понеделник, 21 май 2012 г.

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!




Отново се връщам към една стара и малко позабравена тема. През последните месеци общината и ЦГМ са предприели яростна кампания за лов на ‘’гратисчии’’. Изобретателността им се повишава, след като в действие вкараха полицията и медиите. Столичната кметица и Управителят на ЦГМ се бият погърдите за повишените приходи. Дрън-дрън, за какво става въпрос…

За последен път си купих билетче преди повече от  2 години, наложи ми се да ползвам метрото.  Оттогава бойкотът е 100 %, ‘’не плаща значи е гратисчия и ние плащаме за него’’ биха казали възпитаните граждани или Мартина Вачкова в някое от предаванията си. Истината е друга, не ми пука за проклетото левче, даже предпочитам да си взема такси, което ще ми струва два или три пъти по-скъпо.

Не си дупча билет, защото съм си ПЛАТИЛ. Както са си платили милион и половината софиянци ползващи градски транспорт, без да го знаят.

Не си дупча билет, защото не знам къде ще идат моите пари.

Не си дупча билет, защото ми е писнало от наглостта и изнудването  практикувани от контрольорите.

Не си дупча билет, защото допълнителното таксуване ограничава свободата  и достъпа до услугата наречена ‘’градски транспорт’’.

Не си дупча билет и няма да си дупча билет, тъй като съм убеден, че моите пари ще бъдат откраднати.

Бихте казали, че съм луд, не ме ли е страх от контроли, глоби … Не се считам за луд, нито пък ме е страх. По-скоро ТЯХ трябва да ги е страх. Последният месец ме проверяваха само два пъти и на двата пъти принудих контрольорите да слезнат от трамвая. Сторих го, защото съм убеден  в правото си да се возя в трамвая, за което съм си платил без да съм дупчил билет.


Е, как така ще попитате? Ще ви отговоря, че градският транспорт е на бюджетна издръжка, Столична община го финансира с 90 милиона лева всяка година. Приходите от продажба на карти и билети са малко над  7 милиона, което прави едва 8 % от бюджета. Данните са за 2010 г.  Ако от тези 7 милиона извадим разходите по отпечатване на билети и карти – 300 000 лв., заплати на 200 контрольора (брутно по 600 лв. на месец) – 1 440 000 лв., автомобили за контрольорите (сумата е неизвестна),  закупуване, подръжка, ремонт и спедиране на електонните средства за таксуване до Република Чехия (над  5 милиона евра)  и цялата допълнителна организация по разпространение, продажба, осчетоводяване и т.н., то се оказва, че от цялата система за таксуване общината и ЦГМ губят милиони.  Т.е. гражданите биват биват задължавани да купуват билети и карти само за да бъдат таксувани, без това да носи каквато и да е обществена полза  или облага!

Разбира се остават въпросите защо продължава допълнителното таксуване на гражданите и къде отиват парите им? Отговорите биха могли да бъдат следните: таксуването продължава, за да се наливат средства в черните партийни каси на политическите партии, да се пълнят джобовете на  общинарите и шефовете на ЦГМ (единият от тях беше изгорен жив през явгуст 2011 г.). Т.е. паричните постъпления от продажба на карти и билети отиват не там където трябва.

Бихте казали ‘’с тези постъпления ще се купят нови модерни превозни средства’’, да ама не. Новите превозни средства се закупуват с пари по европейски програми, проектите се изготвят от отдел ‘’Международни проекти’’ към ЦГМ ЕООД.

На всеки столичанин му се е случвало да се сблъска с наглостта на контрольорите. Те се качват в превозните средства, набързо обличат жилетка с надпис „Контрола” и започват да мародерстват ‘’гратисчиите’’. Започват се скандали, дърпане на чанти, заплахи, нерядко се стига и до бой. Целта е една, да се вземе глобата (до скоро 10, от неотдавна 20 лева).  Бруталноста на контрольорите е невероятна. Често се случва да ти предложат да платиш само 2 лева глоба, отвориш ли си портмонето, измъкват от него колкото докопат. Пътуващи без билет от летището или гарата могат да се сбогуват с багажа си (куфар или по обемист сак), тъй-като не са го таксували. Лично на мен преди години ми се случи контрольори в  автобус 84 от летището да ми грабнат раницата, за която трябваше да платя 10 лева глоба (без фиш естествено)! Предпочетох глобата отколкото гадовете да се радват на подаръците които бях закупил за близките ми. Случаите на изнудване и тормоз са безбройни, за жалост само малка част от тях се огласяват. Постъпващите жалби в деловодството на ЦГМ в повечето случаи биват отхвърляни, тъй-като жалбоподателите не са посочили името или номера на контрольора.  Това е така, тъй-като самите контрольори крият баджовете си за легитимация. Наскоро с помощта на съвестни граждани изхвърлих от трамвая служител на ЦГМ, който дълго време упорстваше да се легитимира. Накрая успях да снимам баджа, пазя снимката за доказателство. От ЦГМ твърдят, че всички техни служители са предварително проверени и имат чисто съдебно минало.  Лично аз се съмнявам в това и мога да твърдя обратното. През септември 2000 г. контрольори пребиват от бой 78 годишният пенсионер от Копривщица  Желязко Петков, два дена по-късно той почива в болницата от нанесените му телесни повреди. Познавах го беше винаги усмихнат, с огромно сърце, поет, политически затворник преди и след 9-ти септември 1944 г., майстор – дърворезбар. Идете във възрожденското градче и попитайте за бай Жак, няма да чуете две мнения за него, беше Човек.

За издевателствата извършени от служителите на ЦГМ може да се пише още много, продължавам нататък…

Основната обществена фунция на градският транспорт е да осигури, бързо и удобно придвижване на гражданите в милионния град от една точка до друга. Поради безхаберие и некомпетентност сред управляващите ЦГМ ЕООД,  тази основна обществена функция е занемарена,  шефовете взимат решения относно съдбата на общинската фирма сякаш тя им е бащиния. Назначават се служители без конкурс на принципа на шуро-баджанащината, както и такива без трудови договори. Засиленият контрол ограничава  свободният достъп на гражданите до обществен транспорт и увеличава градския хаос, задръстванията, замърсяването на въздуха, отделянето на вредни емисии,  агресията и  насилието. Не на последно място поставя гражданите в неравноправно положение на плащащи и неплащащи. Друг  е въпросът, че за безработни и граждани с ниски доходни или бездоходни достъпа до градски транспорт е жизнено важен, за да могат да си намерят работа или да се реинтегрират в обществото. Цената на билет или абонаментна карта  е непосилна и пред мнозина стои дилемата: хляб или билет.  За разлика от други европейски градове в София липсва даже и социална тарифа или абонамент за социално слаби и безработни. Това още повече усложнява ситуацията с  с проверки „на око”, което усилва дискриминацията, нетолерантноста , расизма и неравнопоставеното положение между гражданите на столицата.

Докато пътуват в средствата на градски транспорт гражданите, т.е. данъкоплатците са лишени от всякакви права, те имат само задължения свързани със заплащането на билет, глоба или акт.  Тези задължения, както и безправието на гражданите се базират върху Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Тази Наредба е подзаконов акт и може да бъде обжалвана от гражданите или най-лесно е просто те да я отхвърлят сами за себе си. Неспазването и не може да доведе до никакви мерки от страна ма служителите на ЦГМ или Общинска Полиция. Затова е добре  гражданите да бъдат информирани, в случаите когато са отказали допълнително да се самотаксуват.

Когато видя, че се качват контрольори, не се опитвам да ги избегна, а напротив. Отивам към тях, често им попречвам да глобят други граждани. Заявявам открито, че като данъкоплатец съм си платил, отказвам да платя глоба, да слезна от превозното средство или да си дам личната карта за проверка. Малко пояснение: ЦГМ е оператор на лични данни, но не и контрольорите от градския транспорт. Те нямат право да ви поискат документ за самоличност, такова право имат само полицаите в случаите когато придружават контрольори.  Чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) казва, че обработването на лични данни се извършва само когато: физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Т.е. в момента когато полицаят поиска да предаде личните ви данни на контрольора, за да ви се напише акт сте в законовото си право да откажете да ги дадете. Ако полицаят ги предаде без вашето изрично съгласие, заведете иск против него, съгласно НК и ЗЗЛД.

По-време на спора с контрольорите се опитвам да запазя самообладание, агресията може да  донесе само неприятности. Говоря със средно висок тон, така че и другите пътуващи да ме чуват, излагам своята позиция, не чувствам каквато и да е вина и знам, че съм прав. Ако започнат да ме заплашват ги предупреждавам, че всеки опит да ме докоснат или употребят насилие ще има последствия за тях. Задължително искам да се легитимират с баджа си и се опитвам да ги заснема с мобилният си телефон. В повечето случи самите контрольори се отказват и слизат от превозното средство. Със спокоен тон обяснявам на другите пътници какви са вижданията ми и защо отказвам да си купувам билет.

Случва се различни хора да ме питат, как така градският транспорт ще е безплатен, къде го има това,  това не може да стане и подобни „аргументи”. Искам да бъдем наясно преди за продължа нататък, че безплатен обяд няма и никъде или по никакъв начин не твърдя, че  градският транспорт трябва да бъде „безплатен”, поради простата причина, че функционирането  му струва милиони.

Къде се крият милионите?

