сряда, 25 април 2012 г.

Революцията на Карамфилите


На 25 април 1974 г. в Португалия група офицери, организирани в Движение на въоръжените сили, се вдига на бунт срещу фашистката диктатура и се обявява за възвръщане на демократичните порядки в страната. Подпомогнат от широката гражданска съпротива, той става известен като „Революцията на карамфилите”, тъй като войниците раздават на хората червени карамфили или закичват с тях танковете си. Не е даден нито един изстрел – в дулата на оръжията на участващите войници също са били поставени от цветята, станали символ на революцията, и се приключва без жертви. 

Бунтът е насочен срещу наследника на диктатора Антонио Салазар – Марсело Каетано и фашисткия характер на управлението. Революцията на Карамфилите освобождава Португалия от омразния фашистки режим, повежда държавата по пътя на модернизацията и осигурява независимост на последните португалски колонии в Африка. 

Оттогава на всеки 25 април португалците празнуват Деня на свободата, а датата е обявена за национален празник.


петък, 20 април 2012 г.

Хитлер се кандидатира за президент на Египет


Египтянин съименник на Фюрера обеща да бъде разпънат на кръст, ако не се справи с управлението.

Египтянин, наречен Хитлер Сейид Абу Саада, се кандидатира за президент на страната, съобщава египетската информационна агенция „Ал-Уафд“. На 4 април той подаде документите си пред Върховната избирателна комисия в Кайро и разясни пред журналисти предизборната си платформа.

Хитлер Абу Саада заяви, че ако не успее да изпълни обещанията си, е готов да бъде екзекутиран публично или разпънат на кръст на площад „Тахрир“.

Срокът за регистрация на кандидати за президентските избори в Египет изтече на 8 април. Документи са подали повече от 1300 граждани, повечето от които са безработни египтяни, опитващи се да си намерят някакъв източник на приходи.

понеделник, 16 април 2012 г.

Йосиф Хербст на кладата на монархофашизма



Това е съдбата на един от най-големите ни журналисти и общественици, дръзнал да изобличи кървавата същност на монархо-фашисткия режим в България. Жестоко време, което сега, платени драскачи и носталгици, се опитват да внушат на по-безпаметните, че е някакъв изгубен рай. Адът на монархофашизма – раят за инквизиторите на народа.

Йосиф Хербст завършва Военното училище и като подпоручик е назначен във Военното министерство. Предричат му бляскава кариера заради произход, лични качества, владеене на основните европейски езици. Но в 1898 г. напуска, за да се отдаде на журналистиката. Съвсем млад, в началото на ХХ век, вече е утвърден журналист. Наред с Вазов, С. С. Бобчев, Михалаки Георгиев той е сред основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти. Редактор е често едновременно в няколко вестника.

В Балканската война е тежко ранен и два дни лежи сред мъртъвците. В края на същата година, 1913 г., цар Фердинанд го назначава за директор на печата – институция, получена от сливането на БТА и отдела по печат. Присъствието му там е плодотворно. Но въпреки това е уволнен на 18 януари 1918 година. Прекалил е с количеството и с вида на информацията за събитията в Русия в края на 1917 г. Тъй като се води действащ офицер, заплашва го военен съд. Но се отървава само с изпращане на фронта до края на войната.

В 1919 г. става акционер и прокурист в няколко акционерни дружества. Жени се за по-малката дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови – Виола. Всички обстоятелства предполагат, че Йосиф Хербст го очаква спокоен и осигурен живот.

Идват Деветоюнския преврат 1923 и саморазправата с бунтовници и политически водачи, убийствата, инквизициите...

След Септемврийското въстание Йосиф Хербст разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. Той е един от малцината публично назоваващи събитията с имената им в създадените от него за година и половина издания: “Вик за свободни хора”, АБВ, “Ек утринен”, “Ек вечерен” и “Днес”. Трескавата смяна се дължи на непрекъснатото спиране на поредния му вестник. Хербст пише кървавата история след преврата, като се превръща в герой на борбата срещу политическото насилие и фашизма.

Акционерът, преводачът, журналистът, осигуреният човек е могъл да одобри с мълчанието си ставащото. Правят го другите софийски бонвивани и кастово предопределените привърженици на режима. В очите на одобряващите режима след 9 юни 1923 г. Йосиф Хербст е не само противник, но и изменник, ренегат.

Журналистът отразява и арестуването на Гео Милев – “политическите органи са снабдени с бели ръкавици. Но за да пипат по-нежно не са нужни ръкавици. Те контрастират с черните рамки на некролозите”.

И Хербст, и Гео Милев разпознават истинския лик на фашизма, но и фашистите ги разпознават. Хербст дори получава писмо, в което ясно е написано: “Ръката, която е вдигната срещу вас, никой не ще може да спре… смърт вам и на вашите деца”.

Правителството и Двореца опитват всички средства да го обезвредят. Нищо не помага, нито спирането на вестниците, нито финансовите проблеми. Накрая се прибягва до зверство – пред входната му врата е оставено тялото на Вълчо Иванов (секретар на комунистическата партия и депутат). През нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите  –  група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима. 

Йосиф Хербст "безследно изчезва" на 16 април 1925 година. Навярно изгорен жив в пещите на полицията както други жертви на „демократичния и справедлив” монархо-фашистки режим. Така както Инквизицията гореше на клада великите умове на човечеството.



събота, 14 април 2012 г.

Колумбийски бунтовници посрещнаха Обама с взривове


Мястото на експлозията пред Американското посолство в Богота на 13 април
снимка: REUTERS
Няколко слаби експлозии избухнаха в Колумбия в навечерието на американската среща на върха. Няма жертви или пострадали. Първите два взрива са били в Картахена, където ще се състои двудневния форум. Друга бомба е избухнала в близост до американското посолство в Богота. Според полицията експлозиите са дело на леви бунтовници, които по този начин протестират срещу пристигането на Барак Обама в страната.

Междувременно 12 агенти на Сикрет Сървис от охраната на преносителя на евроатлантически ценности Обама бяха отзовани от Картахена заради оргии с местни проститутки.

Втората испанска република



Втората испанска република (1931-39) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори (първият е през 1873-74). Тя започва своето съществуване на 14 април 1931, когато крал Алфонсо XIII абдикира след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Абдикацията на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.

Първият президент (1931-36) е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.

Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християн-демократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934, в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.

Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936, когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-39) става Мануел Асаня.

Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от Нацистка Германия, Фашистка Италия и съседна Португалия. Кабинетът на Асаня трае до февруари 1939 като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на 1 април 1939, когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид с помощта на т.нар. „пета колона“.

Установява се диктатура на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 , когато Испания отново става монархия начело с Хуан Карлос I.


четвъртък, 12 април 2012 г.

Денят на космонавтиката. Нощта на Юри


На 12 април 1961 година Юрий Гагарин излита с космическия кораб „Восток 1“ и осъществява една пълна обиколка на Земята. С това остава в историята като първия човек полетял в Космоса. Датата 12 април е обявена за Международен ден на авиацията и космонавтиката, а по целия свят се празнува и „Нощта на Юри” (Yuri’s night) в чест на съветския космонавт.

На Юри Гагарин посвещава песен и италианската ska punk група Banda Bassotti. Текстът и посланието на песента са красноречиви...


сряда, 11 април 2012 г.

11 април – Международен Ден на пострадалите от фашизма и войната

11 април е обявен от ООН за Ден на пострадалите от фашизма и войната. На тази дата през 1945 година затворниците от концлагера Бухенвалд се вдигат на бунт и завземат лагера. Поместваме материал с подробности за събитието. Предупреждаваме, че в него има неща, които могат да разстроят нормалната човешка психика. Такава каквато не притежават нацистите. Става дума за описание на една малка част от изтезанията и "технологията" на убийствата, които по своята извратеност надминават ужасите на Инквизицията. Ако случайно чуете нацист да приказва за идеали, за любов към народа, за грижа към болните и към децата – не му вярвайте. Насреща си имате извратеняк, садист, човекоядец, такива каквито са били съществата избивали и разчленявали хора в Бухенвалд. Маниак, който поради липсата на "райх", който да го овласти легално да се отдаде на перверзиите си, най-много да "прогресира" до сериен убиец.

