Годишнина от създаването на БОНСС

/Спомени на д-р Любен СТОЯНОВ/

"През цялата 1929 година и в първите месеци на 1930 година най-оживено и напрегнато се готвехме за конгреса. Беше ясно, че полицията няма да позволи конгресът да се свика и работи нормално. Затова обявихме официално, че учредителният конгрес ще се състои в Дюлгерското здание на бул. Ботев и ул. Пиротска, а на 30 март в 7 часа сутринта делегатите се събраха в боровата гора в Парка на свободата. Тук от името на инициативния комитет аз направих информация за предварителната програма, след което Марко Темнялов докладва проектоплатформата, Петър Богданов проектоустава. Конгресът ги прие единодушно и избра централно ръководство.

Решено бе БОНСС да издава вестник „Студентско знаме", а „Студентска трибуна" да се превърне в теоретическо и идеологическо списание на студентската младеж. За редактор на списанието, от което излязоха само няколко броя, бе избран Асен Атанасов – студент медик.

По това време народното студентство вече се отправяше към Дюлгерското здание, където тръгнаха и делегатите. Към 10 часа бяха се събрали стотици студенти. За тогавашния общ брой на учащите се във висшите учебни заведения това беше значителна цифра. Полицията блокира квартала, но студентите нахлуваха от всички улици. Бяха дошли и много млади работници, призовани от РМС, които горещо подкрепиха инициативата и народното студентство да има своя прогресивна организация. В сградата не можахме да проникнем, но задачата си вече бяхме изпълнили, оставаше само да прокламираме създаването на БОНСС. Това направи от името на конгреса Васил Серафимов – студент агроном. Той бе вдигнат на ръце и гръмогласно обяви, че учредителният конгрес се е състоял, че е приел платформа и устав и избрал ръководство.

Полицията извърши много арести, нанесе побоища, наложи глоби, но не успя за осуети учредяването на БОНСС.

През трите следващи месеци до края на учебната година по всички факултети бяха образувани бонсови дружества.

За няколко месеца успяхме да изградим дружества и в педагогическите институти на Пловдив и Шумен. „Студентско знаме" започна да излиза всяка седмица, въпреки че полицията заплашваше печатарите, инкриминираше материали. Налагаше се да сменяваме печатниците, а също и редакторите поради изпращането им в затвора. Често един редактор се задържаше за 2-3 броя, а понякога само за един брой, но вестникът се утвърди сред учащата се младеж.

По същото време по призива на своя БОНСС народното студентство участва масово в първомайската акция, в протестни събрания, трибуни, улични демонстрации, разгонвано, арестувано, бито и интернирано от полицията."

***

Eто така след деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и априлските събития, въпреки фашистката диктатура и жестоките репресии, българската младеж съумява да се организира и да създаде масова организация, която да защитава интересите на учащите се. В днешно време, когато достъпът до образование и здравеопазване отново се превръща в лукс, все по-належащо е младите хора да се организираме, за да отстояваме правата си. Със създаването на Българския общ народен студентски съюз - БОНСС, имаме примера как в несравнимо по-тежки условия от сегашните победата е възможна. Нищо не ни пречи тогава и днес да победим.