50 000 в Севастопол се надигат против фашизма!

Нашата любов е по-силна от вашата омраза!

На 23.02.2014   за пореден път фашистки лумпени  оскверниха паметника на Съветската армия в София. И  отново чрез необявено и подло съучастие от страна  Общинската власт, която все още е зависима от фашистката  нарко-мафия на ГЕРБ.
Но този път  млади български юнаци  отвърнаха светкавично на удара. Не беше изминал и един ден от поругаването , когато младежите мобилизираха  ударна работна бригада  и почистиха паметника - светиня за всички достойни българи.

Освен с четки и препарати за почистване , комсомлците бяха  "въоръжени" с руски и български знамена, и  куче-антифашист, обучено да надушва всякакви бандити, наркотици, фашисти и подобни боклуци.

ИЗТОЧНИК

Антифашистка милиция в Украйна

Комунисти и патриоти се самоорганизират в НАРОДНА МИЛИЦИЯ в град Запорожие (Източна Украйна) за борба с фашистките метежници.

ФАШИЗМЪТ Е...

Протест срещу безобразията на "Топлофикация София"

Днес, 13 февруари 2014г, от 18:30 часа пред сградата на Столична Община на ул. Московска 33

Протест под надслов: "Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"? За социализация - За работнически и обществен контрол - За намаляване на цените - Съд за всички ръководства на "Топлофикация" от началото на "прехода".

Трябва веднъж завинаги да стане ясно – обществените услуги не съществуват за да носят печалби на чужди или български компании или „комисионни” на корумпирани чиновници. Да имаме отопление, ток, вода, да ползваме транспорта в нашия град Е НАШЕ ПРАВО!

Организатор - Автономен Работнически Синдикат.

Вижте още:

Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"?

http://actionredbg.blogspot.com/2014/02/Dokoga-shte-turpim-absurda-narechen-Toplofikaciya.html

Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"?

„О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.”

Данте Алигиери

 „Времето е наше”

Предложение за фирмен девиз на „Топлофикация –София”

Ако абонатите на „Топлофикация-София” са се радвали на декемврийското слънце с надеждата за по-ниски сметки за парно след празниците, то останаха излъгани – общинското топлофикационно дружество и начинът му на функциониране, определено се намират извън „прогнозата за времето”, а нещастните хора, абонирани доживотно за тази „услуга”, за сетен път се убедихa, че образно казано, Топлофикация е „място”, за което се минава под табела с надпис „надежда всяка тука оставете”….

Това кратко „лирично” встъпление идва, за да илюстрира следния безспорен факт – въпреки , че до средата на месец януари хората  се разхождаха по къс ръкав навън, сметките за парно  ни „удариха“  като с мокър парцал през лицето – по 300-400-500 лева на апартамент, при положение, че радиаторите почти не са включвани през последните два месеца.

Гневната реакция на гражданите не закъсня, а „Топлофикация” отговори с безразличие и алабализми.

Реакцията на правителството беше по-различна. Явно добре помнят, че миналата зима  наглостта и произволът на „колегите” на „Топлофикация” от „ЧЕЗ” свалиха предишното правителство.

Министерството на икономиката и енергетиката директно обвини „Топлофикация” в надписване на януарските сметки за парно най-малко с 20% и прати ДКЕВР да ги проверява. Министър Стойнев заяви, че за „Топлофикация” има два изхода – приватизация или национализация.

В отговор, Столична община, която към момента е принципал на „Топлофикация”, обяви, че ще търси чуждестранен мениджърски екип, който да поеме управлението на дружеството, да намали дълговете, да повиши качеството на услугата и пр.

Това най-общо е картината на ситуацията около „Топлофикация”. Но нито един от предложените варианти не е в интерес на абонатите, като по наше мнение , приватизацията е най-лошият от тях.

Една евентуална приватизация на „Топлофикация-София” в никакъв случай няма да гарантира по-високо качество на услугата (справка „ЧЕЗ” и „Софийска вода”), но със сигурност ще означава увеличаване на цените и загуба на дори минимална възможност за обществен контрол върху делата на „Топлофикация”.

Докарването на чуждестранен мениджърски екип,  първо ще излезе много милиони, второ,  само ще размие отговорността и размъти още повече и без това мътната вода в софийското Топло. Единственото сигурно при този вариант е, че джобовете на чуждите мениджъри и общинските „комисионери” ще се напълнят…

Национализацията също не е решение . За последните няколко години собствеността – и дълговете – на „Топлофикация”, 4-5 пъти бяха прехвърляни между държавата и общината. Резултатът от тези  „къси пасове”  е пред очите ни, когато гледаме огромните сметки.

