ОЧЗ* електро

Обичам да ми сочат Чехия, Полша, Унгария и Словения като пример за успешен преход от социализъм към капитализъм. Тогава нагледно мога да обясня защо едни страни (хора) са богати, а други бедни.

По времето на социализма произвеждахме ли електроенергия? – Произвеждахме. Разпределяхме ли си я? –  Разпределяхме си я. Потребявахме ли си я? – Потребявахме я.

Какво правим сега? Произвеждаме ли електроенергия? – Да. Разпределяме ли си я? –  Да. Потребяваме ли я. – Да. Плащаме ли печалби на ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН? – Да.  Е, хайде намерете разликата?

Това е елементарен пример показващ същността на капитализма, а именно, забогатяването на едни е за сметка на други. Е, някои ще кажат, не можехме ли ние да сме на мястото на чехите, а те на нашето? Теоретично да, но това не решава проблема с бедните и богатите!

За да се замажат такива прости истини идват демагогиите от рода на това как частника пазел собствеността си. Добре де, ама мен какво ме интересува как някой пази собствеността си? Да не би да е моя или обществена?

Повишавало се качеството и се сваляла цената. Наистина ли? Май цената се качва постоянно. От услугите на ЧЕЗ са пропищяли доста хора и ако нямаме режим на тока, както се случи едно време, то е защото нямаме промишленост като едно време, която да потребява ток, а не защото ЧЕЗ, ЕОН или ЕВН са подобрили нещо.

Тук някои ще кажат „Ааа ама то в България така, то няма реална конкуренция и т.н.” Нека дадем пример от САЩ. Дерегулацията на елетропреноса и производството на ток в щата Монтана например води до драстично увеличаване на цената на тока. Но най-големия цирк се разиграва в щата Калифорния (Щата на бате Арни, дайте да се разберем!) от корпорацията Енрон. Нейния собственик е приятел на фамилията Буш. Той налива солидна сумичка в предизборната кампания на Буш през 2000 година. Буш му се отплаща с дерегулация на енергийния пазар. Енрон започва редовно да спира подаването на ток в Калифорния за да се симулира недостиг и да се вдига цената. Е, това не спасява "балона Енрон” от спукване, ама създава известни неудобства на калифорнийците (1). 

Какво прави ЧЕЗ в България? Ами същото. Максимизира си печалбите. Непрекъснато е в конфликт с държавните органи за регулация и рови на гражданите електромерите. Напълно незаконно ЧЕЗ сама сертифицира собствените си (нашите) електромери (2). А и да се качваше качеството, нали пак ние ще си го направим. Няма да внесат у нас чехи я?

Какво се получава? Всичко си е както преди. Правим си ток, разпределяме си го и си го потребяваме. Ама защо плащаме печалбите на ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН?  Еййй страшна система са това инвестициите! Не мо'ш ги разбра! 

kihano

*Организацията на чудовищата и злодеите

(1) Alex Gibney, „Enron: The Smartest Guys in the Room” ; гледай в youtube 

(2) Радко Ханджиев, ”Има ли грабеж при ЧЕЗ”, Монд Дипломатик, октомври 2008


Вижте още:

Пловдив отново на протест срещу високите цени на тока – хората искат национализация
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Plovdiv-otnovo-na-protest-srestu-visokite-ceni-na-toka-horata-iskat-nacionalizacia.html

Боливия национализира най-големия доставчик на ток в страната
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/empresa-transportadora-de-electricidad.html

Боливия си върна сребърна мина от канадска компания
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Bolivia-si-vurna-sreburna-mina-ot-kanadska-kompania.html

Канадците от „Дънди Прешъс Металс” тихомълком крадат златото от Крумовград
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kanadcite-ot-Dundee-Precious-Metals-tihomulkom-kradat-zlatoto-ot-Krumovgrad.html

Помнете Челопеч, пазете Крумовград!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Pomnete-Chelopech-pazete-Krumovgrad.html

Кои са говорителите на гражданското общество?

