понеделник, 4 октомври 2010 г.

Аполитичността като отказ от правото на лично мнение



В средите на социалните активисти, антифашисти и в пънк-хардкор сцените всичко обикновено започва с аполитичен антирасизъм. В този случай радикализма на мислене се подменя с радикализъм на действията - и всичко се свежда до радикален отговор на неонаци скиновете. Или просто към организирането на антифашистки концерт — естествено без анархисти — никаква политика. Но те не искат да разберат, че тази борба е само следствие; и колкото и да не се занимаваш с фашизма и с фашистите, те винаги ще се възраждат. Всичко това, само защото те не се появяват отникъде или просто така. Те се появяват като реакция на тези социални условия, които ги заобикалят, а политиците и олигарсите, за да запазят своите позиции, обвиняват през цялото време евреите, имигрантите, малцинствата, «комунистическата зараза» и т. н.

Този антифашизъм може да сравним със ситуация, когато човек при зъбобол редовно пие обезболяващи, но не отива при зъболекар. Всичко това приключва, когато отидат на лекар и се оказва, че вече е твърде късно — зъба трябва да се вади, а не може да се запази. Същото се отнася и за аполитичните еколози - те се борят срещу изсичането на горите, със замърсяването на околната среда; но те малко се замислят за причините за всичко това — получаването на свръхпечалби от капиталистите за сметка на свръхексплоатацията на природата, и за аполитичния феминизъм (тези феминист(к)и се борят за равен брой места в парламента за жените и мъжете, за равна заплата и т.н., не се замислят, че неравенство между половете произтича от социалното, икономическото и политическото неравенство — на чиято основа съществуват държавата и капитализма).

С течение на времето такива хора, виждайки безперспективността на този активизъм, обявяват пълната си аполитичност и прекратяват с активизма, а пък фашистите както си ги имаше, така и си остават; горите пак се секат и т. н. - казано на кратко света е все същия. Наричайки себе си аполитичен, човек признава: «Аз нямам свое мнение за това, което се случва наоколо; аз съм оставен на произвола на властта, на високите цени, на ниските заплати, на произвола на полицията, правете с мен каквото пожелаете.»

За избягване на такива недоразумения, ние считаме, че антифашисти, еколози, феминистки и др. социални активисти са длъжни да се борят както с фашизма, сексизма и екологичната катастрофа, така и с техните корени — сиамските близнаци Държава - Капитал.

P.S. За да разсеем недоразуменията, искаме да заявим, че ние винаги сме били, сме и ще бъдем защитници на прякото действие и радикалния антифашизъм. И считаме, че такива методи трябва да бъдат едни от задължителните в борбите, но не и единствените способи за борба разбира се.

С уважение Armatura Сrew Simferopol

източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар