Показват се публикациите с етикет Окупирай. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Окупирай. Показване на всички публикации

сряда, 2 януари 2013 г.

Кои са говорителите на гражданското общество?



Самата реторика на омразата към богатите е комунистическа... Смешна е. Защо ползвате продуктите на богатите? Ползвайте пощенски гълъби, не епъли и смартфони... „ - Асен Генов
Темата е неприятна, да не кажа болезнена. Тази година за първи път в България се наблюдаваха неспиращи масови протести. Недоволството на гражданите не остана затворено между четири стени, а се изля на улицата, придобивайки съвсем конкретен образ. Буквално всяка седмица се организираха протести срещу проблемите, породени от тази икономическа система, обявила печалбата за по-важна от хората и природата. Безработицата, мизерията и постоянното ограбване на ресурсите от наши и чужди „инвеститори“ най-накрая предизвикаха реакция – може би не достатъчно масова, но все пак реакция. Първа и искрена.
Опиянена от разбуждането на обществото, радостна от все по-горещите послания на плакатите, разобличаващи ограбването на народите от ненаситни банки и корпорации, съвсем не усетих, че някой вече се е приготвил да дърпа конците. Вярвах, че спонтанните протести без лидери и участие на партиите, са невъзможни за манипулация. Съвсем забравих 1990-та, когато  пак бяхме излезли спонтанно по площадите, а накрая се оказа, че всички бяхме манипулирани от разни неолиберални мозъчни тръстове. Забравих и за редицата "цветни революции", организирани от същите американски НПО-та.
Mea culpa! - посипвам си главата с пепел и решавам да напиша тази статия. Смятам да използвам само свободно проверуеми данни от интернет, пък вие сами си съединете точките.
Подозирам, че данните, които ще изложа, доста ще притеснят честните българи, които следват с интерес някои вече прочути блогъри и се включват в протести с надеждата да променят бъдещето на децата си. Признавам, че аз самата останах изумена от откритието, че неолибералните мозъчни тръстове контролират вече не само почти всички частни и държавни медии, но и тъй наречената „свободна преса“. Блогове и сайтове на все по-често появяващите се критици на ситуацията в България, често играят водеща роля в организацията на протестите. Възможно ли е, без да се усетим, цялото протестно движение да бъде поведено в посока не към смяна на системата, а към смяна на политическия елит и налагането на поредните нови „спасители“? Практически никоя партия и коалиция през последните 23 години не успя да спечели втори мандат. Страхът ми е, че ни очаква същия до болка познат сценарий.
Ще започна с тазгодишните награди на Българския Хелзинкски комитет. Нека да припомня, че БХК е финансирана от редица неолиберални неправителствени организации, като в България са добре познати Институт Отворено общество на Джордж Сорос, Американската агенция за международно развитие, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, и други. 
Доста неприятно ми стана, когато БХК обяви Протестиращия на Орлов мост „Човек на годината“.
Протестите на Орлов мост бяха предизвикани от приетите промени в Закона за горите, като спонтанна реакция на хиляди честни българи. Лично познавам много от протестиращите и искрено подкрепям възмущението им. Зная, че тези хора излязоха без страх, готови да защитят малкото, останало от България.
От 23 години живеем в неолиберално общество – сиреч, възможно най-крайния и най-нечовешкия капитализъм, откровено следващ всички икономически рецепти, отдавна прилагани в страните от Третия свят. Днес същите политики се налагат и в западните държави, но по-бавно, заради масовите граждански протести. В България, за съжаление, единствените протести са екологичните, тъй като обществото все още не осъзнава значението на икономическите промени и затова не въстава срещу антинародни политики като плоския данък (все още нито една държава на запад не смее да го приеме!), увеличението на възрастта за пенсиониране, орязването на държавния бюджет (остеритет) - и т.н. В Европа точно срещу тези политики протестират, но ние засега малко закъсняваме. Днешното правителство дори желае да вкара плоския данък и остеритета в Конституцията, за да не могат да бъдат променяни от следващите правителства! 
Живеем си в капитализма, сърбаме му попарата, търпим неолиберални политики, но все още някои хора продължават да сочат за виновник „комунизма“. „Комунизмът“ определено имаше много кусури и не бива да търсим завръщане към старата система, но докато не започнем да виждаме проблемите ДНЕС и не разберем, че те идват от днешната капиталистическата икономическа система, няма да намерим път към някакво нова, трета система. Но има нещо положително в цялата словесна игра на „комунизмът е виновен за всичко“ - и то е, че когато чуете подобна фраза, то веднага можете да надушите, че човекът, който я казва, е неолиберал. Неолибералите никога не критикуват днешната система, напротив – обясняват ни, че си е екстра и само някои бивши комунисти се ояждат от нея, а е много по-добре да оставим да се ояде някой друг. За тях проблемът не е, че системата позволява на един малък процент от обществото да натрупа огромни богатства, докато другите затъват все по-дълбоко в мизерията. Проблемът е само, че този процент е съставен до голяма степен от бивши „комунисти“. Е, в Африка комунизъм няма и не е имало. Там си карат по капиталистическата система от достатъчно време, и лесно можем да видим накъде сме тръгнали. Ние не сме колонизаторска държава, за разлика от западните демокрации, а принадлежим към другата страна на медала "капитализъм" - колониите. Така че е крайно време да се огледаме и да започнем да критикуваме днешната система, а не тази отпреди 23 години, която – както всички виждаме - вече отдавна не съществува. При старата система „комунистите“ така и не намериха начин да оберат държавата, затова и направиха всичко възможно да възстановят капитализма, за да могат най-накрая да грабят с пълни шепи.
Нека се върнем към неолибералните организации. БХК награди Протестиращия на Орлов мост. Протестите бяха излъчвани директно от блогъра Асен Генов чрез u-stream. Същият е администратор на групата „Окупирай Орлов мост“ във фейсбук, един от създателите на Гневни млади хора,учредител на Фондация 14-ти януари създател на прочутия Бойкометър в Politikat.net  и член на националния съвет на ПП „Зелените“. (1)

четвъртък, 2 август 2012 г.

