Помните ли учителската стачка? Не ви хареса когато министри си позволиха да говорят за “седенки” и тяхното разтурване, нали? Аз ще ви разкажа друга история. История, в която министрите не говорят за седенки, а изпращат хиляди полицаи да ги “разтурят” директно. Разтурването е масова военизирана операция, в която полицейските сили в пълно бойно снаряжение се изправят срещу учителите, пребиват ги, газят, арестуват, палят и рушат палатките им с бяс. Тази история се случва в момента. Мястото е Мексико сити. Режимът се нарича неолиберален капитализъм.
Една по една снимки и видеа от столицата на Мексико започнаха да се появяват из интернет. Задименият централен площад на града, към който редица след редица маршируват облечените в черно наемни убийци и биячи на властта, замахващи с палки срещу учителите, дръзнали да протестират срещу неолибералните реформи на президента Пеня Нието. Скоро от палатковия им лагер остават само руини, а по улиците на града се захващат безройни схватки със силите на властта.
Мексиканските учители са на улиците по същите причина, поради която са и хората на Рио, Истанбул, дори София, колкото и това да не допада на дясната клика и нейните вашингтонските спонсори, обсебила протестите у нас и опитваща се да извлече политически дивидент на гърба на един от първите заченъци на протестиращо и борещо се общество в България. Причината, която ще изпуснат да споменат в новините, без значение дали тези на бТВ или Фокс Нюз (и двете доста долнопробни медии сами по себе си), се нарича неолиберализъм.
Неолибералните реформи на президента Пеня Нието изкараха мексиканските учители на улицата за пореден път. Опитите да се въведат принципите на конкуренция между учители и учители, промените в тяхното заплащане, които заплашват с глад, работещите в многобройните мексикански села и малки градове, въвеждането на нови и нови скрити разходи за родителите и опитите образованието да се подчини изцяло на логиката на социалния канибализъм (която за неолибералите, представете си, е източник на прогрес!) са само някои от причините за продължилия дни мирен протест. Същевременно образованието бива бавно отнемано от хората, въвеждат се такси, а приватизацията чака зад ъгъла, за да превърне знанието в привиления, а не право за всеки, независимо от социалния му статус. Същевременно Нието подготвя приватизацията на петрола на страната, очаквана с лиги на уста от големите щатски петролни вълци, като последна останала хапка от латиноамериканската страна след подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия през 1994.
От 1994 година насам, когато подписването на договора за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико се превърна в световно събитие заради избухналото и продължаващо и до днес въстание на Сапатистите, бунтове, протести, автономни зони и жестоки репресии разтърсват страната. Налагането на неолибералния икономически модел по традиция се случва с груба сила и довежда не до обещаното изстрелване на Мексико в първия свят, а превръщането на страната в източник на евтина работна ръка и материали за по-богатите й и могъщи съседи. Мексиканският неолиберализъм ражда парадокса на несравнимо социално разделение – докато милиони мексиканци живеят в абсолютна бедност, страната е дом и на най-богатият човек в света. Пеня Нието дойде на власт с кръв и бунтове и само два месеца по-късно, размириците се повтарят, сякаш за да докажат, че успешните и прехвалени от САЩ неолиберални шампиони (каквито са и Мексико, и Турция, и Бразилия) крият зад новините за икономическия си растеж растящо неравенство и несправедливост, която тлее, за да даде иска за пожари, невиждани от 1968-ма насам. Бруталните методи на налагане на неолибералната капиталистическа доктрина, тоталната удавяне на представителната демокрация в корпоративни интереси и невижданата наглост на политическите елити, които загубиха дори желанието да прикриват за кого работят, само подтвърдиха чисто идеологическия характер на неолибералните политики и реформи. “Класовата война съществува, но моята класа, тази на богатите я организира и ние…печелим” признава щатският бизнес магнат Уорън Бъфет. Може би това признание ни разкрива една проста истина – неолиберализмът е сам по себе си най-силното изявление на тоталната война на богати срещу бедни, където алчността, натрупването на безпределен капитал на всяка цел и като самоцел и ограбването на милиарди, за да може това да се случи, са не изключение, а закон. Десетилетия по рано един небезизвестен италианец ще поясни, че режимът му трябва да се нарича корпоративизъм, заради сливането на държавния апарат и корпоративния интерес. Италианецът се нарича Бенито Мусолини, а режимът му – фашизъм.
Фашизмът има едно особено свойство. Той притъпява чувството за допустимо и недопустимо и неусетно в един момент идеята за хиляди маршируващи по улиците и биещи наред убийци в черни униформи започва да изглежда като нещо нормално. Истината е, че картината от Мексико сити се превърна в глобално ежедневие в последните няколко години и то до степен, до която надали бихме си представили преди. Полицейските репресии и тоталитарното налагане на чисто идеологически промени в икономиката и политиката превърнаха улиците на света в бойно поле, на което богатите, алчни и безскрупулни елити трябваше да свалят филантропската маска на благотворителността и се заеха с още по-шизофреничното си забогатяване на всяка цена, използвайки репресивния апарат на държавата и политическите си лакеи за тази цел. Улиците на Квебек, Лондон, Вашингтон, Мадрид, Сантяго, Атина, Богота, Мексико, Истанбул, Рио, Сао Пауло и хиляди други градове във всеки край и ъгъл на планетата чуха отново думите барикади, революция, равенство, свобода. Същите видяха смъртта на протестиращи, мъчения, гаврещи се със стари хора и деца полицаи, сълзотворен газ, агент оранж, гумени и истински куршуми, палки и летящи камъни. И под черните и червени знамена на свободата, милиони се наредиха в готовност да се борят за едно по-добро човечество.
Мексико е затаило дъх. “Нещо голямо може да се случи” – споделя приятелка.
Аз седя и гледам снимките на пребитите учители и се чудя – колко голямо нещо трябва да се случи, за да не виждаме повече подобни сцени и колко точно жесток и абсолютен е режимът на неолибералния капитал, щом 5 години на въстания, метежи и барикади по цял свят не го превърнаха в история.
Мисля, че отговорът е във въпроса.
Режим – жесток и абсолютен. И като всеки такъв, в утробата му расте зората на един нов свят.
Уви, зората и този път ще се роди в кръв.
Днес, пред фашистката държава и корпоративните й кукловоди ние всички сме едно. Днес всички сме мексиканци!
Няма коментари:
Публикуване на коментар