17 ноември – ден за международна студентска солидарност

През 1941 г. на среща в Лондон Международният студентски съвет обявява 17 ноември за Международен студентски ден, ден за международна студентска солидарност в чест на репресираните на тази дата от хитлеристите чешки студенти през 1939 г. Един от най-знаковите в световната история студентски протести въобще обаче е този на атинските студенти – на 17 ноември 1973 г. срещу военната хунта, тогава управлявала Гърция.  

Събрали сме на едно място информация за двете събития взети от сайта на Студентско-ученическото движение "Призив за образование" www.priziv.org и блога на Мавракис http://mavrakisbg.blogspot.com. Публикуваме ги и тук, тъй като добрите материали трябва да бъдат разпространявани и пазени. А и не се знае докога ще имаме и тази относителна свобода на словото и дали подобни статии няма да станат неоткриваеми.

"Призив" се борят за безплатно, общодостъпно и качествено образование. За самоорганизация на учащите се в защита на техните права. 

Йоргос Мавракис е живял дълги години в България и списва блог с новини от Гърция на български. Той е написал кратко, но емоционално и силно обобщение на днешната актуалност на датата 17 ноември. Също така е направил хронологична справка за събитията ден по ден и тяхната кулминация, като е подбрал и снимков и видео материал.

Специални благодарности към Мариян Карагьозов, който пръв се е сетил да помести линкове към въпросните статии на блога си http://mkaragyozov.blogspot.com/

Препоръчваме и трите сайта – на тях може да намерите много информация и анализи за събитията по света и у нас.

17 ноември 1939 г. – пролятата кръв на чешките студенти не е забравена

През есента на 1939 г. хитлеристките окупатори на Чехословакия (нарекли я протекторати Бохемия и Моравия) жестоко потушават протеста в Прага на студентите от

Медицинския факултет на Карловия университет. Студентският протест се е състоял на 28 октомври, когато се отбелязва годишнината от независимостта на Чехословашката република.

Протестите продължават и на 11 ноември е прострелян студентът Ян Оплетал, който по-късно умира от раните си. За 15 ноември е било предвидено пренасянето на тялото от Прага в родното му място в Моравия. На погребалната церемония се стичат хиляди студенти и събитието се превръща в антихитлеристки протест. Точно това дава повод на хитлеристите да предприемат драстични мерки. Окупаторите затварят всички университети; заловени и пратени в концентрационни лагери са повече от 1 200 студента; но най-отвратителното престъпление се състои на 17 ноември 1939 г. – без съд и присъда са убити 9 студенти и преподаватели. Ето имената на деветимата студенти и преподаватели, убити на 17 ноември: Йосеф Матушек, Ярослав Клима, Ян Вейнерт, Йозеф Адамец, Ян Черни, Марек Фраувирт, Бедрич Кукала, Вацлав Шафранек, Франтишек Скорковски.

През 1941 г., на среща в Лондон, Международният студентски съвет обявява 17 ноември за Международен студентски ден, ден за международна студентска солидарност, в чест на репресираните чешки студенти.

www.priziv.org

Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника

Често се задава въпросът:

Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?

Отговорът според мен е ДА!

• Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.
• Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.
• Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!

Това е смисълът на тази дата!

Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.

Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.

Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.

Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,

Хлябът е пак предмет на борба. 

Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация. 

Хляб за всички.

Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.

Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.

Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.

Йоргос Мавракис, 18 ноември 2009

17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника – Гърция

На 21 април 1967 г. в Гърция се наложи военна диктатура, или както е широко известна - Хунта. Превратът е осъществен с напътствията на Американските тайни служби с цел затвърждаването на тяхното господство в района. Да не забравяме „шестдневната война” на Израел точно два месеца по-късно. Както и „лошия шанс” на Гърция да граничи с три „враждебни” страни от противниковия лагер.

Насилствено е разпуснат парламента. Политиците от всички партии са под контрол, дейността на партиите /леви и десни/ е забранена.

Но за „добрините” на хунтата, може да прочетете в по-стара моя публикация (http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post.html), която се явява един вид предисловие към настоящата.

…

… Съпротивата не закъснява. Десетки организации против хунтата се появяват 1-2 години след налагането й - както в страната, така и извън нея, където са се самозаточили голям брой борци против режима на Пападопулос. В целия свят се организира голямо движение за солидарност с гръцкия народ.

Като връх на тази борба се смята завземането на Политехниката (Атинския технически университет) през ноември 1973 г., което е и началото на рухването на диктатурата.

Откритото недоволство към режима се изразява още в началото на 1973 г. През януари студентите от инженерните факултети започват протестно отсъствие от занятия.

5 февруари - Студентите от всичките факултети на Политехниката обявяват общо отсъствие.

13 февруари - Диктатурата отговаря с Постановление за военната служба, по силата на което се прекъсва отлагането на военната служба за тези студенти, които участват в протеста. На същия и следващия ден се провеждат митинг и демонстрация в Политехниката. Полицията нарушава университетското убежище, нахлува в учреждението и арестува 11 студенти.

16 февруари - Превзет е за малко Юридическия факултет на Атинския университет докато започва съдебното дело на арестуваните студенти от Политехниката. Академичният съвет на Политехниката си подава оставката. Политици, интелектуалци, дори и някои генерали в запас поддържат студентите.

"СВОБОДА"

21 февруари - Студенти от юридическия и филологическия факултет превземат сградата на факултета. Според Асошиейтид прес броят на студентите е 3000.

22 февруари - Превземането приключва мирно, ако не се брои побоя от страна на полицаите върху излизащите студенти.

4 ноември - По повод панихидата на Георгиос Папандреу /политик - дядо на едноименния днешен министър-председател/ в центъра на Атина се провежда демонстрация с много арестувани.

8 ноември - Демонстрация за солидарност с арестуваните.

14 ноември 

От сутринта стотици студенти се събират в двора на Политехниката с първоначално искане за отмяна на Постановлението за военната служба, както и други студентски искания, което обаче прераства в протест срещу режима и системата като цяло.

Главният лозунг е: “Хляб, образование, свобода и национална независимост”. В събрания на студентите от юридическия и медицинския факултет се взема решение да отидат в Политехниката. Събират се студенти от всички учебни заведения. Появява се полиция. Студентите хвърлят по полицаите неранзи /горчиви портокали/. Академичният съвет не дава разрешение на органите на реда да влязат. Същият отказ и към прокурора по-късно. Вечерта, на общо събрание на студентите, се решава: „Оставаме тази вечер в Политехниката”. Сформира се координационен комитет с представители от всички учебни заведения и факултети, който координира цялата организация по превземането: от затварянето на Политехниката, исканията и лозунгите до прехраната, чистотата, запазването на имуществото и охраняването.

Сглобява се самоделно радиостанция.

Към полунощ са затворени всички врати.

15 ноември 

Положението става сериозно. Бунтът вече има всенароден, ясно антидиктаторски характер. С помощта на радиостанция студентите отправят призиви за присъединяване. Програмата е обогатена с песни за повдигане на духа, предимно на композитора Микис Теодоракис.

„Тук Политехника, говори ви радиостанцията на свободните борещи се студенти, на свободните борещи се гърци”

Превзетата Политехника става притегателна точка за хиляди граждани, не само студенти, които се стичат да допринесат за борбата срещу хунтата.

До вечерта всички улици около учреждението са пълни с народ, който скандира: „20% за образованието!”, „Долу хунтата!”, „Долу Пападопулос!”, „Демокрация!”, „Народе, гладуваш, защо им се кланяш?”, „Един е водачът - господстващият народ!”, „Вън американците!”, „Вън от НАТО!”, „Власт на народа!”, „Народът гладува!”, „Народе, воювай, изпиват ти кръвта!” и др.

"САЩ - вън ", "НАТО - вън"

Инсталира се телекомуникационна система, монтират се мегафони. Издава се вестник „Свободна Политехника”. Полицията се заканва, гони, от време на време бие. Учреждението е здраво затворено. Влизането и излизането е невъзможно. Единодушен отказ от академичния съвет на молбата на „Министъра на просветата” за отнемане на убежището. Центърът на Атина се разтърсва от демонстрации. Пари и храна пристигат отвсякъде.

В следобедните часове полицията освобождава достъпа. 20 000 са събраните извън Политехника. Влизат и излизат ученици, студенти, работници, строители, представители на народа. Става възможно снабдяването с храна и други продукти. Още лозунги: „Хунтата ще падне от народа!”, „Народен суверенитет!”, „Народна власт!”, „Народът гладува, капиталът дъвчи!”, „Шест години е достатъчно, няма да станат седем!", „Осъмва свобода!”.

Радиостанцията подканва за обща стачка.

16 ноември

Решителността и ентусиазмът са в апогея си. Академичният съвет предлага помощтта си за развръзка на безизходицата. Отговорът от координационния комитет е: „Никакво решение не може да разреши проблемите на образованието, ако не се установи народен суверенитет и национална независимост”. Решение на правителството за евакуация на протестиращите около Политехниката.

Многолюдни шествия в Атина.

Вътре, проверка на лични карти, изхвърляне на провокатори. Пресконференция на координационния комитет.

Демонстрации навсякъде: „Фашизмът няма да мине!", обемно шествие на строителни работници, опити за превземане на държавни учреждения. Сериозни стълкновения с полицията. Сълзотворен газ, бой, палки, стрелби.

Протестиращите палят огньове за да неутрализират сълзотворния газ.

Това е картината в центъра на Атина. Вечерта стигаме до кулминацията на борбата. 100 000 са събралите се вътре и извън Политехниката. Барикади с автобуси, тролеи, и др. средства. Десетки ранени се носят в Политехниката, където е организиран пункт за медицинска помощ. Стотици са ранените в болниците. Много от тях предпочитат да не отидат в болница, защото ще бъдат арестувани.

Радиостанция предава:

„Обръщаме се с призив към Червения кръст. Да дойдат коли на бърза помощ за ранените. Имаме нужда от лекарства”

Полицията в много случаи забранява достъпа на коли на бърза помощ и на лекари - доброволци.

Вечерта хунтата решава да се справи с проблема с помощта на армията.
Последно събрание на студентите. Решението е: „Никакво малодушие, нито дума за напускане”. Единодушно се решава да се отстои при всякакви жертви.
Полунощ. Полицията блокира територията около Политехниката.
Танковете приближават.

17 ноември 

01:45 – Танковете са пред Политехниката. Специалните армейски части заемат места. Силно осветяване от прожекторите на танковете. Обсадените, качени върху оградата, ръкопляскат на войниците. Заповедта е да се действа без присъствие на прокурор.

02:30 – Започват преговори за евакуация. Неуспешни. Студентите се стремят да печелят време, да удържат до сутринта, когато са убедени, че към тях отново ще се присъединят много хора.

02:45 - На обсадените се дава срок от 15 минути за напускане.

„Братя войници, няма да вдигнете оръжие срещу нас. Как е възможно да стреляте срещу братята си? Нямаме оръжия, братя войници, нима ще стреляте срещу братята си. Как е възможно да пролеете братска кръв? Всички вярваме в свободата.”

Танкът разбива портала и влиза в Политехниката, след него офицери и войници от специалните части.

Обсадените се разбягват на всички посоки. Много от тях са арестувани.

Има убити и много ранени. Някои войници на места пускат студентите да избягат. Вратите на много от домовете на живущите наоколо са отворени и много от бягащите намират убежище там. Някъде по-далеч по улиците стълкновенията продължават, но не за дълго…

събота 17 ноември, рано сутрин,
режимът се опитва да заличи следите от потушаването

събота 17 ноември, обяд
останки от разрушението

Каквото остана от портала.
За няколко години служеше за паметник.

С борбата си, студентите станаха мъчениците и предвестниците на премахването на диктаторския режим, което не закъсня. Преди да си тръгне обаче, успея да предизвика още една трагедия. Няколко месеца по-късно, заедно с “Големия брат” отвъд океана, организира преврат в Кипър, което даде повод на турските шовинисти да атакуват острова с познатите последствия.

Танкистът, който управлява танка, с който е разбит портала, дълго след това казва:
„Тогава чувствах, че върша нещо благородно, нещо велико. Според „черните барети” аз бях героят, който унищожи враговете на родината, „комунягите”, както наричахме тогава студентите. Това ми казваха, това вярвах. Какво очаквате? Нито един вестник не бях чел дотогава. Бях станал и аз фашист. Докато разбих портала, в това вярвах. Но впоследствие, това стана кошмарът на живота ми".

Димитрис Папахристос, говорител тогава на радиостанцията, каза в интервю през 2008 г.:

„Говори ви един ядосан от онова време и още ядосан, защото се борихме тогава за един живот по-нормален, без господари над главите си, но виждате, че все още господарите са над главите ни. Тогава налагаха диктатури, сега правят един друг вид диктатури в името на „демокрацията”, терор и воини. … .

…Разбира се, че се страхувахме, но когато поделяш страха си с няколко хиляди около теб, когато протегнеш ръка и хванеш рамото на близкия до теб, тогава си направил огромната крачка и вече си готов на всичко.

…Нека не разкрасяваме толкова нещата в Гърция. Имало е продажници и предатели по време на турците, по време на германците… Но ако има нещо което е останало здраво, то се дължи винаги на една по-будна част, която отстоява езика, историята, свободата. Винаги тези, които са предавали това място са националисти – фашисти, които се кълнат в името на наследството ни от Древна Гърция, но са нищожества, които всъщност нищо не са чели.”

Документален филм за мъченията /"чай-партита"/ на които са подложени хиляди дисиденти на дясната диктатура /на гръцки/

Убийства и мъчения

Безценни видео-кадри от събитията и разкази от участващи в тях - part1
part2
part3

Филм направен въз основа на истинските събития на 9 части /на гръцки/

Имената на убитите от Политехниката /с музикален фон -"Овце събуждайте се. Вълците ще ги има, докато има овце"/

Коментар на Лазопулос за 17 ноември /на гръцки/

Йоргос Мавракис, 16 ноември 2009