сряда, 11 септември 2013 г.

Другият 11-ти септември


В деня, когато за пореден път новините ще ни напомнят за падналите кули близнаци в Ню Йорк, ще завъртят добре познати кадри и ще ни разкажат още една сълзлива история за страдание и надежда, един друг 11 септември ще остане забравен. Не по-малко ужасен и страшен – даже напротив, този 11 септември, както и смъртта на хиляди, умиращи от глад, убити в окупационни войни за ресурси, работещи по 16 часа на ден или пръскани с отровни пестициди, са всекидневното повторение на един факт, за който кулите близнаци са повече от силно доказателство. Фактът е прост – животът на определени места на планетата е по-ценен, значим и достоен за помен отколкото животът на осъдените на мизерия, експлоатация, глад и чуждестранна окупация. Светът продължава да се върти в две посоки – в едната смъртта на цивилни е трагедия, която старателно трябва да бъде припомняна на обществеността от телевизионни говорители в блестящи нови костюми, докато в другата смъртта е предимно неудобна и неприятна за споменаване статистика. Разбира се, тероризмът на Израел, използваща химически оръжия върху училища в Газа или Великобритания, продаваща на режима на Асад съставките, от които се прави отровния газ Сарин, не са сравними с тероризма на група забрадени и мургави мъже, чието съществуване е все още под въпрос.

На 11 септември 1973 произведени в САЩ бомби се изсипват върху президентския дворец в Чили. От двореца демократично избраният президент на страната Салвадор Алиенде отправя последните думи към своя народ:

“Намиращ се в период на исторически преход, аз ще платя верността на народа си със своя живот. Към тях отправям думите – сигурен съм, че семето, което посяхме в съзнанието на хиляди чилийци няма да бъде изкоренено завинаги… Обръщам се към обикновения чилиец: работникът, интелектуалецът, селянинът – към тези, които ще бъдат преследвани, защото в нашата страна фашизмът е факт от няколко часа.”

Военен преврат, организиран и подкрепен от САЩ, сваля президента-социалист, за да сложи край на няколко десетилетия мир и демокрация, съществували в страната. Алиенде скоро е мъртъв, а на негово място идва генерал Аугусто Пиночет, за да сложи началото на военен режим, продължил до 1990, а сам Пиночет продължава да заема поста главнокомандващ на армията до 1998. В деня на преврата около 40 000 души са събрани на националния стадион в Сантяго. Около 3000 са разстреляни и изчезнали. Американският президент Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър получават информация за хиляди задържани на стадиона, превърнат в концентрационен лагер, до 1975. Мъченията и жестокостта на режима на Пиночет могат да бъдат илюстрирани най-добре с хвърлянето на бременни майки от военни самолети: “Когато убиеш кучката, убиваш и наследника”, коментира диктаторът. Според различни източници, броят на избитите и изчезнали по време на режима варира между 10 и 30 000 души, 200 000 емигрират, за да избегнат репресии.


Стадионът в Сантяго помни и смъртта на един от най-популярните и символични за страната артисти – музикантът, учител, поет и театрален режисьор Виктор Хара. Известен с поетичните си текстове, възпяващи любовта и социалната справедливост, Хара е измъчван, а ръцете му са потрошени от полицията, която му предлага присмехулно да изсвири някоя песен с тях. В отговор той пее своята песен в подкрепа на Алиенде – Venceremos (ще победим). Тялото му е открито захвърлено на улицата в краен квартал на Сантяго с 44 куршумени рани. Фашистите явно не са изтърпели смелостта му да пее, докато го измъчват.

Аугусто Пиночет се прочува и с икономическата си политика. Чили се превръща в първата страна, която прилага теорията на неолибералния капитализъм и то под директния съвет на създателя ѝ – Милтън Фрийдман, който по-късно обяснява на друг приятел на Пиночет – Маргарет Тачър, колко успешно работи икономическата му програма. Наложени с насилие и тотален терор, икономическите мерки превръщат Чили в една от най-неравните икономически страни в света, където един привилегирован елит узурпира целия обществен ресурс, оставяйки трохите на мнозинството чилийци, намиращи се от другата страна на социалната бездна. По-късно приятелството на диктатора с Тачър ще го спаси от съдебен процес и ще му позволи да доживее дните си в мир без да получи наказание.

Днес се навършват 40 години от онзи 11 септември, в който САЩ бяха терористите, а жертвите имат неприятната съдба да не са родени в т.нар. Първи свят, за да получат възмездие за страданието си. Военни режими, преврати и хунти изникват почти навсякъде в Латинска Америка в този период под ръководствата, подкрепата и директната военна интервенция на САЩ. Някои от тях приключват със смъртта на стотици хиляди.

От двете страни на желязната завеса хиляди стават жертва на мечтите си за едно по-справедливо, свободно и еманципирано общество, докато две империи се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо. Според много от излезлите на улиците, за да отбележат деня на преврата, военната диктатура още не е свършила. Доктрината на Милтън Фрийдман, добрият приятел на Пиночет, днес изкарва десетки хиляди студенти и работници по улиците на страната, готови да бъдат затворени, бити или убити от полицията. Чили все още е неравна и несправедлива страна, където груба полицейска и военна сила се използва, за да потушава социалното недоволство. Борбата, обаче, не е спирала. Думите на Айенде се оказват повече от пророчески – семената на един нов свят, посяти в ума и сърцата на съзнателните хора, не могат да бъдат изкоренени.




1 коментар:

  1. Илиян Обретенов11 септември 2013 г., 16:59

    "От двете страни на желязната завеса хиляди стават жертва на мечтите си за едно по-справедливо, свободно и еманципирано общество, докато две империи се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо." - От едната страна на "желязната завеса", спуснала се със студената война, подета от капитала срещу младите, социалистически държави от "Съветския блок" е капиталистическия "Запад". Коя е другата империя, за която говорите? С тези думи не се ли включвате в неолибералната и пригласяща и маоистка пропаганда, приравняваща СССР със САЩ и останалия "Западен свят" наричаща го "империя, които се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо."?!

    ОтговорИзтриване