Автор: Александър Муратов
Той не ламтеше за владения,
а да раздава свобода:
наместо странни приключения,
обичаше една звезда,
в която вярват сиромасите,
която само те съзират
и гордо тръгват от дома си те
за нея те умират.
Без да си е пожалил кожата,
ни пост, ни рожби, ни жена,
той тръгна по земята, божата,
като войника на война,
за да доказва своите истини
и своята любов и вяра.
Засяваше зърна пречистени
и с песен на китара
изпълни мините калаени
и боливийските плата:
оттам очите му омаяни
най-хубав виждаха света.
Той от сражеие в сражение
вървеше с храбрата си чета,
тъй както сутрин на учение
отиват палави момчета.
По дирите му стръвни бандите
душеха пламналата пръст,
дето по-висок от Андите
израстна ниският му ръст,
усмихнат мило на планетата
стои със куртката си скромна,
с брадата, с пушката, с баретата
и пурата огромна.
Той не ламти за приключения,
а да раздава свобода.
Събира нови опълчения
и грей, превълнат на звезда.
Америка, добра и питаща,
прозорци и врати отваря
и влиза светлината китаща,
Ернесто Че Гевара.
1868 г.
