Кои са говорителите на гражданското общество?

„Самата реторика на омразата към богатите е комунистическа... Смешна е. Защо ползвате продуктите на богатите? Ползвайте пощенски гълъби, не епъли и смартфони... „ - Асен Генов

Темата е неприятна, да не кажа болезнена. Тази година за първи път в България се наблюдаваха неспиращи масови протести. Недоволството на гражданите не остана затворено между четири стени, а се изля на улицата, придобивайки съвсем конкретен образ. Буквално всяка седмица се организираха протести срещу проблемите, породени от тази икономическа система, обявила печалбата за по-важна от хората и природата. Безработицата, мизерията и постоянното ограбване на ресурсите от наши и чужди „инвеститори“ най-накрая предизвикаха реакция – може би не достатъчно масова, но все пак реакция. Първа и искрена.

Опиянена от разбуждането на обществото, радостна от все по-горещите послания на плакатите, разобличаващи ограбването на народите от ненаситни банки и корпорации, съвсем не усетих, че някой вече се е приготвил да дърпа конците. Вярвах, че спонтанните протести без лидери и участие на партиите, са невъзможни за манипулация. Съвсем забравих 1990-та, когато  пак бяхме излезли спонтанно по площадите, а накрая се оказа, че всички бяхме манипулирани от разни неолиберални мозъчни тръстове. Забравих и за редицата "цветни революции", организирани от същите американски НПО-та.

Mea culpa! - посипвам си главата с пепел и решавам да напиша тази статия. Смятам да използвам само свободно проверуеми данни от интернет, пък вие сами си съединете точките.

Подозирам, че данните, които ще изложа, доста ще притеснят честните българи, които следват с интерес някои вече прочути блогъри и се включват в протести с надеждата да променят бъдещето на децата си. Признавам, че аз самата останах изумена от откритието, че неолибералните мозъчни тръстове контролират вече не само почти всички частни и държавни медии, но и тъй наречената „свободна преса“. Блогове и сайтове на все по-често появяващите се критици на ситуацията в България, често играят водеща роля в организацията на протестите. Възможно ли е, без да се усетим, цялото протестно движение да бъде поведено в посока не към смяна на системата, а към смяна на политическия елит и налагането на поредните нови „спасители“? Практически никоя партия и коалиция през последните 23 години не успя да спечели втори мандат. Страхът ми е, че ни очаква същия до болка познат сценарий.

Ще започна с тазгодишните награди на Българския Хелзинкски комитет. Нека да припомня, че БХК е финансирана от редица неолиберални неправителствени организации, като в България са добре познати Институт Отворено общество на Джордж Сорос, Американската агенция за международно развитие, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, и други. 

Доста неприятно ми стана, когато БХК обяви Протестиращия на Орлов мост „Човек на годината“.

Протестите на Орлов мост бяха предизвикани от приетите промени в Закона за горите, като спонтанна реакция на хиляди честни българи. Лично познавам много от протестиращите и искрено подкрепям възмущението им. Зная, че тези хора излязоха без страх, готови да защитят малкото, останало от България.

От 23 години живеем в неолиберално общество – сиреч, възможно най-крайния и най-нечовешкия капитализъм, откровено следващ всички икономически рецепти, отдавна прилагани в страните от Третия свят. Днес същите политики се налагат и в западните държави, но по-бавно, заради масовите граждански протести. В България, за съжаление, единствените протести са екологичните, тъй като обществото все още не осъзнава значението на икономическите промени и затова не въстава срещу антинародни политики като плоския данък (все още нито една държава на запад не смее да го приеме!), увеличението на възрастта за пенсиониране, орязването на държавния бюджет (остеритет) - и т.н. В Европа точно срещу тези политики протестират, но ние засега малко закъсняваме. Днешното правителство дори желае да вкара плоския данък и остеритета в Конституцията, за да не могат да бъдат променяни от следващите правителства! 

Живеем си в капитализма, сърбаме му попарата, търпим неолиберални политики, но все още някои хора продължават да сочат за виновник „комунизма“. „Комунизмът“ определено имаше много кусури и не бива да търсим завръщане към старата система, но докато не започнем да виждаме проблемите ДНЕС и не разберем, че те идват от днешната капиталистическата икономическа система, няма да намерим път към някакво нова, трета система. Но има нещо положително в цялата словесна игра на „комунизмът е виновен за всичко“ - и то е, че когато чуете подобна фраза, то веднага можете да надушите, че човекът, който я казва, е неолиберал. Неолибералите никога не критикуват днешната система, напротив – обясняват ни, че си е екстра и само някои бивши комунисти се ояждат от нея, а е много по-добре да оставим да се ояде някой друг. За тях проблемът не е, че системата позволява на един малък процент от обществото да натрупа огромни богатства, докато другите затъват все по-дълбоко в мизерията. Проблемът е само, че този процент е съставен до голяма степен от бивши „комунисти“. Е, в Африка комунизъм няма и не е имало. Там си карат по капиталистическата система от достатъчно време, и лесно можем да видим накъде сме тръгнали. Ние не сме колонизаторска държава, за разлика от западните демокрации, а принадлежим към другата страна на медала "капитализъм" - колониите. Така че е крайно време да се огледаме и да започнем да критикуваме днешната система, а не тази отпреди 23 години, която – както всички виждаме - вече отдавна не съществува. При старата система „комунистите“ така и не намериха начин да оберат държавата, затова и направиха всичко възможно да възстановят капитализма, за да могат най-накрая да грабят с пълни шепи.

Нека се върнем към неолибералните организации. БХК награди Протестиращия на Орлов мост. Протестите бяха излъчвани директно от блогъра Асен Генов чрез u-stream. Същият е администратор на групата „Окупирай Орлов мост“ във фейсбук, един от създателите на Гневни млади хора,учредител на Фондация 14-ти януари , създател на прочутия Бойкометър в Politikat.net  и член на националния съвет на ПП „Зелените“. (1)

Откриваме, че “Сърдитите (гневните) млади хора“ е  проект на PIA News Agency, който се реализира в партньорство с Институт за развитие на публичната среда и Фондация “14 януари” .

В сайта на Института за развитие на публичната среда можем да видим, че Институтът обединява усилията на лица с богат практически и теорeтичен опит в областта на публичната администрация, местното самоуправление и гражданското участие. Институтът притежава експертиза в областта на административната дейност, практиките и политиките на местно и регионално ниво. . А кои са партньорите на Института за развитие на публичната среда? На първо място се мъдри Фондация „Институт Отворено общество“. Същата, която ни поведе към светлото капиталистическо бъдеще през 90-те години.

Другият партньор на Гневни млади хора е Фондация 14-ти януари, тя самата създадена от Генов. На сайта вляво можем да видим с чия помощ разполага: Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Познайте кои са създателите на въпросния тръст? Зная, че вече започва да ви писва, но тук нещата стават много сериозни.  Както е написано в сайта, „Тръстът е създаден от група частни американски фондации, а именно: Атлантик филантропис, Фондация „Чарлз Стюърт Мот“, Фондацията Форд, Джърман Маршал Фонд – САЩ, Институт „Отворено общество“ и Братя Рокфелер Фонд. Тръстът смята да разпредели до края на 2012 година 75 милиона долара за своите цели.“

Няма спор, трябва да се гордеем, че Форд, Сорос и Рокфелер така живо се интересуват от нашата малка страна, но не по-малко интересни са и другите три фондации.

Специално внимание искам да обърна на Джърман Маршал Фонд, особено на програмата й Marshall Memorial Fellowship. Относно въпросната програма на американския фонд, четем: „Основната цел на стипендиантската програма е да идентифицира и подкрепя настоящи и бъдещи лидери“ - икономически, финансови и политически. Имат си и специално отделени средства за България. Но да не мислите, че бъдещите лидери ще са с нещо по-различни от старите? Идеите им са същите – подкрепа на частните, най-вече американски инвеститори(които винаги ни биват представяни като спасители, а не като желаещи да изсмучат от България бързи корпоративни печалби), намаляване на участието на държавата в икономиката, приватизации до дупка, концесии за жълти стотинки и замазване на очите на обществото, което безсилно наблюдава боричканията за кокала между компаниите, докато затъва все по-надълбоко в мизерията. Пак старата, вече 23-годишна песен, но на нов глас: неолиберализъм, тра-ла-ла, свободен пазар, тра-ла-ла.

Продължавам с американските неолиберални Неправителствени организации.

На сайта на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа откривам три годишни отчета. За съжаление, липсват тези за 2011-та и 2012-та – прочутата година, до края на която са раздали 75 милиона долара. Нищо, ще се задоволя с публикуваните, захващам този за 2010 г. Слизам надолу по страниците и какво да видя? През 2009-та са финансирали Фондация 14-ти февруари с 38 000 долара, но наред с тях са финансирали: Българския хелзинкски комитет, Център за либерални стратегии, Институт „Отворено общество“, Института за пазарна икономика, Фондация „Капитал“ и т.н. Сами преценете какви идеологии разпространява въпросния Тръст.