Бетонирай България


Служители на групировката ТИМ дадоха своя „принос” в световното движение „Окупирай”. Корпоративният грийнуошинг (greenwashing (от анг. ) – използване на зелен ПР, с цел измамно да се създаде усещането, че целите на дадена организация са природосъобразни) ОКУПИРАЙ ЮЖЕН ПЛАЖ с участието на популярни лица като Део и Графа си е чиста гавра не само с варненци, които желаят градът им да остане чист и зелен, но и с идеята, изкарала милиони хора по улиците на борба за един по-справедлив свят. Всъщност концертът за „зелена и безопасна морска градина” не е безплатен. Платен е с парите на „Холдинг Варна”, дружество на групировката ТИМ, станало собственик без търг и конкурс на 122 дка от варненската крайбрежна ивица (рекламен клип на събитието: http://www.youtube.com/watch?v=IOZc9goDF7Q).

Мутрите в България пословично са обект на подигравки, измислят се вицове за тях, където са представени като крайно глупави и прости, но в случая са измислили доста хитър начин за манипулация, който да обърка хората, а съпротивата срещу бетонирането на града да се размие. Грубо и арогантно обсебвайки идеята на световното явление "Окупирай" с цел да се всее дезинформация във връзка с протестите за защита на Морската градина, крайбрежната алея и зелените площи на Варна.

Наглостта преминава граници и в страницата във Фейсбук създадена от ТИМ-аджиите – ФЕНОВЕ НА ПРОЕКТ "АЛЕЯ ПЪРВА", където гражданските протести са наречени от администраторите „трагично подсмърчане” на „50 човека във Варна и на 10 в София + журналисти и преминаващи граждани” и се сипят вулгаризми срещу тях. (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=447693621919186&set=a.114961398525745.12326.110054482349770&type=1)


Колкото и странно да ви прозвучи, мутрите са прави в безочието си. Докато в България на протести за справедливи каузи се събират 10-на човека, а на корпоративни ТИМбилдинги платени с мръсни пари ще идат десетки повече, безочието ще царува. Наш е изборът как да противодействаме – с бойкот на брейнуошинг, където изсичането на дървета се представя като зелена политика, с гневни писма до изпълнителите участващи в него или просто като идем повече хора на следващия екопротест и призовем всичките си познати да направят същото.

В противен случай „безплатния концерт” ще го платим всички ние – с природата и с достойнството си.

ПП Концертът събра според медиите над 10 000 души "в пъти повече от групата протестиращи, които се именуват за представители на обществеността"...

Читател на блога


неделя, 13 май 2012 г.

Вчера, днес и утре - през призмата на една малко известна история


С хиляди хора, излезли по улиците, 12 май 2012 се превърна в ден на световното недоволство. В десетки страни по света те протестираха срещу социалното неравенство и господството на големите корпорации.

С многолюдни митинги и шествия испанците отбелязаха първия рожден ден на младежкото движение, предизвикало социални протести по целия свят. Успоредно с масовите демонстрации се проведе и едно по-малко по размери, но не по-маловажно събитие – в Пиза, Италия,  както всяка година, бе почетена паметта на една от безбройните жертви на фашизираният държавен терор – Франко Серантини.

Изоставен още като новородено бебе, Серантини прекарва почти целия си живот в непрекъснато движение от една институция, в друга. Едва след 1968 г. след като започва следването си, той се запознава с някои по-радикални идеи. Младежките организации на комунистите и социалистите привличат вниманието му, като накрая се всключва в анархистката група на Джузепе Пинели. Именно по това време Пиза се превръща в един от центровете на студентския радикализъм в Италия.

На 5 май 1972 г. Серантини участва в демонстрация срещу предстояща среща на фашистката партия на Джузепе Николай (MSI). Протестиращите са нападнати от полицията. Младежът е арестуван и отведен в затвора Дон Боско, където е разпитван и измъчван. Тамощните лекари не обръщат внимание на нараняванията, нанесени по време на разпита. След два дни, прекарани в ужасяваща агония, Франко Серантини умира. Полицията отрича да има нещо общо със смъртта му. Точно обратното е становището на присъствалия на аутопсията адвокат Джовани Сорби. По негови думи не е останал и сантиметър от тялото на 21-годишния младеж незасегнат от ударите на полицаите. Новините за смъртта му се разпространяват бързо и така на 9 май 1972г , макар и без разрешение от местната власт, жителите на Пиза организират погребението му, съпроводено с огромна демонстрация.

Следват многобройни опити да се изправят полицате-палачи пред съда, но до присъди така и не се стига. Въпреки това,  кампаниите на анархисткото движение не позволяват поредното посегателство на системата над будните, жадни за свобода хора, да бъде заличено от спомените.

Някои от вас може да си кажат "Каквото било- било! А какво да правим тук и сега? Днес?   
Днес - помнете жертвите, защото те са нашето минало.
Днес - борете се за децата си, защото те са нашето бъдеще.

Борбата продължава!