11 септември не е само денят на атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Много години преди това същата дата бе записана с черни цифри в историята заради извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат в Чили. Превратът бе срещу правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде - първия марксист в света, дошъл на власт с избори, дал с първия си президентски декрет по половин литър безплатно мляко дневно за всяко чилийско дете. Национализирал притежаваните от американски компании чилийски медни мини. И още тогава кръстен от ЦРУ "Ходещият мъртвец", както ще стане ясно от разсекретени от американския Конгрес десетилетия по-късно архиви - същите, от които се разбира и че ЦРУ е започнало да заговорничи срещу Алиенде още преди клетвата му като президент на 3 ноември 1970 г. След неуспешен опит да се осуети тази клетва с убийството на висш военен, след последвало неспирно тригодишно нагнетяване на несигурност, конфронтация и хаос, при което "чилийската икономика трябва да пропищи" (по израза на тогавашния американски президент Ричард Никсън), след един провалил се танков пуч накрая следва и масираният армейски удар от 11 септември 1973-а, осъществен от военна хунта начело с ген. Аугусто Пиночет. Президентският дворец "Ла Монеда" в Сантяго е бомбардиран и щурмуван - също както работническите квартали, предприятията и университетите, в които са се събрали привържениците на Народното единство и Алиенде. Десетки хиляди са арествувани и затворени по стадиони, казарми и тайни центрове за мъчения. Хиляди са избити и "изчезват безследно" в общи безименни гробове или са хвърлени от военни хеликоптери в океана. Настъпва черната ера на терора и диктатурата на Пиночет, която ще продължи 17 години.
В ранната утрин на 11 септември 1973-а, когато идват съобщенията за военноморски бунт във Валпараисо, Алиенде с най-близките си сътрудници и с охраната се явява на поста си в "Ла Монеда". Започват бомбардировките и той организира отбраната на двореца, надявайки се да дочака подкрепа от останали верни на конституцията военни части. Текат най-драматичните часове за този педиатър по образование и призвание, подчинил целия си политически живот на прокарването на "мирния път на чилийската революция". Изправен пред стоварваната върху шепата защитници на "Ла Монеда" военна мощ, той е принуден да сложи миньорска каска и да вземе в ръце автомат. Той - противникът на всякакво насилие, убеденият демократ, хуманистът.
Прозрял какво се задава, Алиенде настоява жените и служителите без оръжие да напуснат двореца. И по телефона произнася последното си обръщение към чилийския народ, излъчено от последната работеща лоялна радиостанция - "Магаянес", на ЧКП. Ето акцентите от обръщението: "На този кръстопът на историята аз съм готов да заплатя с живота си за доверието на народа. Убеден съм - семената, които посяхме в съзнанието на хиляди и хиляди чилийци, вече не могат напълно да бъдат заличени... Вярвам в Чили и в съдбата на страната ни. Други чилийци ще надживеят това мрачно и горчиво време, когато във властта се вкопчва предателството. По-скоро рано, отколкото късно ще се отворят широките булеварди, по които достойни хора ще тръгнат да строят едно по-добро общество. Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден - гибелта ми няма да е напразна. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството."
Така и става. В атакувания от превратаджиите президентски дворец Алиенде избира да се самоубие, но не и да се предаде, което би било за него безчестие, капитулация и легитимиране на насилието. Мъртъв, но не и победен, той вдига толкова високо моралната летва, че и до днес остава като недостижим пример в политиката. И през 2008 г. съвсем закономерно оглавява телевизионната класация "Най-великите чилийци" в родината си. Паметникът му се извисява точно до лобното място - президентския дворец "Ла Монеда" в Сантяго. Паметници на Алиенде, както и многобройни назовани в негова чест площади, улици, училища, болници има в десетки страни на света. Само в общините край Париж над 100 обекта носят името на покойния чилийски президент, а в самата френска столица също има пл. "Салвадор Алиенде", както и в много други френски градове. Същото е и в Германия - в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Дюселдорф и т.н. Така е и в Испания, Италия, Холандия, Швеция, Гърция и т.н. Сараево и Скопие също имат своите улици "Алиенде". Да не говорим за латиноамериканските градове. Много от обектите могат да се видят на сайта www.abacq.org/calle/.
Допреди 20 години паметник на Алиенде имаше и в София. Той бе издигнат на бул. "Салвадор Алиенде" в кв. "Младост 1". През 1992 г. булевардът бе прекръстен на "Андрей Сахаров", а паметникът бе демонтиран.
Няма коментари:
Публикуване на коментар