Днес се навършва годишнина от взривяването на Световния търговски център в Ню Йорк. Силните на деня ще леят крокодилски сълзи за невинните жертви и ще обясняват колко хубави неща са полицейщината и увеличението на военните разходи за „демократизиращите” войни на капитала. Казионните медии пък, разбира се няма да си „спомнят” един друг 11 септември, дал началото на кървавата фашистка диктатура в Чили, поддържана в името на същия този капитал.
Италианската антифашистка ска-пънк група Talco написват песен, озаглавена – 11 Settembre '73 (11 септември 1973) – в памет на десетките хиляди жертви на позорния фашистки режим на диктатора Пиночет, предател на собствения си народ и слуга на Щатския империализъм.
През 1970 г. чрез демократични избори за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Часове преди встъпването му в длъжност агенти на ЦРУ убиват генерал Рене Шнайдер (главнокомандващ чилийските въоръжени сили), който преди това гарантира, че армията няма да се намесва в политическия живот на страната. Коалиционното правителство на Блока на народното единство, начело с Алиенде, започва да реализира програма за социално-икономически преобразования и реформи, които застрашават интересите на чуждестранния капитал (предимно американски) в страната.
Администрацията на американския президент Никсън хвърля десетки милиони долари, за да попречи на избирането на Алиенде, а след изборите прави всичко възможно за дестабилизацията на Чили. ЦРУ извършва серия от мащабни диверсии и саботажи, а на 11 септември 1973 г. организира военнофашистки преврат. Президентският дворец "Ла Монеда" е атакуван от пехотни части и танкове и е бомбардиран от ВВС. В сражението загива президентът Алиенде. На власт идва военна хунта, оглавявана от ген. Аугусто Пиночет. В страната се развихрят масов терор и репресии. Над 30 000 души са разстреляни или умират от чудовищни изтезания, повече от 1 000 000 чилийци емигрират.
Светът обаче помни. Ние, антифашистите, също. Нещо повече – знаем, че когато един народ надигне глава за достоен живот, за социална справедливост и свобода, собствениците на капитала му пращат своите фашистки слуги, за да го удавят в кръв.
Затова и ще се борим до окончателна победа над капитализма и фашистките му извращения, в името на човечеството и свободата.
Завинаги антифашисти! Долу капитализма!
Вижте още:
Неудобният Алиенде
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Neudobniat-Aliende.html
Вижте още:
Неудобният Алиенде
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Neudobniat-Aliende.html
Предател на собствения си народ?
ОтговорИзтриванеКой, бе?
Пиночет???
През януари 1971 г., което се когато Алиенде идва на власт, инфлацията в Чили е 23%, през 1972 г. тя вече е 163%, а през лятото на 1973 г. - 190% и е най-високата в света.
Икономическата ситуация се влошава допълнително, когато на световния пазар пада цената на медта (а Чили е голям износител на мед), а доларът се обезценява - а пък от курса му икономиката на Чили е сериозно зависима. През ноември 1972 г. пък Алиенде обявява мораториум върху погасяването на външния дълг на Чили - и всички инвеститори се оттеглят.
Почти през целите 1972 г. и 1973 г. страната се тресе от протести и стачки. През октомври 1972 г. страната започва Национална стачка, инициирана от Конфедерацията на собствениците на камиони, подкрепена от Съюза на дребните земеделски собственици и Съюза на земеделските арендатори.
Някой спомена народа на Чили. Ами... ей, го - на: народът на Чили. Протестира срещу Алиенде, а жандармите го газят. Чили няма друг народ.
В отговор Алиенде въвежда извънредно положение и нарежда конфискация на частнитите камиони. Готви се и национализация на земята. А протестите са смазвани жестоко.
Т. е. - предателят на собствения си народ се казва Салвадор Алиенде.
А пък Аугусто Пиночет е действал като истински патриот: спасил е страната си от икономическа разруха. И когато се оттегли от властта - остави една просперирала и благоденстваща страна, нямаща нищо общо с мизерията при Алиенде.
ARIBA!
по повод инерцията в старанието да се изобличи империлизма на сащ да се обезличи човешката трагедия на атаките от 11ти септември 2001. ето в отговор един вече исторически текст писан в сащ в сутринта на атаките: http://www.wrm.org.uy/bulletin/50/USA.html. "We are deeply and profoundly fearful of the impact of retaliatory military attacks and of the military escalation that results from a United States military response. That needless suffering inflicted on civilians from the sky is morally unacceptable has never been more clear to the people of the United States of America."
ОтговорИзтриванеи една доста интересн дискусия от позицията на хората които живеят под постоянния терор на полицейската власт в сащ http://www.youtube.com/watch?v=81KrndEEP2c
ОтговорИзтриванеНикой от нас няма желание да обезличава невинните жертви на тероризма. Обезличаването на човешкия живот е похват на империалистите от САЩ. Казаното е ясно. Предостатъчно на тази дата се говори за 2001 година най-вече подмазвачески към силните на деня,оправдавайки войните срещу "тероризЪма". Посочените от теб линкове може би са интересни, но ще се радваме, ако ни ги поднесеш преведени. Тук не е либерастко сборище и следващи реплики на език различен от българския ще бъдат изтривани незабавно.
ОтговорИзтриване