Даже и в ерата на интернета и информацията е изключително трудно да се намери официална публикация относно приходите и разходите на ЦГМ ЕООД. Това ме води на мисълта, че огромни обществени средства биват източвани и в основата на тази схема е продажбата на билетчета. Като публично дружество ЦГМ ЕООД  би трябвало да публикува годишните си отчети в печатните и електронни медии. Това не се прави умишлено. Още една причина  да не участвам в тази схема е моралното ми право, съзнателно (а не поради липса на финансови средства) да отказвам да си купувам билет (както отказвам да гласувам на избори, но това е друга тема).

Каква е алтернативата?

Ще я нарека „свободен градски транспорт”, ползван от всички граждани на столицата и нейните гости. Равноправно,  солидарно, без ограничения!

Както посочих по-горе, изхождам от фактите, че градския транспорт е на бюджетна  издръжка (финансиран от гражданите – данъкоплатци), приходите от продажба на карти и билети са толкова незначителни, че се обезсмисля продължаването на тази практика. Оказва се, че всеки гражданин веднъж е заплатил за ползване на градски транспорт чрез данъци  е принуден да плати втори път, без да знае защо.

При допълнителното таксуване е подложен на стрес дали ще или няма бъде проверен. Създадени са условия на неравнопоставеност, страх и дискриминация.  За гражданите с ниски доходи или без такива допълнителното таксуване или глобяване може да се окаже драматично и това на фона на масова безработица, бедност и нищета. Принудителното таксуване в градския транспорт води до допълнително обедняване на населението на столицата!  Освен това вече посочих, че съществуващата система води до замърсяване на околната среда, увеличаване на вредните емисии въглероден двуокис, поради факта,че гражданите използват ежедневно  автомобилите си. Нека вметна, че приходите от паркирането в Синята зона в София влизат отново в касата на ЦГМ ЕООД,  което води до един затворен кръг на тотален транспортен монопол в столицата. Липсата на велосипедни алеи и алтернативни средства за придвижване е единствено в интерес на общинската фирма.

Премахването на допълнителното билетно таксуване в градския транспорт, ще стимулира жителите на столицата да оставят автомобилите си пред дома, ще намалее замърсяването на околната среда, ще се стимулират търговията и туризма, ще спадне агресията, дискриминацията  и недоволството сред гражданите. София ще се сочи за пример и ще стане привлекателно място за инвестиции, международни проекти (културна столица на Европа), културен туризъм и т.н.

На първо време таксуването в метрото се запазва (без да се увеличават тарифите), след изграждане на пълната метро мрежа от 3 линии в столицата,  може да се обмисли вариант на включването им в общата система на данъчно таксуване.

Заплащането!

Досегашният бюджет от данъчни постъпления за градски транспорт се подсилва с допълнителни такси.  Всеки работещ  доплаща 10 лева годишно, всеки работодател от 60 до 120 лева (5 до 10 лв. месечно) в зависимост от бранша, в който работи. Ученическият  и студентски данък се заплаща от бюджета на Министерство на образованието. Социално слабите и безработните заплащат чрез Министерство на труда и социалните грижи. Пенсионери, хронично болни и инвалиди са освободени от допълнителна такса за градски транспорт

Събирането на данък „Градски транспорт” ще се извършва веднъж годишно. При така зададените параметри, ако в София има 500 хил.  работници, то допълнителният приход за градски транспорт ще е  не по-малко от 65 милиона лева.

Допълнителни приходи могат да бъдат генерирани, чрез реклама, отдаване на всички спирки на концесия и съкращаване персонала на ЦГМ ЕООД. Отмяната на билетното таксуване освобождаване на контрольорите и свързаните с тази дейност служители ще доведе до икономии от 3 до 5 милиона лева на година. Посочените цифри са примерни, експертите ще ги отработят!

Примерите!

‘’Такова нещо няма никъде’’ – биха казали мнозина и ще сгрешат. Няма да ви отнеме повече от половин минута, за да проверите в интернет в кои градове по света има „free public transport”. Те не са малко и броят им се увеличава с всяка изминала година.  За пример се сочи белгийският град Хаселт – столица на провинция Лимбург. От 1997-ма година насам жителите и гостите на града се возят свободно в автобусите на фламандската транспортна компания De Lijn. Заплащането се извършва от общинския бюджет. Преди няколко години бях в Хаселт, попитах младата шофьорка на автобуса колко струва билетчето, тя ми отговори с усмивка и неприкрита гордост, че в техният град билети не се продават.

Примера на Хаселт е последван от десетки и стотици градове по цялото земно кълбо … защо да не бъде последван и от българската столица?

Хер Ван Кесел
 Източник: Без Лого

Вижте още:

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт

Софиянци поискаха безплатно метро в София

Няма коментари:

Публикуване на коментар