Варненката Ваня търсеше спонсор, за да умре

Една от последните снимки на Ваня Георгиева, преди да се отрови "за последно"

У нас десетки и стотици почнаха да избират смъртта пред живота. Заради тежка болест, липсата на пари, поради бездушието на институциите и пълното незачитане на правата им като живи хора и граждани. В повечето случаи тези хора търсят изход в евтаназията от отчаяние, не поради лудост. И понеже са били лишени от цивилизован начин на живот, искат поне достойна смърт. Законът им я забранява и в крайна сметка казусът завършва по единствения начин за свободен избор - самоубийството. Такъв беше краят и на варненката Ваня Георгиева, която преди две години стана първата българка, поискала публично евтаназия и търсеща спонсор за смъртта си.

Казусът на 53-годишната тогава жена стигна до парламентарно обсъждане през август 2011-а, но завърши с отказ от евтаназия и месец след това - през септември, Ваня се самоуби. Нагълта се с хапчета - единственият евтин и почти сигурен начин за смърт, който тя бе пробвала и преди, но безуспешно. 

Ще припомним тъжната й история накратко: Ваня е родена в семейство, което 13 години чака дете. Расте в интелигентна среда. Самата тя завършва две висши образования. Започва работа още като ученичка в езиковата гимназия - работи по 15-20 часа в денонощието, дълги години е преводач в системата на туризма и авиацията. Докато не идват болестите. Отключва ги силен стрес - 17-годишната й дъщеря тръгва на път с колата на бащата на нейна приятелка, катастрофират тежко и момичето остава в инвалидна количка. Спестяванията на Ваня се стопяват, налага се да продаде и един от наследствените си апартаменти, за да може да плаща на светила в медицината да помогнат на дъщеря й да живее. Уви - от отчаяние момичето се обесва. Оставя предсмъртно писмо: 

„За да не съм ти в тежест, мамо!...” 

Шокът от смъртта на дъщеря й докарва инсулт на Ваня и я превръща в самотен пенсионер по болест - парализиран, с още няколко придружаващи заболявания, между които и лупус - пълен срив на имунната система. Пенсията й е 170 лева, а наетата квартира струва 200 на месец. Само едно от лекарствата, които трябва да взима, е 2000 лв. на година. Тогавашният министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов не скри, че случаят “Ваня Георгиева” е „силно обвинение срещу здравната система”.

Самотата и безсилието да се обслужва сама тласка Ваня в лапите на измамник, който източва под формата на мнимо приятелство последните й спестявания. Започва и да я тормози физически и психически. Всъщност „благодетелят” Красен я пребива на два пъти. След всичко преживяно, едва на 53, Ваня изгубва и последната искрица доверие в хората и в смисъла на живота. Прави първия си опит за самоубийство със 150 хапчета, събирани методично за... Края. Варненските токсиколози я спасяват, а тя намира оживяването си за... „нов житейски провал”. Първоначално анонимно, а после публикувайки номера на джиесема си, Ваня започва да търси спонсор за евтаназия. Така се „прочу”. По това време наш репортер получи писмо, в което отчаяната жена пишеше: „Изкарах месеца с 1 пакет макарони и 2 пликчета солети. Вече съм на дъното на човешкото битуване!..”. В писмо до хазяйката си пък Ваня вече се е подготвяла да си „помогне” сама. Беше написала в предсмъртно послание на кого иска да бъдат раздадени дрехите и книгите й, цветята и други скъпи на сърцето й реликви - единствени „останки” от драматичния й и „безполезен”, според нея, живот. Писмото завършва така: „Доне, моля те, ако можеш, да ми простиш!... 

Сбогом! Завинаги!!! 

Разполагам с около 180 хапчета - дано успея този път!...”. И успя. Жестока ирония е, че в редакцията получихме писмото на Ваня едва след смъртта й. В него пишеше: „С ваше позволение, бих се аргументирала защо наричам нашата държава ненормална. Защото в нея цари пълна шизофрения. Когато се вдигна шумотевицата около моя случай, при мен заприиждаха всевъзможни държавни служители. Започна унизително ровичкане в моето житие-битие. Изкараха ме измамница. Внушиха на обществото, че воплите ми за смърт са поредната ми „измама”. Жена, също майка, ми каза в лицето: „То, който е решил да си мре, си мре. Ето как вашето дете е „успяло”!” - имаше предвид самоубийството на дъщеря ми. Едва ли не тази чиновничка ме обвини, че съм виновна, задето не съм успяла да сложа край на живота си от първия път. Успя за две минути да изстърже изгорялата ми душа, а в ума ми се появи един въпрос, който не виждах смисъл да й задам гласно: „Г-жо Социална институция, вашето място под слънцето ли заех, та толкова много желаете моята смърт?!”... Ето така се реших на своя „дубъл”. „Дубълът” на Ваня бе успешен, а след аутопсията бе установен мозъчен оток и дихателен блокаж. Дни преди това тя е била освидетелствана от ТЕЛК със 100 % инвалидност, но това вече не е имало никакво значение. Пари спънаха и достойното й погребение - църковното настоятелство поиска 500 лева от общината, за да я погребе в гроба на дъщеря й. Това бе историята на Ваня - първата българка, поискала публично пари, за да... умре!

Еми Мариянска, 

БЛИЦ

Гръцки лекари набиха здравния си министър

Адонис Георгииадис с характерна за капиталистически министър грижа към народа

Гръцкият министър на здравеопазването Адонис Георгиадис е бил нападнат, блъскан и удрян от болничния персонал при посещението си в държавната болница „Атикон” в столицата Атина в петък. „Аз бях бутан и ударен в лицето” е казал самият Георгиадис  пред медиите.

Напрежението по повод посещението му е ескалирало още преди да пристигне в сградата, след като служители го обявиха за persona non grata. Демонстрантите са се събрали пред болницата дълго преди планираната визита на министъра и при появата си е бил обстрелван с бутилки вода.

Георгиадис е назначен за министър на здравеопазването, след промените в кабинета през юни. Той се присъедини към Нова демокрация на премиера Андонис Самарас миналата година след като напусна крайнодясната партия ЛАОС.

Гняв избухна сред персонала на болницата по-рано тази седмица, когато правителството обяви, че възнамерява да се превърне най-малко пет държавни болници в Атина в здравни центрове, които ще се фокусират върху хроничните заболявания. Промяната рискува да остави голяма част от медиците без работа или в най-добрия случаи могат да разчитат на прехвърляне в други медицински заведения. Това е мярка, като част от гласуваният на 18 юли закон за мащабни реформи. Част от тези реформи засягат и болничния персонал. 4200 държавни служители ще бъдат преназначени за осем месеца с намалени заплати, а ако откажат трансферна работа, ще бъдат уволнявани.

Още от Гърция:

Комунистите излъчват държавната телевизия на Гърция

http://actionredbg.blogspot.com/2013/06/Komunistite-izluchvat-durzavnata-televizia-na-Gurcia.html

Гърция: Безвластническия синдикален съюз – Манолада: ягоди и кръв!

http://actionredbg.blogspot.com/2013/04/Gurcia-Bezvlastnicheskiya-sindikalen-sayuz-Manolada-yagodi-i-kruv.html

Десетки ранени след стрелба по чуждестранни работници в Гърция

http://actionredbg.blogspot.com/2013/04/Desetki-raneni-sled-strelba-po-chuzdestranni-rabotnici-v-Gurcia.html

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

http://actionredbg.blogspot.com/2013/02/Nacistite-ot-Zlatna-zora-izdevatelstvat-nad-bulgarski-bolnogledachki.html

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени

http://actionredbg.blogspot.com/2012/06/blog-post_6670.html

Жители на Тасос изгониха бабаитите на Златна зора

http://actionredbg.blogspot.com/2013/04/Zitelite-na-Tasos-izgoniha-babaitite-na-Zlatna-zora.html

Социална аптека откри митрополията в гр. Сяр (Серес), Северна Гърция

http://actionredbg.blogspot.com/2013/03/Socialna-apteka-otkri-mitropoliyata-v-gr-Syar-Seres-Severna-Gurcia.html

Мързеливи ли са гърците или не? Какво показват европейските статистики

http://actionredbg.blogspot.com/2013/01/Murzelivi-li-sa-gurzite-ili-ne-Kakvo-pokazvat-evropeyskite-statistiki.html

Полицаи се биха с полицаи в Гърция

http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Policai-se-biha-s-policai-v-Gurcia.html

Социална аптека откри митрополията в гр. Сяр (Серес), Северна Гърция

В гръцкия град Сяр (Серес), на около 40 км от Кулата, в понеделник беше открита социална аптека, която има за цел да осигурява безплатно лекарства от първа необходимост на неосигурени и бедни граждани, които нямат възможност сами да си закупят лекарствата или да ползват здравната каса в страната. Инициативата е на митрополията в Серес и е осъществена със съдействието на общината. Аптеката ще работи заедно със здравен център, който също има социална насоченост. За дейността им митрополията по инициатива на Серския митр. Теолог е преустроила етаж от митрополитския духовен център "Св. Максим" (наречен на покровителя на предишния митрополит Максим Ксидас - б. р.).

Социалната аптека ще функционира благодарение на помощта и сътрудничеството с митрополията на другите аптеки в градовете на епархията. Средства и лекарства от първа необходимост се събират и в енориите в Серес и др. градове. Аптеката ще работи два часа следобед от 18 до 20 ч. и ще се обслужва от фармацевти-доброволци.

dveri.bg

Вижте още:

Митрополит се моли НАТО да се разпадне

http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Mitropolit-se-moli-NATO-da-se-razpadne.html

Избягали от столичен психодиспансер се пръснаха из София

Въдворени за лечение в столичен психодиспансер се възползваха от пробойните, които здравната реформа нанесе на родното здравеопазване и плъзнаха из София. Някои от тях бяха забелязани на няколко кръстовища да извършват сиусидни действия пред преминаващите коли. Част от изтърваните са успели да откраднат бира от дюкяна на някой честен капиталист, което способствало за усилване на маниите им и възбуждане на силно желание да имитират маймуни с крясъци и подскоци върху автомобилите. Един дори задигнал дилдо от сексшоп, което с голяма вещина и опит върти след 6-тата минута от записа, и започва ритуал по чифтосването с друг откачен. Така за малко болните да пострадат от ядосани шофьори помислили, че маймуните по колите им са обичайно дрогираните и пияни нацисти. Шофьорите бързо са преценили, че срещу себе си имат хора с умствени и чревни разстройства и това спасява буйстващите от напляскване. Молим всички будни граждани, ако забележат някое от избягалите лица с умствени отклонения, да се обадят веднага на "Бърза помощ", тъй като въпросните са изключително опасни за себе си и могат тежко да пострадат.

Вижте още:

Нацистки изродчета нападат възрастни и беззащитни хора в София. България им готви линч.
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Nacistki-izrodcheta-napadat-vuzrastni-i-bezzashtitni-hora-v-Sofia-Bulgaria-im-gotvi-linch.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

Четири жени от България бяха принудени да напуснат болницата в Триполи на Пелопонес преди няколко дни, след като в нея нахлуха десетки членове на „Златна зора” с цел да открият чужденки, които работят като болногледачки, предаде GReporter. С това гръцките нацисти затвърдиха „славата” си на криминално проявени и биячи на жени.

Впоследствие се оказа, че „здравите” „момчета” в черни фанелки са влезли със знанието на директорката на болница „Панаркадико” Елени Сиуруни. На следващия ден тя дори организира обща пресконференция с членовете на „Златна зора”, по време на която посочи: „Имахме един много добър разговор в правилната насока. Пътят ни е общ. Всички сме на мнението, че не е възможно в болниците да работят хора, които получават заплащането си по незаконен начин Целите ни, от страна на болницата, както и от страна на „Златна зора” съвпадат.”

горди гръцки нацисти

Именно тези нейни думи предизвикаха острата реакция на министъра на здравеопазването Андреас Ликурендзос, който обяви незабавното уволнение на Елени Сиуруни. Особено остър в изявленията си за случая бе и председателят на Лекарския съюз в област Аркадия.

