Украйна - избори без избор

Паралелно с изборите за европейски парламент за държавите от ЕС, в Украйна се проведоха президентски избори. Според Запада с тях трябва да се сложи началото на „възстановяването на мира в страната“. На всички е ясно, че това „възстановяване на мира“ практически означава военни действия срещу самоорганизиралата се на югоизток съпротива. Не, че досега такива нямаше, но сега официалната власт ще „легитимира“ агресивната си интервенция в нововъзникналите народни републики.

Самите избори, организирани от фашистката хунта в Киев, бяха с предизвестени резултати. Избран беше Петро Порошенко – десен прозападно ориентиран олигарх, известен като „шоколадовият крал“, защото е собственик на компания за шоколадови изделия. Контролира и една от най-популярните телевизионни програми в Украйна - „Пети канал“. Според списание „Форбс“ през март 2014 година състоянието на Порошенко е надвишавало 1,3 милиарда долара.

Толкова за харектеристиките на новия украински президент. Така или иначе те нямат особено значение, както няма и значение кой ще е самият държавен глава, важното да бъде верен слуга на господарите от ЕС и САЩ. Още от фашисткия преврат на 22 февруари 2014 г. беше ясно, че управляващите Украйна от този момент ще отговарят на тези условия, в ущърб на своята страна.

Още по-обяснима става убедителната победа на новия украински президент, като се има впредвид основния му конкурент – Юлия Тимошенко. Това е жена, ненавиждана от огромното мнозинство от украинския народ, дори от фашизоидната тълпа на „Евромайдан“, която я освирка при освобождаването й. Юлия Тимошенко лежи в затвора, след като е осъдена за сключване на неизгодни за Украйна договори с Русия. По това време г-жа Тимошенко е премиер. След преврата тя е пусната от затвора и изпратена на „Евромайдан“ където появяването й среща меко казано противоречиви реакции. Не са тайна нейните огромни финансови възможности. Освен това, и тя е известна с монархическо прозвище - „газовата принцеса“. Между „шоколадовия крал“ и „газовата принцеса“ украинците трябваше да избират бъдещия си президент... или монарх!?

На тези избори украинците получиха възможност да решават - „Да“ или „Да“ на евроинтеграцията, сближаването с НАТО, на колонизирането на държавата от Запада, на продължаващата фашизация на страната. Оргатизацията около вота в западната част на Украйна беше извършена под диктата на неонацистите от „Десен сектор“ и „Свобода“. Последните две затвърдиха влиянието си в политическия живот на страната и продължиха да изпълняват ролята си на група за сплашване и натиск.

На този въпрос с предизвестен отговор, все пак някои хора отговориха с „Не“. Това бяха жителите на източната част – Донецката, Харковската, Луганската народни републики. Те отказаха провеждането на президентски избори под фашистки диктат и не допуснаха откриването на избирателни секции на много места. В много от градовете в Източна Украйна се състояха демонстрации срещу изборите. В Донецк дори протестиращи демостративно чупиха избирателни урни на площада.

Хората в тези местности ясно показаха, че не желаят да имат нищо общо с фашистката хунта, заграбила властта със сила под диктата на американския империализъм и извършила множество зверства срещу политически противници и цивлно население. Достатъчно е да си припомним ужаса на 2 май в Одеса, където около 100 души бяха изгорени живи в профсъюзна сграда от нацистите на „Десен сектор“.

В резултат от това народните републики бяха наричани от западната пропаганда „сепаратисти“, „терористи“, „агенти на Путин“ и т.н. Това обаче никак не разколеба съпротивата, а напротив, тя се разгръща с пълна сила. Говори се дори за проект, обединяващ всички свободни области - „Новороссия“.

В каквато и да е форма обаче това съпротивление в Източна Украйна е шамар по хунтата в Киев и по господарите им от САЩ. Имперските амбиции на този самоназначил се за световен жандарм очевидно няма да се реализират по план. Американският империализъм може и трябва да бъде спрян и това ще да стане само с общите организирани усилия на поиснатите народи.

АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ : ИЗЯВЛЕНИЕ ПО ПОВОД СЪБИТИЯТА В ГР. СОМА-ТУРЦИЯ

СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА НАРОДИТЕ НА ТУРЦИЯ И СВЕТА!

Изказваме най-искрени съболезнования на народите на Турция, семействата и близките на нашите братя, миньорите загинали при аварията в мината в гр. Сома, област Маниса Турция.Виновна за смъртта на стотици миньори е властта на АКР(ПСР). Това не е съдба, това е непредпазливост! Случилото се не е трудова злополука, а масово убийство извърешено от АКР. Загиналите работници, потта на челата им са наша гордост. Смъртта им ще увеличи гнева ни срещу империализма и фашизма! Докато империализма и неговата експлоатация, не
изчезнат от тази земя за нас няма да има спокоен сън. С нашата органзирана сила ще потърсим сметка от този строй обричащ народите на експлоатация, лоши условия на живот, от този строй, който пролива тяхната кръв.

