Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872
Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.
Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.
Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.
Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово
Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.
Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.
Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!
В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ? Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето. — 10 май 1871, България. – писмо от Българския революционен централен комитет – привременното правителство, писано от Васил Левски, до Ганчо Мильов в Карлово