Генов и Комитата в интервю пред в-к Преса от 13-ти август 2012 г.  казват, че Фондация 14-ти февруари е получила още 2 финансирания - едно от Институт отворено общество, а другото отново от Тръста за гражданско общество. Пак там казват, че точно Тръстът ги е посъветвал да създадата Фондацията, тъй като без такава няма как да им платят.
Стойността на второто финансиране от Тръста е  80 000 долара. Не, не е грешка, факт е, вижте линка: Финансиране на Фондация 14-ти януари от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. 
Значи дотук са получили само от Тръста 120 хиляди долара - за 2 години съществуване!
Допълнително Тръстът изплаща 75 000 долара по програмата "Кибер-активизъм" на Института за развитие на публичната среда! - http://www.ceetrust.org/grant/734/
Най-интересното е, че Фондация 14-ти януари получава десетки хиляди долари "за борба за повече прозрачност", но на сайта й не са публикувани собствените й отчети!

Преди да приключа, бих искала да обърна внимание на следната фраза на Генов от същото интервю.

Журналистката Елена Кодинова:

Нали знаеш колко странно звучи тази мотивация на хората, които са свикнали да вършат нещо, само когато имат изгода? Каква е вашата изгода?

Асен: Успяхме да намерим тази точка на равновесие между това, което ни интересува – вътрешната и външната политическа обстановка, информационния поток – и някакъв скромен опит от наша страна да участваме в този процес и доколкото е възможно да му влияем.

Ето, че достигам и до последната точка в изложението. Как се опитва да влияе Асен Генов, какви са убежденията му и кои хора според него са достойни за уважение?

Генов е критик на правителството на Бойко Борисов. Критиките му са полезни, тъй като изкарват наяве безбройните безобразия. Самият Бойкометър е мерило на изпълнените обещания на Борисов. Имам следният въпрос: ако ГЕРБ например обещае да премахне всички корпоративни данъци (например, с извинението, че така ще се подпомогнат инвестициите), какъв е смисълът да се дава положителна оценка при изпълнението на подобно обещание? Та нали подобно нещо съвсем ще смаже бюджета и в крайна сметка проблемът пак ще легне върху плещите на обикновените хора? Не е ли по-разумно да се дават оценки върху смисълът и ефектите върху обществото от обещанията и тяхното изпълнение? Най-пресният пример е от вчера: Американска частна корпорация води преговори за строеж на частен затвор на територията на България. По логиката на Бойкометъра, това прекрасно отговаря на обещанията на ГЕРБ за привличане на чужди инвестиции. Кажете ми кое му е хубавото на частен затвор, на който ще се заплаща с парите на данъкоплатците за всеки затворник, когато знаем, че всяка частна корпорация има за цел единствено печалбата и естествено, по всякакъв начин ще се опитва да договори цени, които ще изпразват държавната хазна. Да не говорим за факта, че частният затвор ще използва труда на затворниците, за да трупа допълнителни печалби. Това не ни ли връща в годините на трудовите лагери? Или не е проблем, когато един частник прави същото, което е правила държавата? Ще дам още един пример, доказващ липсата на логика в Бойкометъра. ГЕРБ залага в програмата си от 2007-ма година следните точки:

• намаляване на плоския данък до 7% при необлагаем минимум от поне 1000 лв.
• незабавно да се приватизират търговските дружества с над 50% държавно участие, както и НЗОК, болниците, Насърчителна банка, неприватизираните електрически централи, "Булгартабак", пощите и НДК
• концесия на всички летища, пристанища, язовири, автогари, ЖП-гари, въглищни мини, фериботните линии.

Нека не забравяме, че точно с тази програма се появи ГЕРБ. Не ми се обсъжда факта, че явно хората не са я погледнали преди да гласуват за тях. Проблемът е съвсем друг: Бойкометърът би трябвало да оценява изпълнението на тези обещания като „положителни“! Обещал го – изпълнил го! Той изобщо не си поставя за цел да прецени какви ще са резултатите от изпълнението им. На мен цялата тази история с бойкометъра ми звучи само като стремеж за бързо набиране на популярност от страна на Генов и приятелите му. Или пък целта е да се подсигури изпълнението на крайно десните обещания? - дори „Капитал“ поиска от Бойко да се закълне, че ще ги изпълни!

Освен критик на Бойко, Генов е критик и на световното гражданско движение "Окупирай", защото го счита за ляво движение. Както можем да видим от думите му, които цитирах в началото, не бива да критикуваме богатите. На тях, а не на труда на обикновените хора,  дължим всички стоки, които използваме. Не зная за вас, но лично за мен подобни твърдения са нелепи.

Смятам, че най-важното днес е да подбираме добре източниците на информация. "Гневни млади хора" са  вече основен източник на информация за гражданското общество, и дори получиха приза „Валя Крушкина“ като Гражданска медия. Постигат го с познати прийоми – канят вече доказани личности с гражданска позиция срещу съществуващата система, и покрай тях ни пробутват хора като Николай Колев-Босия за представител на гражданското недоволство.

Откривам Генов и като администратор на „Томатина“ във фейсбук – групата, която се опита да превърне в кумир Босия и да организира протести на гражданското общество. В същото време Босияпред микрофона на Гневни млади хора започна да обяснява как се готви да ни представя идеите на прочутия неолиберал Вацлав Клаус.