Истината е, че дори Господ да стане главен мениджър на „Топлофикация”, нищо няма да се промени, защото е сбъркан генерално принципът, по който функционира това дружество. Неговото предназначение е да доставя на достъпни цени,  важна за обществото услуга, а не да печели пари или да бъде „черна каса” на корумпирани типове, политически партии и алчни бизнесмени…

Топлофикация е един завършен абсурд – най-евтиният измислен някога метод за отопление в големи градове в нашенските условия беше превърнат в скъпоструваща услуга, от която обаче и да искаме не може да се откажем. И  да си изхвърлим радиаторите, пак ще плащаме.

Специалисти и инженери многократно доказаха, че техническите параметри на услугата, заявени от „Топлофикация”, не отговорят на истината, а въведеното допълнително топлинно счетоводство прави хаоса пълен.

„Топлофикация” има ясно изразена и твърдо провеждана анти-социална и на практика, терористична политика, насочена срещу част от абонатите в затруднено финансово положение. Безбройни са случаите, в  които общинското дружество предава хора изпаднали в невъзможност да плащат високите сметки на произвола на частните съдебни изпълнители и паравоенните отряди от криминални престъпници от т.нар, „колекторски” фирми  – за да бъдат тормозени, заплашвани, заплатите им запорирани, а имуществото им описвано.  Кои са жертвите на това безсрамие – най-бедните жители на града, най-често пенсионери.

Друг парадокс  е, че всъщност най-потърпевши от безобразията в „Топлофикация” са хората, които редовно си плащат сметките. На техен гръб е всичко – и надписаните сметки, и източването на дружеството,  и таксите на топлинните счетоводители, и кражбите на парно, вършени по „съседски”.

Някой би ли се наел да изчисли, дори приблизително, всички загуби и негативи за града и обществото, които е нанесла  „Топлофикация-София” от началото на Прехода? Колко пари са откраднати? Стотици милиони левове? Милиард, може би?

Колко хора се поболяха от притеснение заради неплатени сметки, колко починаха от инфаркти и инсулти заради пустото парно? Колко?

Няма ли някой да понесе отговорността за всичко това? Кой е виновен?

Ние, Автономен работнически синдикат (секция-София), предлагаме проблемът с Топлофикация да се реши веднъж завинаги, по следния начин.

-          Дружеството се обявява в несъстоятелност, държавата да  национализира  дълговете към държавния БЕХ (Български енергиен холдинг). Дълговете на абонатите се анулират, всички дела и искове се прекратяват.

-          Създава се ново, общинско дружество, което функционира вътрешно на принципа на Работническия контрол, чрез взимане на решения, касаещи процеса на работа на общи събрания с участие на всички служители. Общественият контрол може да се осъществя чрез надзорен съвет на доброволни начала, съставен от представители на колектива на дружеството и специалисти от бранша. Пълна прозрачност на документацията на новото  дружество и свободен достъп до нея,  и в интернет и на хартия.

-          Премахване на топлинното счетоводство.

-          Незабавно и неколкократно намаляване на цените на парното.

-          Започване на разследване срещу всички ръководства на „Топлофикация – София” от началото на Прехода и привличане на виновните под съдебна отговорност за извършените тежки престъпления.

Трябва веднъж завинаги да стане ясно – обществените услуги не съществуват за да носят печалби на чужди или български компании или „комисионни” на корумпирани чиновници. Да имаме отопление, ток, вода, да ползваме транспорта в нашия град Е НАШЕ ПРАВО!

Борбата за връщане на обществените услуги под обществен контрол е започнала и никакви номера от селски вечеринки, медийни манипулации, политическата конюнктура или репресии,  могат да я спрат!

За социализация и работнически контрол!

Обществените услуги – обществена собственост!

Социална борба без компромиси!

Автономен работнически синдикат, секция София

12.02.2104г.

П.П. Ако на някой му хрумне, предизборно да се упражнява на наш гръб или да твърди, че действията ни имат нещо общо с котерийните борби в българската политика, искаме да заявим следното:  Автономният работнически синдикат не подкрепя политически партии  и не участва в предизборни кампании. Единственото, което ни интересува са проблемите и интересите на трудещите се и радикалното преобразуване на днешната несправедлива обществена система в общество на свободата, равенството, взаимопомощта и справедливостта.

препратка

„Евроляв“ опортюнизъм

Виктор Шапинов

Евроистерията завладя политическия сектор „вляво от КПУ“ (Комунистическа партия на Украйна – бел.прев.). Анархистка група разпространява листовка, в която няма нито дума за това, че анархистите в Европа активно се борят против ЕС; а има само дежурните мантри за „самоорганизация“. Неголяма троцкиска група се снима от края на площадната тълпа, крещяща „Слава на нацията! Смърт на враговете!“, и излиза със заявление, което би подхождало за сайта на която и да е либерална НПО: „Настояваме да се подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз и сме уверени, че то би спомогнало за разширяване на демокрацията... бла-бла-бла“.

Леви другари, време е да си припомним какво е опортюнизмът. Опортюнизмът не е задължително участие на изборите (парламентаризмът може да бъде и революционен). Опортюнизъм е и когато нагаждаш собствената си политика към настроението на тълпата, към „мейнстрийма“ и в крайна сметка – към чуждия класов интерес.

Именно по пътя на опортюнизма – т.е. по пътя на нагаждачеството – тръгнаха тези украински леви, които махнаха от своите позиции общите за всички европейски леви лозунги против ЕС. Махнаха ги, за да ги пуснат да постоят на събирането „Евромайдан“. Победата на „Евромайдан“ не само не би спомогнала за разпространението на прословутите европейски ценности, а, напротив, със сигурност би довела на власт същите тези националисти, които ни нападат сега. Надали техният режим би бил по-демократичен от режима на Янукович.

Участват ли тези леви в реалната политика – или просто подпомагат дясно-либералния блок? Способни ли са те сериозно да повлияят на някого сред тълпата на „Евромайдан“. Не, напротив – те са нагодили своята политическа линия към тази на евроинтеграционната истерия, обхванала дребнобуржоазната маса в Киев, където 20 години дясна пропаганда винаги заставя тълпата „демократи“ да подскача под „демократическия“ крясък „Кой не скача, е москал“ (москал е обидна дума за руснак, използвана от украинските националисти, за да изразят своето русофобство – бел.прев.). Левите снеха всички лозунги против империалистическия Европейски съюз, за да се покажат като „свои“ сред либерално-националистическата тълпа; макар че само левите могат да представят пред украинците онези аргументи против ЕС, които разпространяват сред своите съграждани европейските леви и профсъюзни активисти. Украинските „евролеви“ се подадоха на настроенията на своите не-леви приятели. И после тях ще ги е срам от своите действия, също както ги беше срам привържениците на „народния президент“ Юшченко няколко години след миналия „Майдан“ – за който също и с подобен успех агитираха някои леви.

Но истерията ще стихне, а паметта ще остане, другари.

Революционността в определени исторически ситуации се състои в това да плуваш срещу течението, да вървиш срещу мнението на тълпата, отстоявайки позицията си против двете злини. Именно заради такова мъжествено поведение в паметта на всички социалисти завинаги остава името на Карл Либкнехт.

В най-тъмното време в началото на Първата световна война той гласува в Райхстага против военните кредити и открито нарича войната грабителска – въпреки официалната позиция на своята партия. В шовинистичното си опиянение немските маси са били готови да го линчуват на улицата. Той бил принудително изпратен на фронта. Но когато бремето на войната, смъртта и гладът доказват правотата на неговата позиция, Либкнехт става най-популярният човек в Германия. Когато се разразява Ноемврийската революция през 1918 г., десните социал-демократи, тези, които Либкнехт наричал социал-предатели, били принудени да го поканят в своето правителство – толкова голям бил авторитетът на този човек, който не се е побоял да върви срещу въодушевлението на шовинистичната тълпа.

Този христоматиен пример от историята е известен на всички леви. Само че, за съжаление, от него изводи за днешния ден могат да извлекат съвсем не всички.

Либкнехт се е изправил против цялата мощ на кайзеровия империализъм. Ние също можем да почувстваме тази мощ. Сега ние виждаме доколко разклоненият политически и идеологически апарат на империализма е проникнал в тъканта на украинското общество. Как стотици НПО-та, работещи по всевъзможни западни проекти, като с магическа пръчка в обединени редици се включиха в „Евромайдан“. Как профсъюзите, с които до вчера сме участвали в общи социални акции, сега крещят на „Евромайдан“-а: „комуняку на гiлляку“ (призив да се обесят комунистите – бел.прев.).

„В периоди на масова истерия трезвият възглед е в дефицит“, справедливо отбелязва в своя видео-блог Сергей Киричук. В такива периоди трезвият независим възглед е задължение на левите. Тези, които се влачат на опашката на „Евромайдан“-тълпата, криейки в джоба си своята социалистическа позиция и заменили думите за социализъм с лозунги за самоорганизация, под които охотно бихи се подписали всички, включително и тези, които стоят на площада под знамената с келтски кръстове (нео-нацистки символ – бел.прев.) – те пренебрегват това свое задължение.

Стремглаво устремили се да се подмазват на „евромайдан“-стващите, такива леви забравят за мнозинството от своята социална база. За тези хора, които съвсем не са във възторг от геополитическите игри. Да се работи с тези маси, а не с тези, които вече са организирани и идеологически обработени от национал-либералната политика и имперската пропаганда на ЕС и САЩ – ето коя е задачата на левите. Тези маси трябва да чуят от левите трезва, лява критика на еврооптимизма.

Леви другари, не бъдете опортюнисти, не се влачете след тълпата, кряскаща „Слава на нацията“ и „комуняку на гiлляку“.

Помнете – „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи“ (Библията / Псалми 1:1 – бел.прев.).

ИЗТОЧНИК

Колумбия: ELN минава в настъпление

На 1 януари 2014г, втората по големина колумбийска бунтовническа групировка ELN (Армия за национално освобождение) е взривила с експлозиви четири петролни кладенеца по дължината на газопровода Caño Limon – Coveñas, в щата Северен Сантандер.

Според съобщения на медиите, взривовете са причинили огромен пожар и са принудили местните хора временно да напуснат домовете си.

Властите били взели мерки, за да предотвратят по-нататъшните екологични проблеми след атаките, и са започнали реконструкция на повредените петролни кладенци. 

Тези атентати са първата атака на ELN за 2014 г. През последните няколко месеца, бунтовническата армия е извършила координирано редица атаки срещу петролната промишленост на Колумбия , обявявайки война на Мултинационалните петролни компании. Според властите, по-рано през седмицата, петима бунтовници в района, са били убити по време на военни операции.

В публикувано в интернет комюнике на ELN, се заявява, че организацията „обявява война на Мултинационалните петролни компании, ограбващи природните ресурси на страната“. Командирът на Източния фронт на Армията на национално освобождание Мануел Васкес потвърждава, че „цел на последните атаки са били джобовете на мултинационалите“.

В комюникето, подписано от Васкес се казва и това:  „Още веднъж, ние потвърждаваме нашата непримирима позиция да се противопоставим на мултинационалните компании и техните репресивни структури: грабителите и експлоататорите на нашите природни ресурси . Колумбия е колония на Северо-американския империализъм – буржоазните елити във властта, на всяка цена и в името на „демокрацията“ доставят природни ресурси, за своите господари – янки.

ИЗТОЧНИК

Интервю с младежи от Комунистическата организация на Гърция (КОЕ)

 /Ерик Рибеларси се срещна с 10 младежи, членове на Комунистическата организация на Гърция(КОЕ). Те дискутираха техните биографии и натрупан опит, студентското движение, Гръцката комунистическа партия(ККЕ), революционната стратегия и политическите инициативи на революционните комунисти в рамките на гръцката криза/

Може ли да ми разкажете как станахте комунисти? Как се свързахте с КОЕ?

Даная: Аз участвах в анархисткото движение. През 2006 г. Бях част от студентското движение против приватизацията на образованието. Това движение беше масово, 400 факултета бяха окупирани. Стигнах до идеята, че е нужна организация и организирана борба, и реших да се присъединя към КОЕ. Осъзнах, че в анархистките групи има неформално лидерство. Лидерите ръководят неформално и без да може да им се оказва контрол. Осъзнах, че имаме нужда от официални и признати водачи.

Ева: Докато бях дете, баща ми беше в Синаспизмос и това ме караше да мисля, че не харесвам комунистите. Когато реших да се включа в КОЕ, той винаги ми четеше лекции за Сталин и Мао, и се шегуваше: „Маоистите ще те отведат в планината“. Присъствах на едноседмичен летен лагер на КОЕ, където по цял ден обсъждахме различни политически въпроси. И да, трябваше да ставаме в 8 сутринта и да работим здраво, но аз си казвах: „Това ми харесва. Иска ми се целият свят да бъде както е тук“. Реших да се присъединя към КОЕ.

Може ли да ми разкажете малко повече за работата ви в университетите?

Кристос: Ние сме част от „Ляво обединение“ – студентска коалиция, свързана със СИРИЗА и представляваща част от Студентския съюз. В „Ляво обединение“ участват всички партии от СИРИЗА (Коалиция на Радикалната Левица – бел.прев.). Това е коалиция за организиране на студентите в универститета. „Ляво обединение“ е организационно независимо, но политически свързано със СИРИЗА.
Начинът, по който работят нашите университети, е такъв, че всички студенти са членове на Студентския съюз, но не всички студенти са членове на някоя от студентските коалиции в рамките на Съюза, като „Ляво обединение“ или коалициите на ККЕ, Нова демокрация, ПАСОК или АНТАРСИЯ (Фронт на гръцката антикапиталистическа левица). Ние от КОЕ се борим за обща линия на „Ляво обединение“, което да се бори срещу Меморандума за строги икономии, а също така се стремим да свържем студентските борби с тези на останалата част от гръцкото общество.

Ева: През 2006 г. В Гърция имаше успешно студентско движение в държавните университети след опитите да се приватизира общественото образование. Буржоазните партии казваха, че приватизацията ще „увеличи стойността на нашите дипломи“, но на практика приватизацията щеше да означава понижаване на качеството на образованието и на уменията, които се придобиват в университетите.
Ние имахме масови асамблеи и окупации на университетите. Полицията не можеше да ни спре, защото законът й забранява да влиза в университетите и защото ние й оказахме решителен отпор. Ние успяхме да осуетим приватизацията на университетите.
През 2008 г. избухна бунт след извършеното от полицаи убийство на Александрос Григоропулос. КОЕ определи в анализа си, че този бунт е следствие на социалната и икономическа криза. Ние решихме, че студентите от КОЕ трябва да се борим мисленето на студентите да се разпростре върху въпросите на общото политическо положение, а не само върху специфичните за университетите проблеми. Ако искаме да сме активни, трябва да се борим против МВФ. Ако не генерализираме борбата, ще бъдем изолирани и смачкани.

Даная: Чрез извършените реформи правителството се опита да ни раздели на отделни специфични борби и на малки групи по интереси. По това време ККЕ и АНТАРСИЯ ни обвиняваха затова, че не се борим по конкретни студентски въпроси. Същевременно, ПАСОК и Нова демокрация набираха хора за техните студентски организации чрез организирането на ски-екскурзии, купони и угощения.

Споменахте за обща политическа борба на цялото общество. Може ли да ми кажете нещо повече за това?

Джон: Ние смятаме, че тече всеобща радикализация на гръцкото общество. Развива се общо радикално движение, което не е обезателно комунистическо, то не е наясно по много въпроси, но то е радикално.

Даная: Нашият пръв приоритет е да се борим за нов широк политически фронт, много по-широк от СИРИЗА. СИРИЗА трябва да е част от него, но този фронт трябва да обединява всички борби на народа.

Джон: Ние мислим, че вътре в този фронт хората могат да се обединят около няколко ключови политически въпроса. Главният въпрос е да се отхвърли специалният режим на Тройката (ЕС-Европейска централна банка-МВФ), която трябва да напусне Гърция. Този въпрос не се свежда само до участие в изборите. Трябва да разобличаваме „Европейския експеримент“ навсякъде. Трябва да спечелим на наша страна хората, които гласуваха за ПАСОК заради обещанията на ПАСОК да се противопостави на Меморандума. Това е главната цел за комунистите днес. Младежите от ККЕ и АНТАРСИЯ отказват да признаят това. Трябва да се борим в съответствие с реалностите, в които живее гръцкият народ.

Даная: Не мислим, че протестното движение само по себе си ще доведе до социалистическа революция, но ако се борим против Тройката и против специалния режим, може да възникне нова революционна ситуация.

Джон: Останалите партии просто се опитват да повтарят революциите в Русия и в Китай. Ние сме на мнение, че нашата революция ще израсне от основните политически проблеми на гръцкия народ. Живеем в страна, която не е независима и която нищо не произвежда. Тук няма работещи заводи. Общественото съзнание не е узряло за комунистическа революция. Но в него се развиват много радикални тенденции.

Ева: В Гърция съществува капитализъм със специфични характеристики, с финансова окупация и политическа диктатура. Гърция е страна, зависима от империализма, подобно на Португалия, Италия, Ирландия и Испания, където също се налагат Меморандуми. Днес ние се борим за независимост, истинска демокрация и възстановяване на Гърция. Ние вярваме, че ако успеем да осъществим тези дълбоки промени, ще се озовем в нова ситуация, подходяща за революция. Не мислим, че може да се стигне до комунизма чрез повтарянето на думите комунизъм и социализъм по един милион пъти на ден. Това е, което правят ККЕ и АНТАРСИЯ, те говорят за комунизъм и социализъм, без да правят конкретен анализ на гръцкото общество.

Може ли да ми кажете нещо повече за ККЕ? В САЩ и на други места хората възприемат ККЕ като революционна партия. Вярно ли е това?

Даная (смее се): За всеки в Гърция е очевидно, че ККЕ не е революционна партия. ККЕ има материална база: има много вестници и професионални бюрократи.

Василис: ККЕ отказва да участва в което и да е масово надигане в Гърция. След премахването на фашистката военна хунта през 1974 г. ККЕ се беше изравнила по сила с водещите буржоазни партии. ККЕ мисли, че всички инициативи трябва да произтичат от нея, а не от хората. В програмата на ККЕ се говори за революция, но на практика те са против революцията. Те са против борбите на хората. Те имат двойнствено отношение в борбата срещу Меморандума. Те отказват да участват и в резултат те пречат на хората да се борят против Меморандума.

Ева: Предизборната им листовка се беше съсредоточила в нападки срещу СИРИЗА.

Даная: Трябва да сме наясно, че това се случва, защото ККЕ са се превърнали в професионални бюрократи, чиято единствена цел е да увековечат сегашното си място в обществото. Целите им нямат нищо общо с революцията, а с това просто да останат една малка група в лявото крило на Европейския парламент.

Ева: Те не вярват в народа. И за хората това е очевидно.

Даная: Те са обсебени от желанието за чистота. Ленин и болшевиките бяха заедно с меншевиките в РСДРП, като болшевиките бяха в малцинство. Но болшевиките държаха идеологическото водачество в РСДРП. КОЕ се опитва да е част от идейното водачество в СИРИЗА, макар и да не сме мнозинство.

Василис: И ние се стремим да правим това чрез нашата вяра в народа и чрез нашите връзки с народа. ККЕ така и не скъса с ХХ конгрес на КПСС, който отстояваше мирното съвместно съществуване между комунисти и капиталисти. Те мечтаят за мирен преход към социализъм. Ето защо те никога не са включват в някой конфликт или обществено надигане. Те искат да се развиват мирно до момента, в който те вземат властта по мирен път. Това е, което означава лозунга „За силна ККЕ“. Ние мислим, че трябва да се борим и да влияем на хората.

Даная: „Да смеем да се борим, да смеем да побеждаваме“ – този лозунг е най-големият враг на ККЕ. Ако СИРИЗА се разпадне сега, това би обезглавило комунистическото движение. Трябва да имаш куража да си част от него, да се бориш и да вярваш в народа.

Ева: Синаспизмос също е на това мнение. Но до него тя достигна в хода на вътрешните борби в СИРИЗА.

Даная: Възгледът на ККЕ от ХХ век – да вземе властта чрез профсъюзите – е илюзия. Икономическата база на обществото се е променила.

Споменахте лозунга на КОЕ „Независимост, истинска демокрация и възстановяване“. Може ли да разясните частта с възстановяването?

Даная: Има три нива на възстановяване на Гърция. Тези три нива са политическо, икономическо и социално възстановяване. На първо място, трябва да се изхвърли от Гърция Тройката и всичките й местни политически съюзници. Икономическото възстановяване означава, че трябва да спрем да плащаме натрупания държавен дълг. Ние първо ще обявим дълга, основан на спекулации, а впоследствие и целия дълг за незаконен. Ще създадем специален национален комитет, който да разследва дълга, и който да отстоява на международно ниво неговата незаконност.

Ева: Трябва да възстановим производството в Гърция. Ние ще освободим Гърция от обвързаността й с глобализираните империалистически пазари. Ние трябва сами да произвеждаме това, което ядем. В момента ние внасяме всичко и това трябва да спре. Страна, която произвежда сама храната си, не може да бъде заставена да се подчинява и да взима заеми от империалистите.

Даная: Борбата срещу дълга също е на две нива. Едното е свързано с производството – неговото възстановяване ще ни освободи от нуждата да взимаме заеми. Второто е политическата борба против плащането на тези заеми.

Ева: Третият аспект на възстановяването е социалният аспект. Нека дам един пример: 1968-1974 в Гърция беше военна диктатура. След смяната на режима, до 1981 г. ни управляваха десни правителства. Имаше силно обществено недоволство след падането на диктатурата. В резултат, се стигна до засилването на ПАСОК, която използваше лява реторика. ПАСОК се опитваха по всякакъв начин да яхнат всяко народно съпротивително движение. Те олицетворяваха надигането на „политиката на средната класа“ в Гърция. Това породи илюзии за политиката и за буржоазната система на представителна демокрация. Основната идеология беше индивидуализъм и клиентелизъм. Брокери предлагаха работа за всеки, който може да събере 50 човека, за да гласуват за тях на изборите. Това доведе до тотално корумпиране на гръцкото общество, хората бяха насилствено въвлечени в такива форми на взаимоотношения. Работата не беше право, а подарък от парламента.
ККЕ и еврокомунистите не играеха необходимата за този момент роля. През 50-те години на ХХ в. ККЕ престана да бъде революционна партия. Но в нея имаше групи, които заемаха различна позиция. От тези вътрешни групи произхождат гръцките маоисти, които се появиха през 60-те години на ХХ в. ККЕ премина през период на адски мъчения по време на диктатурата, но когато през 70-те беше легализирана, тя незабавно беше абсорбирана от системата. Те възприемаха позиции на ПАСОК, която ги тачеше като герои на съпротивата, и ККЕ твърдяха, че е започнала нова епоха. ККЕ подкрепяха реформите и приемаха постове от ПАСОК. В този период започна упадъкът на комунистическото движение. То се превърна в движение на миналото, вместо да продължи да е борбено народно движение. Ценностите, честността, солидарността между хората бяха разстроени. Ортодоксалните комунисти бяха корумпирани, не бяха вече обществен модел за подражание. Комунистическите ценности бяха заменени с капиталистически индивидуализъм. Днес обаче ситуацията се е изменила и капиталистите нямат възможност да подкупват хората.

Даная: КОЕ вярва, че хората имат нужда от нови ценности: Солидарност вместо индивидуализъм. Достойнство срещу корупцията. Самостоятелност вместо зависимост. Това е много трудна битка за нас. Тя означава промяна на хората. Ето защо ние взимаме активно участие в неща като оказване на здравна помощ на имигранти, които нямат легален статус. И също така участваме в инициативи като „Картофеното движение“, в което фермери от Северна Гърция раздават безплатно картофи на гладуващите хора от Южна Гърция. Ние координираме и подпомагаме подобни инициативи. За нас това е форма на солидарност, а не благотворителност.

Ева: Ако искаме хората да се борят, трябва да подпомогнем тяхното житейско оцеляване. Например чрез паралелната борба в здравеопазването. Ние помагаме на хората със здравни услуги, но също така се борим за правото докторите да лекуват безплатно.

Даная: Чрез международния фестивал „Съпротива“ ние осигуряваме пространство, където хората, без да плащат кой знае колко, могат да станат част от нов тип култура, нов тип музика и изкуство, да се запознаят и свържат с различни нововъзникващи движения и инициативи.
Ние имаме места като този кооператив (в който се провежда интервюто – бел.прев.), в който хората могат да общуват по най-различни начини. Ние организираме театрални постановки, срещи на социалните движения, кафе и бира, футболни мачове и концерти. Всяка една част от културната дейност на гръцкия народ е добре дошла тук. Наши членове участват във футболни клубове и по време на мачове развяваме знамето на Палестина в знак на подкрепа в борбата срещу Израел. Ние дори създадохме собствени футболни клубове, защото смятаме, че има нужда от нов вид спорт.
КОЕ също така се опитва да въвлече борбата на жените в хода на общата борба за промяна на обществените взаимоотношения. В Гърция учените и троцкистите са обсебени от използването на мъжки и женски род на всяка дума, която казват. Това е безсмислен активизъм. Ние се стремим да променим взаимоотношенията между хората, чието отражение е езикът. Ако променим взаимоотношенията, ние ще можем да създадем и нов език.

Даная: Друга важна част от реконструкцията е спирането на емиграцията от Гърция. Държавата плаща огромни суми пари за образование на хората в Гърция, които после са принудени да заминават за страни като Германия, където се създават малко доктори и учени, но за сметка на това се взимат много такива от Гърция. Това е като известната картина, изобразяваща Гърция като хиляди отлитащи птици. Кристин Лагард уверява, че тази форма на потисничество е решение за Гърция. Че Латвия е вече е имала същия проблем и го е разрешила, след като 13% от латвийците са емигрирали.

Ева: В нашия град, Хераклион, КОЕ има около 50 представители в Студентския съюз, което го прави най-голямата група в Съюза. Ние използваме тази позиция, за да организираме обсъждания, посветени на студентската емиграция. Същевременно, „Нова демокрация“ организира обсъждания как да се емигрира от Гърция. Техните плакати включват снимки на хора, пътуващи извън Гърция, заедно с лозунга „Да отидем в чужбина!“. Възстановяването изисква убеждаването на хората да останат в Гърция и да отхвърлят подобни подкупни предложения. Което означава хората да жертват своето лично благополучие в името на това да се решат проблемите, породени от кризата.

Как виждате ролята на комунистите в Гърция?

Джон: Липсата на стратегия сред комунистите вреди на народа и на неговите способности да се бори срещу политическата система. Много е важно в движения като „Окупираме Wall Street“ да се случват дълбоки изменения в съзнанието и в политическите възгледи на хората. Ролята на комунистите е да внасят съзнателност и организираност в стихийните масови движения като „Окупираме...“. Това е главната точка, около която комунистите градят своите действия. Ние трябва да участваме в стихийните акции на хората, а не само да сме със самите себе си и да участваме в неща, в които само ние вярваме. Начинът, по който ще променим обществото, е работа сред хората, а не крещене срещу тях неща, в които само ние вярваме. Нещата не се случват по начина, по който ККЕ си ги представят.

Ева: Ще споделя един пример. През 2010, когато МВФ дойде в Гърция, бяха организирани много инициативи, които не дадоха реален резултат. Година по-късно обаче, след всички тези борби, народът излезе по площадите, създавайки нашето движение „Окупираме“. ККЕ и АНТАРСИЯ преди това винаги призоваваха хората към активност. Но когато започна голямо активизиране на народа, те отказаха да се присъединят. Въпреки тяхната постоянна активност, ККЕ и АНТАРСИЯ не можаха да създадат ново съвременно народно движение или да донесат съзнателност и промени на обществото. Но Движението на площадите донесе дълбоки промени в обществото. Ние смятаме, че комунистите трябва да са на площадите и да издигат политическата съзнателност на народа, над нивото на неговите стихийни непосредствени нужди.

Даная: Ще дам друг пример – от историята на ККЕ през 1940-те. През 1940-те се водеше най-важната политическа битка в историята на Гърция. ККЕ играеше водеща роля по това време. Изхождайки от основната нужда за прехраната и от борбата за свобода, ККЕ създаде организация и програма за борба за осигуряване на основните нужди. Ако днес някой комунист каже, че трябва да се борим за комунизъм и социализъм, но не казва нищо относно специалния режим в Гърция, това е все едно да кажеш на хората да се борят без да има какво да ядат. Нашата основна политическа борба трябва да бъде срещу Тройката.
Един гръцки теоретик от 1940-те на име Димитрис Глинос казва, че ако чакаме условията, които са нужни за революция, това означава да помагаме на врага.

Даная: През 1995 г., във връзка с решението да създадем комунистическа организация, ние издигнахме лозунга: „Променяйки обществото, ние променяме себе си“.

Интервюто се публикува с незначителни съкращения

ИЗТОЧНИК

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт.

На 13 декември 2013г, от 18 часа, пред сградата на Столична община на улица „Московска“, се проведе протест срещу намерението на софийските общинари да увеличат с най-малко 10%  цената на билетите за градски транспорт в Столицата (предложението за увеличение вече е гласувано и одобрено в Транспортната комисия към Столичен общински съвет).

Протеста беше организиран от Автономен работнически синдикат (секция София) , Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт и подкрепен от обикновени граждани, студенти и младежи с ляво-радикални убеждения.

Това е само началото!