петък, 27 март 2015 г.

Ернесто


Автор: Александър Муратов

Той не ламтеше за владения,
а да раздава свобода:
наместо странни приключения,
обичаше една звезда,

в която вярват сиромасите,
която само те съзират
и гордо тръгват от дома си те
за нея те умират.

Без да си е пожалил кожата,
ни пост, ни рожби, ни жена,
той тръгна по земята, божата,
като войника на война,

за да доказва своите истини
и своята любов и вяра.
Засяваше зърна пречистени
и с песен на китара

изпълни мините калаени
и боливийските плата:
оттам очите му омаяни
най-хубав виждаха света.

Той от сражеие в сражение
вървеше с храбрата си чета,
тъй както сутрин на учение
отиват палави момчета.

По дирите му стръвни бандите
душеха пламналата пръст,
дето по-висок от Андите
израстна ниският му ръст,

усмихнат мило на планетата 
стои със куртката си скромна,
с брадата, с пушката, с баретата
и пурата огромна.

Той не ламти за приключения, 
а да раздава свобода.
Събира нови опълчения
и грей, превълнат на звезда.

Америка, добра и питаща,
прозорци и врати отваря
и влиза светлината китаща,
Ернесто Че Гевара.

1868 г.

1 коментар: