05.11.2010 17:15
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания в Гърция
Гръцката полиция смята, че за вълната от изпратени колети бомби до чуждестранни правителства и до посолства в Атина през тази седмица носят отговорност леви радикални въоръжени групи.
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания, която засегна и посолството на България в Атина:
Кой изпрати бомбите?
Малко след избухването в понеделник на първия колет бомба в куриерска фирма в Атина полицията арестува двама гърци на около 20 години, единият от които е заподозрян, че е член на организацията "Заговор на ядрата на огъня".
До момента никой не е поел отговорност за атаките, но полицията смята, че това е основната групировка, която стои зад бомбите, въпреки че органите на реда не изключват и други да са замесени в атаката.
Гърция има десетилетна история на насилие, извършвано от леви организации, като някои групировки се появиха или станаха по-активни след декември 2008 г., когато тийнейджър бе убит от полицията, което предизвика масови протести в продължение на три седмици и привлече световното внимание.
Високопоставени представители по сигурността твърдят, че групите са взаимосвързани.
Организацията "Заговор на ядрата на огъня", която се самоопределя като антидържавна, първоначално се занимаваше с палежи, но през май 2009 г. започна да действа и с бомби. Устройствата й обикновено съдържат малко количество експлозив, недостатъчно, за да предизвика смърт.
Друга нова организация е "Сектата на революционерите", която е обвинена за убийството на гръцки полицай от силите за борба с тероризма през юни 2009 г., както и на журналист през юли т. г.
Организацията "Революционна борба", която казва, че се бори за премахване на настоящия икономически и политически ред и се противопоставя на влиянието на глобализма и капитализма, организира няколко бомбени атаки от 2003 г. насам.
Над 20 заподозрени членове на въоръжени групи бяха арестувани през тази година, но анализаторите смятат, че хлабавата структура на тези организации усложнява процеса на тяхното унищожаване.
Най-смъртоносната гръцка въоръжена групировка - "17 ноември", която уби над 20 души, включително чуждестранни дипломати, за период от 27 години, но бе разбита през 2002 г.
Каква е целта?
Изпращането на колети бомби без предупреждение е нова тактика, която носи риска да бъдат наранени случайни хора.
Изборът на чуждестранни мишени, като че ли има за цел да привлече международното внимание, без всъщност да убива когото и да е. Полицията казва, че бомбите могат да навредят на човека, който ги отваря, но не и да го убият.
Те нямат за цел да убиват, заяви Джодж Касимерис, експерт по въпросите на конфликтите и тероризма от университета Улвърхемптън.
Те искат да диктуват събития чрез създаването на проблеми за правителството и системата за сигурност, както и да изпратят послание на играчите на международната сцена, заяви още той.
Почти е сигурно, че въоръжените групи изразяват своя гняв заради икономическата криза и строгите мерки на правителството, които са цената, която Гърция трябва да плати, за да получи помощ в размар на 110 млрд. евро под формата на кредити от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Те изглежда са определили времето за своите атаки в опит да разклатят правителството преди местните избори тази неделя, като първа стъпка към създаване на политическа нестабилност.
Възможно е обаче и да са разочаровани, че гневът към правителството и неговите чуждестранни кредитори не е успял да предизвика размирици от типа на тези преди две години.
През декември 2008 г. убийството на тинейджъра от полицията предизвика улични размирици и истински икономически застой, което допринесе за това десноцентристите да загубят властта в рамките на година.
Какво постигнаха?
През тази година имаше многобройни протести и демонстрации.
Случайната смърт на трима банкови служители по време на протест през май обаче толкова шокира обикновените гърци, че насилието по време на протестите вече почти не се толерира. Това няма скоро да се промени.
Чрез изпращането на колети бомби, дори и до кабинета на германския канцлер Ангела Меркел - основният кредитор на Гърция, тези, които изпращат бомбите, успяха да се настанят в челните заглавия на вестниците.Ако обаче са имали за цел да засегнат финансовата стабилност или да подронят рестриктивната програма на правителството, изглежда, че поне засега са се провалили.
Гръцките пазари не реагираха на бомбите, което показва, че инвеститорите са взели предвид риска от случайни прояви на насилие от страна на въоръжени групировки.
Все пак обаче тези групи напомниха, че все още са сила, с която останалите трябва да се съобразяват.
Проблемите, които предизвикват недоволство - икономическата криза, безработицата сред младежта и корупцията, няма скоро да изчезнат, затова анализаторите смятат, че е възможно да има и следващи нападения."
Както става ясно и този път медиите няма да кажат истината за това какво се случи тази седмица в Гърция и какви са причините за това, а ще се задоволят само с това да повтарят многократно това, което определени институции са им казали и да съжеляват невинни потенциални жертви като фашиста Никола Саркози. Това е тактика, която управляващите и тези, които стоят зад тях, използват непрекъснато от години. Може би най-добре си пролича по време на войната в Ирак, когато всички медии повтаряха само това, което казваха от Белия Дом и непрекъснато атакуваха телевизия Ал Джазира, тъй като хората работещи там си позволиха да кажат истината. В този период от време се видя и друга тактика използвана от корпорациите и техните слуги – медии и управляващи – а именно непрекъснатото повтаряне на думата „тероризъм” без да се дава ясна дефиниция – за тях е важно само хората да го считат за нещо лошо и да го свързват с лошите хора от пещерите (до един агенти на ЦРУ поели вината за множество нападения). И така постепенно всяка една реална опозиция на фашистката корпоративна диктатура автоматично според медиите и управляващите се превръща в тероризъм и анти-човешки акт. В десетките статии изписани къде ли не по българските медии в последните няколко дни думата тероризъм се споменава сигурно около 1000 пъти. Авторите на повечето статии появили се в „свободния печат” тези дни не пропуснаха да опишат Саркози като спасител на медиците в Либия и като свободолюбив и миролюбив демократ. Никой обаче не припомни на хората малката подробност като например откровено фашистката и ксенофобска политика, която води в последните години. Никой не припомни бруталното потъпкване на правата на над 300 български граждани от негова страна, което беше типичен пример за расова дискриминация. Никой не припомни факта, че под негово ръководство френската държава забрани на мюсюлманските жени да се обличат по традиционния за религията им начин – отново дискриминация и потъпкване на човешките права. Както виждаме Саркози прави всичко по силите си да пречи на интеграцията на различните и да потъпква човешките права. По този въпрос доста може да се изговори, но няма смисъл.
Нека видим обаче какво е казал Ботев преди над 130 години и как, колкото и тъжно да е това – днес неговата статия „Смешен Плач” е по-актуална дори от 70те години на 19ти век. Виждаме абсолютно същата реакция на европейската „интелигенция”, която цели да изкара тираните невинни жертви, а борците за свобода – терористи. Ето го и самия памфлет:
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар