Снарядите с бял фосфор, които опустошиха този град, бяха изстреляни през 2004 г. Но продължават ли все още да се раждат жертви на "мръсната война" на Америка?
За малкия Сайеф никога няма да има Арабска пролет, пише „Индипендънт“. Само на 14 месеца, той лежи върху малко червено одеяло, поставено върху евтин матрак на пода, от време на време плаче, с глава, два пъти по-голяма, отколкото би трябвало да бъде, сляп и парализиран.
Сайеффедин Абдулазиз Мохамед, както е цялото му име, има миловидно личице и казват, че се усмихва, когато го посещават други деца или съседи влизат в стаята.
Но той никога няма да опознае историята на света около него, никога няма да се радва на свободите на новия Близък изток. Той може да движи само ръцете си и да приема само мляко от бутилка, защото не може да преглъща. Вече почти е станал прекалено тежък, за да го носи баща му. Той живее в затвор, чийто врати ще останат завинаги затворени.
Да се напише такъв репортаж е също толкова трудно, колкото е да разбереш смелостта на това семейство. Много семейства в иракския град Фалуджа, чиито деца са били родени с това, което лекарите наричат "вродени аномалии при раждането", предпочитат да държат вратите си затворени за непознати, гледайки на децата си като на личен позор, а не като на възможно доказателство, че тук се е случило нещо ужасно след двете големи битки на американците срещу бунтовниците в този град през 2004 г. и в другия конфликт през 2007 г.
След като първоначално отрекоха да са използвали снаряди с бял фосфор по време на втората битка за Фалуджа, по-късно американските сили признаха, че са използвали такива боеприпаси срещу сгради в града. Независими доклади показват, че нивата на вродените аномалии при раждания във Фалуджа са далеч по-високи в сравнение с други райони на Ирак, да не говорим за другите арабски страни. Разбира се, никой не може да извади неопровержими доказателства, че за трагедията на децата в града са виновни американските боеприпаси.
Сайеф живее (нарочно употребявам тази дума) в жилищния район на Фалуджа "Шахада", на една от по-опасните улици в града. Полицаите, както и останалите граждани на Фалуджа – мюсюлмани сунити, стоят с автомати до вратата на дома на Сейф, когато дойдохме на посещение. Двама от тези мъже със сини униформи обаче
влязоха вътре с нас и видимо се разчувстваха при вида на безпомощното бебе на пода, клатейки главите си невярващо, с безпомощност, каквато баща му Мохамед отказва да издаде.
"Мисля, че всичко това е, защото американците използваха бял фосфор в двете големи битки", казва той. "Чух за много случаи на вродени аномалии на деца при раждането. Трябва да има причина. Когато детето ми първоначално беше прието в болницата, видях семейства с абсолютно същите проблеми".
Извършените от битката за Фалуджа през 2004 г. насам изследвания отбелязват силно повишение на нивата на детска смъртност и раковите заболявания в града; според най-новия доклад, сред чиито автори е и лекар от най-голямата болница във Фалуджа, вродени малформации се наблюдават при 15 процента от всички раждания в града.
"Синът ми не може да се крепи сам", казва Мохамед, галейки главата на сина си, която по рождение е с необичайно големи размери. "Той може да си движи само ръцете. Трябва да го храним само с бутилка. Не може да преглъща. Понякога не може да приема дори млякото, затова трябва да го водим в болницата, за да му дадат течности. Беше сляп, когато се роди. Отгоре на всичко бъбрекът на бедния ми малък човек не работи. Той беше парализиран. Краката му не се движат. Слепотата му е вследствие на хидроцефалия".
Мохамед държи неподвижните крака на Сейф и ги движи нежно нагоре-надолу. "След като се роди, заведох Сейф в Багдад и уредих да го прегледат най-добрите неврохирурзи. Казаха, че не могат да направят нищо. Отвориха гърба му, а после и главата му. Първата операция не успя. Той имаше менингит".
И Мохамед, и съпругата му са на около 35-годишна възраст. За разлика от други семейства от племето в района те не са роднини и двете им дъщери, родени преди битката за Фалуджа, са в отлично здраве. Сайеф е роден на 27 януари 2011 г. "Двете ми дъщери харесват много брат си", добавя Мохамед, "и дори и лекарите го харесват. Те всички се грижат за детето. Доктор Абдул-Уахаб Салех направи много за него – синът ми нямаше да е жив, ако не беше той".
Мохамед работи за компания за напоителна техника, но признава, че със заплата от едва 100 долара, той получава финансова помощ от роднини. Той не е бил във Фалуджа по време на конфликта, но се върнал два месеца след втората битка, само за да намери дома си разрушен; през 2006 г. той получил финансова помощ, за да го построи наново. По време на разговора ни той гледа Сейф дълго време и после го взима в ръцете си.
"Всеки път, когато погледна сина си, вътрешно умирам", казва той, по лицето му се стичат сълзи. "Мисля за съдбата му. Той става все по-тежък. Става все по-трудно да го нося".
Затова го питам кого обвинява за малката голгота на Сайеф. Очаквам тирада от обидни реплики срещу американците, иракското правителство, здравното министерство. Хората във Фалуджа отдавна са описвани в световната преса като "протерористично" и "антизападно" настроени след убийството и изгарянето на телата на четиримата американски наемници в града през 2004 г. - събитието, което даде началото на битките за града, които отнеха живота на 2000 иракчани, цивилни и бунтовници, както и на почти 100 американски войници.
Но Мохамед мълчи няколко секунди. Той е единственият баща, който показва обезобразеното си дете пред нас. "Моля се за помощ единствено на Господ", казва той. "Не очаквам помощ от никого другиго". Което предполагам показва, че в град Фалуджа – който далеч не е град на терора - живеят и много смели хора.
Фалуджа: историята
Първата битка за Фалуджа през април 2004 г. представляваше едномесечна обсада, по време на която американските сили не успяха да превземат града, за който се говореше, че е крепост на бунтовниците. При втората битка през ноември градът беше разрушен. Избухнаха големи спорове заради твърденията, че американските войници са използвали снаряди с бял фосфор.
Изследване от 2010 г. показва, че повишението на нивата на детската смъртност, раковите заболявания и левкемията във Фалуджа надвишава тези при оцелелите от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.
(БТА)
Още жертви на американските "демократизатори":
Трагедията в Хирошима и Нагазаки – 6 август 1945 година
Бомбардировките над София - 30 март 1944
Няма коментари:
Публикуване на коментар