9 септември като „Окупирай Уолстрийт”

Всяка система рано или късно зловещо закостенява. И заради това всяко поколение има своята революция. Или своята лична битка за промяна на статуквото, ако щете. Можем да отричаме резултатите от тези битка, можем да скърцаме със зъби от яд, че някой изобщо се е вдигнал, може да ни причернява от гъста историческа злоба, но никой няма право да отрича правото на едно поколение да промени своя живот.

Заради това всеки път като дойде 9 септември с наслаждение се хващам с нелеката задача да изчитам всички ревашистки, злобни, патетични и гнусни статии, написани с идеята да очернят цяло едно поколение от млади хора и с медийни шаманистки техники да се опитат да направят така, че все едно България не е съществувала за 45 години.

Хей, имам новина за всички злобари: историята не може да бъде заличена, битките за промяна също. Ваше право е да злобеете, но злобата е път към инфаркта, а не към прекратяване на историята.

Нека да си представим България в началото на 40-те години на миналия век. Изхвърлете на боклука всички митове за една от трите най-развити държави в Европа, можете да целунете за сбогом красивата приказка, че под благородните усилия на мустакатия Борис Трети страната тънела в лукс и удоволствия и да махнете с ръка за довиждане на лъжата за благоденстващия народ. Учебникарската история принадлежи на управляващите класи. Обаче истинската история принадлежи на народа. И понеже плюя на спомените на наследниците на богатишите (историческата заслуга на 9 септември е, че ни отърва от буржоазията), ще се опитам да възстановя България по спомените на двамата си дядовци на които вярвам безпрекословно и абсолютно.

Единият ми дядо е от село близо до Пловдив, което се нарича Конуш. Село в което е кошмар да живееш в пролетно време по онези години. В него няма нито една асфалтирана улица и заради огромната кал децата е трябвало да се придвижват на кокили, за да могат да избродят докъдето й да е. Няколко поколения живеят в една къща, обработват едно парче земя, на практика не разполагат с никакви пари, а живеят като първобитните хора – с размяна на стоки. Властта изобщо не мисли за тях, а и самата идея за власт изглежда странно в едно село, което въпреки, че е на чернозем, тъне в абсолютна мизерия. Дядо ми ми е разказвал и следната история. В началото на 40-те години той за първи път изобщо вижда автомобил. Някакъв едър предприемач идва в тяхното село и паркира в центъра. Дядо ми, тогава малко дете, не издържа на изкушението и докосва автомобила. Наказан е жестоко със силен ритник от шофьора. Така в онези години управляващите класи са комуникирали с бедния народ.

При другият ми дядо положението е същото. Той е от село на име Съдийско поле, на 7 километра от Нова Загора. Не се заблуждавайте – в онази царска България 7 километра се равняват на разстоянието до Луната. Изостанало, абсолютно немодерно село, със земеделие от 17 век. Когато цяла Европа използва трактори в България се оре с магарета и волове. Всъщност именно този образ трябва ясно да пречупи идеологическата лъжа за благоденстващото царство.

Само да отворя една скоба. Можете да мислите каквото си искате за 9 септември, можете да го мразите, ненавиждате, оплювате, да скачате върху него и да си упражнявате постмодерните иронии. Но светлината дойде в селата именно след тази дата. Моят дядо е един от носителите на тази светлина. И тук имам предвид най-баналната, но най-важната от всички светлини – електрическата. Един ден сигурно в Съдийско поле ще сложат паметник на дядо ми с крушка в ръката, защото именно той окабелява цялото село и докарва електричеството в него. Това става едва в началото на 60-те години. При социализма. Пак ли ще ми приказвате за благоденствието на царска България, а?

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти

Абсурдната случка с нападателя на Левски Базил де Карвальо, който след мача с Ботев (Пловдив) отиде пред Сектор „Б", за да поздрави агитката, но бе посрещнат с банан от един от стюардите (!) и едва не се стигна до бой, е сигнал за това, че нещо не е както трябва и са необходими спешни и крайни мерки в тази насока срещу един наистина сериозен проблем.

Притеснително е, че до момента Левски не е излязъл с официална позиция, заклеймяваща нелепия инцидент, както и че липсва реакция от страна на полицията, която трябва да идентифицира расистите (нищо по-лесно, има ги на снимката и във видеото, публикувани на много сайтове) и да заведе преписка срещу тях, така че съдът да им забрани да посещават футболни срещи - първо за период от време, а при ново провинение и доживотно.

Още по-скандалното е, че цялата тази простотия бе дело на стюарди - уж хората, които трябва да пазят реда на пистата пред сектора, където са най-буйните фенове.

Нищо подобно - така наречените стюарди не само че не представляват авторитет и не действат в помощ на полицията, но и често стават причина за сбивания в самия сектор, както бе по време на един мач с ЦСКА преди години.

Концепцията за момчетата с жилетките е тотално сбъркана у нас. За разлика от Холандия например, където стюардите са двуметрови мъжаги, които респектират дори само с вида си и наистина са ангажирани с опазването на реда до идването на полицията, тук често (както в случая) става дума за тийнейджъри от средите на хулиганите, които лично създават проблеми. И понеже са много на брой и носят някакъв вид униформа, имат самочувствието да се държат като господари в сектора.

Фенклубовете се гордеят, че уж били осигурявали реда и че агитката била спокойна, защото в сектора нямало полиция, а всъщност единственото, което постигат по този начин, е да усвояват средства от клуба, които, както виждаме, не са оправдани по никакъв начин.

Инцидентът с Де Карвальо не трябва да бъде оставен да отшуми, защото това, което се случи в неделя, е недопустимо. Проблемът, че се е стигнало дотам, е резултат от болестите на цялото ни общество, започвайки от образованието.

Не е нормално маймунските дюдюкания (каквито имаше и на мача България - Англия) и скандирания „Зиг хайл" да са нещо обичайно за стадионите у нас.

Когато го прави цялата агитка, е трудно да бъдат персонално посочени виновници и обикновено клубът (или в случая с националния отбор - БФС) търпи глоби за поведението на публиката.

Сега обаче замесените се виждат отлично и те трябва да си отнесат най-тежки санкции за назидание на всички, които си мислят, че подобни безобразия винаги ще се разминават.

Най-любопитното е, че в кадър над инцидента е трансперант с лика на Васил Левски - една велика личност, която в своите идеи си е представяла всички хора като равни...

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!", казва Апостолът на свободата.

Със сигурност на това мнение са били и младежите, избрали неговото име за патрон на спортното дружество, което са основали на 24 май 1914 година.

Близо век по-късно отборът, носещ името на Дякона, има сред своите привърженици хора, които сякаш тачат идеите на Адолф Хитлер повече от неговите. Тези хора са тумор, който трябва да се изкорени - не само на „Герена", но и на всички български стадиони!

Ивайло Стоименов

                                

Вижте още:

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html