Днес се навършват 23 години от прословутия 10.11.1989г.
Какво ни донесе тази дата?
Теоретично у нас тогава започнаха демократичните промени, но тази демокрация, която ни донесоха те, не е никаква демокрация, а една голяма лъжа, а и нещо повече.
След 10.11.1989г. хората започнаха да вярват, че нашата страна ще се промени към по-добро, но това не стана.
Вместо да се изгради истинско демократично общество се получи реставрация на капитализма, който се оказа точно толкова лош, колкото ни учеха преди въпросната дата.
Да… Всичко, което ни разказваха в училище за комунизма се оказа лъжа, но това, което ни учеха за капитализма се оказа чистата истина.
Но да се върнем на ставащото по онова време.
Преди 10.11.1989г. имаше 1.2 млн.д членове на БКП, а след тази дата изведнъж мнозина се пребоядисаха и се превърнаха в новоизлюпени демократи.
Демокрацията се оказа мъртвородена.
И се започна една…
Ликвидира се селското стопанство, след това се започна и ликвидацията на предприятията, защото били комунистическа измислица.
Новите демократи лъгаха хората, че видиш ли прехода към пазарна икономика щял да бъде кратък и след това по улиците ще потекат мед и масло.
Докато Желев си плямпаше за демокрация, то неговите съпартийци Филип Димитров, Иван Костов и други демократи от новоизлюпените подготвяха големия грабеж наречен приватизация.
Първото правителство на СДС за малко време, но завинаги ликвидира всичко, което беше построено от така ненавистния им режим на соца.
Стефан Стоянов, който беше областен управител на Пловдив прати барети срещу ТКЗС-то в Цалапица, защото хората там не искаха да им се ликвидира стопанството.
И така докато баламите викаха по мегдани и сокаци „Демокрация”, то политиците на новото време, които същите тези балами боготворяха започнаха ликвидацията на България и геноцида над нейния народ.
След като „демокрацията” изгря в своята зора, то какво се получи?
Наложиха ни т.нар. представителна демокрация, която не е нищо повече от една заблуда, че народа има някакво решаващо значение за каквото и да било.
Заменихме БКП с уж многопартиен модел, но в действителност новата политическа класа се оказа по-лоша от старата.
Политиците на прехода се оказаха също толкова несменяеми, колкото и тези преди него.
Последствията
След като демократите се развилняха се започна едно яко грабене, което няма аналог в историята ни.
Всички постижения, които са направени преди и по времето на соца бяха набързо ликвидирани.
Индустрия, селско стопанство, образование, здравеопазване, социална политика…
Страната се превърна в разграден двор, в който всеки, който има достатъчно наглост започна да прави каквото си поиска и без да се страхува, че може да му се потърси някаква отговорност.
Така се появиха първите мутренски, както им казвахме тогава „борчески” групировки.
Тогава се започна приватизацията на всичко, което можеше да се заграби и тихомълком редица предприятия и огромни площи земя минаха в частни ръце за жълти стотинки.
Тогава се появиха кредитните милионери, които източиха банките и спомогнаха за разоряването на хиляди семейства, които наивно си бяха държали паретата в същите тези новоизлюпили се банки, които дадоха стартовия капитал на нововремските капиталисти.
Родиха се и финансовите пирамиди, които прилапаха голяма част от парите у хората.
След това, на седесарите им се видя, че имаше все още твърде много пари у хората и започнаха да правят всичко възможно левчето да стане негодно и за тоалетна хартия, като в същото време имаха грижата обикновените хора да не могат да си обърнат парите в долари и така за няколко месеца се оказа, че спестяванията на хората се стопиха и от тях не остана нищо.
И всичките тези механизми не бяха плод на някаква случайност, а чисто и просто целяха да се източат парите от населението чрез редица добре режисирани измами, фалити на банки и накрая чрез девалвация на националната валута.
Та нали преди да се започне приватизацията на онова, което не беше ликвидирано или продадено на безценица, то седесарите трябваше да се подсигурят, че хората няма да могат да участват в нея.
Второто правителство на СДС успешно довърши големия грабеж като приватизира големите металургични предприятия в страната, мините, рудопреработването и какво ли още не.
След това дойде Царя и ни „оправи”, но как? Това вече е друга тема.
Знам само, че след като ни оправи Царя, се оказа, че водата и енергетиката се оказаха не български, а на чуждестранни фирми.
Т.е. НДСВ продължиха делото на СДС.
И така….
Демокрацията ни водеше към светлото бъдеще на капитализма, но в тунела и до днес няма проблясък, че ще се излиза от него…
Единствените светлини се оказали онези, които идвали от насрещния влак преди да ни удари.
И то от два насрещни влака!
