Показват се публикациите с етикет нацизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет нацизъм. Показване на всички публикации

вторник, 15 юли 2014 г.

Да почетем паметта на Вапцаров

На 23 юли се навършват 72 години от убийството на поета антифашист Никола Вапцаров. Той е разстрелян заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София, като част от процеса срещу БКП. Посмъртно получава международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Остава в историята на българската литература като един от най-големите български поети.

След 1989 г. настъпват известни промени. Реставрацията на капитализма доведе до реабилитация на фашизма. Започна пренаписване на историята. Убийците на Вапцаров получиха политическа реабилитация под маската на „жертви на комунизма“. Самият Вапцаров бива пренебрегнат като създателтел на „тоталитарна пропаганда“. От учебния материал на учениците се премахват онези негови произведения, в които има социална тематика, критика на капитализма и фашизма. Насажда се мнението, че в своите идеи Вапцаров се е „объркал“, вследствие на своят „идеализъм“ и ако би имал възможност да види какъв „ужас“ е социализмът, и че „е същото като фашизма“, според новите идеолози и литератори несъмнено би се отказал от тези си възгледи.

Нека на 23 юли, сряда, се противопоставим на подмяната на историята и на гаврата с паметта на героите антифашисти, паднали в борбата за народно освобождение. Митингът-поклонение ще се сътои от 10 часа сутринта на гарнизонното стрелбище в София.


понеделник, 22 юли 2013 г.

Невероятната съдба на един интербригадист


Сега сме останали живи само четирима. Виктор Меламед, Атанаска Радулова, Гина Мичева и аз. Това са думи на Марин Чуров, а хората, за които говори, са последните останали живи участници в интернационалните бригади, които са се били на страната на управляващия Ляв народен фронт в Испания през 30-те години на миналия век.

70 години по-късно се намираме в обикновен софийски квартал, в обикновена панелка с обикновен вход и обикновени стълби. Марин е роден в село Красен, Русенско, а сега е на 89 години, старец, облечен в стар син панталон, със спомени, които се накъсват от продължителното време, необходимо за съсредоточаване. Когато започва Гражданската война в Испания преди 70 години, той е на 20-ина години, намира се в София, учи славянска филология. Както сам казва, по това време той и неговите приятели се чувстват политически ангажирани. Политическата ангажираност за Марин се изразява в неговата вяра, че той е ляв, че е антифашист и е революционно настроен. Тогава да си ляв е равнозначно да си модерен. Марин и негови приятели се събирали в шивашкото ателие "Левски" на "Гурко" 17 в София. Когато започва Гражданската война, там веднага се опъва карта, а с червени знаменца се обозначавал фронтът. "И се местеха знаменцата", казва той. "Къде сме ние и къде са фашистите." На страната на метежниците са германски и италиански военни части, а на страната на левия фронт Съветският съюз и интернационалните бригади, съставени от

комунисти и леви симпатизанти

При избухването на метежа на военните през 1936 година в 20-годишната глава на Марин се ражда идеята да замине като доброволец за Испания. Едва година по-късно това се осъществява. "Дядо ми, който беше много добър човек, ми беше скътал пенсията." Пенсията, която получавал за баща си, убит в Първата световна война. Събрани са около 20 000 лева. Свиква се семейният съвет и той лъже, че има голяма нужда от пари за образованието си. А както знаем, българските родители и до ден днешен са готови на всичко за образованието на децата си. Така му дават разрешение да изтегли тези пари, а с тях той плаща билетите до Париж за него, за Коста Събев и за Димитър Генчев. "Тогава за първи път и единствен излъгах майка си", все още се срамува Марин. И така те заминават. От Франция пътуват едно денонощие през Пиренеите с автобуси. "Автобусите ни закараха в подножието на планина, оттам с водачи рано сутринта стигнахме границата и ето ни в Испания!", разказва Марин Чуров. После пътуват през Барселона за Валенсия. В групата е имало само двама българи, останалите са поляци, сърби, румънци, чехи... Накрая се оказват в базата на интернационалните бригади в Касас Ибанес. "Аз дотогава не бях хващал пушка - казва Марин. - Зачислиха ни в една рота и започнахме обучение с руските винтовки. Стреляхме с картечници, с пушки." След две седмици обучение интербригадистите се оказват на "сарагоския" фронт. По това време те минават за по-надеждни от испанците, които са предимно младежи, докато сред чуждестранните войници има хора с военно образование и голям житейски опит. "Аз стрелях с мойта диктерьовка на един сектор. И ги виждаш как идват към тебе и ги виждаш как ги покосяваш. Тогава от дърпането на ръчката си изгорих ръцете.

събота, 8 юни 2013 г.

Интервю с хомосексуален руски неонацист

Изображение от VK страницата на Гей Арийските Скинхедове (Г.А.С.Х.)
Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да зигхайлват и да носят свастики, макар и да не са арийци, защото много мразят имигранти или нещо от сорта.

Друга група нео-нацисти, която не смята за необходимо да се придържа към насоките на Хитлер кой да мразиш, са замесените в руското гей скинхед движение. Както може да си припомните от който и да е учебник по история създаден някога, Фюрерът и неговите приятелчета от Третия Райх не са били много мили, нито с руснаците, нито с хомосексуалистите – около 100,000 от вторите са били арестувани между 1933 и 1945, и около 5,000 до 15,000 са били изпратени в концентрационни лагери.

Точно както при малайзийците, маловажни исторически детайли, като жестоките преследвания и ужасния геноцид, са били забравени от руснаците. Първата такава група, за която ми попадна информация, беше Гей Съюза на Руските Патриоти, чийто членове бълват налудничави теории, за това как само гей мъжете могат да бъдат истински руски патриоти. Също така научих за група наречена Гей Арийски Национал-Социалисти и за още една наречена Г.А.С.Х. – „Гей Арийски Скинхедове“. Последната звучеше добре, затова издирих техния член Бели чрез VK.com – фейсбук еквивалента, който е популярен в Русия. Початихме си за руската гей наци сцена.

Бели
VICE: Здрасти Бели. Можеш ли да разкажеш малко за идеологията зад Г.А.С.Х?
Бели: Идеологията ни се състои в прочистване на планетата от „мръсни“ националности. Борим се за чистота на кръвта, за белия цвят на кожата и за силни и красиви хора. Ние не приемаме бели момчета или момичета, които се забиват с черни мъже. Отвратително е да наблюдаваш такива междурасови съюзи. Защо да споделяш живота си с такива отрепки, когато има здрави бели мъже?

Защото има много здрави хора от много различни раси. Повечето хора не свързват нацизма с хомосексуалността. Защо мислиш, че е така?
Мисля, че се базира на стереотипи, а и първоначално хетеросексуални са се наложили в националистическите движения. Също така, публичното мнение нарича националистите жестоки варвари, убийци и т.н., така че наблюдаващите отвън вероятно мислят, че националиста трябва да бъде силен, безстрашен уличен боец, а гейовете представят нежност, доброта и безобидност. В публичното въображение няма логика мъжете, които предпочитат красивата и бляскава страна на живота, да се бият за правата и идеите си.

От колко време съществува Г.А.С.Х.?
Движението ни съществува от повече от 20 години в Русия. Относително младо е, но въпреки това е доста добре развито. Изоставаме малко в други места в Европа и Щатите, но разполагаме със силна воля и боен дух за благото на бялата кауза.

Логото на Гей Арийските Национал-социалисти
Значи има подобни движения в Америка и други страни в Европа?
Да, разбира се. Те ни предложиха идея, която се въртеше в главите ни дълго време. Помогнаха ни да се определим и да насочим нашата дейност в нужната посока.

Г.А.С.Х ли е единствената гей расистка скинхед група в Русия, която сте срещали?
В момента сме най-разпространеното движение сред гей нацистите. Истината е, че болшинството от гей скинхедовете не се свързват с Г.А.С.Х, но имат същите цели и отстояват същите влияния. Просто не фокусират вниманието на хората върху тях. Ние също не харесваме прекаленото внимание към субкултурата ни. Въпреки това искаме всички да знаят кои сме и за какво се борим.

