Показват се публикациите с етикет снимки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет снимки. Показване на всички публикации

петък, 27 юни 2014 г.

Сенатор Маккейн се среща с терористи от „Ислямска държава в Ирак и Леванта”

Снимки на Джон Маккейн със сирийски терористи отново нашумяха покрай изострената обстановка в Ирак през последните седмици. На тях американският сенатор позира с членове на  „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, действащи тогава в Сирия. Още с публикуването си през 2013 г., фотосите разбуниха духовете, тъй като на тях бяха разпознати Мохамед Нур и Абу Ибрахим, отговорни за отвличането на 11 шиитски поклонници в Ливан. Мъжът най-близо до Маккейн е генерал Салим Идрис, бивш началник-щаб на „Сирийската свободна армия”.


Помните ли обиколката на сенатора в Сирия? Ето какво заяви пред CNN, когато се върна оттам:

„Беше много вълнуващо преживяване да се срещна с тези бойци, които се борят вече две години. Те са много навътре в положението на бойното поле и са много загрижени от влиянието на Хизбула, на иранците, и разбира се, от засилените действия на Башар Асад.”


От „Ислямска държава в Ирак и Леванта”  съобщават, че някои от мъжете на снимката в момента се бият за тях.

Добра работа, сенаторе.

Това обаче напомня как Доналд Ръмсфелд се срещна със Саддам Хюсеин, нали?*


* По време на службата си като дипломатически представител в Близкия изток (ноември 1983 – май 1984), назначеният от Роналд Рейгън Доналд Ръмсфелд се превръща в най-важната фигура за американското военно разузнаване, посредник в провождането на стратегическа информация и съвети в техническо направление на Саддам Хюсеин в периода на Ирано-иракската война. Проиракската политика на САЩ е възприета, когато Иран взима превес във войната и възникват сериозни основания, че може напълно да разгроми Ирак. При посещението си в Багдад на 19-20 декември 1983 г., Ръмсфелд води 90-минутен разговор със Саддам Хюсеин. Според разсекретени документи на Държавния департамент на САЩ, Ръмсфелд осведомява Тарик Азис (иракски заместник-министър председател и външен министър), че: „Усилията ни да помогнем бяха възпрепятствани поради определени причини, които ни затрудняват да… изкажем похвала за използването на химически оръжия.“. Ръмсфелд донася много подаръци на Саддам Хюсеин от администрацията на Рейгън. Сред тях има: пистолети, средновековни боздугани и чифт златни шпори за говедари. До Войната в Персийския залив (1990-1991) всичко това стои изложено в Саддамовия Музей на победата в Багдад, в който се намират и другите подаръци, връчвани на Саддам от лидери на приятелски държави. През 1988 г. Ръмсфелд заявява, че пълното възстановяване на връзките с Ирак е било едно от най-големите му постижения.


сряда, 7 август 2013 г.

Турските власти забраняват политическите лозунги на футболни мачове


Усилията на турското правителство да се справи с общественото недоволство достигнаха нова сфера – футбола. Феновете на "Бешикташ" ще трябва да подписват декларация при покупката на билет, че няма да скандират лозунги по време на мачовете, "които да провокират масови, политически или идеологически събития", пише "Уолстрийт джърнъл", цитиран от "Дневник".

Един от фенклубовете на "Бешикташ" – "Чарши", на името на квартала, където се намира пазарът Капълъ чарши, беше в основата на демонстрациите срещу премиера Реджеп Ердоган. Той произвеждаше редица оригинални антиправителствени лозунги. Веднъж по време на протестите фенове от "Чарши" откраднали багер и с него подгонили брониран полицейски автомобил. Случката довела до ареста на 22 души.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че новите опити за потушаване на протестите са поредната стъпка, последвала най-масовите демонстрации срещу управлението на Ердоган, което продължава вече десетилетие.

Правителството в Анкара увеличи наблюдението и съдебните действия срещу отделни лица и започна разследвания срещу големи компании. От юни месец насам десетки журналисти, критикували правителство, са загубили работата си. Представители на властите, включително и финансовият министър Мехмет Шимшек, твърдят, че разследванията не са свързани с демонстрациите, а са рутинни.


