сряда, 28 май 2014 г.

Донбас – днешният Виетнам


Романтичният образ на бунтовниците от 1968 г. и сега вдъхновява младите хора. Млади, красиви, секси, участници в революционните събития от онези години, които ни се представят с героите от филма "Мечтатели" на Бернардо Бертолучи. Но тези, които се възхищават на младежите от шейсетте години, очевидно, малко мислят за това срещу кого щяха да се борят днес младите бунтари от червената 1968 г.
Няма съмнение, че спусъкът на въстанието от 68-ма беше световният антивоенен протест. Чудовищната война във Виетнам, където най-силната и най-модерната армия от Западните страни отприщи своята мощ срещу селските партизани страни от Третия свят, беше катализаторът за студентските вълнения тогава.


Кадри на изгорени древни села, снимки на убити жени и деца, изгорени от напалм ферми не оставиха равнодушно младото поколение западни младежи на 60-те години. „Не от мое име“ - заявиха студентите от Франция, Германия, Великобритания и САЩ. На масовите митинги против войната бяха горени военни призовки, а войници и офицери, завърнали се от Виетнам, създадоха движение „Ветерани против войната“. Те протестираха пред Белия дом и публично се отказаха от военните си награди.


Възможно ли е в днешните младежи да има по-малко искреност и солидарност? Нима кадрите от изгорения от неонацисти Дом на профсъюзите в Одеса, разстреляни цивилни в Мариопол, горящият Донецк не предизвикват у много от нас същите както далечният Виетам у поколението на 60-те години?
Наистина старите хора винаги се оплакват, че „младите хора вече не са същите“, нали?
Войната не е на хиляди километри разстояние, не е в някоя далечна екзотична страна. Войната идва близо. Убиват такива като теб – украинци, руснаци, арменци, евреи, татари. Възможно е това да са твои роднини, приятели или просто познати хора. Въпреки, че за да си съпричастен със смъртта на един човек, не е необходимо да го познаваш лично.
Къде са масовите митинги срещу войната? Къде са призованите, горящи своите военни призовки? Къде е блокадата на авиационните части Мирогород, от където излитат бойните самолети за въздушните удари по жилищните квартали на многомилионния град Донецк? Къде е общественото осъждане на летците, гоито получават по 9000 гривна на полет, за да убиват случайни невинни хора? Даже антивоенният протест на волинските жени, които блокираха пътя вчера, поискаха завръщане у дома на войниците – техните мъже, братя и синове – започнаха чак след смърт на военен при засада. И никой от тях не протестира срещу войната в Донбас, която уби синовете и съпрузите на други хора.
Къде са градските партизани на Лвов и Киев, които като Улрике Майнхоф и Андреас Баадер от Фракция Червена Армия, да нанасят удари в тила на империализва?
Разбира се, можете да намерите хиляди оправдания за това, защо не трябва да се поддържа борбата в Донбас.
Вас ще ви наричат предатели и чужди агенти. Но именно така бяха наречени американските студенти, които маршируваха на демострация със знамето на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам.
Вие ще кажете, че сред опълченците има православни фанатици, въпреки, че в техните редици се срещат, иначе „враждебни на славянството“, чеченци. Но ръководството на партизанската амния на Конго, която е тренирана от Ернесто Че Гевара, често е извършвало мистични ритуали и е вярвало в магическата сила на предците.
Вие ще кажете, че лидерите на Донецката народна република изповядват неправилни политически възгледи. Но и студентите, които протестираха срещу войната във Виетнам, не винаги и не напълно са споделяли възгледите на другаря Хо Ши Мин. Сред тях е имало и благочестиви християни и либерали от богати семейства. За тях достатъчно е било да се спрат убийствата, убийства, извършени от „тяхно име“.
Оправдания – много. Да се измислят не коства много усилия. Но как сегашното поколение от млади хора ще изглежда в очите на собствените си деца, независимо от това как ще се нарича страната, в която те ще живеят след тази война?
Те ще презират своите родители, както поколението от млади германци от 60-те години гледаха на своите родители, като на хора, послушно родени с нацистките престъпления, охотно възприели тяхната пропаганда, и радостно марширували на война срещу „дивите, дефектни източни селяндури“.

Можете ли да повярвате, че този безумен кошмар тези дни се случва не „от ваше име“?


Автор: Виктор Шапинов,
статията е взета от ТУК



Няма коментари:

Публикуване на коментар