Aнтифа

1. Накратко за антифа движението


Като за начало, съкращението "Antifa" идва от антифашизъм и е знак на борбата срещу фашизма.



Исторически погледнато, антифашистите съществуват от тогава, от когато съществува и фашизмът. В днешно време по света има много антифашисти, които се борят против фашизма, расизма и национализма, въпреки, че това често е само най-малката прилика в антифа движението. То не може да бъде разглеждано като хомогенна група, защото последвалите цели и гледни точки доста често се различават. Основни тенденции в Антифа движението са анархизма, комунизма, анти-капитализма, анти-империализма, феминизма, както и солидарността с палестинския народ.

Работата на антифа активистите не се състои само в това да организират демонстрации, но и в разясняването, документирането и разпространението на информация относно крайно десните течения. Освен това, основна цел е на всеки да бъде представена автономна идентичност, докато индивидът се информира и рефлектира.

Упражняването на насилие е доста често коментирано средство за прокарването на определени идеи и постигането на дадени цели. Картината, която представят медиите (автономни, хвърлящи камъни насилници и психопати) изобщо не се препокрива с антифа движението.



2. Криминализация на антифа движението


Изглежда, че предразсъдъкът, че анархистите и левите и десните екстремисти са еднакво опасни, не може да бъде заличен. Всеки знае, че нацистите са убили 6 милиона евреи, започнали са и са загубили Втората световна война с 50 милиона жертви. Но това не пречи на повечето хора да смятат, че анархистите и левите са съучастници или дори еднакво виновни. Днес всеки знае, че неонацистите нападат и убиват чужденки и чужденци, убиват бездомници или нападат инвалиди, анархисти, леви или различно изглеждащи хора. Но това отново не пречи на много хора да смятат политическите противници на неонацистите (или антифа движението) за точно толкова опасни, колкото и самите нацисти.



Една от разликите, например, е, че присъдите на десните и антифашистите числено не могат да бъдат сравнявани. Повечето от присъдите на антифашистите са в следствие на това, че са заставали на пътя на нацистите. Цивилните и "бунтовете на примерните" вече са минало. Който в днешно време взема всичко това насериозно, влиза в конфликт с държавата.



Държавата, чиито представители не се изморяват да обясняват, че са против фашизма, расизма и антисемитизма, не пропуска да защити нито една, носеща насилие, неонацистка акция. И най-често чуваното съобщение след това е: "100 неонациста протестираха с разрешение от полицията и охранявани от около 1000 полицая. Събраха се около 1000 души на контра-протест, от които 50 бяха задържани.”