Първия път насрещни влак ни тресна точно преди седесарите да ни изтрескат с девалвацията на лева чрез помощта на МВФ и Световната банка.
Уж щяхме да излизаме от батака и партията, която в миналото ни учаше на социализъм и комунизъм сама сдаде властта и не можа да овладее положението, защото нейните вътрешни противоречия докараха нещата до там, че правителството се сгромоляса и даде възможност на седесарите да довършат започнатото от тях дело.
Втория насрещен влак пак беше от следващото правителство на същата онази партия, която се нарича социалистическа.
Нейното правителство докара нещата до там, че при почти гарантирано спечелени следващи избори се оказа, че са губещи.
След това имаше ревящи, че това било катастрофа за партията им, но след като им обясних как така една партия сама си е направила харакири, то веднага скочиха да ме ругаят.
Тунели, влакове…
Тунела на прехода се оказа тъмен и миришещ …
Вместо мед и масло от чешмите потекоха изпражения и урина.
Светлото бъдеще се оказа мрачно като отходна яма и също толкова вонящо.
БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ДПС и другите партии се оказаха развъдници на алчни политици, които не направиха нищо, за да излезем от блатото на „демокрацията”.
Даже напротив, те успешно ни зариват по дълбоко в смърдящата тиня и няма изглед скоро да излезем от нея.
Равносметката
Слаба икономика, висока бедност сред населението, липса на достъп до здравеопазване, ширеща се неграмотност, висока престъпност, демографски срив.
Страната загуби своя сувренитет веднага след като влязохме в НАТО и ЕС.
Няма армия, полицията бездейства, съдебната система е корумпирана.
„Благините” на „демокрацията” край нямат…
Невъзможно е да се опише катастрофата, която ни докара тя!
„Постижението им е невероятно – да ликвидираш държава, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, които след това да ликвидираш без да има виновен, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди долари, да навиеш инфлация, измерваща се с хиляди пъти, да докараш милиони човешки същества до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на американските телевизионни трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване…
Ако все пак има някаква дефиниция на ставащото у нас, то е социаликономическо потвърждение на дарвинизма за оцеляването на по-силния чрез бандитизъм и паразитизъм.
Резултатите са налице – 97 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. Този модел може да избухне всеки момент. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й, превръщайки се в класическа колониална администрация.
Прекъсването в приемствеността на властта стана причина за още по-голямо нещастие. Всеки следващ екип отхвърляше предишния и реализираше собствените си интереси.
Превратът от 10 ноември 1989 г. трябваше да донесе промяната. Донесе катастрофа.”
Красимир Иванджийски
„Превратът на 10-ти ноември, 89”
23 години демокрация – 23 години лъжа!
Това трябва да е мотото на днешния ден, който някои мислят, че е годишнина от падането на тоталитаризма.
Но какво падане на тоталитаризма?
Няма такова!
Даже напротив! Днес ние сме по-тоталитарна държава от преди.
Докато едно време ни е управлявала една единствена партия – БКП, то сега ни управлява друга партия, която е онази на алчните плутократи и олигарси.
Т.е. заменихме БКП с олигархично управление, което даже и не си дава труда да се направи, че го е грижа за народа.
За 23 години лъжи се въдеха месия след месия, обещатели, водачи към светли бъднини…
Но всички се оказаха еднакви!
Лъжа след лъжа се сипеше преди избори и хората вярваха!
Но основния проблем е, че хората не се научиха, че политиците няма да направят нищо за тях. Че изборите не променят нещата, защото представителната демокрация е така изпипана, че в Народното събрание и по политическите върхове са си едни и същи хитреци, които са се окопали и нямат намерение да напускат благите си местенца.
Хората не осъзнаха, че никой няма да свърши нищо полезно за тях и тичкат да гласуват за поредния измамник.
Каквото и да си говорим, това, че хората се доверяваха на Сульо енд Пульо ни доведе до този хал.
Това, че хората си мислеха, че демокрацията, която ни обещаваха в годините на прехода ще е истинска и не вярваха на онези, които ги предупреждаваха.
Хората чакаха някой друг да им свърши работата и още тогава в началото на грабежа не се надигнаха, за да смажат онези, които ни готвеха катастрофата.
Днес българският народ е по-разединен от всякога!
Партии, партийки, политици, разни НПО-та…
Това разделя българите днес.
В последните година и половина има някакви изгледи, че народът се събужда.
Но това пробуждане е твърде късно и като гледам как политици разни гледат да яхат протестите, то народа пак ще седне да чака новия месия, който да му покаже „правилния” път..
Само да не стане така, че народа отново да заспи непробуден сън…
Няма коментари:
Публикуване на коментар