понеделник, 6 февруари 2012 г.

Футболът е музика, футболът е свобода



"Футболът е музика, футболът е свобода", казва Боб Марли след мач в ямайската столица Кингстън през 1980 г. Футболът е само една от формите, където намира свободата, която търси през целия си живот. Днес Боб щеше да навърши 67 години...

„Спортът за един мирен свят” гласеше един надпис на националния стадион в София, който с възцаряването на капитализма у нас, много бързо беше изпразнен откъм съдържание. Корупцията, черното тото, прането на пари, обаче, нямат нищо общо с едно такова хуманистично послание. Нито пък това, което веднага се забелязва по стадионите – фашизираните агитки. Заради изброените явления, стадионите стават все по-пусти, като най-вече се открояват лумпените. И човек си мисли, че нацистите са повече от нормалните хора. Повечето хора като видят футболист или певец с цвят на кожата като на Боб Марли, не издават маймунски звуци, не крещят, че той трябва да бъде убит. Нормалните хора просто са се отдръпнали, защото им са противни тия типове и изцепките им. Нормалните хора не искат да водят децата си, там където говедата крещят простотиите си, хвърлят бомби и се упражняват на бой с полицията, за да бъдат във форма, когато народът въстане срещу системата. Фашистите винаги са били срещу народа, когато той се надигне срещу подтисничеството. Във всяка една държава, във всяко едно време, откакто съществува тази гнусна „идеология”.

Така че нека оставим лумпените да грухтят по стадионите. Нека се събираме по-често извън Интернет, да спортуваме заедно, да ритаме топка. Да бъдем във форма за момента, в който ще изритаме всички фашисти и капиталисти. За да дойде времето, когато ще бъдем наистина свободни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар