Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"?

„О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.”

Данте Алигиери

 „Времето е наше”

Предложение за фирмен девиз на „Топлофикация –София”

Ако абонатите на „Топлофикация-София” са се радвали на декемврийското слънце с надеждата за по-ниски сметки за парно след празниците, то останаха излъгани – общинското топлофикационно дружество и начинът му на функциониране, определено се намират извън „прогнозата за времето”, а нещастните хора, абонирани доживотно за тази „услуга”, за сетен път се убедихa, че образно казано, Топлофикация е „място”, за което се минава под табела с надпис „надежда всяка тука оставете”….

Това кратко „лирично” встъпление идва, за да илюстрира следния безспорен факт – въпреки , че до средата на месец януари хората  се разхождаха по къс ръкав навън, сметките за парно  ни „удариха“  като с мокър парцал през лицето – по 300-400-500 лева на апартамент, при положение, че радиаторите почти не са включвани през последните два месеца.

Гневната реакция на гражданите не закъсня, а „Топлофикация” отговори с безразличие и алабализми.

Реакцията на правителството беше по-различна. Явно добре помнят, че миналата зима  наглостта и произволът на „колегите” на „Топлофикация” от „ЧЕЗ” свалиха предишното правителство.

Министерството на икономиката и енергетиката директно обвини „Топлофикация” в надписване на януарските сметки за парно най-малко с 20% и прати ДКЕВР да ги проверява. Министър Стойнев заяви, че за „Топлофикация” има два изхода – приватизация или национализация.

В отговор, Столична община, която към момента е принципал на „Топлофикация”, обяви, че ще търси чуждестранен мениджърски екип, който да поеме управлението на дружеството, да намали дълговете, да повиши качеството на услугата и пр.

Това най-общо е картината на ситуацията около „Топлофикация”. Но нито един от предложените варианти не е в интерес на абонатите, като по наше мнение , приватизацията е най-лошият от тях.

Една евентуална приватизация на „Топлофикация-София” в никакъв случай няма да гарантира по-високо качество на услугата (справка „ЧЕЗ” и „Софийска вода”), но със сигурност ще означава увеличаване на цените и загуба на дори минимална възможност за обществен контрол върху делата на „Топлофикация”.

Докарването на чуждестранен мениджърски екип,  първо ще излезе много милиони, второ,  само ще размие отговорността и размъти още повече и без това мътната вода в софийското Топло. Единственото сигурно при този вариант е, че джобовете на чуждите мениджъри и общинските „комисионери” ще се напълнят…

Национализацията също не е решение . За последните няколко години собствеността – и дълговете – на „Топлофикация”, 4-5 пъти бяха прехвърляни между държавата и общината. Резултатът от тези  „къси пасове”  е пред очите ни, когато гледаме огромните сметки.

Истината е, че дори Господ да стане главен мениджър на „Топлофикация”, нищо няма да се промени, защото е сбъркан генерално принципът, по който функционира това дружество. Неговото предназначение е да доставя на достъпни цени,  важна за обществото услуга, а не да печели пари или да бъде „черна каса” на корумпирани типове, политически партии и алчни бизнесмени…

Топлофикация е един завършен абсурд – най-евтиният измислен някога метод за отопление в големи градове в нашенските условия беше превърнат в скъпоструваща услуга, от която обаче и да искаме не може да се откажем. И  да си изхвърлим радиаторите, пак ще плащаме.

Специалисти и инженери многократно доказаха, че техническите параметри на услугата, заявени от „Топлофикация”, не отговорят на истината, а въведеното допълнително топлинно счетоводство прави хаоса пълен.

„Топлофикация” има ясно изразена и твърдо провеждана анти-социална и на практика, терористична политика, насочена срещу част от абонатите в затруднено финансово положение. Безбройни са случаите, в  които общинското дружество предава хора изпаднали в невъзможност да плащат високите сметки на произвола на частните съдебни изпълнители и паравоенните отряди от криминални престъпници от т.нар, „колекторски” фирми  – за да бъдат тормозени, заплашвани, заплатите им запорирани, а имуществото им описвано.  Кои са жертвите на това безсрамие – най-бедните жители на града, най-често пенсионери.

Друг парадокс  е, че всъщност най-потърпевши от безобразията в „Топлофикация” са хората, които редовно си плащат сметките. На техен гръб е всичко – и надписаните сметки, и източването на дружеството,  и таксите на топлинните счетоводители, и кражбите на парно, вършени по „съседски”.

Някой би ли се наел да изчисли, дори приблизително, всички загуби и негативи за града и обществото, които е нанесла  „Топлофикация-София” от началото на Прехода? Колко пари са откраднати? Стотици милиони левове? Милиард, може би?

Колко хора се поболяха от притеснение заради неплатени сметки, колко починаха от инфаркти и инсулти заради пустото парно? Колко?

Няма ли някой да понесе отговорността за всичко това? Кой е виновен?

Ние, Автономен работнически синдикат (секция-София), предлагаме проблемът с Топлофикация да се реши веднъж завинаги, по следния начин.

-          Дружеството се обявява в несъстоятелност, държавата да  национализира  дълговете към държавния БЕХ (Български енергиен холдинг). Дълговете на абонатите се анулират, всички дела и искове се прекратяват.

-          Създава се ново, общинско дружество, което функционира вътрешно на принципа на Работническия контрол, чрез взимане на решения, касаещи процеса на работа на общи събрания с участие на всички служители. Общественият контрол може да се осъществя чрез надзорен съвет на доброволни начала, съставен от представители на колектива на дружеството и специалисти от бранша. Пълна прозрачност на документацията на новото  дружество и свободен достъп до нея,  и в интернет и на хартия.

-          Премахване на топлинното счетоводство.

-          Незабавно и неколкократно намаляване на цените на парното.

-          Започване на разследване срещу всички ръководства на „Топлофикация – София” от началото на Прехода и привличане на виновните под съдебна отговорност за извършените тежки престъпления.

Трябва веднъж завинаги да стане ясно – обществените услуги не съществуват за да носят печалби на чужди или български компании или „комисионни” на корумпирани чиновници. Да имаме отопление, ток, вода, да ползваме транспорта в нашия град Е НАШЕ ПРАВО!

Борбата за връщане на обществените услуги под обществен контрол е започнала и никакви номера от селски вечеринки, медийни манипулации, политическата конюнктура или репресии,  могат да я спрат!

За социализация и работнически контрол!

Обществените услуги – обществена собственост!

Социална борба без компромиси!

Автономен работнически синдикат, секция София

12.02.2104г.

П.П. Ако на някой му хрумне, предизборно да се упражнява на наш гръб или да твърди, че действията ни имат нещо общо с котерийните борби в българската политика, искаме да заявим следното:  Автономният работнически синдикат не подкрепя политически партии  и не участва в предизборни кампании. Единственото, което ни интересува са проблемите и интересите на трудещите се и радикалното преобразуване на днешната несправедлива обществена система в общество на свободата, равенството, взаимопомощта и справедливостта.

препратка