Свързани ли сте с други гей групи?
Сътрудничим малко с нормалното гей общество, да. Понякога ги ненавиждаме обаче, защото всяко наше действие носи резултати, а действията на нормалните гей общности в Русия само влошава ситуацията свързана обществото, хомофобите и хомосексуалистите.

Значи смяташ, че съществуването на Г.А.С.Х. е от полза за Русия? И правата на гейовете в страната?
Не се смятаме за герои или за особено положителни персонажи. Имаме тежки методи, но те наистина работят. Борим се за всички, не само за себе си. Опитваме се да изчистим този свят от ненужните хора, които не са достойни за тази земя.

Уоу, ок. Какво ти е мнението за нацистите хомофоби?
Не всички хетеросексуални националисти са хомофоби; те често всъщност са прикрити хомосексуалисти. Борим се с националистите хомофоби по същият начин, по който се борим с другите хомофоби. Те не са нищо специално за нас.

Биете се с хомофобски нацистки групи?
Да, бием се с хомофоби независимо от цвета на кожата им и националността. Не разбираме защо братята ни ни се противопоставят. Все пак нямаме нищо против хетеросексуалните и нямаме планове да направим цялата планета гей.

Колко членове има Г.А.С.Х?
Много е трудно да се каже точната бройка. Един на 50 гейове е националист или има симпатии към това движение. В групата, в която съм аз, има около 1,500 до 1,700 други постоянни членове в Москва и близките области. Също така има други гей нацистки общности разпръснати около Москва – Г.А.С.Х. група има във всеки отделен район.

Има ли Г.А.С.Х членове лесбийки?
Понякога с нас се свързват лесбийки, но им обясняваме, че нямат място в нашите редици.

А транссексуални скинхедове? Съществуват ли?
Между нас няма транссексуални и не виждам възможност да има.

А това защо?
Вярваме, че сме във война и няма място за жени и мъже, които смятат себе си за жени. Истината е, че нашата идеология е свързана с борбата като акт на мъжа.

Изглежда слагате много силно ударение на мъжествеността. Какви са възгледите ви относно не толкова мускулестите гей хора? Приемат ли се все пак от вашата група?
Това е спорен въпрос. Не мога да дам точен отговор, тъй като всички членове се оценяват като индивиди. Човекът трябва да има определни качества и да вярва в нашата идея. Той трябва да разбира, че може да се наложи да даде живота си за идеята и обществото като цяло.

Добре, а какви са необходимите качества на сексуално ниво?
Сексуалният ни живот се състои от BDSM, особено садомазохизъм. Братята ни не си падат по нежност и копринени чаршафи – ние правим наистина мъжествени неща.

Да, ти го каза. BDSM-ът тясно свързан ли е с идеологията на Г.А.С.Х. ?
О да, тясно свързани са, като огъня и пушека. Почти всички националисти имат пиърсинг, традиционни кожени кубинки и сини дънки, което се превърна в сексуален фетиш за нас много отдавна, както и бръснатите глави. В нашата природа е сексуалното сношение да бъде грубо. Като примитивната страст. Някои от нас имат роби, но последните често не са националисти. Третираме секса като нещо свещено. Подобно на това как вярващите третират Бог. Сексът е предаване на страст, емоции, удоволствие и не на последно място – сперма в тялото на брат. Даваме част от себе си. Това е много важна част от нашия сексуален живот. Отвън може да изглежда все едно третираме сексът твърде необмислено, но това не е така; всеки сексуален акт между братя носи по-дълбоко значение. Това е свещена церемония между отдадените.

Как третирате хора, които казват, че хомосексуалността и нацизмът не вървят ръка за ръка?
Сексуалната ориентация не е пречка да бъдеш националист. Духът на национализма може да съществува независимо от това. В Русия, правата на гейовете са строго ограничени и ние не можем да мълчим, когато човек е убит, защото е гей. Много хора от Кавказ ожесточено се противопоставят на гейовете. Някой трябва да се бори с напрежението, което те упражняват, с истинска груба сила.

Добре. Последно, как отвръщаш на хората, които казват, че Хитлер не обичал особено гейовете?
По това време е имало много строги мерки, но те са били щедри и са работели. Не  мисля, че Хитлер лично е искал да обгазява гейове, но идеологията го е изисквала.

