Преди 80 години влиза в сила план за унищожаване на баварския колос, одобрен от Хитлер
Днес отборът на Байерн Мюнхен ще играе на финала на Шампионската лига. Това нямаше да се случи, ако преди 80 години беше проработил тайният план на националсоциалистите да спрат развитието на Байерн и да не допуснат отбора никога повече да триумфира като шампион. План, който се оказва успешен само за известно време. В Мюнхен предпочитат да не се връщат назад и да не ровят в болезнената тема, дори историческият преглед в официалния им сайт парадоксално прескача този период, вероятно за да не излезе, че баварците се оплакват или пък самоизтъкват. Ние обаче сме достатъчно далече, за да разкажем как за една бройка Байерн не само че нямаше да гони рекордна 21-а титла, но отдавна щеше да е само история.
На 12 юни 1932 година на градския стадион в Нюрнберг Байерн (Мюнхен) побеждава далеч по-силния съперник Айнтрахт (Франкфурт) с 2:0, бележат Рор и Крум. Това е първата титла във витрината на клуба, въпреки че по онова време отборът съществувал вече трето десетилетие. Месец по-късно, на 31 юли 1932, Националсоциалистическата партия на Хитлер печели изборите с 37%, Херман Гьоринг е избран за председател на Райхстага, а хората на фюрера овладяват всички лостовете на властта и започват изпълнението на политическите си цели. За министър на спорта е назначен Ханс фон Чамер унд Остен - човек, който освен със засукано име се отличавал и с някои други особености.
Той никога не се бил занимавал с физическа дейност, но затова пък бил полковник от СА, щурмоваците на партията, и близък довереник на човека с мустачките. На днешния ден, 3 септември, през 1932 г. Фон Чамер унд Остен представя специален доклад на Хитлер, в който ясно се посочват първите стъпки за прочистването на спорта в Германия. "Физическото възпитание е изключително важно за арийската младеж - пише министърът, - но преди това е наложително с особено усърдие да отстраним евреите от спорта. Немският спорт трябва да се превърне в пример за подражание, ето защо в него еврейството няма място."
Към документа бил приложен списък на атлети със съмнително потекло. Там фигурирали шампионите по бокс Ерик Зийлинг и Йохан Тролман, Даниел Прен, най-добрият немски тенисист за времето си, и Гретел Бергман - голямата надежда на Германия в скока на височина. Най-интересната част от плана обаче се отнасяла за "Еврейския клуб, настоящите шампиони на страната, срам за Третия райх". Става въпрос естествено за Байерн Мюнхен.
Защо Байерн Мюнхен е наречен Еврейски клуб и влиза в списъка на Фон Чамер унд Остен? Очевидната причина е, че президентът на клуба Курт Ландауер, старши треньорът Рихард Домби, както и голямата звезда - голмайсторът Оскар Рор, били евреи. Какво по-голямо основание от това за нацистите да обезглавят един от великите клубове на Германия? Курт Ландауер е пратен в концентрационния лагер Дахау, а Домби и Рор бягат в Швейцария. По-късно Рор става първият професионален немски играч, който рита срещу заплащане във Франция. През 1941 нацистите изпращат и него в концлагер, тъй като Райхът смятал професионалния футбол за еврейска измишльотина.
Има обаче и друга причина за атаката срещу Байерн. Отборът не се вписвал в схващанията за работнически и патриотичен футбол. Червените от Мюнхен били либерален и широкоскроен тим, който още през 20-те години наемал чужденци за треньори. Планът на партията целял да сложи край и на тази "вредна за немския спорт практика".
Новият министър на бърза ръка реформирал футбола и запратил Байерн на дъното на баварската гаулига, както вече се наричали регионалните първенства. Именно на Фон Чамер унд Остен спортът в страната дължи предписанието, всяко състезание да започва и завършва с нацисткия поздрав. Днес само Паоло ди Канио се придържа към тази директива.
Но да се върнем при Байерн (Мюнхен). Клубът изпаднал в сериозна криза. Не само че нямал никаква подкрепа на организационно ниво, но в следващите години, особено след избухването на войната, всички неблагоприятни и опасни фронтови линии се попълвали с членове и привърженици на баварския колос. Само за Източния фронт били изпратени близо 2400 човека, включително и неколцина бивши играчи.
Разбира се, в началото на тридесетте Байерн е можело да бъде директно разформирован и забранен, каквато е съдбата на отбори като Кампфгемайншафт фюр роте Айнхайт или Арбейтер Турн-унд-шпортбунд. Сполетяла ги такава съдба не защото имената им били трудни за произнасяне, камо ли за скандиране, а понеже били близки до леви политически формации. Байерн обаче не можел да бъде унищожен толкова лесно, все пак бил шампион на страната, а кафявият режим още пазел поведение пред международната общност. Все пак на Германия предстояла олимпиада, както и две световни първенства - през 1934 и 1938, така че Райхът все още държал да показва светлата си и човечна страна.
След като развитието на тима от Мюнхен било изкуствено прекратено, дошла ерата на Шалке 04. За периода 1933-1943 Работническият отбор от Гелзенкирхен спечелил 6 пъти първенството, все в битка с други политически коректни работнически отбори като Фортуна и Нюрнберг. Нацистите много държали на трудовия характер на футбола, нещо, в което Байерн още от едно време не вярвали особено. Футболистите на Шалке минавали за галените деца на немския спорт, макар че това е един от големите парадокси на фашистката пропаганда. Самите играчи рядко били членове на партията, а като пример за чисти арийци били давани футболисти като Счепан, Куцора, Зайонс и Урбан - все хора с повече полска кръв във вените, отколкото немска.
Под ръководството на реформатора Фон Чамер унд Остен немският футбол не само не прогресирал, но доста западнал на международно ниво. Провал било участието и на двете световни първенства, от които братска фашистка Италия успяла да излезе двукратен победител, но германците все се препъвали. Най-големият позор пък бил изключително слабото представяне на футболистите на олимпиадата в Берлин, която трябвало да покаже пред света доминацията на арийския спорт. Германия все пак взела най-много медали, но футболистите на страната се провалили гръмко пред очите на самия Хитлер. Отпаднали от Норвегия още в предварителната фаза, и то точно в единствения мач, посетен лично от хер Адолф. Между другото фюрерът изобщо не се е вълнувал от футбол, дори не разбирал съвсем правилата.
И пак обратно към Байерн. На 3 септември 1932 клубът за малко не отишъл в небитието, въпреки че на теория бил шампионът на същата тази година. Никой от посрещачите на гарата в Мюнхен през юни не очаквал, че само след няколко месеца момчетата, които приемали поздравления за титлата си, щели да изпаднат в жестока немилост. Мнозина смятат, че именно събитията отпреди 75 години са катализаторът на мощта на баварския колос. Днес играчите на Байерн (Мюнхен) едва ли ще отбележат датата 3 септември, деня, в който беше замислено унищожението на клуба. Прекалено много друга работа имат момчетата на Хитцфелд, за да гледат назад, а и много от тях дори не знаят за тази случка. Ние с вас обаче не можехме да пропуснем такъв епизод в историята на един от най-великите отбори на света и може би единствения в Германия, който дори по времето на Райха не допуснал нацистки поздрави на стадиона си.
ДРАГО СИМЕОНОВ, 7 дни спорт (със съкращения)
Вижте още:
Как нацистите се опитаха да унищожат Байерн Мюнхен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html
„В Мюнхен и в България, и навсякъде другаде: ЛЕКА НОЩ, БЯЛА ГОРДОСТ“
:))) http://www.barmyflags.com/flags/20050707091300.jpg
ОтговорИзтриване