2 години по-късно. Защо Либия стана мишена на САЩ и НАТО

На 19 март се навършиха две години от така наречената "демократизация" на Либия. Един куп държави под водачеството на НАТО "демократизираха" още една страна, сеейки смърт и разрушения. Колко мирна, спокойна и демократична е станала Либия след агресията, и сами може да видите, въпреки медийното затъмнение за случващото се там. Напомняме защо всъщност Либия се превърна в мишена на САЩ и НАТО с една статия публикувана в сп. "Foreign Policy" седмици след натовската агресия. Материалът е актуален и днес, в него е   засегната и темата за Сирия – поредният обект за "демократизиране" от натовците и американския империализъм.

Защо Либия стана мишена на САЩ и НАТО

През 30-те години на миналия век САЩ, Великобритания и Холандия проправиха пътя към Втората световна война в Тихия океан, организирайки заговор срещу Япония. Трите правителства конфискуваха банковите сметки на Япония в държавите си, използвани от Токио за разплащане за извършен внос, и лишиха страната от петрол, каучук, калай, желязо и други жизненоважни суровини и материали. Дали Пърл Харбър не беше японският отговор на това?

Сега Вашингтон и марионетките му от НАТО използват същата стратегия срещу Китай. Протестите в Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен произтекоха от народното недоволство от тираничното управление на правителствата - марионетки на Вашингтон. Само че протестите срещу Кадафи (който не е марионетка на Запада) в източната част на Либия, където е петролът и където Китай вложи внушителни средства в енергийния сектор, изглежда са били организирани от ЦРУ.

Смята се, че 80% от петролните запаси на Либия се намират в басейна на Сирт в Източна Либия, който сега се контролира от подкрепяните от Вашингтон бунтовници.

След като 70% от брутния вътрешен продукт на Либия идва от петрола, успешното разчленяване на Либия би оставило базираният в Триполи режим на Кадафи без средства. Онлайн изданието на в. "Женмин жибао" от 23 март съобщи, че Китай има 50 мащабни проекта в Либия. Избухването на въоръженитедействия прекъснаха тези проекти, което доведе до евакуирането на 30 000 китайски работници от страната. Китайски компании съобщават, че очакват загуби за стотици милиони юана. За покриване на бъдещите си енергийни нужди Китай разчита на Африка и най-вече на Либия, Ангола и Нигерия. В отговор на китайското икономическо обвързване с Африка, Вашингтон се обвърза с континента милитаристично - с Военното командване на САЩ в Африка (АФРИКОМ), създадено от президента Джордж Буш през 2007 г. Да участват в АФРИКОМ заедно с Вашингтон се съгласиха 49 държави, но Кадафи отказа и така възникна втора причина САЩ да вземат на прицел Либия.

Трета причина Либия да стане мишена, е че тя и Сирия са единствените две страни на средиземноморското крайбрежие, които остават вън от контрола или влиянието на Вашингтон. Това, че в Сирия също избухнаха протести, е показателно. Каквото и да мислят сирийците за своето правителство, виждайки участта на Ирак, а сега и на Либия, едва ли ще се наредят на опашка за американска военна интервенция. Известно е, че и ЦРУ, и Мосад използват сайтовете на социални мрежи, за да подклаждат протести и да сеят дезинформация. Тези разузнавателни служби вероятно са и конспираторите, които сирийското и либийското правителство обвиняват за протестите. Сварен неподготвен при протестите в Тунис и Египет, Вашингтон осъзна, че протести могат да се използват и за свалянето на Кадафи и Асад. Хуманитарното извинение за интервенцията в Либия не е особено правдоподобно, имайки предвид дадената от Вашингтон "зелена светлина" саудитските военни да смажат протестите в Бахрейн, където е базиран Пети американски флот.

Ако Вашингтон успее да събори правителството на Асад в Сирия, Русия ще загуби средиземноморската си военна база на сирийското пристанище Тартус. Така САЩ биха спечелили много, ако съумеят да използват паравана на народния бунт, за да отстранят и Китай, и Русия от Средиземно море. Римското mare nostrum ("наше море") ще стане Вашингтонско mare nostrum.

„Кадафи трябва да си върви", заяви Обама. Дали скоро няма да чуем и "Асад трябва да си върви”?. Американският зависим печат се е заловил да демонизира и Кадафи, и Асад - очен лекар, върнал се от Лондон в Сирия, за да поеме управлението след смъртта на баща си. Лицемерието остава незабелязано, когато Обама нарича Кадафи и Асад диктатори. От началото на 21-ви век американският президент има статута на император, самодържец, цезар. Основавайки се единствено на меморандум на министерството на правосъдието, Джордж Буш бе провъзгласен за човек, стоящ над американските и международните закони и правомощията на Конгреса, докато изпълнява функциите на главнокомандващ "войната с тероризма". Император Обама излезе с едни гърди пред Буш. Цезар Обама въвлече САЩ във война срещу Либия без дори да се престори, че иска да бъде упълномощен от Конгреса. Подобно нарушение е наказуемо с импийчмънт, но един безсилен Конгрес не е в състояние да отстоява правомощията си. Приемайки исканията на изпълнителната власт, Конгресът се съгласи негласно с цезаризма. Американският народ не разполага с повече контрол върху правителството си, отколкото народите в държавите, управлявани от диктатори.

Стремежът на Вашингтон към световна хегемония приближава света към Трета световна война. Китай е не по-малко горд, отколкото беше Япония през 30-те години на 20-ти век, и едва ли ще се остави да бъде сплашван и управляван от преживяващия упадък, според Пекин, Запад. Негодуванието на Русия от обкръжаването й с военна мощ расте. Арогантността на Вашингтон може да довее до фатална грешка в сметките.

Пол Крейг Робъртс, сп. "Foreign Policy", 15.04.2011

Вижте още:

Новата демокрация в Либия – хора държани в клетки на зоопарк

http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_05.html

Убиха американския посланик в Либия

http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Ubiha-amerikanskia-poslanik-v-Libia.html

Какво се крие зад френската намеса в Мали?

http://actionredbg.blogspot.com/2013/01/Kakvo-se-krie-zad-frenskata-namesa-v-Mali.html

Расизмът на U$A и техните журналистически лакеи

http://actionredbg.blogspot.com/2012/07/ua.html

Какво се крие зад френската намеса в Мали?

В отразяването на конфликта в Мали от международните медии, всички противници на държавата се представят като ислямистки бойци и доколкото в страната има радикална ислямистка организация, каквата е Ал Кайда в Ислямски Магреб (AQIM), са прави. Това, което се игнорира обаче е, че всъщност поначало бунтът в Мали е дело на туарегите. Председателят на форума за арабска култура в България – Руслан Трад – пише в своя публикация за кризата в Мали:

„ Западната гледна точка към целия регион, подвеждана от Ал Кайда, обърква ситуацията на земята. Повечето бунтовници в Мали не приемат Осама бин Ладен или подканата му към създаване на халифат, подобен на този от 7-8 век. Има няколко групи, които имат повече общо с етнически конфликт, отколкото с джихад:

Национално движение за освобождение на Азауад, което се състои почти изцяло от туареги, които искат независима държава.

Национален фронт за освобождение на Азауад, съставен от араби и туареги, които настояват да се даде възможност на хората в северната част на Мали да се самоопределят, но не призовават за налагане на шериат.“

Ислямистите в страната използват безредиците, за да увеличат влиянието си в региона. Това е добре дошло за държави като Франция, които могат да изпратят войски под стария претекст „война срещу тероризма“. Акцентът не само пада върху ислямистите, но и в голямата си част изключва от информационните текстове борбата за права на туарегите, което не е нов за региона проблем. Няма достатъчна яснота дали и доколко всъщност ислямистите имат контрол над въстанието.

Бунтът в Мали избухна почти преди почти година. След унизителни загуби, включително поради липсата на боеприпаси, военните в страната направиха преврат, посочвайки липсата на средства за защита и невъзможността на президента Туре да предпази хората си. Положението продължава да се влошава без изгледи за международна помощ.

Защо сега и защо Франция?

През декември, Съветът за Сигурност на ООН най-накрая приема резолюция за военна намеса в страната след изготвянето на изчерпателен списък на предварителни мерки, които следва да бъдат осъществени, сред които обучаване на малийската армия, която трябва да е водеща в офанзивата. Всичко се променя за часове след като френското разузнаване научава за два конвоя насочващи се на юг.

Въпрос, който малцина си задават е защо сега, защо не по-рано? Какво прави поредната офанзива по-опасна от предните, че да предизвика мигновена намеса в разрез с първоначалните планове на ООН от преди повече от месец?

Много информационни агенции посочват като причина близостта до столицата Бамако. Не е трудно да се досети човек, че подобно стечение на обстоятелствата можеше отдавна да бъде предотвратено. Вероятно стимулът зад действията на френския президент надминават борбата с противника „на прага на Европа“. Как така Оланд не се сети да се бори с тероризма като го избраха, а го прави чак сега?

Определени източници като „Российская газета” предположиха, че Франция е загрижена за урановите мини в Мали. „На територията на сепаратистката „държава Азауад” са съсредоточени находищата на стратегическата за страната суровина – уранът“, коментира изданието.

Любопитно, подобна позиция беше защитена и от белгийски народен представител, който се противопоставя на логистичната помощ, която страната му смята да предложи на Франция. „Войната на Франция срещу Мали е само за контрол над урана и реализирането на колониални цели“, казва Лоран Луис. Народният представител продължава с думите, че „целта на войната е финансов контрол над урана и ние не сме глупаци“. Лоран Луис вижда това като опит от страна на Франция да спаси нейния гигант – AREVA, работейки срещу китайската икономическа мощ и поддържайки американските глобални интереси. „Борбата с тероризма“ и „защитата на човешките права“ се използват като претекст за медиите.

„Как страна като Белгия помага на бунтовниците в Сирия, които настояват за въвеждането на Шериата, като плаща 9 милиона евро за елиминирането на Башар ал-Ассад и също помага на ислямски режими в цяла Либия, Тунис, Египет и системи, които също желаят закона на Шериата, а в Мали участват във война за предотваряването на Шериата, който е „срещу човешките права“. Луис вижда това като лицемерие и опасност от нови войни в бъдещето, където може да бъде използван същия претекст.

Защита на златото?

По пътя си на изток, въпросните конвои, които предизвикаха френската реакция, се приближават не само към столицата Бамако, но и към един от районите със златни мини в южната част на страната.

Златната мина „Морила“ се намира на 280км югоизточно от столицата на Мали. Тя е една от двете големи мини в страната, управлявана от Randgold Resources. В „Морила“ участва също и AngloGold Ashanti. Randgold Resources, чиято щаб квартира е във данъчния рай – Джърси, Ирландия, оперира главно на територията на Мали. С AngloGold Ashanti делят по 40% от печалбата от мината, като 20% отива за държавата. Мали взима само 20% и от другата мина ръководена от Randgold Resources. След членовете на борда на директорите, може да се спрем на няколко френски имена, включително на председателя – Филип Лиетар – също независим съветник и част от големи разклонение на Световната банка като Международната Финансова Корпорация (IFC). Същевременно, партньорите от AngloGold Ashanti са обвинявани от организации като Human Rights Watch за експлоатация на деца в златни мини. Други източници също пускат данни за използването на между 20 и 40 хиляди деца в мините.

Мали държи третата позиция по производство на злато в Африка и е изпреварена само от Гана и Република Южна Африка. Въпреки това страната не може да се похвали със силна икономика. Показателен за липсата на средства е случаят, когато малийската армия във военна база Агелок свърша своите муниции при атака на туарегите. В последствие всички са избити. По-късно президентът Туре беше свален с преврат от армията.

Какво в крайна сметка провокира тази привидно рязка намеса на французите в Мали? Дали е „борбата с тероризма“ на прага на Европа или борбата за ресурси и влияние, насочвала европейската външна политика в продължение на векове. Сега Франция получава вербална подкрепа от всичките си партньори, но единствено други африкански държави изявяват желание да изпратят армия в Мали.

Н. Савов

Нападнаха посолствата на Германия и Великобритания в Судан. Мюсюлмани от цял свят скандират „Смърт на Америка”.

Полицията в Судан е използвала сълзотворен газ, за да спре около 10 000 демонстранти, които се опитват да щурмуват германското и британското посолства, съобщават свидетели пред Ройтерс.

Протестът е по повод разпространения антиислямски филм, който представя пророка Мохамед в лоша светлина.

Протестиращите са хвърляли камъни по двете посолства, които се намират едно до друго в Хартум и са се опитали да ги щурмуват през главните входове, също са запалили пожар до входа на германското посолство, заявиха свидетели.

Съобщава се още, че протестиращите са счупили прозорците на сградата на германското посолство и са смъкнали германската емблема. Свидетели допълват, че е било издигнато ислямско знаме.

Те са блокирали пътя, за да попречат на пожарникарите да изгасят запаленият огън пред посолството на Германия в Судан.

Германският външен министър Гидо Вестервеле изтъкна, че персоналът от посолството в Судан е на сигурно място.

„Германското посолството в Хартум в момента е атакувано от яростни демонстранти. Персоналът от посолството е невредим. Външното министерство в Берлин е в контакт с посолството", заяви той в съобщение.

Вестервеле допълни, че посолството частично е в пламъци.

Демонстранти има и пред американското посолство в Хартум. Има информация, че протестиращите са прескочили оградата на посолството. По-късно стана ясно, че трима демонстранти са били убити при сблъсъци с полицията пред дипломатическата сграда.

Говорител от американското посолство в Судан обяви, че всички протестиращи са били изгонени от сградата, цитиран от Ройтер.

Говорител от „Форин офис" потвърди пред БиБиСи, че има демонстрации пред британското посолство в Хартум, допълвайки, че суданската полиция е на мястото на протестите.

Говорителят не може да потвърди дали протестиращите са влезли в посолството и дали напрежението е свързано с любителското видео за Мохамед.

Отново има протести пред посолството на САЩ в Йемен. Силите за сигурност са произвели предупредителни изстрели и са използвали водни оръдия срещу стотици протестиращи в столицата Сана. Това се случва само ден, след като бе щурмувано посолството от протестиращите.

По-рано военната полиция и армията на страната са се опитали да блокират всички улици, водещи към посолството на САЩ, но демонстрантите са успели да достигнат до него.

Тълпата е носела плакати с надписи: „Днес е твоят последен ден, посланико!" и „Дяволът е Америка".

Убиха американския посланик в Либия

Посланикът на САЩ в Либия Кристъфър Стивънс и трима други служители на посолството бяха убити днес  при нападение с ракета срещу колата, с която са се опитали да избягат от сградата на консулството, която беше превзета от либийски бунтовници, съобщи Reuters. 

Това съобщава и АФП като цитира изявление на заместник-вътрешния министър на Либия Уаниз ал-Шариф. Информацията е била повърдена и от вицепремиера Мустафа Абу Шагур.

Властите в Либия съобщиха, че се е направило опит посланик Кристофър Стивънс да бъде евакуиран от сградата на консулството на по-сигурно място, когато въоръжени мъже са открили огън по колата. 

По данни на телевизия "Ал Арабия" в нападението са участвали бойци от групировката "Ансар аш-Шариа" (Последователи на шариата).

Дж. Кристофър Стивънс е бил специален пратеник на американското правителство при бунтовниците срещу режима на Муамар Кадафи от първите дни на революцията през февруари 2011 г. В периода 2007-2009 е бил заместник-ръководител на посолството на САЩ в Либия, малко след възстановяването на дипломатически отношения между двете страни. Стивънс е назначен на посланическия пост в Триполи през май. 

Вчера (11 септември) въоръжени либийци атакуваха и изгориха американското консулство в източния град Бенгази, център на размириците от миналата година срещу Муамар Кадафи. При тази атака първоначално беше съобщено, че е убит един от служителите в консулството. Сградата беше евакуирана.   

  

Има връзка между атаката и протестите, които бяха организирани в Кайро заяви Абдел Монен ал-Хур, говорител на либийския Върховен комитет по сигурността. По-рано вчера в египетската столица стотици демонстранти се опитаха да нахлуят в посолството на САЩ и свалиха, разкъсаха и изгориха американското знаме, а на негово място поставиха флаг с надпис: "Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк".

Демонстрантите протестираха срещу филм, който се снима в САЩ и който, според тях, нанасял обида на пророка Мохамед.

Филмът трябва да бъде забранен незабавно и САЩ трябва да се извинят, заявил Исмаил Махмуд – активен член на една от местните футболни агитки, който бе и активен участник в бунта срещу Мубарак.

Нападенията на 11 септември в Кайро и Бенгази са първите в Египет и Либия, насочени към американски дипломатически сгради. И двете държави преминаха през Арабската пролет, от която Хосни Мубарак и Муамар Кадафи бяха свалени от власт.

Вижте още:

Демонстранти свалиха знамето от посолството на САЩ в Египет и го изгориха
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/demonstranti-svaliha-znameto-ot-posolstvoto-na-amerika-v-egipet.html