Изповедта на един икономически килър

Излизането на превърналия се в класически труд на Джеймс Пъркинс „Изповедта на един икономически килър“ е истинско събитие за българския книжен пазар. Има нещо знаменателно в това, че бестселърът се появява у нас паралелно с вълната от  недоволство срещу високите цени на електричеството,  монополистите, както и други корпоративни гиганти. Желанието за промяна понякога обаче не е достатъчно. За да бъде постигната тя са  необходими  и знания за същността на процесите, които текат у нас и по света. За тази цел книгата на Пъркинс може да бъде изключително полезна за всеки обществено активен гражданин, който иска да промени статуквото и да потърси едно по-справедливо решение на злободневните проблеми.

Корпоратокрацията

Големият прелом в световната политика, изместването на центъра на властта от националните държави към глобалните корпорации  след Втората световна война, както и последствията  за живота на обикновения човек от промените са предметът на изследване в разтърсилото планетата произведение. „Една дума изплува в съзнанието ми, „корпоратокрация”, не бях сигурен дали съм я чувал преди или току що я бях измислил,  но тя като че ли изразяваше идеално характера на новия елит, решил да господства над света. Тя представляваше едно сплотено братство от немногобройна група хора, споделящи общи цели, чиито членове често и с лекота се предвижваха между корпоративни бордове и правителствени постове”, пише Пъркинс, а всичко това няма как да не навява асоциации и с българската политическа действителност.

Според автора корпоратокрацията се крепи на три стълба: водещите корпорации, международните банки и съзаклятническите правителства.  Ключова роля играят и подчинените на икономическите концерни медии.

Повратната точка е през 1953 година, когато корпоратокрацията за пръв път се появява като глобален политически играч. Тогава са свалени демократично избраният министър-председател на Иран д-р Мохамед Мосадег, както и лидерът на Гватемала Хакобо Арбенс. Прегрешенията и на двамата са, че са опитали да защитят интересите на своите държави за сметка на глобалните икономически гиганти.  Затова и те са елиминирани – Мосадег след организирана от ЦРУ „Цветна революция”, а Арбенс – с преврат, в който също е проектиран от  американските служби.

Това са първите първите големи удари на корпоратокрацията, която бързо набира скорост. Постепенно се освобождава от опеката на националните правителства и укрепва могъществото си, което става видимо за всички в западното общество през 70-те години на XX век.

Пъркинс започва своя път като икономически килър (economic hit man) през 1971 г.  Тогава той е едва 26-годишен, но добре се ориентира в обстановката и прави главоломна кариера, издигайки се в йерархията на международната консултантска фирма „Чез. Т. Мейн”  или просто „МЕЙН”. Паралено с това обаче той съдейства за разоряването на икономиките на няколко държави от различни точки на земното кълбо – Индонезия, Еквадор, Панама и др.

Моделът, по който работят Пъркинс и колегите му е прост, но изключително ефективен.

От позицията си на експерти те убеждават конкретните правителства да започнат мащабни инфраструктурни проекти (електроцентрали, язовири, летища, магистрали),  които според техните прогнози ще осигурят на страната просперитет и икономически ръст. За да бъде осъществено всичко това „килърите” настояват правителствата на съответните държави да изтеглят многомилиардни кредити, с които на практика остават заробени и под влиянието на транснационалните корпорации за дълги години напред. След известно време става ясно, че обещанията за светло бъдеще не са оправдани, а държавата-жертва изпада в политическа и икономическа зависимост от глобалните корпорации, които по правило действат съгласувано с правителството на САЩ. Така се стига до споразумения за военни бази и контролиране на важни геополитечиски и икономически обекти като Панамския канал. И тук могат да се направят достатъчно аналогии със схемите, разигравани в България през изминалия четвърт век.

Пъркинс свидетелства, как в повечето случаи представителите на местните правителства се съгласяват с условията на корпоратокрацията, срещу лично облагодетелставне. Ако някой все пак реши да упорства, тогава на сцената излизат „чакалите”. Те организират отстраняването на президенти като тези на Панама -  Омар Торихос и Еквадор – Хайме Ролдос, които загиват при мистериозни самолетни катастрофи. В случай, че и „чакалите” се провалят, то тогава се прибягва и до преки военни действия.  Най-често корпорациите търсят  подкрепата на САЩ, за да защитят интересите си. Но има и достатъчно случаи,  в които те прибягват до помощта на други велики сили.

Дълго време Пъркинс изпълнява възложените му мисии, преди да се оттегли през 80-те години на изминалия век. По-късно той се съгласява мълчанието му да бъде откупено със синекурни консултантски длъжности в големи корпорации, но след атентата на 11 септември 2001 година решава, че няма право повече да бъде безмълвен и запознава света със  своите откровения.

„Изповед на един икономически килър” отдавна е бестселър в САЩ, тя е предмет на сериозни дискусии, а правата за филмирането вече са изкупени в Холивуд.   „Книгата не е рецепта, а изповед”, споделя  Пъркинс, оставяйки на читателите си мисията да намерят пътя към решение на проблемите, които той конфигурира. Той все пак не пропуска да даде и някои свои препоръки в това отношение. „Светът е такъв, какъвто става в мечтите ни”,  убеден е авторът, който вярва, че промяната към по-добро е в ръцете на самите хора.

Владимир Трифонов