Показват се публикациите с етикет футбол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет футбол. Показване на всички публикации

вторник, 13 октомври 2015 г.

КНДР с поредна победа по пътя към световното през 2018


Националният отбор по футбол на Корейската народно-демократична република победи Йемен с 1:0 в пореден квалификационен мач за световното през 2018 г. в Русия.


Северна Корея остава убедителен лидер в своята група H с 4 точки преднина пред Узбекистан, който е с мач по-малко. Корейците вече победиха веднъж узбеките с 4:2 в Пхенян. Предстои директен сблъсък за първото място на 12 ноември в Узбекистан.


сряда, 17 юни 2015 г.

КНДР се приближава до световното през 2018 г.


Националният отбор по футбол на КНДР постигна втора поредна победа в квалификациите за световното през 2018 г. в Русия. След като преди седмица корейците победиха Йемен като гост с 1:0, вчера последва победа над Узбекистан с 4:2 в Пхенян. КНДР е първа в своята квалификационна група, като има равни точки с Филипините.

Мачът на запис:

сряда, 7 август 2013 г.

Турските власти забраняват политическите лозунги на футболни мачове


Усилията на турското правителство да се справи с общественото недоволство достигнаха нова сфера – футбола. Феновете на "Бешикташ" ще трябва да подписват декларация при покупката на билет, че няма да скандират лозунги по време на мачовете, "които да провокират масови, политически или идеологически събития", пише "Уолстрийт джърнъл", цитиран от "Дневник".

Един от фенклубовете на "Бешикташ" – "Чарши", на името на квартала, където се намира пазарът Капълъ чарши, беше в основата на демонстрациите срещу премиера Реджеп Ердоган. Той произвеждаше редица оригинални антиправителствени лозунги. Веднъж по време на протестите фенове от "Чарши" откраднали багер и с него подгонили брониран полицейски автомобил. Случката довела до ареста на 22 души.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че новите опити за потушаване на протестите са поредната стъпка, последвала най-масовите демонстрации срещу управлението на Ердоган, което продължава вече десетилетие.

Правителството в Анкара увеличи наблюдението и съдебните действия срещу отделни лица и започна разследвания срещу големи компании. От юни месец насам десетки журналисти, критикували правителство, са загубили работата си. Представители на властите, включително и финансовият министър Мехмет Шимшек, твърдят, че разследванията не са свързани с демонстрациите, а са рутинни.


Футболните фенове в Турция, особено тези на "Бешикташ" от клуба "Чарши", обикновено изразяват позицията си по време на мачовете по редица теми – от ядрената енергетика до отпор на расизма.


В разпространено изявление "Бешикташ" съобщи, че ще изисква от всички фенове, които имат билети за сезона, всяка година да подписват декларация за цивилизованост. Клубът отказа допълнителен коментар. Въпреки това документите показват, че тази година за пръв път феновете трябва да се дистанцират от каквито и да е политически лозунги.

Мярката е била въведена, след като властите в Анкара са получили информация от разузнаването, че антиправителствени протести могат да избухнат точно на футболни мачове, каза вътрешният министър Муамер Гюлер миналата седмица. Тогава той съобщи още, че кабинетът на Ердоган е започнал да подготвя проектозакон, който да регулира скандирането на лозунги по време на спортни събития.

"Със сигурност политическите и идеологическите лозунги не пасват на спортния дух", заяви Гюлер. "Клубовете сега събират необходимите декларации по време на продажбата на билети. Разбира се, това е нещо, което следим", каза още министърът на вътрешните работи.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва иронията в това, че този сезон "Бешикташ" ще трябва да бъде домакин на стадиона "Реджеп Тайип Ердоган" в Истанбул, докато собственият му стадион "Иньоню" се ремонтира. Стадионът "Ердоган" се намира в квартала Касъмпаша – бастион на правителствената подкрепа.

Засега феновете на "Бешикташ" смятат, че няма големи шансове правителството да заглуши тяхната бунтовническа природа. "Да бъдеш срещу статуквото е нещо, което винаги е работело в полза на "Бешикташ" и особено на клуба "Чарши", казва Инанч Ишик, дългогодишен фен.



събота, 20 април 2013 г.

Поздрави за рождения ден на Хитлер

На този ден – 20 април 1945 г. далекобойната артилерия на 79-ти стрелкови корпус от 3-та ударна армия на Първи белоруски фронт води стрелба по предградията на Берлин, като своеобразен подарък за рождения ден на Хитлер.


За съжаление, десетилетия след като човечеството отхвърли чумата на хитлеризма, нашата държава е пример какво се случва, когато образованието и здравеопазването биват разбити, а наркоманията се вихри. Някакви малоумници в агитките на футболните клубове "Левски" и "Литекс" не почетоха годишнината от Априлското  въстание, а рождения ден на Хитлер. Какво за тях е паметта на Ботев или Левски, нали и без друго ги мразят. Опитът за ирония с пролетното почистване всъщност бе ироничен за самото съществуване на неонацистката сган. Докато нормалните хора правеха населените места и природата по-чисти, мръсотията на нещо отдавна мъртво и изгнило изплува и за пореден път вандалства и троши. И за пореден път капиталистическата ни държава ще си затвори очите, защото й са нужни щурмови отряди готови за няколко таблетки да потушат народното недоволство, каквато е била винаги ролята на фашистите. Нацистите винаги са мразели страната и народа си. Единственото, което обичат са наркотиците.

Бастионът на наркоманизма безнаказано доказва кого закрилят законите у нас:


Арийците от Ловеч не остават по-назад:



Вижте още:

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/I-da-e-prazen-stadionut-na-nego-nyama-myasto-za-rasisti.html

„В Мюнхен и в България, и навсякъде другаде: ЛЕКА НОЩ, БЯЛА ГОРДОСТ“
http://actionredbg.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

Слагат мустаци на Хитлер с тоалетна хартия
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_05.html

Хитлер се кандидатира за президент на Египет
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_20.html

петък, 24 август 2012 г.

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти



Абсурдната случка с нападателя на Левски Базил де Карвальо, който след мача с Ботев (Пловдив) отиде пред Сектор „Б", за да поздрави агитката, но бе посрещнат с банан от един от стюардите (!) и едва не се стигна до бой, е сигнал за това, че нещо не е както трябва и са необходими спешни и крайни мерки в тази насока срещу един наистина сериозен проблем.

Притеснително е, че до момента Левски не е излязъл с официална позиция, заклеймяваща нелепия инцидент, както и че липсва реакция от страна на полицията, която трябва да идентифицира расистите (нищо по-лесно, има ги на снимката и във видеото, публикувани на много сайтове) и да заведе преписка срещу тях, така че съдът да им забрани да посещават футболни срещи - първо за период от време, а при ново провинение и доживотно.

Още по-скандалното е, че цялата тази простотия бе дело на стюарди - уж хората, които трябва да пазят реда на пистата пред сектора, където са най-буйните фенове.

Нищо подобно - така наречените стюарди не само че не представляват авторитет и не действат в помощ на полицията, но и често стават причина за сбивания в самия сектор, както бе по време на един мач с ЦСКА преди години.

Концепцията за момчетата с жилетките е тотално сбъркана у нас. За разлика от Холандия например, където стюардите са двуметрови мъжаги, които респектират дори само с вида си и наистина са ангажирани с опазването на реда до идването на полицията, тук често (както в случая) става дума за тийнейджъри от средите на хулиганите, които лично създават проблеми. И понеже са много на брой и носят някакъв вид униформа, имат самочувствието да се държат като господари в сектора.

Фенклубовете се гордеят, че уж били осигурявали реда и че агитката била спокойна, защото в сектора нямало полиция, а всъщност единственото, което постигат по този начин, е да усвояват средства от клуба, които, както виждаме, не са оправдани по никакъв начин.

Инцидентът с Де Карвальо не трябва да бъде оставен да отшуми, защото това, което се случи в неделя, е недопустимо. Проблемът, че се е стигнало дотам, е резултат от болестите на цялото ни общество, започвайки от образованието.

Не е нормално маймунските дюдюкания (каквито имаше и на мача България - Англия) и скандирания „Зиг хайл" да са нещо обичайно за стадионите у нас.

Когато го прави цялата агитка, е трудно да бъдат персонално посочени виновници и обикновено клубът (или в случая с националния отбор - БФС) търпи глоби за поведението на публиката.

Сега обаче замесените се виждат отлично и те трябва да си отнесат най-тежки санкции за назидание на всички, които си мислят, че подобни безобразия винаги ще се разминават.

Най-любопитното е, че в кадър над инцидента е трансперант с лика на Васил Левски - една велика личност, която в своите идеи си е представяла всички хора като равни...

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!", казва Апостолът на свободата.

Със сигурност на това мнение са били и младежите, избрали неговото име за патрон на спортното дружество, което са основали на 24 май 1914 година.

Близо век по-късно отборът, носещ името на Дякона, има сред своите привърженици хора, които сякаш тачат идеите на Адолф Хитлер повече от неговите. Тези хора са тумор, който трябва да се изкорени - не само на „Герена", но и на всички български стадиони!



                                

Вижте още:

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html

вторник, 17 юли 2012 г.

СЕВИЛЯ



Ултрасите на "Севиля" от най-старата испанска групировка прогонват с леене на кръв крайнодесните привърженици от северната трибуна

Biris Norte е най-старата ултрас организация в Испания. Основите й са положени още в началото на 70-те, а официално фракцията датира от 1975 г. Името на групировката идва от легендарния гамбийския играч на „Севиля” Алхаджи Момодо Ниле, по-известен с прякора си Бири-Бири.

Всъщност всичко започва преди срещата „Севиля” – „Кадис” през сезон 1974/75 г. Група младежи застават зад транспарант Бири-Бири. Домакините печелят с гол именно на гамбийския играч, а групата с транспаранта слиза на терена и обикаля игрището с голмайстора, скандирайки Бири-Бири. Целият стадион става на крака и аплодира както гамбиеца, така и феновете, понесли го на ръце.

На 20 октомври 1974 г. групата осъществява своето първо организирано пътуване – за гостуването в Кордоба, естествено с транспаранта под ръка. Оттогава групата неизменно се подвизава в долните редове зад северната врата на „Рамон Санчес-Писхуан” и се отличава с мощното скандиране на песни като: „Бири-Бири от Севиля, продължавай да бележиш, Бири-Бири давай все напред, най-добър сред най-добрите / Бири на терена – кошмар за защитници и вратари” (в оригинал: Biri-Biri en el Sevilla, sigue marcando goles, y sigue Momodo, el mejor de los mejores / Biri deportista, en el terreno de juego, Biri pesadilla, de los defensas y porteros). За проекта за създаване на голяма организация, която да подкрепя мощно клуба, помага тогавашният вицепрезидент на "Севиля" Хосе Мария дел Нидо, който отпуска 25 хиляди песети за групата, в която по това време няма член над 30-годишна възраст.


В периода 1977-1994 г. фракцията на два пъти сменя своето име – първоначално на Peña Biri-Biri, по-късно на Brigadas Biris Norte, за да се стигне до финалното и познато до ден днешен Biris Norte. А докато лидерите пригаждат най-подходящото наименование, стотици други се присъединяват към групата и постепенно тя се откъсва от амплоато си на фенклуб на играча Бири-Бири и се превръща в мощна ултрас организация.

Лидерът на групировката по онова време Гилермо Гордийо „El Largo” разказва: "През първите години от създаването си едва смогвахме да изписваме членските карти за новите ни приятели. За първите три години те нарастват до 3000 души”.

По убеждение масата в Biris Norte са искрени антифашисти и антирасисти. „Аз също имам своя политическа идеология, но голямото предимство на Biris Norte бе именно това, че не изразявахме политическите си пристрастия от трибуните. Там сме само заради „Севиля”, допълва Гилермо. Въпреки това някои от лидерите и основателите на групировката в един определен момент залитат крайно вдясно и дори създават малка фракция в Biris Norte. Сбирките й обаче често завършват със сериозни сблъсъци с останалите от Biris. В едно от мелетата „ултрадеречистите” отнасят сериозно поражение, а водачът им Елиас е прободен и прекарва седмици в болница.

След този инцидент ултрадесните са принудени да се изнесат в южната трибуна под името Stukas Sur и да скъсат всякакви контакти с Biris Norte.

Така и последната пречка пред организацията е отстранена и тя започва да развива нормален и изцяло позитивен маниер на подкрепа. Biris Norte много бързо печели симпатизанти сред останалата част от публиката на „Севиля” и увлича все повече ултраси, които се включват активно в организацията на северната трибуна.


40-годишният Рафа Монтеро от Vieja Guardia Biris Norte в интервю за испански футболен портал казва: „Това, което се промени през 20-те години, в които активно участвам в акциите на Biris, е многочислеността на ултрасите в северната трибуна. На мач с "Албасете" сега ще видите толкова мощна агитка, каквато преди събирахме само срещу омразния „Реал”. В края на 90-те се създава и звеното Brigada Tifo – подразделение на Biris Norte, членовете на които са посветени изцяло на външния облик на северната трибуна – хореографии, транспаранти, синхрон на пеене.

Освен антирасистки и антифашистки лозунги, много често в сектора се появява и знамето на Soberanía Andaluza (Независима Андалусия) – движение, с което Biris Norte е тясно свързана. Фракцията поддържа приятелски отношения и с Riazor Blues (Ла Коруня), Kolectivo Sur (Херес), Commando Ultra '84 (Марсилия) и Curva Sud (Модена) – всичките с леви и антифашистки убеждения. А и как да е иначе – все пак групата е кръстена на чернокож африкански играч. И като такава най-често среща омразата на Ultras Sur, Brigadas Blanquiazules и Frente Atletico.

Frente Onuba (Рекреативо) и Frente Bokeron (Малага) също са дразнители поради регионалния андалусийски произход. Но на първо място стои градският съперник - Supporters Sur dе Bеtis. Дербитата рядко минават спокойно, а по улиците на града е наистина опасно около мачовете между градските съперници. За последно безредици белязаха севилския сблъсък през март 2007 г. в четвъртфинал за Кралската купа. Двубоят бе прекратен при резултат 0:1, след като бутилка, хвърлена от "зелено-белите" ултраси, уцели по главата треньора на „Севиля” Хуанде Рамос. Преди началото на дербито пък "червено-бели" крайни ултраси запалиха няколко телефонни кабини и контейнери за смет в центъра на града и предизвикаха сблъсъци с полицията.


сряда, 28 март 2012 г.

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!

"Защо няма нито един арестуван привърженик на Локомотив Пловдив за масовите прояви от тяхна страна на откровен расизъм в най–бруталните му форми по адрес на състезателя ни Нджонго Додинг Присо? Безспорен факт, който се видя и чу от цяла България, благодарение на прякото телевизионно излъчване на мача. Как и защо, след като въпросният ни футболист напусна пределите на терена, пред и в тунела водещ към съблекалните, около него имаше струпване на хора, които нямаха работа там? Не идват ли и от тях грозните провокации и повече от явни ругатни към Присо? Огорчението от натрапчиво демонстрираната расова нетърпимост въз основа, единствено на цвета на кожата на Присо, е огромно. Няма и как всички ние в ПФК ЦСКА, да не се чувстваме съпричастни към който и да е човек, обиждан по този вулгарен, антиспортсменски и личностен начин. Още повече, че 2012-та е годината на УЕФА, която тече изцяло под мотото "НЕ на расизма"!"

източник:  gong.bg 

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Футболът е музика, футболът е свобода



"Футболът е музика, футболът е свобода", казва Боб Марли след мач в ямайската столица Кингстън през 1980 г. Футболът е само една от формите, където намира свободата, която търси през целия си живот. Днес Боб щеше да навърши 67 години...

„Спортът за един мирен свят” гласеше един надпис на националния стадион в София, който с възцаряването на капитализма у нас, много бързо беше изпразнен откъм съдържание. Корупцията, черното тото, прането на пари, обаче, нямат нищо общо с едно такова хуманистично послание. Нито пък това, което веднага се забелязва по стадионите – фашизираните агитки. Заради изброените явления, стадионите стават все по-пусти, като най-вече се открояват лумпените. И човек си мисли, че нацистите са повече от нормалните хора. Повечето хора като видят футболист или певец с цвят на кожата като на Боб Марли, не издават маймунски звуци, не крещят, че той трябва да бъде убит. Нормалните хора просто са се отдръпнали, защото им са противни тия типове и изцепките им. Нормалните хора не искат да водят децата си, там където говедата крещят простотиите си, хвърлят бомби и се упражняват на бой с полицията, за да бъдат във форма, когато народът въстане срещу системата. Фашистите винаги са били срещу народа, когато той се надигне срещу подтисничеството. Във всяка една държава, във всяко едно време, откакто съществува тази гнусна „идеология”.

Така че нека оставим лумпените да грухтят по стадионите. Нека се събираме по-често извън Интернет, да спортуваме заедно, да ритаме топка. Да бъдем във форма за момента, в който ще изритаме всички фашисти и капиталисти. За да дойде времето, когато ще бъдем наистина свободни.