Футболните фенове в Турция, особено тези на "Бешикташ" от клуба "Чарши", обикновено изразяват позицията си по време на мачовете по редица теми – от ядрената енергетика до отпор на расизма.


В разпространено изявление "Бешикташ" съобщи, че ще изисква от всички фенове, които имат билети за сезона, всяка година да подписват декларация за цивилизованост. Клубът отказа допълнителен коментар. Въпреки това документите показват, че тази година за пръв път феновете трябва да се дистанцират от каквито и да е политически лозунги.

Мярката е била въведена, след като властите в Анкара са получили информация от разузнаването, че антиправителствени протести могат да избухнат точно на футболни мачове, каза вътрешният министър Муамер Гюлер миналата седмица. Тогава той съобщи още, че кабинетът на Ердоган е започнал да подготвя проектозакон, който да регулира скандирането на лозунги по време на спортни събития.

"Със сигурност политическите и идеологическите лозунги не пасват на спортния дух", заяви Гюлер. "Клубовете сега събират необходимите декларации по време на продажбата на билети. Разбира се, това е нещо, което следим", каза още министърът на вътрешните работи.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва иронията в това, че този сезон "Бешикташ" ще трябва да бъде домакин на стадиона "Реджеп Тайип Ердоган" в Истанбул, докато собственият му стадион "Иньоню" се ремонтира. Стадионът "Ердоган" се намира в квартала Касъмпаша – бастион на правителствената подкрепа.

Засега феновете на "Бешикташ" смятат, че няма големи шансове правителството да заглуши тяхната бунтовническа природа. "Да бъдеш срещу статуквото е нещо, което винаги е работело в полза на "Бешикташ" и особено на клуба "Чарши", казва Инанч Ишик, дългогодишен фен.



четвъртък, 20 юни 2013 г.

Мутрите на една обикновена фашистка партия

Фоторепортаж на случващото се пред централата на ПП “Атака”, където в последните дни дежури група от около 50-100 яки момчета и пази Волен Сидеров от народната любов, разкрива за  пореден път истинското лице на фашизоидите. Бранниците на тялото сидерово са наети срещу 40-50 лева на ден и са събирани най-вече от фитнес залите.

Снимките са публикувани в блога “Sanctor Legum” и показват как платените поддръжници на “Атака” похапват пици докато се въргалят по земята, а след себе си оставят повече боклук отколкото хилядите демонстранти пред Министерския съвет.

Говедата на Сидеров пречат и на работата на софийската опера. Платените пазители на националиста уринират, викат и понякога дори пречат на артистите да стигнат до операта. Паркирането на ул. “Врабча” също е невъзможно. 

Коментарите на позорището са повече от красноречиви:

"Един от получовеците, който лакомо е захапал пица, е бивш служител на Плевенския затвор. Миналата година бе уволнен заради продажба и разпространение на наркотици. Като гледам, другите утайки по снимките не са по различни от него. Волен наистина е много закъсал, за да събира такива отрепки…"

"Има 100 глави, но няма мозък, има 200 ръце, но няма работа, що е то?
Фашистката партия."

Ето и самата публикация без редакторска намеса:


Лицата на белите мангали


А ето ги и лицата на белите мангали! Насладете се :D :D :D Сидеровци да кажат пак, че това не са цигани с по-светла кожа :D :D :D


1. Как се взима решение да се прегради и барикадира централна софийска улица… Просто решаваш и я барикадираш.


2. Сред масите цари ентусиазъм.


3. Тези са по-нормалните…


4. Циганските кебапчета тук са пици. Anyone?


5. Не, тази снимка не е правена на битака, а пред сградата на Софийската опера!


6. Повечето хора към 17:00 още са на работа. Тези също – 40 кинта надница 


7. Изкарани от фитнес-залите по провинцията.


8. Тук се налага поливане с вода, защото този индивид е прекалено екзалтиран от факта, че за първи път през живота си, се намира толкова близо до опера.


9. “Опера му е майката!” Предлагам централата на “Атака” да бъде преместена във Факултето.


10. Партията ‘рани


11. Последният признак, по който можеш да познаеш циганско местопребиваване…


12. Вафла “Боровец” и слънчогледови семки…



Още мутри:

Активист на „Атака” замесен в педофилски скандал със сайта ask.fm

понеделник, 20 май 2013 г.