Да Живее Интернационалната Солидарност!

Да Живее Борбата Ни Срещу Империализма и Фашизма!

АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ

Подписали Изявлението:
1- Leandro Anton- Comitê Popular da Copa Porto Alegre-Португалия
2- Gustavo Conde- ONG Nelson Mendala-Колумбия
3-Guillermo Moncada- People's Front-Хондурас
4-Manik Mukherjee- International Anti-imperialist Coordinating Committee -Индия
5-Mohammed Safa- Khiam Rehbilitaion Center-Ливан
6-June Kelly -Ирландия
7-Faiezul Hakim-Конгрес за Национално Освобождение
8-Servais Alphonsine- Komite Drapo-Гаяна
9-Cinaed Decanntun- Irish Republican Prisoners Supports Group-London-Англия
10-Ludmil Kostadinov-Партия на Българските Комунисти
11-Halk Cephesi-Народен Фронт
12-Dhiraj Sengupta- Association for Protection of Democratic Rights-Индия
13-23-ти Септември-България
14-Diarmuid mac Dubhghlais- Republican Sinn Féin-Ирландия

Митът за глада в Украйна

Украйна като немска територия

Верен привърженик на Хитлер в немското ръководство беше Гьобелс, министър на пропагандата, човек, отговарящ за насаждане на нацистката мечта в съзнанието на немския народ. Мечтата за расово чист народ, живеещ във Велика Германия, страна с обширно жизнено пространство. Това жизнено пространство включвало в себе си територия на изток от Германия, много по-голяма, отколкото е самата Германия, която германските нацисти им предстоеше да завземат. През 1925 г. в „Моята борба” Хитлер написа, че Украйна съставлява съществена част от немското жизнено пространство. Украйна и другите страни от Източна Европа са собственост на немската нация, която трябва да бъде използвана за благото на немците. В съответствие с нацистката пропаганда, немският меч трябва да освободи тези територии, за да се създаде жизнено пространство за немската раса. С помощта на немските технологии и предприемчивост Украйна е трябвало да се превърне в зърнопроизводителен район на Германия. Но отначало Германия е трябвало да освободи Украйна от населяващите я „недоразвити полухора”, които трябвало да работят като роби в немските домове, във фабриките и селскостопанските владения – навсякъде, където това е необходимо за немската икономика.

Украинският град Харков по време на нацистката окупация през Втората световна война

Завоюването на Украйна и другите области на Съветския съюз означаваше война със Съветския съюз и за тази война нацистите се готвеха отрано. Затова нацисткото министерство на пропагандата начело с Гьобелс започна кампания около мнимия геноцид, организиран от болшевиките в Украйна, ужасния период на катастрофален глад, наложен от Сталин, за да застави селячеството да се съгласи с политиката на социализма. Целта на нацистката пропаганда беше да подготви световното обществено мнение за освобождението на Украйна от немските войски. Независимо от огромните усилия на нацистката кампания около мнимия „геноцид” в Украйна не се получи значителен успех в света, ако не се считат няколкото публикации в английската преса. Хитлер и Гьобелс се нуждаеха от помощ относно разпространението на клеветническите слухове за Съветския съюз. Тази помощ те намериха в САЩ.

Уилям Хърст – съмишленик на Хитлер

Уилям Рандолф Хърст – така се нарича мултимилионерът, който се постара да помогне на нацистите в тяхната ненавистна пропаганда против

Уилям Хърст

Съветския съюз. Знаменитият вестникарски магнат Хърст придоби известност като баща на „жълтата преса”, основана на сензациите. Хърст започна своята кариера като редактор на вестници през 1885 г., когато неговият баща Джордж Хърст, минно-промишлен милионер, сенатор и собственик на вестници, го сложи да ръководи “Сен Франсиско дейли икзаминър”. Това сложи началото на вестникарската империя на Хърст, империя, която оказа мощно влияние върху умовете на американците.

След смъртта на баща си Хърст продал всички наследени от него акции от минната промишленост и започнал да влага парите си в журналистиката. Първата му придобивка беше “Ню Йорк морнинг джърнал”, обикновен вестник, който Хърст превърна в „парцал със сензации”. Той купуваше своите истории на всякаква цена и ако не се случеше подходящо зверско убийство или нещо голямо, журналистите и фотографите е трябвало сами да го изфабрикуват. Това е отличителната черта на жълтата преса: лъжата и изфабрикуваните лъжливи сензации, представени като истина.

Измислиците на Хърст го направиха милионер и много влиятелна личност във вестникарския свят. През 1935 г. той беше един от най богатите хора в света, състоянието му се оценяваше на 200 млн. долара. След като купи “Морнинг джърнал”, Хърст продължи да изкупува и учредява ежедневници и седмичници навсякъде из Съединените щати. През 1940 г. Хърст беше собственик на 25 ежедневни и 24 седмични вестника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, едно предприятие за производство на нови филми, киностудията “Космополитан” и много други. През 1948 г. той купи една от първите американски телевизионни станции – “BWAL-TV” в Балтимор. Вестниците на Хърст се продаваха в 13 млн. екземпляра ежедневно и имаха около 40 млн. читатели. Всеки трети възрастен в САЩ четеше ежедневно вестниците на Хърст. Освен това милиони хора от целия свят получаваха информация от пресата на Хърст чрез съобщенията на информационните агенции, филмите и вестниците, които се превеждаха и отпечатваха в огромни количества из целия свят.

Цифрите, представени горе, показват в какъв размер империята на Хърст можеше да влияе върху американската политика, а дори и на политиката в света. И това влияние беше насочено към недопускане включването на САЩ през Втората световна война на страната на Съветския съюз и към подкрепа на започнатия през 1950 г. от Маккарти антикомунистически „лов на вещици”.

Светогледът на Хърст беше ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Той се отличаваше с крайно десни възгледи. През 1934 г. Хърст направи пътешествие до Германия, където беше приет от Хитлер като гост и съмишленик. След пътешествието във вестниците на Хърст се появи серия от статии против социализма, против Съветския съюз и конкретно против Сталин. Хърст се опитваше да използва своите вестници за неприкрита фашистка пропаганда, публикувайки статии на Гьоринг, дясната ръка на Хитлер. Протестът на читателите обаче го застави да прекрати тези публикации. И така, след посещението на Хърст при Хитлер американските вестници се напълниха с „описания” на ужасите, ставащи в Съветския съюз – убийства, геноцид, робство, разкол в управляващата върхушка, глад сред населението. На тази тема новините се фабрикуваха почти ежедневно. Материалите за Хърст постъпваха от Гестапо – политическата полиция на нацистка Германия. На първите страници на вестниците често се появяваха карикатури на Сталин, изобразен във вид на убиец, с кинжал в ръката. Не трябва да забравяме, че тези статии се четяха ежедневно от 40 млн. души в САЩ и милиони по целия свят.

Митът за глада в Украйна

Една от първите кампании на хърстовската преса против Съветския съюз се състоеше в непрекъснато повдигания въпрос за милионите умиращи от глад в Украйна. Тази кампания започна на 18 февруари 1935 г. със заглавие на първата страница в “Чикаго Америкън”: „ 6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Използвайки материали, предоставени от нацистка Германия, Хърст – вестникарският барон и привърженик на фашистите – започна да печата фалшификации за геноцида, задачата на които е да убеди читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което ставаше в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигнаха против богатите селяни – собственици, кулаци, и започнаха борба за колективизацията, за колхозите.

Класовата борба в село, в която бяха въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, несъмнено се отрази на стабилността на селскостопанското производство и намали производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслаби хората и доведе до увеличаване броя на жертвите от епидемни болести. Болестите тогава бяха, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемията от испански грип стана причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани. Остава фактът, че тези правителства не биха могли да противопоставят нищо срещу епидемия от този род. Едва с откриването на пеницилина по време на Втората световна война стана възможна ефективната борба с епидемиите.

Статиите в хърстовската преса, твърдящи, че в Украйна са измрели милиони от глад, умишлено провокиран от комунистите, се съпровождаха със живописни и сензационни детайли. Хърстовската преса използва всичко възможно да представи лъжата като истина и успя да направи обрат в общественото мнение на капиталистическите страни против Съветския съюз.

Такъв е източникът на първия гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загинали милиони хора. На вълната на разгърнатия от пресата протест против „организирания от комунистите глад” никой не се интересува от контрааргументите на Съветския съюз и пълното разобличаване на хърствоските лъжи. Такава ситуация просъществува от 1934 до 1987 г. За повече от 50 години няколко поколения в света израснаха с тези измишльотини, създаващи негативни представи за социализма в Съветския съюз.

Империята от средства за масова информация на Уилям Хърст през 1998 г.

Уилям Хърст умря през 1951 г. в дома си в Бевърли Хилс ( Калифорния), оставил след себе си империя от средства за масова информация, която до ден-днешен продължава разпространяването на реакционни съобщения по целия свят. Корпорацията на Хърст е едно от най-крупните предприятия в света, обединяваща над 100 компании и използваща труда на 15 000 работника. Днес империята включва вестници, списания, книги, радио, телевизия, кабелни телевизии, новинарски агенции и мултимедии.

След 52 години лъжи излиза истината

Джоузеф Маккарти

Нацистката кампания за дезинформация относно глада в Украйна не завършва с гибелта на нацистка Германия. Напротив, тя беше подхваната от ЦРУ и МИ-5. На нея винаги са й отделяли особено внимание в пропагандната война против Съветския съюз. Антикомунистическият „лов на вещици” разгърнат от Маккарти, се нуждаеше от разкази за умрелите от глад в Украйна. През 1953 г. този въпрос беше разгледан в книгата „Черните дела на Кремъл”. Нейното издаване се финансира от украинската емиграция – хора, сътрудничили на нацистите през Втората световна война, на които американското правителство е предоставило политическо убежище, провъзгласявайки ги за „демократи”.

След като беше избран за американски президент, Рейгън започна през 80-те години на 20 век кръстоносен поход против комунистите и пропагандата за милионите умрели от глад в Украйна беше възродена. През 1984 г. някой си професор от Харвард публикувал книгата „Животът на човека в Русия”. Книгата повтаряла измисленото от хърстовската преса през 1934 г. По този начин през 1984 г. нацистката измишльотина от 30-те години на 20 век беше възобновена, но този път под респектиращия покрив на американския университет. Но с това работата не свърши. През 1986 г. се появи нова книга – „Скръбна жътва”( Harvester Of Sorrow). Авторът на книгата – бивш английски разузнавач, сега професор от Стамфордския университет (Калифорния) Робърт Конкуест. За „работата” върху книгата Конкуест получил хонорар от 80 хил. долара от Организацията на украинските националисти (ОУН). Същата организация през 1986 г. плати снимките на филма „Жътва на отчаянието”, в който между впрочем е използван материал от книгата на Конкуест. Времето на отпечатването на тази книга и изработването на филма е ознаменувано с грамаден брой жертви на глада в Украйна – чак до 15 милиона – лъжа, разпространявана от пресата на Хърст, възпроизвеждана в множество издания и филми, и влязла в съзнанието на обикновените хора.

Канадският журналист Дъглас Тотъл съвсем точно показваше фалшификацията в своята книга „Мошеничество, глад и фашизъм. Митът за геноцида в Украйна от Хитлер до Харвард”. Тази книга е публикувана в Торонто през 1987 г.. Тотъл доказва, че страховитите фотографии на гладни деца са направени по време на гражданската война, интервенцията на чуждестранните армии и тогавашния глад, и са взети от издание от 1922 г. Дъглас Тотъл привежда данни, лежащи в основата на съобщения за глад през 1934 г. Пример за разобличаване на тенденциозни изкуствени лъжи е следният факт: журналистът, дълго време снабдяващ хърстовската преса с фотографии и репортажи от гладуващите райони в Украйна, Томас Уолкър, се оказа, че е човек който никога не е бил в Украйна. Даже в Москва е бил не повече от 5 дни. Този факт е бил разкрит от московския кореспондент на американския вестник „Нейшън” Люис Фишър.

Фишър открил също, че журналистът М.Перът, кореспондент на хърстовските вестници, работещ в Украйна, е изпращал на Хърст съобщения за високите реколти, получени през 1933 г. в СССР. Тези репортажи не са публикувани и до сега. Тотъл открил също, че журналистът, пишещ отчетите за украинския глад, Томас Уолкър, в действителност е бил Робърт Грант, осъждан, а след това изчезнал от затвор в Колорадо. Този Уолкър или Грант бил арестуван след завръщането си в САЩ и на разпита признал, че никога не е бил в Украйна. Лъжата относно милионите измрели в Украйна от глад през 30-те години, уж организирани от Сталин, се разкри едва през 1987 г. Хърст, фашистите, полицейският агент Конкуест и другите, формирали мнението на милиони хора, с фалшиви данни. Дори сега нацистко-хърстовските измишльотини все още се повтарят в изданията, написани с пари на реакционните сили.

Хърстовският печат, имащ монополно положение в много щати на САЩ и имащ новинарски агенции по целия свят, беше значим рупор на Гестапо. В света, където господства монополистичния капитал, е напълно в неговата власт да преобразува гестаповската лъжа в „истина”, идваща от дузина вестници, радиостанции и ТВ-канали по целия свят. Когато изчезна Гестапо, кампанията за война срещу СССР беше подхваната от ЦРУ. Антикомунистическите настроения в американския печат не намаляха ни на йота.

Цялата статия прочетете ТУК

9ти май!

За украинския фашизъм и слепотата на Запада

Повод за написването на настоящата статия ми дават скорошните събития от Украйна, които са ни повече, ни по-малко чист геноцид. И това не е просто дума, която да използвам с леко сърце. Напротив! Сърцето ми се свива като чета и виждам с очите си снимки и видеозаписи в социалните мрежи и новинарските сайтове на избити, изгорени, ранени украински граждани... И защо? Защото някой е решил, че те не принадлежат към "чистата украинска раса"... А Европейският съюз и САЩ са достатъчно късогледи, за да се занимават само с идиотските си геополитически стремежи да се наложат на Русия, да направят нещо, което да ощети интересите й, но въобще не се вълнуват от живота и смъртта на десетки, а може би и стотици, които сигурно ще стигнат и до хиляди, мирни украински граждани. По-надолу ще задълбоча разсъжденията си, за да не бъда голословен.

Какво се случва в Украйна?

В Одеса паравоенни формирования на групировката "Десен сектор" в петък вечерта запалват Дома на профсъюзите, където се намират привърженици на федерализацията. Активистите на "Десен сектор", добре въоръжени с огнестрелни оръжия, обкръжават лагера на федералистите, изтласкват ги оттам, а когато последните се укриват в зданието на областния съвет на профсъюзите в Одеса, фашистите го запалват, с ясното съзнание, че в помещенията има живи хора. Федералистите изгарят живи сред ужасни мъки - някои се задушават, а други скачат от горните етажи, виждайки че няма от кого да чакат помощ.

Онези, които не изгарят в пламъците на горящото здание и не се разбиват, падайки върху паважа, след като се измъкват от пламъците и излизат на улицата биват догонвани и пребивани от бой от същите тези активисти... Или фашисти... в случая разлика няма. Пристигналият на място лекар от Спешна помощ, Игор Розовский, се опитва да окаже помощ на пострадалите, но е спрян от въоръжените активисти на "Десния сектор" и е принуден да гледа смъртта на техните жертви. По негови думи:

"Вчера, както знаете, в нашия град се случи страшна трагедия, едни хора убиха други. Убиха ги жестоко - изгориха ги живи. Не в състояние на опиянение, не за наследството на баба им, а затова че не споделят политическите възгледи на националистите. Отначалото избиваха жестоко, а после ги изгаряха. Като лекар, побързах да окажа помощ на онези, които можеха да бъдат спасени, но бойците ме спряха, като не ми дадоха да стигна до ранения. Един от тях грубо ме блъсна, обещавайки ми, че скоро мен и другите евреи в Одеса ни чака същата участ. Видях младеж, който можеше да бъде спасен, ако бях успял да го откарам в болницата, но всички преговори завършиха с удар по лицето ми и загубата на очилата ми. За 15 години съм видял много, но вчера исках да заплача не от болка, не от срам, а от безсилие, че няма какво да направя. В моя град се случи това, което не се е случвало дори по времето на фашистката окупация. И се питам защо целият свят мълчи?"

Единственият, който бива уволнен след тези събития е ръководителят на областната милиция, който на сесия на областния съвет е поискал да бъдат изведени от града изпратените от Киев радикали от "Десния сектор" и представителите на "майдана", както и да бъдат съборени незаконно издигнатите от тях блокпостове. На това негово предложение, което щеше да предотврати ужасяващата трагедия се противопоставя назначеният от Киев областен губернатор, Владимир Немировский, под предлог, че присъствието на гореспоменатите съмнителни елементи (активисти на фашисткото формирование и майдановци) е необходимо за допълнителна подкрепа на милицията. И наистина самата милиция не проявява почти никаква активност, когато е необходимо да се намесят за спасяването на гражданите от горящото здание, а още по-малко, за да изпълнят задълженията си по служба и да възстановят обществения ред. И все пак единственият уволнен от ръководните органи, отговарящи за реда в Одеса, е този, който се е опитал да предотврати трагедията...

Но Одеса не е единственото поле за изява на "Десния сектор". Село Андреевка се намира на пътя за град Славянск, където опълченците (хора, които се обявяват срещу политиката на нелегитимното киевско правителство (дошло със сила, а следователно по неконституционен път, на власт) на отявлена дискриминация срещу рускоговорящото население в Украйна) издигат искания за федерализация с цел да запазят своите традиции и самосъзнание. По думите на Вячеслав Пономарьов, народен кмет на Славянск:

"Хората преградиха пътя на колоната на "Десен сектор", опитаха се да поговорят. В отговор се раздадоха автоматни откоси".