Ник Честър 
vice.com

Още такива:

Общински съветник от ВМРО поиска узаконяване на еднополовите бракове

събота, 1 юни 2013 г.

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ от Януш Корчак


• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 и загинал на 5 август 1942 в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Предложено му е да се спаси, но той отказва.


Вижте още:

За Бате Асен и палачите на детството
http://actionredbg.blogspot.com/2011/06/blog-post.html

петък, 10 май 2013 г.

10 май – денят, в който нацистите гориха книги



Денят на книгата в Германия се отбелязва всяка година на 10 май – датата, на която през 1933 г. националсоциалистите изгарят хиляди книги, неудобни на хитлеристкия режим.

Авторството на акцията се приписва на филолога-германист доктор Гьобелс, съвсем наскоро назначен за министър на пропагандата на Германия.

Публични акции по изгаряне на книги се провеждат както в Берлин, така и в ключовите университетски  градове на страната:  Бон, Франкфурт-на-Майн, Мюнхен. На „празника на огъня” били задължени да присъстват всички преподаватели и ректорите на университетите. „Сега писателите – после преподавателите”, шепнели си студентите.

Само в Берлин жертва на огъня станали 20 хиляди книги. „Враговете на новата власт” били предимно книги на еврейски автори, съчинения с марксистки и пацифистки характер. Изпепелени били трудове на Алберт Айнщайн, Карл Маркс, произведения на Хенрих и Томас Ман, Стефан Цвайг, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд и други.

Публичното аутодафе имало и „педагогическа” мисия – да демонстрира на младите хора радикализма на новата власт. Именно студентите влезли в ролята на основните инквизитори на книги.

Днес на площада Бебелплац в Берлин, точно на мястото, където е била кладата за книги, се намира един от най-поразителните паметници на света – „Потъналата библиотека” (Versunkene Bibliothek). Негов автор е израелският архитект Миха Улман (Micha Ullmann), чиито родители напуснали Германия през същата 1933 г.

В центъра на площада, под дебело квадратно стъкло, се вижда бяла стая с празни книжни лавици. Магична светлина, излъчваща се из под стъклото, привлича минувачите. Пустото пространство под земята предава идеята за загуба. А непосредствено до стъклената плоча е вградена малка пояснителна табела: „На този площад на 10 май 1933 г. нацистките студенти гориха книги”.

Оскар Мария Граф, известен немски писател, тогава не открил името си в списъка с изгорените книги. Това изобщо не го зарадвало. „Цял живот съм се стремил да пиша истината!” – била реакцията му към властите. „Защо не горите и моите книги? Да не искате да кажете, че съм лош писател?”.

четвъртък, 25 април 2013 г.

Ден на освобождението на Италия от фашизма

25 април

Денят на освобождението от фашизма и немската окупация – национален празник на Италия.



На 25 април 1943 година фашисткият диктатор Бенито Мусолини избягал от Милано и в историята на страната започва нова епоха – движение на въоръжената съпротива и борба за демокрация. През 1945 година в окупираната от немците Северна Италия започва всеобща стачка и въоръжено въстание. Партизаните и въстаниците в кръвопролитни боеве освобождават стотици градове на северна и Централна Италия още преди пристигането на съюзническите войски.

През юли 1943 г. съюзниците правят десант в Южна Италия и Мусолини става неудобен. Фашисткият съвет сваля доверието си от него. Дино Гранди, един от най-близките сподвижници на Дуче, му казва в очите: "Италия престана да съществува в онзи ден, когато вие се накичихте със златните маршалски еполети. Хвърлете тези нелепи украшения!".

Виктор Емануил III също се дистанцира. "Дуче - започва той с леден тон, - в Италия всичко се руши, войниците не искат да воюват... Аз разбирам колко ви е тежко да осъзнаете, че сте станал най-ненавистният човек в страната..."

Мусолини се опитва да каже нещо, но кралят го срязва: "Не възразявайте! Колкото и да е горчиво, това е така!".

Диктаторът е арестуван и пратен в планината Гран Сасо. Намесва се обаче Адолф Хитлер. По негова заповед спецотряд прониква в гората и освобождава Мусолини.

