сряда, 7 декември 2011 г.

Да си спомним Никола Вапцаров


Днес се навършват 102 години от рождението на големия поет, антифашист, комунист и Човек Никола Вапцаров. Век по-късно борбата за свобода и социална справедливост продължава да бъде все така "безмилостно жестока". Но тя неминуемо ще бъде увенчана с успешен край, ако си спомняме и следваме светлия пример на хора като Вапцаров.


Огняроинтелигентска

Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал;
"Не очаквам..."
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.
Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода.

Никола Вапцаров, 1939

2 коментара:

  1. Да, добре звучи.За първи път го чух на 13г.Брат му Борис Вапцаров ни го издекламира, когато задължително ни приемаха в Комсомола в салона на кино Г.Димитров".Сетих се за това стихотворение в казармата. Бях наряд на Нова година. Децата на номенклатурата в ШЗО бяха в домашен отпуск. Бях на пост при -15градуса. Ставите ме боляха.На небето ги имаше вечните съзведия. Близо до ски пистите в Банско има луксозен хотел "Шато Вапцаров". Собственик е племенникът г-н Никола Вапцаров. Има сполучлив бизнес с Канада и Израел. Ех, защо се пазеха така границите по време Соца. Сега можеше и ние да имаме хотели.

    ОтговорИзтриване
  2. Сега границите са отворени. Ти нямаш ли хотел?

    ОтговорИзтриване