право на правителството да бие с ръцете на "чомагашите'" и полицейските банди секиго, който би гласоподавал против неговото желание и който би поискал да бъде свободен барем в симпатиите си към известни свободолюбиви личности? Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството. Но да оставиме Румъния да прелива своите глупости из чувал във вулгия и да преминеме на машинациите на онова правителство, което и досега още има безобразието да се хвали със своите симпатии към нашият народ, но на което народът е повикан да раздели с нас бъдещето на Балканският полуостров.
Кой не знае, че от разумното споразумение и съединение на двата братски народа, сърби и българи, зависи продължението на тяхната история; кой не знае, че за това споразумение и съединение са правени вече няколко пъти опити и че съществуват вече сичките почти необходими за това условия? Но в това също време кой не знае, че освен една малка част от по-развитите личности на тие народи, масата и с нея заедно нейните официални предводители са захванали вече да питаят тайна, недостойна и вредителна омраза помежду си? Кой е причината за това? За да отговориме на тоя скръбен вопрос, ние би трябало да преброиме сичките оние фактове, чрез които сръбското правителство се е показало небратско, неискрено и неблагодарно към българският народ, но тука нашата цел не е вече да обвиняваме тие или оние, на които дебелите кожи не земат от никакъв камшик, а целта ни е да покажеме на какви основи могат да се изравнят отношенията ни със сръбският народ.
С 30 и 34 брой сръбският вестник "Исток" иде с една дописка, подписана от един учител, да ни покаже, че шарлатанствующата партия на Милош Милоевича не е вече партия само на няколко филологически души безумци, но е партия на самото правителство и действително се поддържа от него с едни твърде рутинни и убийствени политически цели. Ние оставяме "Исток" да лакействува пред своето правителство и да клевети българският народ с това, с което последният би трябало да обвинява него и неговите патрони, и обръщаме се със своите няколко думи към оние истинни сръбски патриоти, които стоят като кост в гърлото на своето правителство, но които рано или късно ще да дойдат в сила и ще да поведат своят народ към неговото честито историческо назначение.
Както нашата революционна партия, така и сичкият почти български народ (освен неговите предатели и изедници), се е убедил вече, че онзи, който по своето положение е естествен враг даже и на онзи нищожен либерализъм, с който така наречените прогресисти вървят подир развитието на общечеловеческата свобода, не може да бъде доброжелателна тогова, който мисли да турне своят живот на широките основи на тая свобода и който не желае да бъде слуга или роб нито на чужди, нито на свои някои притеснители. Днешньото сръбско правителство е такова също, каквито са сичките правителства в Европа, и със своите традиции и тенденции е показало вече, че то и за назе ще да бъде дотолкова полезно, доколкото е полезно за своят народ. Ние знаеме това и затуй с особено недоверие гледаме на "балканският Пиемонт". Единствените наши надежди за конфедерационният съюз със Сърбия ние възлагаме на оная част сърби, която се преследова от белградските великаши в лицето на "Рад" и на "Будушност", и ней ние вменяваме като първа обязаност кьм нейният народ и към човечеството да популяризира у дома си идеята за споразумението и за съединението на южните славяни, и то, разбира се, на такива начала, на каквито тряба да се основе свободата на народите, свободата на личността и свободата на трудът. Тая партия от честни и умни хора трябва да въстане против козните на своето правителство и против подлостите на неговите клеврети относително българският народ, т.е. тряба да преследва и да убие оние убийствени раздори, които то сее чрез своите всевъзможни Милош Милоевичевци и чрез своите а lа "Исток" доброжелатели в името на науката, на образованието и на святото чувство на патриотизмът, и най-после тя тряба да разкаже на своят народ, че свободата и съюзът между южните славяни са възможни и осъществими само тогава, когато секи един народ от тях запази своите етнографически граници и когато секи един остане свободен в своята собствена къща. Ако Сърбия или сръбското правителство не желае да ни помогне да поринеме турците из Европа, то нека ни барем не препятствува да вдигнеме сами знамето на свободата и нека не нарича шпиони и предатели оние, които искат да запазят народността си, името си и своите свещени права на земята, на която живеят. Ние мислиме, че дордето сръбският народ и сръбската журналистика се не въодушевят с оная съща любов и искреност към българският народ, с която последният се отличава към своите братия, дотогава никакво споразумение и никакво съединение между сърби и българи е невъзможно. Прави ли сме в това свое убеждение, ние скоро ще да видиме.

