вторник, 19 февруари 2013 г.

Кой печели от протестите?



Протести, народът (?) е на улицата, това вече не са протести, а народна революция, вече не се протестира срещу цената на тока, а срещу цялостното управление на страната, връщане назад няма и т.н. – всички (и хора, и медии) все това повтарят. Дори някои абонирани за медиите политически коментатори (запитайте се чия собственост са медиите, чий интерес те бранят и сами си отговорете кого те биха допуснали да обработва общественото мнение) вещаят с пророчески и гробовен патос, че датата 17 февруари 2013 г. ще остане в историята, защото тя е краят на правителството на ГЕРБ.

Да ги пита човек защо толкова се радват и с какво тази дата ще промени битието на народа като цялата политическа шайка (т.е. целият арсенал от налични политици и партии, които се предполага, че ще заемат мястото на ГЕРБ и на Б. Борисов след „така чаканото” сгромолясване на настоящото правителство) – с пренебрежимо малко на брой изключения – е съставена от наглеци, безграмотници, лъжци, крадци, предатели и най-обикновени мижитурки. Други „анализатори” пък се правят на умници и тържествено повтарят клишето, че виждате ли „хладилникът изял телевизора”.

Голямо пустословие, много лицемерие, много блуждаещи емоции и още повече злорадство:
„Така ти се пада, Бойко! Сега ти ще го отнесеш за цялото ни нещастие и за цялата мизерия, които понесохме през последните 23 години. Това, че други ни крадоха в далеч по-големи мащаби и далеч по-безсрамно, и по-безогледно в случая е без значение. Важното е сега на теб да ти натрием носа, за да ни олекне.”
Гневът е оправдан, макар че да се рита умряло куче (малко вероятно е ГЕРБ да спечели втори мандат) едва ли е най-далновидното поведение, което би ни отървало от беса на налитащата срещу нас глутница от други озверели кучета. Тях трябва да ги озаптим (да ги изметем от политическата сцена).

Съвсем първосигнално ние протестираме срещу умрялото куче, а не срещу наточилата зъби наобиколила ни глутница от ненаситни зверове. Но те (глутницата) сега са в опозиция, правят се на ни лук яли, ни лук мирисали, вкупом се надпреварват да дават щедри обещания, да залъгват хората, да си плетат кошничката отново след 6 месеца да седнат на държавната софра и да доокрадат все още неокраденото. Умрялото куче е едно от тази глутница. Сега него ще го пожертват (така ще дадат повод на хората да излеят гнева си върху него), ще преправят гласа си като вълкът от приказката за трите козлета, ще заблеят като невинни агънца, ще се преправят и те на козлета, за да могат само ден след изборите така да ни заръфат, както те си знаят.

Подкрепям протестите и ги намирам за неизбежни. Но съм напълно несъгласен с това, че цялата вина се стоварва върху Б. Борисов и неговото правителство. Същевременно съм омерзен от пищно афишираното злорадство, което, ако не е придружено от трезва мисъл и от адекватен анализ на случващото се, не е нищо друго, освен една ниска и недостойна страст. Злорадството е отмъщението на слабите.

В момента Б. Борисов и неговото правителство са необходимият бушон, който трябва да гръмне, за да се запази останалата част от инсталацията на „прехода”.

Аз също не харесвам правителството на ГЕРБ, защото е поредната марионетка на „прехода”. В случая вината на ГЕРБ е, че продължи политиката на затваряне на очите пред нормативно и законово заложените „вратички” за източване на бюджета и за ограбване на хората. Никакви съществени реформи, които да спрат кражбите, разхищенията и политико-административната престъпност не бяха направени. Не може да се отрече и вината на това правителство за непокътнатостта на енергийната мафия (най-страшната, защото вече 23 години тя е покровителствана от държавата), която е главното действащо лице във всички далавери с електрическия ток и парното. Но протестите биха имали смисъл и биха довели да осезаемо подобрение на живота на хората, единствено ако са насочени срещу целия политически модел на „прехода”!

Добре и какво ще последва?

Питате ли се? Нали не вярвате, че от утре – когато падне правителството на ГЕРБ – животът в страната ще стане коренно различен и всички ще заживеем щастливо и охолно? Посочете ми кои точно политици и кои точно партии, заставайки на кормилото на страната ще припознаят тежненията на хората за свой политически и управленски дълг и неуморно, честно и безкористно, ще работят за благото на народа.

Може би БСП, която с такива гнусни и цинични, долнопробно популистки, лъжи се стреми да омая електората от трибуната на своя конгрес? Или, може би Атака, или ВМРО – откровени московски креатури (питайте ги откъде имат пари за телевизии, за вестници, за партиен активизъм), стоящи – повече от ясно – заедно с останалите политически субекти на „прехода” в основата (идеологическа и организационна) на тези протести с единствената цел в мътната вода на народното недоволство за сетен път да си оплетат кошничката.

Някой задава ли си въпроса защо точно сега и случайно ли беше драстичното (впрочем в ущърб на енергомонополистите, защото е пределно ясно, че този ход ще им изяде главата) повишение на сметките за ток? Не, дами и господа! Този театър (именно театър, защото този ход не е в интерес на ЕРП-тата) със завишените сметки за парно и ток е спектакъл, от който ще спечели само неговият режисьор, ако вълната на протеста не го уволни, него – режисьорът, веднъж завинаги от сцената на нашия живот.

Правителството на ГЕРБ почти по нищо не се различава от всички предишни правителства на „прехода”. С какво то е по-лошо? Защо нямаше такива масови протести, когато БТК се продаде с 1 млрд. лв. загуба? Защо нямаше организирано народно недоволство, когато бяха направени заменки с гори, ощетили държавата с над 5 млрд. лева? Защо няма нескончаеми протести срещу закона за държавните поръчки, така написан, че позволява годишно „наши” фирми и хора да „усвояват” около 4 млрд. лева?

Гигантски кражби се вършат, а ние само ръмжим, защото те само косвено бъркат в джоба ни (макар именно те да са основната причина да имаме такива доходи в момента), но когато пряко ни бръкнаха със сметките за парно и ток в джоба (нагласен спектакъл) ние изригнахме. Е, точно това не ми харесва, защото зад такава позиция и зад такива действия прозира нагласата „аз да съм добре, а на останалите майната им”. Бръкнаха ни в джоба и скочихме, но когато бъркаха не в нашия, а в държавния (ничий, така го разбират болшинството хора) джоб стояхме със скръстени ръце и само мърморехме в интернет или в кръчмата.

Ето, заради тези две последни изречения написах всичко споделено по-горе.



Няма коментари:

Публикуване на коментар