„Самата реторика на омразата към богатите е комунистическа... Смешна е. Защо ползвате продуктите на богатите? Ползвайте пощенски гълъби, не епъли и смартфони... „ - Асен Генов

Темата е неприятна, да не кажа болезнена. Тази година за първи път в България се наблюдаваха неспиращи масови протести. Недоволството на гражданите не остана затворено между четири стени, а се изля на улицата, придобивайки съвсем конкретен образ. Буквално всяка седмица се организираха протести срещу проблемите, породени от тази икономическа система, обявила печалбата за по-важна от хората и природата. Безработицата, мизерията и постоянното ограбване на ресурсите от наши и чужди „инвеститори“ най-накрая предизвикаха реакция – може би не достатъчно масова, но все пак реакция. Първа и искрена.

Опиянена от разбуждането на обществото, радостна от все по-горещите послания на плакатите, разобличаващи ограбването на народите от ненаситни банки и корпорации, съвсем не усетих, че някой вече се е приготвил да дърпа конците. Вярвах, че спонтанните протести без лидери и участие на партиите, са невъзможни за манипулация. Съвсем забравих 1990-та, когато  пак бяхме излезли спонтанно по площадите, а накрая се оказа, че всички бяхме манипулирани от разни неолиберални мозъчни тръстове. Забравих и за редицата "цветни революции", организирани от същите американски НПО-та.

Mea culpa! - посипвам си главата с пепел и решавам да напиша тази статия. Смятам да използвам само свободно проверуеми данни от интернет, пък вие сами си съединете точките.

Подозирам, че данните, които ще изложа, доста ще притеснят честните българи, които следват с интерес някои вече прочути блогъри и се включват в протести с надеждата да променят бъдещето на децата си. Признавам, че аз самата останах изумена от откритието, че неолибералните мозъчни тръстове контролират вече не само почти всички частни и държавни медии, но и тъй наречената „свободна преса“. Блогове и сайтове на все по-често появяващите се критици на ситуацията в България, често играят водеща роля в организацията на протестите. Възможно ли е, без да се усетим, цялото протестно движение да бъде поведено в посока не към смяна на системата, а към смяна на политическия елит и налагането на поредните нови „спасители“? Практически никоя партия и коалиция през последните 23 години не успя да спечели втори мандат. Страхът ми е, че ни очаква същия до болка познат сценарий.

Ще започна с тазгодишните награди на Българския Хелзинкски комитет. Нека да припомня, че БХК е финансирана от редица неолиберални неправителствени организации, като в България са добре познати Институт Отворено общество на Джордж Сорос, Американската агенция за международно развитие, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, и други. 

Доста неприятно ми стана, когато БХК обяви Протестиращия на Орлов мост „Човек на годината“.

Протестите на Орлов мост бяха предизвикани от приетите промени в Закона за горите, като спонтанна реакция на хиляди честни българи. Лично познавам много от протестиращите и искрено подкрепям възмущението им. Зная, че тези хора излязоха без страх, готови да защитят малкото, останало от България.

От 23 години живеем в неолиберално общество – сиреч, възможно най-крайния и най-нечовешкия капитализъм, откровено следващ всички икономически рецепти, отдавна прилагани в страните от Третия свят. Днес същите политики се налагат и в западните държави, но по-бавно, заради масовите граждански протести. В България, за съжаление, единствените протести са екологичните, тъй като обществото все още не осъзнава значението на икономическите промени и затова не въстава срещу антинародни политики като плоския данък (все още нито една държава на запад не смее да го приеме!), увеличението на възрастта за пенсиониране, орязването на държавния бюджет (остеритет) - и т.н. В Европа точно срещу тези политики протестират, но ние засега малко закъсняваме. Днешното правителство дори желае да вкара плоския данък и остеритета в Конституцията, за да не могат да бъдат променяни от следващите правителства! 

Живеем си в капитализма, сърбаме му попарата, търпим неолиберални политики, но все още някои хора продължават да сочат за виновник „комунизма“. „Комунизмът“ определено имаше много кусури и не бива да търсим завръщане към старата система, но докато не започнем да виждаме проблемите ДНЕС и не разберем, че те идват от днешната капиталистическата икономическа система, няма да намерим път към някакво нова, трета система. Но има нещо положително в цялата словесна игра на „комунизмът е виновен за всичко“ - и то е, че когато чуете подобна фраза, то веднага можете да надушите, че човекът, който я казва, е неолиберал. Неолибералите никога не критикуват днешната система, напротив – обясняват ни, че си е екстра и само някои бивши комунисти се ояждат от нея, а е много по-добре да оставим да се ояде някой друг. За тях проблемът не е, че системата позволява на един малък процент от обществото да натрупа огромни богатства, докато другите затъват все по-дълбоко в мизерията. Проблемът е само, че този процент е съставен до голяма степен от бивши „комунисти“. Е, в Африка комунизъм няма и не е имало. Там си карат по капиталистическата система от достатъчно време, и лесно можем да видим накъде сме тръгнали. Ние не сме колонизаторска държава, за разлика от западните демокрации, а принадлежим към другата страна на медала "капитализъм" - колониите. Така че е крайно време да се огледаме и да започнем да критикуваме днешната система, а не тази отпреди 23 години, която – както всички виждаме - вече отдавна не съществува. При старата система „комунистите“ така и не намериха начин да оберат държавата, затова и направиха всичко възможно да възстановят капитализма, за да могат най-накрая да грабят с пълни шепи.

Нека се върнем към неолибералните организации. БХК награди Протестиращия на Орлов мост. Протестите бяха излъчвани директно от блогъра Асен Генов чрез u-stream. Същият е администратор на групата „Окупирай Орлов мост“ във фейсбук, един от създателите на Гневни млади хора,учредител на Фондация 14-ти януари , създател на прочутия Бойкометър в Politikat.net  и член на националния съвет на ПП „Зелените“. (1)

Внимание! Нова уловка на мобилните оператори

От няколко месеца има нова уловка при сключване на договор с мобилните оператори – начина на тарифиране. Вече всяка една започната минута се тарифира като цяла, а не само първата минута, както беше до скоро.

Този начин на тарифиране е крайно неизгоден за хора,  водещи много на брой, кратки и делови разговори.

Ето пример:

Ако проведете 100 разговора с продължителност 1 мин. и 1-2 секунди, по старите планове с тарифиране на секунда, мобилният оператор ще отчете 102-104 минути, а по новите планове – 200 минути.  Т.е. има увеличаване на минутите в новите планове, но реално те намаляват и в този пример ще бъдете ощетени с цели 96 – 98 минути.

Тази промяна е заложена в договорите, които мобилният оператор предлага за подпис.

Факта, че мобилните оператори са направили по едно и също време еднакви промени в договорите по отношение  начините на тарифиране, доста намирисва на забранено картелно споразумение по смисъла на ЗЗК (Закон за защита на конкуренцията), ощетяващо потребителите. http://www.cpc.bg/Competence/ProhibitedAgreementsDescription.aspx

Отваряйте си очите, четете внимателно условията и сроковете на договорите и внимавайте какво подписвате! Преценявайте дали новият договор наистина е по-изгоден от стария!

ГЛОБУЛ   (Globul)

Глобул все пак са го посочили като условие в плановете и пакетите, в които е включено (повечето) .

http://www.globul.bg/bg/postpaid.33.html?posm=26

“Тарифирането на гласовите разговори се извършва на интервали от 60 секунди, като всеки започнат 60-секунден интервал се отчита и таксува като цяла минута.“

Globul са записали, че всяка започната минута се тарифира като цяла.

” Тарифиране и отчитане 

Минималното първоначално време на таксуване е 60 сек., след което отчитането става на секунда, освен за програми GLOBUL UNIVERSE 9,90, GLOBUL UNIVERSE 12,90, GLOBUL UNIVERSE 19,90, GLOBUL UNIVERSE 24,90 и GLOBUL UNIVERSE 39,90 със стандартни включени минути съответно 100, 150, 300, 400 и 800 за разговори към всички национални мобилни и фиксирани мрежи, към номера от Зона 1 и Зона 2 за международни разговори и роуминг в Европейски съюз, за програма GLOBUL Max 9.90 със стандартни включени 300 минути към мобилната мрежа на GLOBUL и 300 минути към фиксираната мрежа на GLOBUL, за програма GLOBUL Max 12.90 със стандартни включени 500 минути към мобилната мрежа на GLOBUL и 500 минути към фиксираната мрежа на GLOBUL, за програми GLOBUL Unlimited с месечен абонамент 19.90 лв., 24.90 лв., 29.90 лв., 34.90 лв. и 39.90 лв. със стандартни включени 2000 минути и 2000 SMS към мобилната мрежа на GLOBUL и съответно 50, 100, 150, 200 и 250 стандартни включени минути към други национални мрежи, както и за програми GLOBUL Smart 5.00, GLOBUL Smart 6.90, GLOBUL Smart 9.90 и GLOBUL Smart 15.00.“

МТЕЛ  (Mtel)

При Мтел тази уловка се открива доста по-трудно – в условията по плановете.  http://www.mtel.bg/tarifni-planove-za-mobilen-telefon/mc/plan/ma/index/plan/53

“Таксуването се извършва на равни интервали от 60 секунди. Всеки започнат интервал се отчита и таксува с цената за една минута.”

При Мтел също се тарифира всяка минута.

ВИВАКОМ  (Vivacom)

Виваком също не прави изключение.  Но при запитване по телефона, обясняват, че само първата минута се отчита като цяла, останалите – на секунда. Или служителите не знаят, или заблуждават.  На сайта им четем, че тарифирането е на минута, което е доста ясно и категорично написано. Или пък създателите на сайта/текста за сайта, са се пообъркали?!  Трябва да се провери в договорите.

”Специални правила и условия: 

2) Тарифирането е на минута.“

Тарифиране на минута при Vivacom.

адвокат Нели Алексиева

Вижте още:

Банки и мобилни оператори правят бизнес с кражби на лични данни
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Banki-i-mobilni-operatori-pravyat-biznes-s-krazbi-na-lichni-danni.html

Тайната корпоративна империя на мормоните

Мормоните са не само църква, но и финансова империя, а това смущава някои вярващи, тъй като според тях църквата им е твърде комерсиална, пише Роланд Линднер, в. "Франкфуртер алгемайне"

Републиканците издигнаха мормона Мит Ромни за кандидат за президентския пост.

Мормоните обаче са не само църква, но и финансова империя, а това смущава някои вярващи, тъй като според тях църквата им е твърде комерсиална.

Рон Мадсън се определя като ангажиран и вярващ мормон. Напоследък обаче 57-годишният адвокат от Солт Лейк Сити само се учудва.

Това вече не е църквата, която познавам, казва той за своята религиозна общност, чието официално име е "Църква на светиите на Исус Христос от последния ден".

За Мадсън нещата стигнали твърде далеч, когато през март мормоните откриха луксозния търговски център City Creek Center в Солт Лейк Сити.

За адвоката центърът е символ на силното разпространение на комерсиализацията в неговата църква, който му показал, че членовете й продължават да "тънат в мрак".

Мадсън е открил подписка в Интернет (ByCommonConsent.org), с която настоява църквата да публикува годишен финансов отчет. От началото на юли са събрани близо 800 подписа, но от гледна точка на Мадсън това не е лош резултат за

организация, в която рядко се изразява публично недоволство

Това е усетил 35-годишният му син Джошуа, след като се присъединил към инициативата. Оттогава съм загубил десетина или повече приятели във "Фейсбук", отбелязва той.

Мормоните не са само църква, но и корпоративна империя. Под техният покрив общественополезни дейности съжителстват с множество начинания, насочени към печалба.

Канадците от „Дънди Прешъс Металс” тихомълком крадат златото от Крумовград

Най-старото златно находище в Европа, давало бижута на Древна Троя падна под канадско робство. С помощта на правителството, незнайни чужди концесионери продължават да крадат България без капка срам! Няма абсолютно никакъв, било то държавен или обществен контролен орган, който да се занимава с мониторинг върху дейността на канадците в града при източните Родопи. Великата договорка между държавата и канадците, е че ние ще взимаме 0.75 % от добитото злато! Може ли човек да си представи по-голям подарък за чужденците и по-голямо унижение за народа?!

Най-старото златно находище в Европа, това в Крумовград е на път напълно да потъне в ръцете на алчните концесионери от канадската компания “Дънди прешъс металс”, като за случващото се там не знае никой, а чужденците се ползват с пълна свобода и спрямо тях липсва какъвто и да е било контрол. Оказва се, че безумията в нашата страна наистина са безконечни след като на яве излезе факта, че спрямо чужденците захванали се да проучват златното находище в Крумовград не се оказва никакъв контрол. Няма абсолютно никакъв, било то държавен или обществен контролен орган, който да се занимава с мониторинг върху дейността на канадците в града при източните Родопи. Липсата на контрол, екологичен и чисто технически, даде възможност на фирмата “Дънди”, която между другото вече нанесе невероятни екологични и обществени щети върху населението на Челопеч, където канадците също държат концесия за добив на злато, да прави абсолютно всичко което пожелае. Естествено на първо място и да краде! Защото кой би могъл да докаже, че в 1 килограм руда има 6, а не 16 грама злато след като никой държавен орган не следи за тези параметри. Същото е положението и спрямо екологичната страна на въпроса, където технологии които смятат да използват “модерните канадци” за добив на благородни метали са толкова архаични и толкова вредни за околната среда, че съвсем скоро тази част на Родопите ще се превърне в пустиня!

Въпреки десетките граждански протести и организирани митинги на гражданите в Крумовград обаче, думите им не само че не притесняват чуждите инвеститори, но дори напротив.

Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ

/откъс от книгата на Митка Гръбчева „Закъснели отговори”/

            ...Често на обсъждания и срещи с читатели са ме питали: „Толкова млади сте били, а как тъй лесно сте стреляли в живи хора?” Този въпрос не ме плаши, въпреки че никой не пита войника в окопа защо стреля по врага! Ние воювахме и трябваше да стреляме, това е единственият естествен отговор. Но към него ми се иска да добавя още нещо. Изглежда, в книгата си не съм отделила достатъчно обширно място, за да обрисувам лицето на този враг, към когото бяха насочени куршумите ни и нашата ненавист. Човешката природа е така устроена, че с годините злото сякаш започва да изглежда по-малко. Но милозливостта е опасна, защото тя замазва и изопачава действителността. А действителността по това време на съпротивата беше повече от ясна. Ние въстанахме срещу хора, чиито ръце бяха отдавна окървавени, чиято съвест беше отдавна продадена, въпреки че някои от тях с всички сили искаха да внушат на народа, че кръвта, която са пролели и се готвеха да проливат, била само курбан за доброто и величието на отечеството. За такъв родолюбец се представяше и един от най-големите ни врагове – генерал Луков, който се готвеше да стане гаулайтер в България, който не криеше възхищението си от национал-социализма и в него виждаше единственото бъдеще на страната ни...

София,7.III.1966г.

            Уважаема другарко Гръбчева,

            При второто издание на книгата ви „В името на народа”, което вярвам в скоро време ще стане, поместете и следния факт, отнасящ се до „големия патриот и честен воин” генерал Луков.

            В деня на неговото погребение в края на погребалното шествие заедно с мене (негов близък приятел) беше и генерал-майор от запаса Узунов, артилерист, уволнен от покойника като член на Военния съюз.

            Когато стигнахме до „Лъвов мост”, до нас се приближи началникът на Разузнавателната секция при Военното министерство (полковник, името му съм забравил, също скрит приятел на генерал Узунов). Той хвана генерала под ръка и скришом му даде да прочете една дешифрирана телеграма, по съдържанието на която шепнешком дълго си приказваха.

            След погребението генерал Узунов взе от мене честна дума да не казвам никому това, което научил от бившия си подчинен. Телеграмата била получена от Главното командване на германската армия, която току-що окупирала Холандия. В тази телеграма се съобщавало, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков, със „скромната” сума 75 милиона холандски флорина, подарък от фирмите, които превъоръжаваха нашата армия по времето на шефството на Луков във Военното министерство.

            Този подлец е вършил срамните си сделки чрез запасния генерал Танинчев, представител на някои фирми, като е лапал лъвския дял от рушветите, свързани с доставките. За да запази „честта си”, Луков е влагал парите си в холандската банка.