Време е да се обърна към гражданското общество: Смятате ли, че гласът ни може да бъде Фондация, финансирана от самите идеолози на съществуващата система?

Моето мнение е, че ако позволим подобно нещо, се опорочава самото гражданско движение, да не говорим, че доникъде няма да стигнем. „Промените“ и „критиките“ ще бъдат само за парлама, а същността на системата и корените на проблемите ще си останат. Днес излизаме с искания за по-голямо участие в политическия процес. Време е да докажем, че не ни липсва способност да видим отвъд красивите думи за свобода и демокрация и да решим заедно какви икономически промени ще помогнат на обществото да се измъкне от дупката. Нека не се лъжем от някои хубави каузи, които биват подкрепяни от неолибералните организации и финансираните от тях проекти - достатъчно са умни, и имат достатъчно богат опит, за да са осъзнали прекрасно, че за да станат популярни, е нужно да се представят за защитници на каузи, към които обществото е силно чувствително. После имат достатъчно методи, за да стане на тяхната - редовно идеите им излизат от вратата, за да се вмъкнат през прозореца. 

Днес проблемите се представят като „политически“ от хора като Асен Генов и Николай Колев-Босия, но те са чисто икономически. Достатъчно е да видим, че не предлагат никаква промяна на икономическата система, а продължават да припяват, че „комунизмът е виновен“ и "свободен пазар всъщност няма у нас" (2), за да ни стане ясно, че и поредният „спасител“ ще е същият като досегашните. И е време да отхвърлим идеите за „правителство от експерти“, защото всички експерти идват от корпорациите и пак там ще отидат след мандата си. Казвам ви го от опит – Марио Монти унищожи Италия за по-малко от година. Побърза да направи всичко за удобството на корпорациите и Голдман Сакс, откъдето идва и където пак ще отиде. Никое политическо правителство не е имало смелостта досега по такъв нагъл начин да действа срещу избирателите си. Трябва да се пазим от „експертите“ дори повече, отколкото от политиците.

Зная, че днес няма никаква политическа алтернатива в България, зная. Кога ще се появи такава, не мога да кажа. Едно е ясно – всички, обещаващи нов начин на управление, но които не споменават за никакви конкретни промени в икономическата система, са поредният въздух под налягане.

бележки:
(1) - Из програмата на ПП Зелените: "Запазване на данъчната тежест върху бизнеса и населението, запазване на плоския данък; Намаляване на бюджетния дефицит, умерена фискална политика и приемане на еврото. " Тези крайно десни икономически политики можете да ги видите на стр. 10 от програмата им. Като цяло програмата на Зелените звучи прекрасно, лошото е, че благодарение на тези две изречения, е напълно неизпълнима. Когато една партия е дотолкова невежа, че не разбира значението на подобни ключови икономически мерки, тогава тя не бива да води политика. Плосък данък вместо пропорционален означава ниски постъпления в бюджета - за да изведе САЩ от кризата и да покрие социалните разходи, Рузвелт е принуден да приеме силен пропорционален данък, който достига до 94% и се запазва до 70-те години! Намаляване на бюджетния дефицит означава остеритет, тоест ограничаване на възможността държавата да харчи за проекти и социални политики, което води до въпроса как ще приложат Зелените своите прекрасни обещания? Накрая приемането на еврото означава пълен отказ от каквато и да е независима национална монатарна политика - друг начин да се вържат ръцете на икономическите и социални програми на държавата. Икономическото невежество на политиците е основната причина за днешното положение в страната.

(2) - "Свободен пазар" означава пазар, свободен от държавен и граждански контрол. Например, никой няма право да поставя таван на цените на хляба, горивото, тока или лечението в частна клиника. "Свободен пазар" означава, че всеки преприемач има правото да продава на възможно най-високата цена и да търси възможно най-високата печалба. Проблемът в България не е липсата на свободен пазар, а точно обратното - прекаленото му наличие. Зная, че думичката "свобода" звучи красиво, но тук става дума за свободата на компаниите да печелят за сметка на потребителите. Защитниците на свободния пазар твърдят, че благодарение на конкуренцията, производителите все пак държат цените ниски. Както всеки може да констатира, тенденцията между големите играчи е да създават картели и така да поддържат високи цени. От свободния пазар винаги губят потребителите и малкият производител, а печели големият - това не е въпрос, който може да бъде контролиран от политиците, тъй като е присъщ на капиталистическата икономика.

Допълнителна информация относно целите и дейността на мозъчните тръстове, препоръчвам книгата на Достена Лаверн "Еспертите на прехода"
Кратък анализ можете да видите тук: http://antipropaganda.comxa.com/Ekspertite.html

автор: Даниела Пенкова

dokumentalni.com