В Андреевка мирните жители се опитват да попречат на бойците от "Десен сектор" да стигнат до Славянск, образувайки жива верига на пътя на камионите и бронираните коли. Започват да преговарят с екстремистите. Постигат споразумение последните да изстрелят куршумите си във въздуха и да си отидат. След няколко откоса във въздуха, бойците на фашистката групировка, откриват огън по тълпата невъоръжени хора. Резултатът е десетима убити и над 40 ранени.Отново по думите на Пономарьов:

"Десен сектор" не позволяваше извеждането на ранените и стреляше по всички приближили се до пострадалите"

В Славянск и в Краматорск положението в никакъв случай не е по-добро. Водят се улични сражения между опълченците и екстремистите, подкрепени от армията, която следва заповедите на нелегитимното правителство в Киев да избива своите братя и сестри. Затова не само "десният сектор" и неговите фанатизирани привърженици са фашистка заплаха. Заплахата от по-нататъшна фашизация е самото правителство, което откак е дошло насилствено на власт се опитва всячески да ограничи правата на рускоговорящото население. Води се политика на насилствена асимилация и който не е съгласен бави обявяван за "сепаратист", което в днешна Украйна е равносилно на "враг на народа" по времето на Сталин. И как после няма да искат да се отцепят областите с преобладаващо рускоговорящо население, след като оставането в рамките на Украйна може да означава избор между насилствена асимилация и гибел. политика, с която целенасочено се изтребва население по етнически, расов или национален признак, е по известна като "геноцид". Това е и най-точното название на онова, което Киевското правителство върши в момента в "свещен съюз" с фашистите от "Десен сектор".

А каква е реакцията на международната общност?

САЩ, Европейският съюз и НАТО са на страната на фашистите - подкрепят ги дипломатически и финансово, само и само да накърнят интересите на Русия в тази част на света. А това, че техния подопечен режим избива собствения си народ, това, че фашизмът - най-отвратителния бич за човечеството, донесъл му най-кръвопролитната и жестока война досега - се възражда с пълна сила благодарение и на тяхната подкрепа, това, че стотици загиват, за да запазят самосъзнанието и бита си... Нищо от това не ги вълнува. Русия, разбира се, подкрепя опълченците. Но не може да се намеси пряко, опасявайки се от война със Запада. Същият този запад е "гарант за териториалната цялост на Украйна", а всъщност за необезпокояваното провеждане на политика на геноцид и по-нататъшна фашизация на тази братска славянска страна. Това е поредният пример за това как липсата на елементарна човещина поради нечии геополитически интереси или псевдоинтереси, ще доведе до хуманитарна катастрофа.

Ето и позицията на Ангела Меркел и Барак Обама, изразена накратко в съвместна пресконференция, дадена във Вашингтон:

"Русия не бива да се меси в президентските избори в Украйна, а ако те все пак не се проведат, то Москва следва да се готви за нови санкции."

Нищо за убитите, нищо за ранените, нищо за геноцида. Само за Русия: намеси ли се - санкции. Във връзка с това в събота се провежда телефонен разговор между главата на американското външнополитическо ведомство, Джон Кери, и министъра на външните работи на Русия, Сергей Лавров. Обсъждат се възможностите за засилване на ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с цел деескалация на кризата в Югоизточна Украйна.
Лавров подчертава, че наказателната операция на киевското правителство в Югоизточна Украйна хвърля страната в братоубийствен конфликт. Министърът призовава САЩ да употребят цялото си влияние, за да принудят подопечния им киевски режим, обявил война на собствения си народ, незабавно да прекрати бойните действия в югоизточните региони, да изтегли войските и да освободи участниците в протестните акции.

И така, докато САЩ и ЕС мислят само как "да направят мръсно" на Русия, а в Славянск, Краматорск, Одеса, Андреевка и на много други места, мирни граждани биват избивани, малтретирани и унижавани, каква е позицията на Република България. Угодническа, разбира се, както почти винаги в последните двадесет и пет години. Каквото кажат САЩ и ЕС - за нас е закон. Ще се подчиним. И най-лошото е, че макар геноцидът да е очевиден, ние няма да го осъдим, да обявим сегашните управляващи в Киев за нелегитимни и да поискаме от ООН мироопазваща мисия. За да можеш да действаш от позицията на справедливото и доброто в международните отношения, то на първо място се нуждаеш от независима външна политика. Де да имахме такава...

Украински опълченци, вярвайте и се борете! В България имате хора, които са солидарни с Вашата трагедия, а се надяваме, че скоро и международната общност ще си даде сметка, че посетите семена на фашизма, обилно поливани от Запада, вече дават плодове и скоро урожаят им ще стане толкова голям, че друго освен хуманитарна катастрофа не може да последва...

