неделя, 20 юли 2014 г.

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма

Практически в публичното пространство в българския преход като най-популярно понятие, употребявано от политици, журналисти, публицисти, изразяващо модела на обществото до 1989 г., се наложи това за „тоталитаризма”, като описващо изходната точка, от която тръгва преходът. Възприятието на съществуващото до 1989 г. в Източна Европа общество през призмата на такива значения се оказа удобно за делегитимацията на предходните режими и бе налагано масово в тези държави в края на 80-те и началото на 90-те години. Сериозното теоретическо отношение към проблема обаче ни изправя пред факта, че терминът и съдържащото се в него понятие за “тоталитаризъм” съвсем не са така безпроблемни, каквито изглеждат в безкритичната им употреба в периода на остра идеологическа конфронтация в началото на 90-те години. Съществува значително разнообразие от гледни точки за това, какво е това «тоталитаризъм», т.е. има различни дефиниции, които се разминават и влизат в конфликт помежду си, защото в тях може да бъде включено съвсем различно съдържание, и в почти всички случаи то не изключва и така нар. либерални демокрации. 
Най-общо можем да разграничим три групи значения, които се обозначават с термина “тоталитаризъм”. Първата е така нар. “концепция за чертите”, изброяваща различни “характеристики”, които открива и в бившите социалистически страни и в нацистка Германия, и на тази основа прави извод, че те принадлежат към една и съща категория. При това различните автори в различни свои съчинения сочат различни такива черти като еднопартийна система, централизация на властта, официална идеология, правителствен контрол върху армията и полицията, терор, централизирана икономика, заличаването на границите между частно и публично за сметка разширяване на публичната сфера и т.н.. Сред най-популярните автори, склонни да развиват тази посока на мислене, са Хана Аренд, Карл Фридрих, Збигнев Бжежински.
Втората концепция е за “свръхразума”. За Фридрих фон Хайек всеки опит за централизирано управление на икономиката на една страна означава презумпция, че тези, които управляват, притежават “свръхразум”, който знае какви могат да бъдат изборите на милионите потребители, и да планира с точност това, което трябва да се произвежда. За него всяка претенция за цялостно знание и регулация на обществото води до “тоталитаризъм” и той открива неговите проявления дори в Рузвелтова Америка или Великобритания.
Третата група от значения е свързана с идеи на Карл Попър и постмодернизма. Колкото и да са различни те, общото помежду им е, че смятат всяко завършено знание за обществото като цяло, което не подлежи на критична оценка, за основа на “социално инженерство”. Това създава “затворено общество”, което отхвърля промяната и основаните на нея схващания, че ние живеем в несъвършен свят, нашето знание е непълно, и непрекъснато трябва да се променяме и развиваме. В този дух различни постмодернистки автори сочат като източник на “тоталитарните” общества и политика така нар. “големи наративи”, т.е. цялостни схващания за обществото, всякакви представи за наличието на общовалидни истини и разбирания, че зад явленията, които ни заобикалят, има някакви същности.
Както ще се види от последващия текст (виж целия текст на линка най-одолу – бел. ред.), към всяка от трите основни групи разбирания на значението на термина “тоталитаризъм” могат да бъдат отправени сериозни критични претенции, от които следва тяхната неадекватност. Те са неадекватни от концептуална гледна точка като теоретически модел. В тях се включват най-разнородни и взаимнопротивоположни значения и не е случайно, че на Запад още от 60-те години те са подложени на остра критика, и се отхвърлят от голяма част от сериозните социални мислители. Те са неадекватни обаче и от емпирическа гледна точка, като несъответстващи на фактите, които се опитват да напъхат в своите схеми. Кои са основните аргументи за това?

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма:

1. Понятието за тоталитаризъм е политически оценъчно и обусловено от това, коя социална сфера се разглежда като водеща в каузално отношение при дефинирането на едно общество

2. Понятието тоталитаризъм пренебрегва различията в идеологиите

3. Аналогията е твърде слаб теоретически инструмент при сравнението на коренно различни общества

4. Съответства ли на емпиричните факти идеята за максимална концентрация на властта като характеристика на “тоталитаризма”?

5. “Затворени” и “есенциалистки” се оказват и повечето либерални концепции и общества

6. Аргументите за “есенциализъм” и “свръхразум” като характеристики на тоталитаризма са валидни и за Западните общества след Втората световна война

7. Дори Хана Аренд не разглежда безусловно СССР като “тоталитарно общество”

8. Голяма част от западните автори отхвърлят разбирането за СССР като за “тоталитарно общество”

9. Голяма част от изследователите се отнасят критично към концепциите за тоталитаризма

10. Доминираща академична нагласа след края на Студената война” е отхвърлянето на концепциите за тоталитаризма



Автор: Проф. Васил Проданов (публикуваме съкратена версия - бел. ред.)

Прочети целия текст ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар