Стрелят по нас, после бягат и се крият в канализацията

Журналистът от вестник "Индипендънт" Робърт Фиск, който е и дългогодишен кореспондент на вестника за Близкия изток, единствен получи достъп до генералите на Асад, обвинени във военни престъпления, докато се опитват да победят бунтовниците в Алепо.

Снаряди избухват по улиците на квартали на средната класа наоколо, танк Т-72 се пече на жегата под пътен мост, а най-старшият командир на Башар Асад, който ръководи операциите в Алепо - 53-годишен генерал-майор с 33 годни служба при военните и две рани от куршуми от битките миналия месец в Дамаск - настоява, че може "да прочисти" цялата провинция Алепо от "терористите" за 20 дни. Звучи като хвалба, особено в Саиф ад Дула, предградие, където снайперисти огън трещи по раззеленени улици. Защото битката за Алепо далеч не е приключила.

Странно е чувството да седиш в частен дом, реквизиран от сирийската армия, с репродукции от 19-и век все още по стените и чист килим, и да разговаряш с генерали, обвинени от западните лидери за военнопрестъпници. Беше, така да се каже, като в "леговището на врага", но безмерно високият и оплешивяващ генерал, чиито офицери добавяха собствени впечатления, когато ги питаха, имаше да разказва много за войната, която водеха, и презрението, с което се отнасяха към своите врагове. Те са "мишки" - заяви генералът, който отказа да съобщи името си. "Стрелят по нас, после бягат и се крият в канализацията. Чужденци - турци, чеченци, афганистанци, либийци, суданци." "И сирийци" - добавих аз. "Също и сирийци, но контрабандисти и престъпници", отвърна той.

Попитах за оръжията на бунтовниците - и няколко войници влязоха в стаята, олюлявайки се под тежестта на гранатомети, автомати, боеприпаси и експлозиви. "Виж това" - каза генералът, усмихвайки се, докато ми подаваше двувълнова радиостанция HD668, отмъкната два дни по-рано от убит турски боец в Саиф ад Дула на няколко метра от мястото, където бяхме. "Мохамед, чуваш ли ме?" - викаше глас по радиостанцията. "Абул Хасан, чуваш ли?" Сирийските офицери избухнаха в смях при гласа на врага, който вероятно беше в същия жилищен комплекс. Взехме тази лична карта от "терориста", разказа генералът. "Гражданин на Република Турция" - се четеше върху картата над снимката на мъж с тънки мустаци. Роден в Бингол (Турция) на 1 юли 1974 г. Име: Рамзи Идрис Метин Екиндже. Религия: ислямска.

Така неочаквано научихме името на един от мистериозните "чужденци", от които - поне в баасисткото въображение - се състои "терористичната" армия, с която сирийските военни се бият. И много други имена с далеч по-голямо значение. Докато разглеждах оръжията - всички заловени през последната седмица, според сирийските офицери - открих пръчки от шведски експлозиви в найлонови пакети с дата 1999 г. и печат, че са произведени от "Хамаргренс", адресът на чийто офис бе 434-24 Кингсбака в Швеция; думите "произведено в САЩ" също бяха отпечатани върху всяка пръчка експлозив.

Имаше също: белгийска пушка FN от град Херстал с производствен код 1473224; ръчни гранати с неизвестен произход със сериен номер HG 85, SM-03 1; руски снайпер; 9-мм испански пистолет модел 28 1А; стар автомат; съветска картечница от 1948 г.; купчина руски реактивни снаряди и гранатомети; и кашони с медицински материали.

"Всяка бойна част на терористите има подвижен лазарет на линейка", каза офицер разузнавач. "Крадат лекарства от нашите аптеки, но ползват и други доставки." Изглежда беше вярно. Имаше обезболяващи от Ливан, бинтове от Пакистан, много от материалите бяха от Турция. Интересно на кого продаваха първоначално испанските, шведските и белгийските производители оръжията и експлозивите си. Плячката не спираше дотук - нова невалидна карта Виза на името на Ахмед Акрама, сирийска лична карта на името на Уидад Отман - "отвлечен от терористите", измърмори един от офицерите. И хиляди боеприпаси. Генералът се съгласи, че оръжията може да са взети от убити сирийски войници или от пленени войници. Има и дезертьори от армията, призна той, но повечето от тях "са отпаднали, войници, провалени на първоначалните тестове и мотивирани само от парите". Това признават по време на разпитите, каза той.

Не беше трудно да се разбере как точно се развива битката в Алепо. Докато обикаляхме улиците повече от час със сирийски военен патрул, отделни снайперисти стреляха от къщите, после изчезваха, преди правителствените войници да пристигнат. Армията застреля един мъж със снайперска пушка, който стреляше от минарето на джамията "Ал Худа". Кварталът Салахедин е "освободен", каза сирийски офицер, и Саиф ад Дула е на път да бъде "освободен".

Най-малко дузина цивилни излязоха от домовете си, около 70-годишни пенсионери, продавачи и местни търговци със семействата си и без да знаят за присъствието на чуждестранен журналист, запрегръщаха сирийските войници. Един ми каза, че бил у дома си, докато чужди "терористи" използвали двора му да стрелят срещу правителствените части. "Говоря турски и повечето от тях говореха турски, но някои от мъжете бяха с дълги бради и панталони до средата на прасеца, каквито носят саудитците, и имаха странен арабски акцент."

Толкова много жители на Алепо ми говориха далеч от ушите на войниците за въоръжени "чужденци" по улиците рамо до рамо със сирийци от "провинцията", че ми се стори правдоподобно присъствието на значителен брой въоръжени мъже, които не бяха сирийци. Докато голяма част от града продължава живота си при периодичен обстрел, десетки хиляди цивилни, избягали от домовете си от боевете между Свободната сирийска армия и "сирийската арабска армия", както я нарича правителството, сега са се настанили в празните общежития на университета в Алепо. И враговете на президента Асад никога не са много далеч.

Връщайки се в центъра на града вчера следобед, открих петима сирийски войници - изтощени, озъртащи се напрегнато, да се връщат в казармите си с цивилен на име Бадриедин. Той предупредил войниците, когато забелязал "10 терористи" на улица Ал Хатаф, и правителствените сили убили неколцина от тях - телата им били отнесени със скутери, каза Бадриедин, а останалите избягали. Войниците не спряха да се хвалят как били по-малобройни, но се биели с враговете. Дори командирът на операциите за целия Алепо ми каза, че започвала голяма битка в район с джамия и християнска църква, където хората му били обкръжили голям брой "терористи". "Сирийската армия не убива цивилни - ние сме тук да ги защитим по тяхна молба", каза той. "Опитваме се да изведем цивилните от района, където се водят боевете, с предупреждения по високоговорители."

Предпочитам думите, щамповани върху тениската на младеж, който каза, че се опитва да се добере до жилището си в зоната със снайперисти, ако е оцеляло. Те гласяха: "Виждаш неща и се питаш защо? Но мечтая за неща, които не са били никога, и си казвам защо не? - Джордж Бърнард Шоу." Не лошо мото за Алепо тези дни. (БТА)