събота, 25 януари 2014 г.

„Евроляв“ опортюнизъм


Евроистерията завладя политическия сектор „вляво от КПУ“ (Комунистическа партия на Украйна – бел.прев.). Анархистка група разпространява листовка, в която няма нито дума за това, че анархистите в Европа активно се борят против ЕС; а има само дежурните мантри за „самоорганизация“. Неголяма троцкиска група се снима от края на площадната тълпа, крещяща „Слава на нацията! Смърт на враговете!“, и излиза със заявление, което би подхождало за сайта на която и да е либерална НПО: „Настояваме да се подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз и сме уверени, че то би спомогнало за разширяване на демокрацията... бла-бла-бла“.


Леви другари, време е да си припомним какво е опортюнизмът. Опортюнизмът не е задължително участие на изборите (парламентаризмът може да бъде и революционен). Опортюнизъм е и когато нагаждаш собствената си политика към настроението на тълпата, към „мейнстрийма“ и в крайна сметка – към чуждия класов интерес.


Именно по пътя на опортюнизма – т.е. по пътя на нагаждачеството – тръгнаха тези украински леви, които махнаха от своите позиции общите за всички европейски леви лозунги против ЕС. Махнаха ги, за да ги пуснат да постоят на събирането „Евромайдан“. Победата на „Евромайдан“ не само не би спомогнала за разпространението на прословутите европейски ценности, а, напротив, със сигурност би довела на власт същите тези националисти, които ни нападат сега. Надали техният режим би бил по-демократичен от режима на Янукович.


Участват ли тези леви в реалната политика – или просто подпомагат дясно-либералния блок? Способни ли са те сериозно да повлияят на някого сред тълпата на „Евромайдан“. Не, напротив – те са нагодили своята политическа линия към тази на евроинтеграционната истерия, обхванала дребнобуржоазната маса в Киев, където 20 години дясна пропаганда винаги заставя тълпата „демократи“ да подскача под „демократическия“ крясък „Кой не скача, е москал“ (москал е обидна дума за руснак, използвана от украинските националисти, за да изразят своето русофобство – бел.прев.). Левите снеха всички лозунги против империалистическия Европейски съюз, за да се покажат като „свои“ сред либерално-националистическата тълпа; макар че само левите могат да представят пред украинците онези аргументи против ЕС, които разпространяват сред своите съграждани европейските леви и профсъюзни активисти. Украинските „евролеви“ се подадоха на настроенията на своите не-леви приятели. И после тях ще ги е срам от своите действия, също както ги беше срам привържениците на „народния президент“ Юшченко няколко години след миналия „Майдан“ – за който също и с подобен успех агитираха някои леви.


Но истерията ще стихне, а паметта ще остане, другари.


Революционността в определени исторически ситуации се състои в това да плуваш срещу течението, да вървиш срещу мнението на тълпата, отстоявайки позицията си против двете злини. Именно заради такова мъжествено поведение в паметта на всички социалисти завинаги остава името на Карл Либкнехт.


В най-тъмното време в началото на Първата световна война той гласува в Райхстага против военните кредити и открито нарича войната грабителска – въпреки официалната позиция на своята партия. В шовинистичното си опиянение немските маси са били готови да го линчуват на улицата. Той бил принудително изпратен на фронта. Но когато бремето на войната, смъртта и гладът доказват правотата на неговата позиция, Либкнехт става най-популярният човек в Германия. Когато се разразява Ноемврийската революция през 1918 г., десните социал-демократи, тези, които Либкнехт наричал социал-предатели, били принудени да го поканят в своето правителство – толкова голям бил авторитетът на този човек, който не се е побоял да върви срещу въодушевлението на шовинистичната тълпа.


Този христоматиен пример от историята е известен на всички леви. Само че, за съжаление, от него изводи за днешния ден могат да извлекат съвсем не всички.


Либкнехт се е изправил против цялата мощ на кайзеровия империализъм. Ние също можем да почувстваме тази мощ. Сега ние виждаме доколко разклоненият политически и идеологически апарат на империализма е проникнал в тъканта на украинското общество. Как стотици НПО-та, работещи по всевъзможни западни проекти, като с магическа пръчка в обединени редици се включиха в „Евромайдан“. Как профсъюзите, с които до вчера сме участвали в общи социални акции, сега крещят на „Евромайдан“-а: „комуняку на гiлляку“ (призив да се обесят комунистите – бел.прев.).


„В периоди на масова истерия трезвият възглед е в дефицит“, справедливо отбелязва в своя видео-блог Сергей Киричук. В такива периоди трезвият независим възглед е задължение на левите. Тези, които се влачат на опашката на „Евромайдан“-тълпата, криейки в джоба си своята социалистическа позиция и заменили думите за социализъм с лозунги за самоорганизация, под които охотно бихи се подписали всички, включително и тези, които стоят на площада под знамената с келтски кръстове (нео-нацистки символ – бел.прев.) – те пренебрегват това свое задължение.


Стремглаво устремили се да се подмазват на „евромайдан“-стващите, такива леви забравят за мнозинството от своята социална база. За тези хора, които съвсем не са във възторг от геополитическите игри. Да се работи с тези маси, а не с тези, които вече са организирани и идеологически обработени от национал-либералната политика и имперската пропаганда на ЕС и САЩ – ето коя е задачата на левите. Тези маси трябва да чуят от левите трезва, лява критика на еврооптимизма.


Леви другари, не бъдете опортюнисти, не се влачете след тълпата, кряскаща „Слава на нацията“ и „комуняку на гiлляку“.

Помнете – „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи“ (Библията / Псалми 1:1 – бел.прев.).

ИЗТОЧНИК



Няма коментари:

Публикуване на коментар