            Като ви съобщавам този факт, моля, след като го проверите в тайните архиви на министерството, да го поместите, за да не съжаляват генерал Луков глупаците, с каквито много е надарена нашата родина.

            Датата на телеграмата трябва да се търси няколко дена или в деня на погребението, защото генерал Узунов ми каза, че не е била още докладвана на министъра на войната.

                    

                                            С поздрав: Ангел Илиев – пенсионер, кандидат за другия свят

Коментарите са излишни. Но освен съобщения, важен факт от биографията на генерала, който разкрива моралното падение на онези, с които воювахме, това писмо съдържа нещо друго, което ми е любопитно. Подателят признава, че е бил близък приятел на Луков, и въпреки това е решил да сподели една толкова уличаваща „честния воин” истина. Защо е направил това цели двадесет години по-късно? Толкова ли времето му е било необходимо да разбере, че генералът е бил просто подлец? Дали е мълчал в името на старото приятелство и само чувството, че е кандидат за другия свят, го е накарало да разкрие истината? А може би просто се е страхувал да признае връзката си с Луков?

            В живота на човека има превратности: това, което някога си обичал, можеш да намразиш; това, което е било твоя вяра, можеш да го предадеш; можеш да преосмислиш миналото си и честно да се отречеш от него...

Вижте още:

Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът

http://actionredbg.blogspot.com/2011/12/blog-post_20.html

Кой и защо ликвидира ген. Луков. Кой ще спре новите луковци

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html

Мнение на един типичен "български" неонацист

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_19.html

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община

http://actionredbg.blogspot.com/2011/02/blog-post.html

Защо нацистите мразят Ботев и Левски

http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html

Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът

Неонацистите в България издигат днес като свои основни герои и хора за пример Димитър Списаревски и ген.Христо Луков. Димитър Списаревски е летец-изтребител, загинал на 20 декември 1943 г. в сражение с американски самолети, изпратени да бомбардират София. Ген.Луков е един неуспял кандидат за български фюрер, разстрелян пред дома си на 13 февруари 1943 г. от Антифашистката съпротива. Неонацистите се прекланят пред тях, защото, уж и двамата са загинали като герои, като български родолюбци, отстояващи българските национални интереси и защитаващи монархо-фашистката власт. Но за тези, които са се занимавали по-обстойно с биографиите на Списаревски и Луков, няма как да не направи впечатление ОГРОМНАТА разлика между тях, между техните възгледи, между техните действия. Нека вземем няколко характерни примера от техния живот, от които човек може да си направи изводи за това каква е разликата между родолюбеца и чуждопоклонника, между българския патриот и хитлеристкия агент.

            Възпитан от дядо си, Д.Списаревски от малък се запознава с българската история и ясно осъзнава кой има най-голям принос за освобождението ни от османско иго – руският народ. Негов любим герой е подполковник Калитин – спасителят на Самарското знаме от турците при Стара Загора. Затова, когато го питат защо иска да учи в руско училище, Списаревски отговаря: „Защото дядо ми е учил някога в Русия и защото подполковник Калитин е загинал за България”.

            Същевременно, ген.Луков се прекланя пред цар Фердинанд – един от хората с най-големи заслуги за националните катастрофи, преживени от българския народ през 20 век, донесли ни неизмерими страдания и мъки. Затова говори неговото писмо от 1932 г. до Фердинанд:

                        Vasche Velitschestvo

            Ofizerite ot 27 vipusk prazdnuvaiky 25 godischninata ot proisvodstvoto im si spomnjat sas tschuvstvo na dalboca priznatelnost y predannost za Tzara-Otez ot Kogoto imacha visocata tschest da polutschat litschno parvia cadetsky y parvia ofizersky tchin.

Za savipusknizite

                                                           Polcovnic Lucov

Забележете само по какъв начин е написано писмото – на така омразната за всеки български родолюбец „шльокавица” – израз на преклонение пред Запада и на неуважение на българската национална култура, традиции и ценности. В книгата за Списаревски  (Л.Овчаров – „Списаревски. Повест за живата торпила”, изд. 1998 г., гр.София) се отбелязва, че „особено непримирим е Списаревски срещу безродниците и слабите духом които гънат гърбовете си в чуждопоклонство. Срещу тях трудно сдържа гнева си. Ръцете го засърбяват. Свива юмрук.” Известен е случаят от честването на един 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост и култура – в него събралите се летци празнично се веселят в градския Военен клуб в Плевен заедно с току-що завършилите зрелостници. И докато летците пеят български военни маршове и „Хубава си моя горо”, наперените младежи демонстрират нископоклонството си пред Хитлерова Германия, пеейки немски маршове. Списаревски зашлевява един от тях, а останалите млади хитлеристчета се разпръскват яко дим...

            Списаревски никога не прави ниски поклони и пред представителите на „Хилядолетния райх” – известен е случаят, когато в школата във Вернойхен (Германия) набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци”.

            Известно е също така (нещо, което няма никак да се хареса на неонацистите), че Списаревски приема с гняв и ярост новината за подготвяното депортиране на българските евреи: „С войната столичните защитници свързват всичко. С нея свързват и смъртта на знаменитото кученце Чочо, което моторизирана немска колона прегазва на шосето София-Сливница. Някой ще каже – кучешка смърт... За Спаич (така са казвали на Списаревски) и другарите му техният талисман загива от същата машина на войната, дето прегазва и засява с безброй човешки жертви Европа. С нея свързват и арестуването на млада еврейка, която повишеният в поручик Списаревски с пагона и с мъжката си сила измъква насред София от ръцете на двама полицаи. В нейно лице той вижда съученичката си Клара Каин, дъщеря на унгарски евреи към австрийската търговска параходна агенция в Лом. С тънки широки устни; с изтеглени големи бадемови очи; с черна коса и като че винаги с учудени вежди... В столицата вече се заговорва за депортиране на българските евреи към фашистките концлагери на смъртта. Убеден в правото си на техен защитник, въздушният ас изповядва без страх:

            - Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!

            В тази закана се побира цялата му физическа и духовна сила, проумял сякаш думите на Макиавели: „За да изплашиш вълците, трябва да си лъв!” А по земята и в небето вълчи глутници – колкото щеш. От хищни по-хищни. Зверове в човешки образи, едни прегракнали от рев „Разделяй и владей”, други плъпнали подире им да разпределят света и наложат „нов ред на земята”.

            Същевременно, известен е подчертано анти-еврейският характер на оглавявания от Луков Съюз на българските национални легиони (СБНЛ)...

            Списаревски гледа с нескрита омраза и презрение към богаташите и обслужващите ги български министри, които въвличат България в унищожителна война на страната на Германия: „Във въздуха и на земята той е по своему различен от другите летци. По своему непредвидим и неподражаем. Своеволен и дързък. Неподвластен на когото и да било. Дори и пред министъра на войната. Пристига министърът на войната генерал Даскалов със свита министри, военни, с милионера Багаров. Дръпва една реч пред летците, за да каже:
            - Войната все повече се разраства и ожесточава. Тя може да потропа и на нашата врата, затова бъдете готови да поразявате самолетите на противника, дори ако трябва да се блъскате в тях!...
            Десният фланг се размърдва. Привел рамо до рамото на Виктор Павлов, уж на ухота му шепне Спаич, ала тъй, че и други да чуят:
            - За кого че се блъскам, за милионера Багаров ли?
            Всички знаят чия е вилата с най-голямата винена изба в близкото селище Баня. За богаташа министър Багаров ли да се блъскат? Репликата на Спаич от уста на уста стига чак до левия фланг, не чута от когото трябва. След патетичния призив на военния министър, големците запрашват към Карловските бани, към вилата на милионера с най-дълбоките винарски изби.
            „На война като на война” – иронично подметва подире им Спаич, както преди година подир приземилия се фон Папен на летище Божурище с „пробойни” по самолета. Иронията му не е в кого, а за кого аджеба трябва да се блъскат българските изтребители.”

            А не е ли като Багаров и ген.Луков, за когото се знае, че е спечелил като военен министър (1935-1938 г.) доста добри пари от сделки с оръжие от Германия за България?
         
            Списаревски решително не одобрявал войната, започната от Германия срещу СССР и категорично заявява, че по никакъв начин няма да участва в нея: „Готов съм – казва той пред колегите си – да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото сме братя по кръв”. А друг път коментира: „Ще види Хитлер дали славянският колос е с глинени крака! Жалко е, че нашите тъпи управници не виждат истината и водят България към страшна катастрофа”.

Не по-малко ярост предизвиква у Списаревски обявената от филовци „символична война” на САЩ и Англия: „Тъкмо са насядали да вечерят и репродукторът в казиното пропуква. След минута с повелителен тон отеква гласът на министър-председателя Богдан Филов, който прочита прокламацията до българския народ, от чието име правителството два дни по-късно скъсва дипломатическите си отношения с Америка и Англия... Сякаш сух залък засяда в гърлата им. Списаревски не се сдържа и крясва:
- Това е срам за България!
Най-старшият, за да не изпати от началството, ако не отреагира, уж го смъмря:
- Бъди спокоен, Списаревски. Това е символична война, освен туй американците са далече от нас!
- Добре, господин капитан, „символична война” – с присмехулна нотка в гласа си повтаря двете думи Спаич. – Но ако американците дойдат близо до нас, тогава Филов и министрите, и вие – летците канцеларисти – ке се криете в мазетата, а ние с остарелите „Доган”-и и с „Месершмит”-ите ще трябва да се бием с техните крепости!...” – за Списаревски е повече от ясно, че българските хитлеристи тласкат България към нова национална катастрофа. Особено активен в това отношение е ген. Луков, който е ратувал за изпращане на български войски на Източния фронт, срещу СССР. Заради което е и разстрелян от Антифашистката съпротива. Убит е като куче от Виолета Якова – неонацистите няма как да не мразят това име, защото тя олицетворява всичко което те ненавиждат – Виолета Якова е едновременно комунистка, еврейка и жена, т.е. най-лошата (от тяхна гледна точка) възможна комбинация.

Съвсем друга е съдбата на Димитър Списаревски. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи „летящи крепости” Б-24 Либърейтър („Освободител”), охранявани от 50 изтребители, се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат англо-американците преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелите П-38 Лайтнинг, а в това време другият орляк – 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Така Списаревски загива за своя обичан български народ. Не за Хитлер, не за Филов, а за Него – потиснатия и тероризиран, изстрадал и измъчен народ.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Димитър Списаревски, първата жива българска торпила, е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

Подвигът на Списаревски е признат и от съветския военен комендант на София. Веднага след 9.ІХ.1944 г. някои непроумели истинската героична същност на стореното от Списаревски, побързват да сложат неговото семейство в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата:

„Почему так? – почудва се руснакът. ­­– Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!” (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – назидателно изрича и задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с нарочените за неблагонадеждни.

Ето каква е разликата между Списаревски и Луков. Списаревски – родолюбецът, презиращ чуждопоклонничеството, богаташите и техните министри, уважаващ руския народ и заслугите му за свободата на България, защитаващ българските евреи от анти-еврейското законодателство и жертвал се за мирните български граждани, подложени на англо-американски терористични бомбардировки (спрени между другото с личната намеса на Георги Димитров и Сталин). И, от друга страна – Луков – хитлерист, чуждопоклонник, прекланящ се пред царе и фюрери, корумпиран, мразещ българския народ (и мразен от българския народ), мразещ евреите, готов да изпрати български войски да воюват срещу своите руски славянски братя, разстрелян като куче пред дома си.

Ето такава е разликата между родолюбецът и чуждопоклонникът. Между българския патриот и хитлериста.

Вие избирате какви да бъдете – като Списаревски или като Луков.

Живко Вълчев

Балада за Списаревски: 

Вижте още:

Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ

http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html

Кой и защо ликвидира ген. Луков. Кой ще спре новите луковци

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html

Мнение на един типичен "български" неонацист

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_19.html

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община

http://actionredbg.blogspot.com/2011/02/blog-post.html

Защо нацистите мразят Ботев и Левски

http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите

http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html