сряда, 12 октомври 2016 г.

ПРОТЕСТ ! Солидарност с миньорите от Бобов дол !

Днес 12.10.2016г.  пред сградата на БНТ

КЛАСОВА СОЛИДАРНОСТ! ВЪН КАПИТАЛИСТИТЕ ОТ МИНИТЕ! 
ДОЛУ СЪКРАЩЕНИЯТА ! ИЗПЛАТЕТЕ ИМ ЗАПЛАТИТЕ!

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

1871 май, около 10, България. - Образец на запла­шително писмо до богати българи за предоставяне на средства.

Копие

Не само до Вас е!... Но и на по-долна ръка - по възможност...

Не знам!... Но за Вас и вашите деца ще дадете за всегда.

   За всички каквото ще видити надоло, нема си мес­тото и приликата и срамота Ви е да Ви са говори.

Вия тук сте най-назад от всичкити други градове и от по многото села в Българско, от нашите обше и най-святи! Работи за чиовекат, като го е създала природата, чяк до смърт, да му бъди едничката гри­жа има и благословията от Бога, да бъде господар с всичкити си права. От когото му са налага и пръвата длъжност да мисли за народат си! Да го изводя към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ния българите най-тежко и най-гнуснаво налегнати от проклетият агарянец! И търпим секи ден мъки и гнусоти най-противни на чиовечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега вече всъде преодоле и преодолева.

На кого ли капат тия кървиави сиромашки съл­зи!?... Дето леят секи ден пред Бога да ги избави от мръснити ръце! Които им грабят секи ден хлябат из устата! И мрът от глади!... Турчят децата им! безчес­тят по-младити и дъщерити им!!!... тия невинни, ни са ли наши братия и сестри!?... Или защо така? ... Мислите ли, че ния остаяме невинни в това!?... Не!... Никак!... Ний ... и най-много вий чиорбаджийти ни сте ли причината да стои това беззаконно! И прокле­то! Зрелище пред нас!?... Кому ли другиму има да са надяват горките!?. Кой ли не иска да ги грабни и да му робуват во веки!.. Дали кръвавите им сълзи ся не леят на нашите глави чрез Бога!?... Ако ний тех­ните братия и бащи ни скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще!?... Ни сме ли ния техни братия и бащи на които ще оставим вечен помен! Като пролеем капчица кръв за техното избав­ление!... Пък тий нам ни щят ли да вдигат паметни­ци!?... Ни щят ли да ни забележят в историята, коя­то ний въскръсяваме и даваме и нов век!?... Ни щят ли да ни поменуват по всичкити черкви в Българско, докътто трае името българин!? Затова гдето ний ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рая!?... Не ще бъ­ди така в нашя България, както е в Турско сега... всич­кити народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее чиовекат. И за турчинът и за евреенат и пр. за всички еднакво ще е, само ако припознаят законити равно с българинът. Така ще е в наше Българско!... Ний не гоним турски­ят народ, ни вярата им, а царят и неговити закони, с една дума турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин.

В Българско не ще има цар, „а народно управле­ние и секиму своето“ секи ще си служи по вярата и законно ще ся еди, както българинът, така и турчинат и евренат и пр. Свобода и чиста република.

Тук като ви показвами твърде мъничко от Предначъртанието ни от Привременното ни правителство, остава ни да ви свършим чяк като ви видим за кол­ко пари ще уцените гореказаният ни Вам живот. „Ум- ному мало довлеет“.

Казахме Ви по-горе какво чиорбаджийти спират живота на сичкият народ. Забелязано е от памти века, какво такова нящо да са извършили стои в ръцети на младити и в парити на чиорбаджийти! Таяка са и правили народити, така щем и ния ... пък сичко да са удържи тайно, стои в ръцети на чиорбаджийти и то ако са хора и приемат на драго сърце това св. дело! Ния ще им кажим по кой път тряба да вървят, па макар каквито щят средства нека употребяват неприятелити ни. В чиорбаджийти казваме стои ти­шината на всичкият народ? Гледайте! Чи ще бъдат отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е вре­мето. И в Евангелието нали казва: Чиовече! Тряба да работиш за народа си и всичко да жъртвуваш за него, там съм и ас! Ако ти умреш, нали ас за тебе ся распнах!... Гледайте сега приятели и братия! Ако ще­ти да сте чиовеци и христиени, Вий ще разберете от малкото ни думи, и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство, по по узначеннят ден и от тогава ся забелязвате наши братия.

Ако ли Вия не искате да знайте нищо от това, как­вото Ви ся казва, то гледайте в печятаното ви. какво ще срешните. Сега и за секи път ви свършваме, за­щото само с Вас работата ни е! Десет години, от как Ви чякаме и жъртви на бесила давахме и в Д[и]яр Бекир сяка годи[на] пращаме, само и само за Вас чиорбаджийти да са земехте за ум и разум и да свъгшяхти това за което ви караме днес! Да сте го при­готвили от оддавна и да додяхте Вия нас да тръсите. а не ния вас! Защото един чисто народен юнак. сто чиорбаджий не можят да го откупат, пък ний дадехми и давами йоще таквис жъртви за чиорбаджийски кеф! И пак са ни сазимате, но йощи гледате на тях хладнокръвно! И наричяте ги чяпкъни???... Пък гле­дай чудо! От казаните Ви чяпкъни, колкото мрът. по-много стават. От колкото страдат по-много ся распалят. И зели ся ся за други ум! На!... Както виж- дате. Повече щят мрът, но и работа щят свършят.

Чякахме ви да усетитти горещети сълзи на бед­ният ни народ, който е вече в крайно тегло! То. не!. Вия му пийте йоще кръвтя и предавате гу на мръс­ният мъчител.

Решили сме са: или да Ви съберем, или да Ви по­разим! И то в едно обикаляние, както Ви бележим по-горе.

Ето: Определя ви са в пет дена да намерите под какъвто вече начин тая сума: сто и петдесет лира турски: и тия пари да ги имате за секи чяс в пазвата си, чи дето и когато ви намери наш чиовек съ[с] звак, който е в печятаното ви писмо от Привременното ни пра[вителство]ще му дадети парите и после един ден ще ви са даде расписката или ще ся повикате дето!., с парити заедно и там ще ви ся даде распис­ката, според печятаното ви, с печятат, пък същото ще го земите назад: и според както ше ви са кажи!

Ето! Ако дадете повече от колкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега са прода­ва!!? Утри не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ше ни ся покажите!... Както щети, или ще Ви бъдат по-мили или вечен живот с цялата ви фамилия.

Земете ся добре в това г-да! И не ни майте! Защото ни умръзна вече да гледаме теглилата на бедният ни народ и хладнокръвието на чиорбаджийти към тех. Разберете, решили сме се вече!... и ще принесем вед­нъж. за всякога жъртвата на народният ни жъртвеник. пред олтарят на „Чистята свобода ”!

Отреденият за Вас е В. Левский. Дано доброволно непълните гореказаните ни и тогава ще ся разговорите лично с него за много!...И разберете йоще, какво горнята сумма и нищо, при това дето той Ви е и спечелил? ...


Всичко тайно да държите! Да ни кажите: еди кой си ми е добръ приятел! Имаме забелязан за не добър към нашите работи, ваш приятел е първий! Ще го узнайте, коги стани на прах и пепел! По длъжност, краян отговор ще чякаме, срещу печятат ни. Потписити ни ще видите в печятното Ви. Там е и датата.







ИЗТОЧНИК