Над 170 шуменци без дом заради лихвар

Съдът е приел, че изедниците с лихварската си дейност са извършили престъпление против банковата система, но не и против „клиентите“, останали кой без дом, кой без нива или магазин.

Трябват ти пари на живот и смърт. Банката не ти дава кредит, даже срещу ипотека. Намираш лихвар по обява в местния вестник. Звъниш му два, три... пет пъти, накрая той склонява да ти направи „услуга“. Отивате при нотариус, подписваш без много-много да четеш каквито документи ти подадат и вземаш парите. Въздъхваш с облекчение.

Докато не разбереш, че лихвата от 1% не е за месец, а за ден, 3% е за седмица. Хукваш да връщаш час по-скоро парите, но лихварят се крие - ту е болен, ту е извън града, ту сте се разминали на косъм и той много съжалява. Пропускаш една-две вноски, а след два-три месеца научаваш, че апартаментът ти е обявен за продажба. Тогава табелката пред офиса му „Клуб 666“ започва да ти говори нещо. После идва съдия-изпълнител и ти изнася покъщнината, защото жилището вече е продадено и новият собственик иска да се нанесе. Ако имаш роднини, отиваш при тях, ако нямаш - излизаш на квартира, отиваш на село или общината ти дава стаичка в кризисния център на ул. „Шуменска комуна“ при сираците и клошарите.

178 такива и подобни съдби са изредени в таблица с имена, суми и адреси в решение на Шуменския окръжен съд по дело с „ограничен достъп“. След споразумение с прокуратурата съдът е постановил, че лихварят Веско Тосков се наказва с 3 г. затвор с 5-годишен изпитателен срок за това, че в продължение на 10 години е отпускал незаконни кредити и така е ощетил банковата система

От 1999 г. до края на 2008 г. без съответното разрешение е оформил и подписал 178 договорни ипотеки в своя полза на обща сума 756 219 лева. От това е получил значителни неправомерни доходи в размер на 90 000 лева, пише в решението. Глоба не е присъдена.

Решението не е публикувано на сайта на съда. Стотиците ужилени от лихваря са чакали с години този процес, но той е минал при закрити врата и продължава да е таен. Грифът „ограничен достъп“ е заради трите папки със СРС от разследването, най-вече записи на телефонни разговори между Веско Тосков, бившия му съдружник Марин Стоев и техните клиенти.

Съдът е приел, че Веско Тосков и съдружникът му Марин Стоев във фирмата „Клуб 666“ с лихварската си дейност са извършили престъпление против банковата система, но не и против „клиентите“, останали кой без дом, кой без нива или магазин. Хората от списъка не са били приобщени към делото като пострадали. Единственото, което могат да направят сега, е да водят частни граждански дела срещу осъдения лихвар и да си търсят имуществото.

Но повечето от тях са паднали на социалното дъно и нямат пари за хляб, камо ли за адвокати. След произнасянето на осъдителната присъда срещу Тосков и Стоев едва десетина души са подали  граждански искове в районния съд в Шумен. Не им дават много надежди за успех, защото лихварят е изпипвал документите си перфектно. Макар че от глупост или тревоги не са прочели какво подписват, парафите на потърпевшите стоят под абсолютно валидни договорни ипотеки

в полза на лихваря. Графологични експертизи са доказали, че подписите са истински. Имотите им бързо са били продадени и препродадени и са станали собственост на добросъвестни купувачи. Връщане назад няма.

Разследването, започнато през 2008 г., продължило почти четири години. По него са работили четирима дознатели, прекратявано е и пак е връщано за доразследавне. Запознати с досъдебното производство твърдят, че лихварят не е упражнявал натиск върху длъжниците. Напротив, записите от телефонните разговори показвали, че хората сами и по няколко пъти са молили Тосков и Стоев за заеми. Те пък уж се дърпали и накрая, когато кандисвали да отпуснат парите, хората ги приемали едва ли не като благодетели. Единици от тези 178 души са се усетили навреме и са спасили имотите си.

Галя Томова е под номер 150 в списъка. Бивша медицинска сестра, сега тя е кмет на шуменското село Овчарово. Взела от „Клуб 666“ 1600 лв. през януари 2004 г. Правела ремонт и спешно й потрябвали пари. Заложила наследствена къща с двор на село. „И като дойде време да връщам заема, той започна да се крие. Веднъж беше болен, друг път заминал някъде. И така, докато получих съобщение, че къщата на родителите ми е станала изискуема. Идваха у дома някакви хора, казваха, че ще ме гонят. Ужас! Добре че още тогава наех добър адвокат и се отървах. Върнах му парите с лихвите, взех си имота, а заедно с хонорара на адвоката цялата работа ми излезе към 5000 лева. Платих си за акъла както се казва, но поне имота си спасих“, разказа Томова.

Не един, а два имота - големи апартаменти в Шумен, загубили Атанас и Ангелина Габровски. В момента 76-годишният Атанас лежи парализиран от инсулт в една- единствена стая в общинското общежитие, а 53-годишната Ангелина се грижи за него като личен асистент. Плащат 10 лева наем. Ангелина първа от всички потърпевши се е сдобила с решението на съда срещу Тосков. Получила го е от Варненската апелативна прокуратура, защото за четири години не се отказала да пише писма и да ръчка затлаченото следствие. Не й се говори за нещастието, благодарна е на общината, че поне има легло за парализирания й мъж. „Вече нищо не очаквам“, бърше сълзи бившата шивачка.

От писмо на шуменката Емилия Георгиева, публикувано във Фейсбук, става ясно, че схемата продължава да работи. Емилия твърди, че срещу 1800 евро, взети назаем, за да заведе на лечение болния си син, загубила четиристаен апартамент. От 26 май 2011 г. безработната жена с три деца живее у сестра си и се опитва да върне загубеното. Историята е позната. И тя като другите молила Тосков за заем. Трябвали й само 500 лв. и била готова да заложи колата на големия си син. Лихварят я придумал да вземе повече, но да ипотекира жилището си. Съгласява се, защото няма накъде. Отива с Тосков в кантората на нотариус Светлозар Стоилов и подписва тесте документи. Не й дават екземпляри от тях, „такава била практиката“. После се оказва, че в тестето е подписала и предварителен договор за покупко-продажба на жилището си. В него пише, че тези 1800 евро били капаро, а други 47 000 лв. са й броени пред нотариуса.

Като го разбира, Емилия отива с адвокат при друг нотариус, за да оттегли пълномощното, което също подписала, без да разбере. Въпреки това нотариусът изповядва нова сделка с нейния апартамент и той е продаден. Съдия-изпълнител идва с полиция, когато там няма никой, разбива вратата на жилището на ул. „Ришки проход“, сменя ключалката, изхвърля мебелите и Емилия остава на улицата.

Кръстана Тасева, за Преса