неделя, 10 февруари 2013 г.

ИзСЕZват ли наЕVNите?



Време беше. Колко ни отне да усетим, че консумирана енергия примерно за 50 лв. влачи надценки от още 100 и повече?

Дали енергоразпределителните вражества пък не участват в кампанията за построяване на нови енергийни мощности (атомни, газови, “зелени”)? Уж с намека, че само така токът ще поевтинее?

Само че няма да поевтинее. Питайте интернет-търсачките и те ще ви кажат, че и в прехвалената Европа, оная, дето никога не е била, за добро или лошо, част от Османската империя, положението е същото. Електричеството не е скъпо (или не чак толкова скъпо) на изхода от централите, оскъпяването идва от надценките на посредниците и от налозите за държавата. Така е с всяка стока и който работи в производството, той го знае. Производителят винаги е в състояние да предложи достъпна стока или услуга, но търговците нали и те съпруги, деца, любовници, деца от любовниците хранят, немалка част от печалбата им отива за нуждите на конкурентната пазарна война, която никога не секва.

Това е капитализмът. На много европейски езици съществува вицът, че “комунистите излъгаха за комунизма, ама за капитализма истината говореха”.

Страдащото от високите сметки население има два изхода.

Първият е да пие чаша студена вода, да стегне коланите, да се навлече с повече пуловери и да се примири. Вариант №1: преди да се примири, да направи няколко шумни протеста, за да му олекне, като после пак си плати, може разсрочено. Вариант №2: да обеси семейството си и после да се гръмне. Вариант №3 на същото: да краде ток, докато не ги хванат и тогава ще избира между първите два варианта.

Вторият изход е ДА НЕ ПЛАЩА. Да се обединява по местоживеене, да не допуска изключване на електричеството или да го възстановява “самоуправно”. Да блокира с няколко чувала цимент и няколко колички пясък и чакъл офисите на енергийните монополисти. И дано при това прояви повече търпимост към редовите служители на електроразпределителните вражества – и те не вземат кой знае колко големи заплати, но пък са принудени да изпълняват нарежданията на шефовете си, които са истинските кръволевопийци.

И най-важното – хората да не се поддават на лъжливите приказки, че съседът им е враг, че плащат неговата сметка. Загубите по токопреносната мрежа варират от 17 до 32%. Ето това плащат. Плюс апетитите на посредниците, тяхната нужда от печалба – максимална и на всяка цена. Лъжата за “лошия съсед” цели да разрушава и малкото останало чувство за човешка солидарност. Затова и съпротивата следва да е солидарна – не само като противопоставяне на бандитите, но и като взаимопомощ, без нея няма общество, няма човечност. Но пък може да има държава – тя владее разделените, скараните, измамените наивници.

Не бива също така да хранят и друга опасна илюзия – че ДЪРЖАВАТА ще помогне. Не, няма. Тя е лицензирала грабителите, тя натоварва сметките с ДДС, тя е съучастник в ограбването.

Ако се престрашим и предприемем ефективна, не показна съпротива, лесно ще се самоорганизираме в групи за подкрепа и самозащита, а тези групи – в обща мрежа за взаимна помощ и координация, ще проумеем и предимствата от гражданско самоуправление. Отначало по отношение на един проблем, после на друг. Само така, с действие, ставаме свободни, връщаме си потъпканото достойнство – и вместо да оцеляваме като плъхове, почваме да живеем, малко по малко.

Не протестирайте – институциите не са на ваша страна.
Съпротивлявайте се – дружно срещу вражествата, само вие сте на своята страна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар