Нюрнберг: присъдата е безсрочна

Нюрнберг: присъдата е безсрочна


Международният военен трибунал в Нюрнберг разглеждаше престъпленията на върхушката на райха от 20-ти ноември 1945 до 1-ви октомври 1946 година. Съдът отхвърли главната тези на нацистите, сервирали се само за обикновени изпълнители на заповеди, не знаели нищо за масовите убийства, стоварили цялата вина на отсъствалия Хитлер.

За първи път в историята за престъпни бяха обявени цели организации - държавни и политически - цялата система на изпълнителната власт на третия райх. Половината от обвиняемите бяха осъдени на смърт чрез обесване, други попаднаха в затвора за дълги години. След това зазвучаха гласовете на доброволни адвокати на нацистите: Нюрнбергският процес бил юридически некоректен, той бил отмъщаване на победителите.

Обвиненията в беззаконие, като никои други, се нуждаят от конкретни потвърждения. През всичките следвоенни десетилетия светът обаче не чу нито едно. Те просто не съществуват в природата. Ето мнението на главния научен сътрудник на Института на Европа, доктор на политическите науки Игор Максимичев:

- Разглежданите престъпления нямаха аналог в историята. Но от юридическа гледна точка, това беше един нормален съдебен процес, на който обвиняемите имаха защитници, имаше възможност да се предявяват документи. Така че това не беше никакво отмъщаване. Отмъщаване щеше да бъде, ако всичките тези военни престъпници биха били разстреляни на място без съд и присъда.

Между другото, и това нещо не се изключваше, ако съюзниците се бяха съгласили с Чърчил, поискал през 1942 година нацистката върхушка да бъде екзекутирана без съд. След една година тази идея беше одобрена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кордел Хол. През юли 1944 година генерал Дуайт Ейзенхауър предложи да се разстрелват представители на вражеското ръководство „при опит за бягство". Ето какво уточнява по въпроса Игор Максимичев:

- Строгият, но справедлив съд имаше и една свръхзадача. За всички бъдещи любители да развързват агресии, да превземат територии, да унищожават хора това беше едно предупреждение: така ще бъде със всеки!

След Нюрнбергския процес САЩ и Великобритания с не много удоволствие продължиха процесите против нацисти от по-малък ранг. При това те предпочитаха да минават без „несговорчивите" съветски съдии. Англо-американските лидери се постараха да се си спомнят своите задължения, изложени в Московската декларация от 30-ти октомври 1943 година: да се намерят „дори и на края на света" онези, ръцете на които са целите в невинна кръв, и да се предадат на съда.

С идването на "студената война" мнозина нацисти, преди всичко имали военен и разузнавателен опит, попадат в редиците на западни специални служби. Например, на едно от съвещанията в държавния департамент на САЩ представителят на Пентагона беше крайно циничен: „национал-социалистите - обяви той - могат да бъдат и ще бъдат по-полезни и удобни от различните му антифашисти и изобщо демократи" .И това е логично: всеки, както е известно, избира онова, което му е по-близо по дух