Лебедовата песен на Дуче е тъй наречената Италианска социална република, която се крепи на щиковете на Вермахта. През април 1945 г. изкуствената държава е превзета от съюзниците и Мусолини е принуден да бяга. Охранявана от германски бойни машини, неговата "Алфа Ромео" поема към швейцарската граница.

Разпознават го по панталоните. Бенито Мусолини е в компанията на любовницата си Клара Петачи, но не забравя и съпругата Ракеле. По време на пътя той й пише писмо, в което я убеждава да го последва в Швейцария. "Твой Бенито, Комо, 27 април 1945", подписва се Дуче и добавя: "Година ХIII от Фашистката ера."

Беглецът предвидливо е сложил германски шинел и каска, но е забравил да смени панталоните си. Носел генералски бричове с червена ивица по канта. Тъкмо те се оказват фатални.

На 27 април следобед партизани спират колоната в градчето Донго край езерото Комо. Панталоните го издават и Дуче е арестуван. Заедно с Петачи той е откаран в селцето Джиулино ди Мецегра. Двамата са затворени в някаква ферма.

Партизаните пращат вест до Националния комитет за освобождение на Северна Италия. Оттам иде заповед косъм да не падне от главата на диктатора. Дори ако се опита да бяга, да не се стреля, гласи нареждането.Нещата обаче се променят. Първа американска бронирана дивизия дърпа напред и бързо се приближава. Бенито Мусолини може да попадне в нейни ръце, притеснява се Палмиро Толиати. Той е генерален секретар на Италианската комунистическата партия и вицепремиер. Отговаря за прочистването на страната от фашистката измет. Макар и съюзници, за Толиати янките си остават чужди елементи. Ако сложат ръка на Мусолини, съдбата на тиранина ще се проточи. Буржоазната демокрация обича съдебни процеси и прочие глупости. Трябва бърза разправа, преценява марксистът. И нарежда разстрел.

За екзекутор е избран Валтер Аудизио с партизанско име Полковник Валерио. Той е член на Главното командване на корпуса Доброволци на свободата. През 1934 г. е помилван лично от Мусолини, което не му пречи да се заеме с мисията.

На 28 април Полковник Валерио влиза при Мусолини и Петачи. Казва им, че е дошъл да ги спаси. Автомобил ги откарва до близката Вила Белмонте, където ги разстрелва.

"Антифашистка терапия – Мусолини преди  и след"
Дучето провесен с главата надолу от народната любов


Кадър от честванията в Милано днес
Както всяка година улиците са тесни да поберат всички празнуващи падането на така омразния фашистки режим


Вижте още:

9 ти Септември - ПАК ЩЕ УСПЕЕМ
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/9-septemvri-1944.html

9 септември като „Окупирай Уолстрийт”
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/9-septemvri-kato-Occupy-Wall-Street.html

събота, 20 април 2013 г.

Поздрави за рождения ден на Хитлер

На този ден – 20 април 1945 г. далекобойната артилерия на 79-ти стрелкови корпус от 3-та ударна армия на Първи белоруски фронт води стрелба по предградията на Берлин, като своеобразен подарък за рождения ден на Хитлер.


За съжаление, десетилетия след като човечеството отхвърли чумата на хитлеризма, нашата държава е пример какво се случва, когато образованието и здравеопазването биват разбити, а наркоманията се вихри. Някакви малоумници в агитките на футболните клубове "Левски" и "Литекс" не почетоха годишнината от Априлското  въстание, а рождения ден на Хитлер. Какво за тях е паметта на Ботев или Левски, нали и без друго ги мразят. Опитът за ирония с пролетното почистване всъщност бе ироничен за самото съществуване на неонацистката сган. Докато нормалните хора правеха населените места и природата по-чисти, мръсотията на нещо отдавна мъртво и изгнило изплува и за пореден път вандалства и троши. И за пореден път капиталистическата ни държава ще си затвори очите, защото й са нужни щурмови отряди готови за няколко таблетки да потушат народното недоволство, каквато е била винаги ролята на фашистите. Нацистите винаги са мразели страната и народа си. Единственото, което обичат са наркотиците.