Нацистите са изроди.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Слагат мустаци на Хитлер с тоалетна хартия

Въпреки че не си падаме по клозетния хумор, публикуваме тази новина, защото е поредното доказателство, че кафявата „идея” навява само клозетни асоциации и може да вдъхнови единствено простотии.

В Германия се появи тоалетна хартия, на която е отпечатан шарж с физиономията на Адолф Хитлер, но без мустаци. Идеята, според в. "Дейли мейл" е мустаците да бъдат добавени от този, който ще употреби хартията по предназначение. Продуктът е наречен Draw Your Own Shitler и се продава онлайн през сайта drawtheshitler.com на цена 4,70 щатски долара. Автор е 32-годишният Георг Бухрукер (Georg Buchrucker) от Бон. Той твърди, че вече има поръчки от САЩ и Австралия.

Проектът обаче среща и сериозни критики. За мнозина тази история с тоалетната хартия формира пошла и невярна представа за престъпленията на германския фюрер.

"Моята тоалетна хартия е не само практична, тя казва нещо с чувство за хумор. Коя друга исторически фигура с мустаци заслужава повече подобно отношение от Хитлер?", пита художникът. "Доволен съм, че идеята ми вече е толкова популярна, но бих искала хората, които ме нападат, да не се палят", казва художникът. "Това е тоалетна хартия, която се нуждае от специалния ви почерк, за да бъде завършена. Страхотно забавление както за леви, така и за десни (ръце)". И добавя: "Това си е подигравка и кой друг освен Хитлер е заслужил да има такива мустаци, "изрисувани" по точно такъв начин..."

източник: vesti.bg

Вижте още:

Поздрави за рождения ден на Хитлер

Хитлер се кандидатира за президент на Египет

понеделник, 2 април 2012 г.

При безредиците във Франкфурт има най-малко 15 ранени полицаи и 465 арестувани демонстранти


01 април 2012 | 20:14 | Агенция "Фокус"
Франкфурт. Най-малко 15 германски полицаи са били ранени, един от които сериозно, по време на продължилите и през неделя сблъсъци във Франкфурт на протест срещу капитализма и антикризисната политика на ЕС, предаде Ройтерс. Полицията съобщава, че е арестувала 465 демонстранти, като в протестите са участвали около четири хиляди души.
Протестиращите планирали да стигнат до централата на Европейската централна банка, но полицията им попречила.
Демонстрантите са замеряли сградата на банката с боя, нападнали са автомобилите на Бърза помощ и полицията. Положението се изострило, след като полицаи опитали да арестуват няколко демонстранти в събота вечерта.
Протестиращи твърдят, че начало на безредиците дали полицаите, които „нападнали демонстрантите, заради няколко счупени витрини”.

източник

неделя, 1 април 2012 г.

Кучкарите-фашисти – вчера и днес

Четейки за оная расистка-кучкарка от „Малинова долина”, се сетих за убийството на братовчедите Васил (16 г.) и Сава (15 г.) Кокарешкови от Белица, убити от царските жандармеристи на 16 юни 1944 г. http://www.bas-bg.org/kokareshkovi.html  Един от убийците им – кап.Николчев – впоследствие прави следните признания пред Народния съд:

„Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа.”............

Както се вижда – тогава фашистите използват кучета за разправа с деца-антифашисти, а днес – за разправа с цигани. Разликата е, че убийците на Васил и Сава Кокарешкови получиха справедливо възмездие за деянието си, а расистката-кучкарка, отговорна за обезобразяването и осакатяването на едно дете и на един възрастен човек, ще продължи да си живее необезпокоявано в луксозния мезонет. 

И така ще е, докато „богатий днеска управлява, беднякът няма равен глас”...

Живко Вълчев