Преди 100 години, на 19.03.1911, за първи път бива празнуван международният ден на жената. Обединени в борбата на женското движението, в началото на 20-ти век жените поискали преди всичко политически права (избирателно право) и равно третиране в областта на пазара на труда. В същото време обаче ставало дума и за еманципация в рамките на едно революционно преодоляване на капиталистическата обществена система.
По случай деня на жената, революционерката Клара Цеткин (Clara Zetkin) написала във вестник "Равенство" (Die Gleichheit) : "Трябва да гарантираме, че Денят на жената не е само блестяща демонстрация за политическото равенство на женския пол, но и израз на бунта срещу капитализма, страстно обявяване на война на всички имащи и на техните покорни служители, на правителството."
Дори и днес, тези изисквания са все още актуални. Дали в Турция/Северен Кюрдистан или в европейските градове. По целия свят жените живеят в патриархални общества и са изправени пред експлоатация и потисничество. Все още жените са експлоатирани от нископлатена работа , остават в капана на семейните структури и са засегнати от домашно и сексуално насилие. На пазара на труда, жените са принудени да работят при несигурни условия на работа и трябва да се справят с няколко работни места наведнъж, за да осигурят съществуването си. Ето защо, дори и днес, въпросът за отношенията между половете не е независим от основния характер на капиталистическото общество и трябва да се мисли и говори за перспективите на едно революционно преодоляване на тези проблеми..
Няма коментари:
Публикуване на коментар