Бастионът на наркоманизма безнаказано доказва кого закрилят законите у нас:


Арийците от Ловеч не остават по-назад:



Вижте още:

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/I-da-e-prazen-stadionut-na-nego-nyama-myasto-za-rasisti.html

„В Мюнхен и в България, и навсякъде другаде: ЛЕКА НОЩ, БЯЛА ГОРДОСТ“
http://actionredbg.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

Слагат мустаци на Хитлер с тоалетна хартия
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_05.html

Хитлер се кандидатира за президент на Египет
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_20.html

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Дрогирани неонацисти нападнаха немски вокалист на концерт у нас

Поредна изцепка на неонацистки наркомани е напът да злепостави страната ни като място, където свободно буйстват нееволюирали неандерталци. Честно казано ни е писнало да се занимаваме с подобни дебили, обръщаме им някакво внимание само, защото в даден момент може да се окажат опасни за нормалните хора или за да им се посмеем. Пред нас и народа стоят много по-съществени проблеми за разрешаване – проблеми свързани с икономическото и социално оцеляване на населението. Безработица или нечовешки условия на труд, недостъпно здравеопазване и образование, мародерства на монополисти и банки, постоянна опасност България да бъде въвлечена в престъпни войни, обслужващи империалистическите интереси на чужди сили. Eто защо повече няма да си губим времето да коментираме този случай, а даваме думата на Инициативата ХоРа (Хора срещу расизма), откъдето първи алармираха за нападението и както винаги, когато неонацисти тормозят български или чужди граждани, взеха навременно отношение:


Инициативата ХоРа (Хора срещу расизма) желае да извести българската общественост за поредното публично изстъпление на неонацисти, този път срещу български, немски и белгийски граждани.

В неделя на 03.02.2012 г. в клуб Mixtape 5 в София се провежда концерт на българските групи Coprostasis и Redound, които подгряват преди концерта на белгийско-немската група Nasty. По думите на членовете на организаторите на събитието, група Redound, написани във фейсбук страницата им, в почивката между двете подгряващи български състава, група от нео-нацисти, видимо под въздействието на алкохол или наркотици, се появяват в клуба. Те влизат на концерта без да закупуват билет. Не са проверени от охраната, която се състои само от двама души: човек от охраната на клуба и приятел на групата, тъй като, според информацията на организаторите, клубът отказва да предостави засилена охрана на организаторите. Oще с влизането си неонацистите започват да търсят конфронтация с присъстващите. При краткото спречкване един от нео-нацистите изважда нож и го опира в гърлото на човек от публиката. Други въоръжени хора в залата няма, но благодарение на намесата на няколко души от публиката, неонацистите са изведени навън. Дошлите на мястото представители на полицията не предприемат сериозни мерки да неутрализират агресорите. 

Малко по-късно неонацистите успяват да се промъкнат пак на концерта, приемат още алкохол и явно търсят нова конфронтация. По време на концерта на немската група Nasty нео-нацистите успяват отново да нахлуят в клуба. Виждайки надписа на тениската на вокалиста на Nasty - "Обичай музиката, мрази фашизма" ("Love music, hate fascism") - започват да крещят и обиждат групата. Вокалистът ясно заявява от сцената: "Тази група е 100% анти-фашистка!". В отговор член на групата на неонацистите хвърля бутилка към сцената и улучва вокалиста в челото: в следствие на силния удар, вокалистът е с наранявания по главата. След ново спречкване, нео-нацистите са изхвърлени за втори път от клуба като част от членовете на публиката формират стена така че да ги избутат с риск да бъдат наранени от отново извадените ножове на неонацистите. В последствие става ясно, че са срязали една от гумите на буса на немската група.

ХоРа припомня, че това е пореден случай на насилие на неонацистите през последните години. Действията на тази мощно разрастваща се субкултура, подкрепяна от парламентарно представени партии и толерирана от българските държавни органи, засягат хора с различни от тях етнически произход, религиозни и политически виждания и сексуалност, но засягат и всички, които не мислят и действат като тях. ХоРа алармира, че през месец февруари, неонацистки, фашистки и крайно националистически организации събират свои съмишленици в крайните си и насилнически политичски визии на протест Луковмарш / 16.02 /, който се провежда необезпокоявано по софийските улици. ХоРа призовава българската общественост и власти да вземат мерки срещу ширещото се насилие от страна на неонацистите. 

Скрийншoт с публикуваното във Facebook заявление на група Redound:



неделя, 27 януари 2013 г.

27 януари – Международен ден на паметта на жертвите на Холокоста



На 1 ноември 2005 година Генералната Асамблея на Организацията на Обединените Нации прие резолюция 60/7, в която се постановява, че денят 27 януари ежегодно ще се отбелязва като Международен ден на паметта на жертвите на Холокоста

След приемането на тази резолюция Генералният секретар на Организацията на Обединените Нации нарече тази особена дата “ важно напомняне за имащите всеобщо значение уроци за Холокоста – тази безпрецедентна проява на злото, която не бива просто да се остави в миналото и да премине в забвение”.

Чудовищните последствия от Втората световна война са послужили като тласък за създаването на Организацията на Обединените Нации. Най-важна част на мандата на Организацията, закрепена в нейния Устав, се явява защитата на правата на всички хора без разлика по отношение на раса, пол, език или религия. Свещен дълг на “Организацията на Обединените Нации е да изкорени ненавистта и нетърпимостта. Ако Организацията на Обединените Нации не води непримирима борба против антисемитизма и другите форми на расизъм, тя ще бъде недостойна пред своята история и ще постави под заплаха своето бъдеще”.

Денят 27 януари е бил избран за Международен ден на паметта за жертвите от Холокоста, защото на този ден през 1945 година Съветската армия освободила най-крупният нацистки лагер на смъртта Освиенцим-Биркенау в Освиенцим (Полша).

Този ден вече се отбелязва от редица страни, отдавайки дан на паметта на жертвите на Холокоста.


Вижте още:

11 април – Международен Ден на пострадалите от фашизма и войната
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/11.html

Нацистки изродчета нападат възрастни и беззащитни хора в София. България им готви линч.
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Nacistki-izrodcheta-napadat-vuzrastni-i-bezzashtitni-hora-v-Sofia-Bulgaria-im-gotvi-linch.html

Активист на „Атака” замесен в педофилски скандал със сайта ask.fm
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Aktivist-na-Ataka-zamesen-v-pedofilski-skandal-sus-sayta-ask-fm.html

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени
http://actionredbg.blogspot.com/2012/06/blog-post_6670.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html



четвъртък, 20 декември 2012 г.

Ястребино — синоним на фашистките зверства



ШЕСТТЕ ЯСТРЕБИНЧЕТА

Едва ли ще има честен българин , чието сърце да не е трепне, запознавайки се с трагичните събития в с. Ястребино на 19 декември 1943 година.

Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство — на бедния чакълджия Петър Калайджийски. 

Най-малкият е Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив. 

Иван е деветгодишен, роден на 19 декември 1934 година. Съсредоточено и будно дете. Мечтае да стане машинист.

Най голяма е Надежда — дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града — слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин.

Димитринка Петкова Стоичкова е родена на 3 ноември 1932 г. Баща й е член на БЗНС. Братята и сестрите на осемчленното й семейство са поели вече своя път. Един от братята й — Стойне за последен път е бил в селото през декември 1940 г. Работи като градинар в Унгария и Чехословакия. Заради неизвестността му фашистките управници често измъчват семейството.

Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките — близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година. 

Ценка и Цветанка 

След като завършили първоначалното си образование в Ястребино се записват в прогимназията в с. Любичево. Всеки ден , в студ, мраз и виелица децата ходят до съседното село и се връщат. Те знаят къде се укрива батко им Митко с другарите си и поддържат връзка с тях. Носят им храна, дрехи, информират ги за обстановката в селото.


Краят на 1943 година.    
                                                                                                                                                      
Неспокоен е Тузлушкият край. Ястребино е снабдителна база на партизаните от Омуртагския отряд, а за фашистите - опасно “комунистическо гнездо”. На Никулден — 19 декември 1943 г. многохилядна войска, полиция и жандармерия нахлуват в селото.

В дома на предания ятак и стар комунист Петър Калайджийски нахлуват въоръжени войници с натъкнати на пушките ножове. Подкарват цялото семейство — родителите с трите деца - Стойне, Иван и Надежда, към кметството. Не е отминато и семейството на Петко Стоичков. В дома са бащата, майката и 11-годишната Димитринка, Митка, както я наричат. Отвеждат и тримата.Полицаи нахлуват и в дома на Ценка и Цветанка. Отвеждат ги заедно с майка им и баща им.

Кметството на с. Ястребино е претъпкано от арестувани. Разпитът не продължава дълго. Не трепва закоравялото сърце на озверения подпоручик К. Йорданов (учител по професия) . Въпросите в питащите очички на децата остават без отговор. Малцина освобождават. 

Фашистите избират жертвите си — осемнадесет души, от които шест деца!
                                                                                                                                                         След пладне ги извеждат извън селото. Край селската горичка ги спират и зловещ картечен изстрел ги покосява. Незасегнат между труповете остава Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток злодей стреля и детето пада мъртво. Трагедията, разиграла се в Ястребино на 19 декември 1943 г., не е завършила. На следващата нощ убийците продължават гаврата с жертвите си. Изваждат набързо заринатите трупове и далеч от димящото село ги изгарят на клада, за да заличат престъпленията си.




четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община




Днес, 7 февруари 2011г, около десетки граждани, обединени в гражданска инициатива "ХоРа (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията" протестираха пред Столична община и внесоха протестно писмо, и декларация в деловодството на Общината, срещу провеждането на т.нар. "Луков марш", който от години правят т.нар. "патриотични организации" в чест на своя патрон ген. Христо Луков.

С транспаранти: "Фашизмът не е мнение, а престъпление", "СОС, Докога шествия на неонацисти?", "Да бъдем Хора, не нацисти", бе изразен гражданския протест и възмущение от толерирането на тези групи от страна на Столична Община, и от неразпознаването на символиката, пропагандата, и идеологията стояща зад групите, организиращи ежегодния "Луков Марш".

Прилагаме текста на писмото до ръководството на Столичния парламент:

ДО
Г-н Андрей Иванов
Председател на Столичен общински съвет

и до Ръководството на СОС
заместник-председатели
г-н Христофор Христов
г-н Орлин Иванов
г-н Мартин Заимов

КОПИЕ
До новинарските агенции, електронните и печатните медии
БНР, БНТ, бТВ, Нова ТВ
В-к „24 часа”, „Дневник”, „Капитал”, „Труд”, „Сега”, „Стандарт”, „Монитор”
БТА, Агенция „Фокус”, Нет Инфо, БГНЕС, кореспондентите на Агенция Франс прес,
Ройтерс

7 февруари 2011



ОТКРИТО ПИСМО
От
ХОра срещу РАсизма - Инициатива срещу расизма и ксенофобията

ДА СПРЕМ „ЛУКОВ МАРШ”

Уважаеми господин Иванов, Уважаемо ръководство на Столичния общински съвет в лицето на заместник председателите г-н Христов, Иванов и Заимов,

Обръщаме се към Вас защото сме възмутени от липсата на осмисляне вътре в рамките на Столичния общински съвет на факта на провеждането всяка година на манифестации и факелни шествия по улиците на столицата в паметта на ген.Христо Луков, които директно ни връщат във времената на Третия райх без политическа реакция от градския парламент на една европейска столица като града София.

Подготвяното от т.нар. патриотични организации шествие ще се състои на 12 февруари 2011.

Настояваме за това да не се дава разрешение за провеждане на тазгодишния Луковмарш или за отмяната на такова, ако то вече е издадено.

Основанията ни за това искане са в Декларацията на ХОРА, която прилагаме към това писмо.

С уважение,

ХОРА - Инициатива срещу расизма и ксенофобията



източник


Вижте още:


Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html

Кой и защо ликвидира ген. Луков. Кой ще спре новите луковци
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html

Мнение на един типичен "български" неонацист
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_19.html

Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът
http://actionredbg.blogspot.com/2011/12/blog-post_20.html

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html