Журналистката от местната информационна електронна страница Arcadiaportal.gr, Елени Трака, чийто репортаж алармира за скандалния случай, посочи, че два дни преди нахлуването си в болницата от „Златна зора“ са издали писмено съобщение по този въпрос. „В сряда вечерта научихме внезапно, че в болницата са нахлули членове на „Златна зора” от Триполи, където са открили четири жени от България, които са се намирали близо до пациенти. Някои от тях заявили, че са роднини или съпруги и други – че са съседки, които гледат възрастните хора вкъщи и затова се намират в болницата“.

„На следващия ден сутринта същите хора отидоха в болницата, за да се срещнат с директорката Елени Сиуруни и да разговарят по този въпрос. Аз влязох в нейния кабинет след срещата и поисках изявления за събитията от предишната вечер, както и за незаконната работа, ако такава действително съществува. Тя заяви, че имат обща цел със „Златна зора”: да прекъснат незаконната работа. Директорката каза още, че в болницата са направили някои проверки, които обаче са прекъснати, защото продължението им би нарушило неприкосновеността на личните данни.“.

още свръхчовеци

Журналистката порица ръководството на болницата, че не е предвидило контрол на входа и в резултат всеки може да влезе свободно. „Самите членове на „Златна зора” ни казаха, че никой не им е попречил да влязат. Не бих могла да коментирам същността на въпроса, защото не знам дали жените, които се намират до леглата на пациентите не са действително техни съпруги или работят и получават заплащането си напълно законно. Според Елени Трака местното общество е настроено негативно към действията и изявленията на директорката на болницата, както и към нахлуването на членовете на „Златна зора“.  „Това, което предизвика най-силните реакции бе фразата „обща цел със „Златна зора“. Местното общество бе раздразнено от факта, че директорката на болницата каза, че има общи възгледи с тази партия“.

Вижте още:

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени
http://actionredbg.blogspot.com/2012/06/blog-post_6670.html

Испанските медици: Общественото здравеопазване не се продава, а се защитава

Общественото здравеопазване не се продава, а се защитава

Десетки хиляди лекари, медицински сестри и болнични служители проведоха днес шествие през испанската столица, за да демонстрират недоволството си от бюджетните съкращения и приватизацията. Те изразиха недоволството си от обявения на 31 октомври план на кабинета, който предвижда приватизация на 6 болници и 27 здравни центъра. Протестиращите скандираха „Обществено здраве!” и „Здравето е право. Ние ще се борим за него”.

Очаква се заплатите в сектора и социалните придобивки да бъдат орязани. Освен това властите наредиха на болните да се взема такса от 1 евро за всяка рецепта, която им е предписана. Според профсъюзите, това ще доведе до влошаване на здравните грижи, а достъпът на най-бедните испанци и на възрастните хора до лекарства ще бъде на практика отрязан.

Синдикатът на работещите в здравния сектор свика общонационални стачки на 26 и 27 ноември и на 4 и 5 декември.

Вижте още:

Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите

http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Lekarite-v-Ispania-otstoyavat-pravoto-na-bezplatno-zdraveopazvane-za-imigrantite.html

Словакия национализира здравното осигуряване
http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Slovakia-nacionalizira-zdravnoto-osiguriavane.html

Оставиха без помощи майка с ампутирани крака заради 93 стотинки

Агенцията за социално подпомагане е отказала да приеме документите за помощ за отопление на 40-годишна жена от София, която е с два ампутирани крака и е майка на 14-годишен син, защото доходът й надвишавал максималния праг с 93 стотинки, съобщи Нова телевизия.

Даниела Стаменова е в инвалидна количка от 10 години. Първо ампутирали единия й крак, а тази година се наложила ампутация и на другия. Жената има 14-годишен син, а разчита само на инвалидната си пенсия от 164 лева и детските надбавки от 35 лева. 

„Преди три месеца ми спряха тока, в момента съм на ток от комшиите, дойде ЧЕЗ не можах да си платя, взеха ми електромера и останах без ток”, разказва Даниела. В търсене на изход жената кандидатства за помощи за отопление. 14-годишният й син Кирил отишъл да подаде необходимите документи, но в Агенцията за социално подпомагане не ги приели, защото изчислили, че доходите на Стаменова и мъжа, с когото живее, надвишават с 93 стотинки максималния праг за получаване на помощи.

„Казват ми, че надвишавам с 93 стотинки, даже не са приели молбата. Нямам дърва няма с какво да се отоплявам, печката сигурно ще ми харчи към 200 лева, аз няма с какво да ги платя. Не искам и да ви говоря, че се чувствам ужасно, когато сутрин синът ми излиза и ми казва: „Мамо, колко парички имам днес за закуска”. Само това е единственото, което ми скапва целия ден”, обяснява отчаяно Даниела.

От Агенцията за социално подпомагане обясняват, че при тях наистина не е постъпвала молба и че щом има надвишаване на дохода, без значение с колко, помощ не може да бъде отпусната. 

По думите на Даниела, миналата година семейството й е получило отказ заради надвишаване с една стотинка. 

14-годишният Кирил, който е неотлъчно до майка си, пък отдавна се е примирил, че не може да има много неща, които неговите връстници притежават. Той е отличник в училище и изучава японски език. Този месец Даниела ще се бори да му купи учебници.

19min.bg

Словакия национализира здравното осигуряване

Словакия ще се върне към единна система за държавно здравно осигуряване и ще национализира два частни фонда за здравно осигуряване, дори ако е нужно да упражни принуда.

Това заяви на 31 октомври словашкият премиер Роберт Фицо, цитиран от Ройтерс.

Словашкото правителство планира да обърне на 180 градуса решението, взето при обявяването на независимостта на страната през 1993 г. след отделянето й от Чехословакия – здравното осигуряване да бъде отворено за частни компании.

"Правителството отхвърля представата за частни осигурители, които печелят от това, че прибират държавни средства, и след това използват тези печалби, за да изпълнят идеите си за луксозен начин на живот", каза Фицо.

Премиерът допълни, че отново обединената осигурителна система ще бъде изградена напълно до 2014 г.

БТА

Джон Кю, или капанът на здравната система

Разглеждайки програмата на bTV, която в последно време е поразредила американските бози с пропагандни филми от края на живковизма и оправдаващи Възродителния процес, попаднахме на филм, който впечатлява с тематиката си – превръщането на здравеопазването в стока достъпна само за богатите. Филмът случайно или не ще бъде излъчен късно тази вечер, така че ако ви се гледа, а утре трябва да започвате рано-рано работната седмица, може да го издирите из торрентите. Става дума за "Джон Кю" на режисьора Ник Касавитис, вдъхновен от личната му драма, свързана с болната му дъщеря. Предлагаме ви едно българско ревю на филма, писано  преди 10 години, когато заглавието излиза на екран.

Ако решите да гледате този филм, бързо ще се убедите и ще схванете кристално ясно, че не само българската здравна система е от типа "олеле, мале". Джон Кю е емоционален и разтърсващ разказ за мъката, безизходицата и крайните решения с неясен изход, които един баща трябва да вземе, когато синът му е на смъртно легло, а лекарите повтарят, че много съжаляват, но сиренето е с пари.

Лентата на Ник Касавитис отнесе тлъсти критики, че е прекалено манипулативна, претъпкана с клишета и плакатна изразност, че подклажда тероризма и че в крайна сметка няма нужда от подобни филми. На фона на трагичните събития, резултат от терористичните акции, извършени през миналия септември, американското общество е достатъчно чувствително на тема кино, възхваляващо насилието. Но тук насилието може да бъде погледнато двузначно. Как бихте постъпили вие, ако виждате как единственото ви дете издъхва и може да бъде спасено, но лекарите ви повтарят, че всичко е въпрос на финанси? Бихте ли грабнали пушката? Бихте ли взели заложници? Бихте ли жертвали собствения си живот в името на вашето дете?

Повечето родители биха отговорили утвърдително на тези въпроси. Някои биха се замислили. Трети няма да се съгласят, но в случая тезата на авторите не е толкова за насилието, колкото за отговорността, която едно развито общество не желае да поеме. Поставянето на норми и тяхното развиване по точни траектории винаги води до скованост в структури от всякакъв тип. Липсата на гъвкавост в лицето на административните механизми кара ответните елементи да търсят алтернативни подходи. И докато в повечето сфери алтернативните подходи могат да се дефинират като корупция, то в здравеопазването подходът обикновено е различен. Не можеш да подкупиш касата на болницата да ти издаде квитанция за платена операция. Просто плащаш или се примиряваш с факта, че светът е устроен несправедливо.

Американското кино сравнително рядко се захваща със социално ангажирани теми. Парливи, често изваждащи на показ страни на "перфектната" система, които много хора не желаят да виждат, тези ленти са обречени на омразата на критиката и подкрепата на аудиторията. Социалното кино, прицелено в дилемите на обикновените хора, вирее отлично в тв средата, а спорадичните му посещения на големия екран стават все по-редки. Причината за това отстъпление се крие в подхода и реакцията на аудиторията. Доказано е, че зрителите по-скоро не искат да ходят на кино с цел гледането на такова кино, но в същото време биха го гледали с удоволствие и внимание в къщи. Затова в последните десетина години този жанр стана златен посредством канали като "Холмарк". В този смисъл продуцентите на филма са проявили смелост в решението си за киноразпространение. Най-солидното им основание се казва Дензъл Уошингтън. Носителят на "Оскар" е отново перфектен, изумителен и смазващо достоверен в подхода си към образа на Джони Кю. Играта му блести с изисканост, в поведението му няма до откриете и най-бледа следа от фалш, гласът е добре модулиран и истински. Той е природна стихия, с която Холивуд все повече ще се съобразява.

В "Джон Кю" Уошингтън е в ролята на работник в голяма фабрика. Мъж, който с честен труд се грижи за своята съпруга (Кимбърли Елис) и 10-годишния си син (Даниъл Смит). Трагедията връхлита семейството, когато малчуганът припада по време на спортно събитие. В болницата се оказва, че детето е с увредено сърце и има два изхода. В единия просто трябва да се подобри качеството на живот за оставащите "... месеци, седмици и дни", а в другия - сърдечната трансплантация е с цена от четвърт милион долара. Директорката на болницата (студената и рязка Ан Хечи) се опитва да убеди родителите, че първият вариант е по-добър. Джон е отчаян и след като разпродава цялото си имущество и взема парите от здравната застраховка, се оказва... че те не стигат. Все пак той намира пари колкото за един пистолет, с който взима заложници в спешното отделение с искането операцията да бъде извършена. Когато полицията пристига и преговорите с "терориста" започват, се оказва, че драмата не може да бъде решена нито лесно, нито бързо. От една страна, детето умира само няколко етажа нагоре в същата сграда, от друга, нервно пушещата шефка на болницата си иска парите, от трета, на началника на полицията му е нервно от приближаващите избори и решава да приключи бързо случая, изпращайки снайперист. А самият Джон Кю иска само да продължи да има син.

Вероятно на много от зрителите мелодрамата ще им нагарча. Други няма да припарят до кината само като чуят, че филмът е драма. Когато аз го гледах, около мен се мокреха изобилно със сълзи дамски кърпички с размерите на плажни хавлии. Изобщо – както ви харесва.

Вижте още:

Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите

http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Lekarite-v-Ispania-otstoyavat-pravoto-na-bezplatno-zdraveopazvane-za-imigrantite.html

Ветеран от войната: „Бойко Борисов е американски слуга”

Ветеран от войната с отнети добавки за лекарства струващи 120 лв. и пенсия от 140 лв...


Вижте още:
Бойко Борисов мирно пред ЦРУ
http://actionredbg.blogspot.com/2013/09/Boyko-Borisov-mirno-pred-CRU.html

Цветанов се появи със Сикрет сървис на ръкавелите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/07/blog-post_15.html

Плевнелиев анексира Колорадо
http://actionredbg.blogspot.com/2013/01/Plevneliev-aneksira-Kolorado.html

И директорът на "НАТО и България" плаши, че ще се пали, защото им свършили парите
http://actionredbg.blogspot.com/2013/03/I-direktorut-na-NATO-i-Bulgaria-plashi-che-shte-se-pali-zashtoto-im-svursili-parite.html

Онкоболни се спасяват с лекарства от Турция и Македония

Онкоболни са принудени да купуват лекарства от Турция или Македония, за да не останат без лечение. Караме близките си да ни търсят препарати за химиотерапия от чужбина, защото тук не ги доставят, оплака се Елена Кръстева, чийто син е с раково заболяване. Всяко забавяне или липса на терапия води до сериозни усложнения, казва Елена. Тя твърди, че не е единствената, която е поставена в абсурдната ситуация да обикаля за медикамент, който трябва да осигури държавата.

При нас липсват 13 лекарства­ за химиотерапия и обезболяващи, потвърди директорът на Комплексния онкологичен център (КОЦ) д-р Калин Калинов. За някои не можем да сключим договор, тъй като след голяма процедура една от фирмите обжалва. За други 3 групи медикаменти не се е явил нито един участник, заради занижени цени от Комисията към МЗ. Няма дори БЦЖ, която е известна като ваксина срещу туберкулоза, но се използва и в онкологията. За нея успяхме да намерим доставчик, но не знаем докога ще ни стигнат бройките, коментира д-р Калинов.

Голям проблем е липсата на Флуорацил, Метотрексат, Винкристин. В страната ни няма доставки заради затруднения в производството на чуждите производители. Химотерапевтиците се използват за лечение на рак на гърдата, остра лимфоцитна левкемия, на дебелото черво.

Този проблем трябва да се реши на национално ниво, коментира директорът на КОЦ. Опитваме се да намерим варианти, като минаваме към пряко договаряне. Успяваме да осигурим доста от лекарствата. Аз не приемам чиновническия подход да стоя и да чакам. Не можем да наказваме болните. Те не могат да чакат, казва д-р Калинов. В Онкото вече е направена нова система, която следи какви препарати има в наличност и кога могат да свършат.

Мария Карабойчева

Мадлен

Една тъжна история по действителен случай

Мадлен била красива жена, много красива.

Отишла на профилактичен преглед и…Открили й най-тежката болест. В България лекарите я объркали.

И тя тръгнала за Париж - да, сетната надежда крепи човека….

Разпродала всичко, само и само да се излекува.

Докато имала пари, докато разпродавала на безценица имотите си в България, а тя била взела доста имот

и от реституцията, всичко вървяло горе-долу добре. Е, колко добре в нейната ситуация, особено след почти фаталната грешка на лекуващия я в България лекар, но все пак.

Позакрепнала се, тръгнала из очарователния град, пълен с толкова живот…

И Мадлен почти повярвала в чудото.

Но изведнъж, в момента, в който за първи път споменала, че е свършила вече с парите, около нея настанала… тишина.

Да, тишина.

Нямало ги, изчезнали вдън гори Тилилейски спасителните телефонни обаждания на няколкото шефки на асоциации, които й помагали по един или друг начин, изчезнали и преводачите, с които ходела до болницата – да, вече нямала пари Мадлен, нямало и демонстрация на … човещина…

След няколко дни и лекуващият я лекар, французин, направо й казал:

- Вие тук повече не може да стоите. Трябва да се върнете в България!

Не че не очаквала подобни думи, но така казани - изведнъж и без капчица чувство, те я разлюлели, едва поела дъх – Господи, ами сега какво да прави? Сам сама, без никой в този огромен, красив Париж, градът на нейната последна надежда, който сега изведнъж станал толкова студен…

Набрала кураж – потърсила в чантата си онова листче, което тя отдавна пазела като скъпоценно и се обадила на един богат, ама много богат българин, шеф на асоциация, за когото тя била чела, че помага на изпаднали в беда българи. Това бил нейният последен шанс. За още една глътка живот…

Набързо, на пресекулки, болката вече била огромна, Мадлен разказала на господина за своята орисия.

- Моля Ви, като на Господ Ви се моля, отпуснете ми поне мъничка сума за хотел, защото съм на улицата, а искам да изкарам поне още една процедура, много ме боли, моля Ви!

Думите отсреща я вледенили и … довършили.

- Вашият случай, а и Вие самата не се вписвате в предмета на дейност на моята асоциация. Съжалявам.

Кратко, ясно и …студено. Много студено.

И й затворил телефона

На другия ден Мадлен се върнала в България.

След седмица починала.

След месец пък аз, разказвачът все на тежки, негативни истории, случайно попаднах на предаване по една нашенска телевизия, в което гостът усмихнато разказваше на колко много български емигранти е помагал, а и продължава да помага чрез своята асоциация…

Гледах, нищо не виждах, а сърцето ми плачеше…

Досещате се кой беше гост в това телевизионно предаване, нали?

Да, познахте…

Димо Райков  

Париж, септември 2012

агитационни стикери

Новите агитационни стикери, насочени срещу международния империализъм и социалните проблеми в страната.

Годишнина от създаването на БОНСС

/Спомени на д-р Любен СТОЯНОВ/

"През цялата 1929 година и в първите месеци на 1930 година най-оживено и напрегнато се готвехме за конгреса. Беше ясно, че полицията няма да позволи конгресът да се свика и работи нормално. Затова обявихме официално, че учредителният конгрес ще се състои в Дюлгерското здание на бул. Ботев и ул. Пиротска, а на 30 март в 7 часа сутринта делегатите се събраха в боровата гора в Парка на свободата. Тук от името на инициативния комитет аз направих информация за предварителната програма, след което Марко Темнялов докладва проектоплатформата, Петър Богданов проектоустава. Конгресът ги прие единодушно и избра централно ръководство.

Решено бе БОНСС да издава вестник „Студентско знаме", а „Студентска трибуна" да се превърне в теоретическо и идеологическо списание на студентската младеж. За редактор на списанието, от което излязоха само няколко броя, бе избран Асен Атанасов – студент медик.

По това време народното студентство вече се отправяше към Дюлгерското здание, където тръгнаха и делегатите. Към 10 часа бяха се събрали стотици студенти. За тогавашния общ брой на учащите се във висшите учебни заведения това беше значителна цифра. Полицията блокира квартала, но студентите нахлуваха от всички улици. Бяха дошли и много млади работници, призовани от РМС, които горещо подкрепиха инициативата и народното студентство да има своя прогресивна организация. В сградата не можахме да проникнем, но задачата си вече бяхме изпълнили, оставаше само да прокламираме създаването на БОНСС. Това направи от името на конгреса Васил Серафимов – студент агроном. Той бе вдигнат на ръце и гръмогласно обяви, че учредителният конгрес се е състоял, че е приел платформа и устав и избрал ръководство.

Полицията извърши много арести, нанесе побоища, наложи глоби, но не успя за осуети учредяването на БОНСС.

През трите следващи месеци до края на учебната година по всички факултети бяха образувани бонсови дружества.

За няколко месеца успяхме да изградим дружества и в педагогическите институти на Пловдив и Шумен. „Студентско знаме" започна да излиза всяка седмица, въпреки че полицията заплашваше печатарите, инкриминираше материали. Налагаше се да сменяваме печатниците, а също и редакторите поради изпращането им в затвора. Често един редактор се задържаше за 2-3 броя, а понякога само за един брой, но вестникът се утвърди сред учащата се младеж.

По същото време по призива на своя БОНСС народното студентство участва масово в първомайската акция, в протестни събрания, трибуни, улични демонстрации, разгонвано, арестувано, бито и интернирано от полицията."

***

Eто така след деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и априлските събития, въпреки фашистката диктатура и жестоките репресии, българската младеж съумява да се организира и да създаде масова организация, която да защитава интересите на учащите се. В днешно време, когато достъпът до образование и здравеопазване отново се превръща в лукс, все по-належащо е младите хора да се организираме, за да отстояваме правата си. Със създаването на Българския общ народен студентски съюз - БОНСС, имаме примера как в несравнимо по-тежки условия от сегашните победата е възможна. Нищо не ни пречи тогава и днес да победим.