Мъртъв плъх с послание пред Съдебната палата в София


Мъртъв плъх, чифт стари обувки и бележка с послание са оставени пред входа на Съдебната палата, в София. На листчето пише „Ако, имаше поне един от Вас Човек!?!Жалки...“, последван от животинския труп и подпис „Петрова“ с днешна дата.

Това не е първото подобно действие спрямо институциите разположени в Съдебната палата. Миналият октомври фасадата на сградата осъмна бомбардирана с домати, а млада жена бе арестувана, защото разрязала знамето на Европейския съюз пред кабинета на главния прокурор.



Вижте още:

Млада жена наряза знамето на ЕС пред кабинета на главния прокурор
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Mlada-zena-naryaza-znameto-na-ES-pred-kabineta-na-glavnia-prokuror.html

Доматена атака срещу Съдебната палата
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Domatena-ataka-srestu-Sudebnata-palata.html

Отчаян мъж се обеси в деня, в който съдия изпълнител трябваше да опише имуществото му
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Otchayan-muz-se-obesi-v-denya-v-koyto-sudia-izpulnitel-triabvashe-da-opishe-imushtestvoto-mu.html

Мадлен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Madlen.html

Улични експресионисти изрисуваха 20 коли с надписи "Полиция"
http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Ulichni-ekspresionisti-izrisuvaha-20-koli-s-nadpisi-Policia.html

Запалиха център на EVN в Пловдив

събота, 20 април 2013 г.

Поздрави за рождения ден на Хитлер

На този ден – 20 април 1945 г. далекобойната артилерия на 79-ти стрелкови корпус от 3-та ударна армия на Първи белоруски фронт води стрелба по предградията на Берлин, като своеобразен подарък за рождения ден на Хитлер.


За съжаление, десетилетия след като човечеството отхвърли чумата на хитлеризма, нашата държава е пример какво се случва, когато образованието и здравеопазването биват разбити, а наркоманията се вихри. Някакви малоумници в агитките на футболните клубове "Левски" и "Литекс" не почетоха годишнината от Априлското  въстание, а рождения ден на Хитлер. Какво за тях е паметта на Ботев или Левски, нали и без друго ги мразят. Опитът за ирония с пролетното почистване всъщност бе ироничен за самото съществуване на неонацистката сган. Докато нормалните хора правеха населените места и природата по-чисти, мръсотията на нещо отдавна мъртво и изгнило изплува и за пореден път вандалства и троши. И за пореден път капиталистическата ни държава ще си затвори очите, защото й са нужни щурмови отряди готови за няколко таблетки да потушат народното недоволство, каквато е била винаги ролята на фашистите. Нацистите винаги са мразели страната и народа си. Единственото, което обичат са наркотиците.

Бастионът на наркоманизма безнаказано доказва кого закрилят законите у нас:


Арийците от Ловеч не остават по-назад:



Вижте още:

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/I-da-e-prazen-stadionut-na-nego-nyama-myasto-za-rasisti.html

„В Мюнхен и в България, и навсякъде другаде: ЛЕКА НОЩ, БЯЛА ГОРДОСТ“
http://actionredbg.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

Слагат мустаци на Хитлер с тоалетна хартия
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_05.html

Хитлер се кандидатира за президент на Египет
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_20.html

вторник, 9 април 2013 г.

КУЧКАТА Е МЪРТВА – хиляди празнуват смъртта на Тачър

Спонтанната и чистосърдечна реакция на сънародниците на Тачър може да изглежда прекалена, но е истинска. Милиони животи бяха съсипани от действията на най-мразената жена в британската история. Оценката на потърпевшите е жестока, но честна. Докато съществува необузданият в алчността си капитализъм, няма живот, а само мракобесие и страдание. Отиде си един от символите му, това е.


Шампанско се ля вчера, когато левите излязоха на британските улици, за да отпразнуват кончината на бившия британски премиер Маргарет Тачър, предаде агенция БЛИЦ. Хора се събраха в центъра на Глазгоу, други изразиха радостта си по улиците на Брикстън в Южен Лондон. Само часове след кончината на “Желязната лейди”, се организираха партита посредством   социалните мрежи.

КУЧКАТА Е МЪРТВА
На площад Джордж в Глазгоу антикапиталисти скандираха по мегафони “Маги, Маги, Маги”, а другите им отвръщаха “мъртва, мъртва, мъртва”. В празнуването на импровизираното парти към членовете на организации, сред които Федерацията против данъка “свободна спалня”, Комунистическата партия, Социалистическата партия, Работническата партия на социалистите, Международната социалистическа група, се присъединиха и обикновени граждани. 


Народът се събра около 17 часа, въпреки разпореждането на градския съвет на Глазгоу събитието да не бъде посещавано. Малко по-късно всички запяха дружно: “Сбогом, вещицата е мъртва”. Тогава се разнесе и звукът на тапата, изхвърчаща от бутилка с пенливо шампанско. Сред празнуващите имаше и специално подготвени, дошли за събитието с необходимите картонени шапчици и конфети. 


Междувременно няколкостотин души се събраха в Брикстън в Южен Лондон – сцената на бурни размирици през 1981 г., две години след след началото на първия премиерски мандат на Тачър. Някои носеха плакати с надписа: “Радост, Тачър е мъртва”. 


За отрицателно време 180 000 души харесаха сайта isthatcherdeadyet.co.uk. Той е създаден преди 3 години с въпроса "Още ли не е умряла Тачър", а днес авторите му смениха отговора "Все още не" с "Да!" В един момент бутона "харесвам" натискаха по 2500 потребители в минута.

понеделник, 1 април 2013 г.

Почти цялото население на Бахрейн на протест в един ден


Виждали ли сте страна като Бахрейн, където 80-85% от населението излезе на протест срещу бруталния режим на ал Халифа, и това да се премълчи? Някога в друга страна имало ли е такъв висок процент на протестиращи едновременно? Да, населението на Бахрейн е малко, почти милион, но когато 800 000 души протестираха в един ден е срам за всеки човек, правителство или медия да игнорира тази славна бахрейнска революция! Това е като половин милиард души да протестират в Китай или 250 милиона в САЩ. Тогава защо са тези двойни стандарти и лицемерие? Да живее народът на Бахрейн!

снимка: AC24.cz

сряда, 23 януари 2013 г.

Вторият флашмоб в солидарност с работниците от ВМЗ Сопот


На 23 януари в София се състоя втори флашмоб в солидарност с бедстващите работници от ВМЗ Сопот и против приватизация на предприятието. След като цяла България беше възмутена от репресиите срещу гладуващите сопотски ученици, граждани се организираха спонтанно и блокираха "Попа" - кръстовището на столичните булеварди "Патриарх Евтимий", "Васил Левски" и "Граф Игнатиев", подобно на протеста от 16 януари в солидарност с работниците. Протестиращите скандираха "Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта", "Работници от ВМЗ не се предавайте", " Барикада, барикада, барикада", "Работници, борете се за вашите права", "Стига мизерия, стига бандитизъм, стига частна собственост и капитализъм", "Днеска ВМЗ, утре - БДЖ" (напомняне за подобно случващото се в държавните ни железници - съсипване с цел приватизация). Някои от протестиращите си бяха донесли и транспаранти или табелки с послания.


След като блокираха кръстовището, хората се отправиха на своеобразно шествие по бул. "Васил Левски към сградата на БНТ, плътно следени от дошлите полицейски патрулки и джипове. Стигайки до Софийския университет, протестиращите слязоха в оживения подлез при него, където са и изходите на метрото, където останаха известно скандирайки. След което отново имаше блокада на пътя - този път на пешеходната пътека при СУ. След нея шествието с мощни възгласи се отправи към сградата на БНТ, където блокира входа по време на централните новини и предизвика появата на тв камера и репортер.


Днешното събитие отново показа, че Сопот не са сами в борбата и че солидарността е пътят към извоюването на работническите ни права.




понеделник, 21 януари 2013 г.

Ученици щурмуваха ВМЗ Сопот


С викове и скандирания „Дайте ни парите ни", „Гладни сме", „Оставка" над 2000 ученици, граждани и пенсионери излязоха пред портала на ВМЗ Сопот, за да подкрепят стачкуващите 19-ти ден работници. Някои от протестиращите плачеха. Децата споделиха, че сами са се организирали. "Писна ни вечер да се прибираме и да виждаме тъжните лица на родителите си, да няма какво да ядем, а сутрин мама да не ни дава дори левче за баничка, защото няма пари. Писна ни от тази България, дето все ни карат да учим и работим тук, а в същото време ние, бъдещето на страната, сме оставени на произвола и мизеруваме. Ще излизаме на протест срещу държавата всеки ден, докато някой чуе нас и родителите ни, които работят тук и не само те, а и ние сме обречени на жалко мизеруване", викаха разгневени децата. Част от тях опитаха да преминат оградата. Утре в 12 ученическият митинг на ПП „Генерал Владимир Заимов" продължава точно в 12 часа пред ВМЗ.







Снимки от Цветана Георгиева

Вижте още:

Стачка! Блокада! Барикада! – солидарност с ВМЗ Сопот

петък, 18 януари 2013 г.

Стачка! Блокада! Барикада! – солидарност с ВМЗ Сопот



На 16 януари с възгласи "Работници от ВМЗ, не се предавайте" и „Стачка! Блокада! Барикада!“ младежи блокираха централното столичното кръстовище на бул. "Патриарх Евтимий", бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“. Блокадата бе в подкрепа на протестиращите работници от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот.


Протестиращите опънаха два големи транспаранта с надписи: "Солидарност със стачкуващите работници от ВМЗ-Сопот" и "Работници от глад умират, докато хищници се точат да приватизират".


В часовете преди блокада беше разпространено следното изявление:

“Повече от един месец работниците от ВМЗ-Сопот стачкуват срещу безпаричието, бедността, глада и мизерията, на които ги е обрекла държавата. Стотици работнически семейства стоят на тъмно и студено посред зимата, много от тях са заплашени да загубят жилищата си. На няколко пъти протестиращи работници припадаха от глад, а миналата седмица един от стачкуващите почина от инфаркт......
Ние се солидаризираме с исканията на стачкуващите работници и настояваме за незабавното изплащане на всичките им дължими заплати, както и за подобряване на отвратителните условия на труд.
Ние сме против приватизацията на ВМЗ и против съкращаването на 2000 работници.
Обръщаме се към отговорните държавни фактори – или изпълнете незабавно исканията на стачкуващите, или оставете на работниците сами да поемат управлението върху своето предприятие."


Напомняме, че заводът дължи две заплати и два аванса на работещите, а след 14 януари задълженията се увеличиха с още един аванс. Работниците, които живеят в общежитията към завода, не могат да си платят наема за една стая и тоалетна. Единственото, което се откъсна от сърцето на властимащите след протестите на машиностроителите с възгласи "Гладни сме!"е, че авансът за октомври и остатъкът от заплатата за септември, които оръжейниците получиха преди Коледа, бяха прибрани от банките за погасяване на кредити и сметки за ток и вода. Наемът, който плащат е 100 лева, като често в тази стая живее цяло семейство с дете. Заводът също не опрощава този наем, защото пък общежитието, ако не съберяло наем от живущите, нямало да може да плати тока и той ще бъде спрян.


На 7 януари 59-годишният работник Ангел Ангелов умира на работното си място. Това е бил последният работен ден на оръжейника. "Мизерията и унижението да работиш и да гладуваш го убиха", плачат колежки на Ангелов. Съпругата на Ангел – Лиляна, също работи в оръжейницата и семейството едва свързва двата края. На погребението споделя, че това, което става в завода, е убило мъжа й.



Историите на хората са коя от коя по-ужасяващи. Работничка от ВМЗ изплаква болката си: "Бях на стачката пред завода, когато 18-годишната ми дъщеря, бременна в седмия месец, се обади, че не се чувства добре. Помоли да й купя шоколад и натурален сок. Отидох до магазина, поисках тези продукти, един хляб и две свещи, защото ни беше спрян тока заради неплатени сметки. Когато разбра, че няма да платя, продавачката ми каза, че не може повече да ми дава на вересия. Много задължения съм натрупала. Поисках поне да взема двете свещи, защото сме на тъмно. Не получих и тях. Когато излязох от магазина, плаках със сълзи и на глас от мизерията, ужаса и безпътицата"