Автор: Владислав Дацов

Взето от ТУК

пропагандни картинки

Объркан съм за Украйна. Помогнете ми!

Объркан съм. Преди няколко седмици на Запад ни казваха, че окупирането на правителствени сгради в Украйна е нещо хубаво, че хората, които го правят са „продемократични” протестиращи - така ги наричаха политическите ни лидери и журналистическият ни елит.
Правителството на САЩ предупреди украинските власти да не употребяват сила срещу тези „продемократични“ протестиращи, независимо от снимките, показващи някои от тях като неонацисти замерящи полицията с коктейли „Молотов” други предмети, рушащи статуи и палещи сгради.

Сега, едва няколко седмици по-късно, ни се казва, че хората окупиращи правителствени сгради в Украйна, не са „продемократични“ протестиращи, а напротив „терористи” и „сепаратисти”.
Защо окупацията на правителствени сгради в Украйна бе много хубаво нещо през януари, а много лошо през април? Защо употребата на сила от властите срещу протестиращите бе абсолютно неприемлива през януари, а е приемлива сега?

Повтарям: Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Антиправителствени протестиращи в Украйна през зимата бяха посетени от няколко видни западни политици, включително американския сенатор Джон Маккейн и Виктория Нюланд от Държавния департамент, които раздаваха курабийки. В много западноевропейски страни имаше антиправителствени протести през последните седмици, които обаче не получиха подобна подкрепа, нито от подобни политически лица, нито от именитите западни журналисти. Протестиращите пък не получиха курабийки от чиновниците от Държавния департамент на САЩ.

Ако бяха толкова ревностни защитници на антиправителствените протести в Европа и ги считаха за най-същинската форма на „демокрация”, не трябваше ли Маккейн и Нюланд да покажат солидарност и с протестиращите в Мадрид, Рим, Атина и Париж?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Гледах преди няколко седмици интервю с Държавния секретар на САЩ, Джон Кери, който каза: „Не можеш просто да нахлуеш в чужда страна под фалшив претекст единствено с оглед на собствените интереси.“ Аз обаче си спомням, че САЩ са правили тъкмо това не веднъж през последните 20 години.

Да не би погрешно да си спомням, че „Ирак притежава оръжия за масово унищожение“? Сънувах ли през 2002 г. и началото на 2003 г., когато политици и „експерти” неоконсерватори се появяваха ежедневно на екрана, за да ни казват на нас, плебеите, че трябва да воюваме с Ирак, заради заплахата от смъртоносния арсенал на Саддам? Защо демократичният референдум в Крим за завръщане на полуострова в границите на Русия се счита за по-лош от бруталната, убийствена инвазия в Ирак, която доведе до смъртта на близо милион души?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Някои твърде загрижени западни политици и „експерти” журналисти ни казват, че Кримският референдум е невалиден, защото се е провел в условията на „военна окупация”. Аз обаче наскоро гледах репортаж от изборите в Афганистан, проведени в условията на военна окупация. Те бяха приветствани от западни лидери, например Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, като „исторически момент за Афганистан” и като голям успех за „демокрацията”. Защо Кримският вот бива отхвърлен, а Афганистанският - приветстван?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Ситуацията в Сирия също е доста смущаваща. Казваха ни, а и продължават да ни казват, че радикалните ислямски терористични групи са най-голямата заплаха за нашия мир, сигурност и „начин на живот”; че Ал-Кайда и други подобни групировки трябва да бъдат унищожени; че трябва да обявим безмилостна „война срещу терора”, срещу тях. Въпреки това нашите лидери подкрепиха подобни групи в Сирия във войната им срещу едно светско правителство, уважаващо правата на религиозните малцинства, включително и на християните.

Когато бомбите на Ал-Кайда и нейните подорганизации избухваха в Сирия убивайки невинни хора нямаше заклеймяване от нашите лидери. Заклеймявано беше единствено светското правителство, сражаващо се с радикални ислямисти и което нашите лидери и именити журналисти отчаяно искаха да свалят.

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Стигнахме и до правата на гейовете. Казват ни, че Русия е много лоша и изостанала страна, защото прие закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. Въпреки това нашите лидери, бойкотирали Зимните олимпийски игри в Сочи заради този закон, посетиха държави от Залива, където хомосексуалистите могат да бъдат хвърлени в затвор и дори екзекутирани и приеха топло местните закони, без да споменават за правата на гейовете.

Не мислите ли, че хвърлянето в затвор и екзекутирането на гейове е много по-лошо от закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетни? Защо, ако са истински загрижени за гей-правата, нашите лидери нападат Русия, а не страните, които ги затварят и екзекутират?

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Разликата между унгарските и украинските националисти?

В множество статии из вестниците ни се казваше, че унгарската ултранационалистическа партия „Йобик” е много лоша и възходът й предизвиква големи тревоги, въпреки че тя дори не е част от управлението, а едва ли и ще бъде.

Неонацисти и ултранационалисти обаче участват в новото правителство на Украйна, което нашите западни лидери ентусиазирано подкрепят и тези крайнодесни групи играха ключова роля в свалянето на демократично избраното украинско правителство през февруари, чрез „революция”, приветствана от Запада.

Защо ултранационалистите и крайнодесните групи в Унгария са неприемливи, а в Украйна - много приемливи? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Казват ни, че Русия е агресивна, империалистическа сила, а НАТО загрижен да се противопостави на руската „заплаха”. Аз обаче погледнах наскоро световната карта и намерих много страни в близост (дори граничещи) до Русия, които са членки на НАТО - военния съюз на САЩ, бомбардирал и атакувал много страни през последните 15 години. Не успях да открия никакви страни в близост до Америка, които да са част от руски военен съюз. Нито пък има руски военни бази или ракетни установки в страни граничещи или в близост до САЩ. Въпреки това ни казват, че Русия е „агресор”.

Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?

Автор: Нийл Кларк
Превод: Илиян Станчев

ИЗТОЧНИК

София срещу НАТО

На 10 април няколко десетки столичани, предимно младежи, посрещнаха с протест визитата на главния секретар на НАТО в София. Провокирани от грубата намеса във вътрешните работи на Украйна и годишнината от бомбардировките над Югославия, протестиращите се обявиха за излизане на България от Алианса и за твърда позиция против санкции срещу Русия. Изказа се солидарност с жителите на Източна Украйна и се подчерта правото им на отказ от слугинаж на фашистката хунта, извършила държавен преврат в страната им. Напомни се, че изборът на народа на Крим е категоричен и легитимен. Съветско знаме и антиимпериалистически лозунги съпътстваха проявата. Ясно се заяви категорична позиция срещу американската външна политика на световна агресия. Беше даден знак, че всяко престъпление към независими народи ще бъде съпътствано от съпротива срещу САЩ. Скандалната новина, че генералният секретар на НАТО Расмусен ще бъде награден с орден „Стара планина“, развълнува участниците в митинга. Единодушно беше мнението, че това е поредната гавра с най-висшето държавно отличие и предателство спрямо българските национални интереси и суверенитет. Този митинг показа, че и у нас има почва за борба с американския империализъм. Самоназначилите се за световен жандарм САЩ не са непобедима сила. Само обединените и организирани народи са в състояние да възпрат всемирното налагане на техните мракобесни икономически интереси. Упоритата борба срещу НАТО и другите слуги на транснационалните капитали тепърва започва.

Протест против NATO!

Евромайданът е бил дирижиран от САЩ

Това гласи разследването на работещия във Франция американски журналист Стийв Уайсмън, публикувано в сайта "Рийдърс съпортид нюз". Той е озглавил разследването си "Запознайте се с американците, организирали преврата в Киев". Според него "втората оранжева революция" е дело на Държавния департамент.

Авторът пише, че главната цел на американските усилия от времето на Бил Клинтън е "стратегическото сдържане" на съвременна Русия. А евроинтеграцията на Украйна е важен междинен етап по пътя към тази цел.

Работата на САЩ в тази насока се координира и направлява от Държавния департамент, посочва Уайдмън. Той пояснява, че дипломатическото ведомство се е нагърбило с тази функция след разобличаване на подривните операции на ЦРУ "с използването на частни фондове, включително "Фонда на Форд". Сега "ЦРУ, АНС и Пентагона по-скоро предоставят специализираните си услуги", но именно "Държавният департамент контролира основните източници за финансиране на невоенната намеса" на САЩ във вътрешните работи на други страни, пише авторът. Той нарича това "невоенна инфраструктура на американския империализъм".

Кой са съставните части от тази инфраструктура относно Украйна? Стийв Уайсмън посочва преди всичко Националния фонд за подкрепа на демокрацията с неговите партийни подразделения и центрове, включитело "центърът за международно частно предприемачество" и "американският център за международна профсъюзна солидарност". В инфраструктура влизат и "много по-добре финансираната" Агенция за международно развитие (АМР), държавният Институт за мира на САЩ, а също "нарастващата мрежа от подставени организации, фирми и частни подизпълнители", включително "номинално независимите, но като цяло финансираните от правителството организации като "Фрийдъм хауз". В тази редица разследващият журналист поставя и частни структури като фондовете на Джордж Сорос и Пиер Омидяр. Стийн Уайдмън признава, че не е убеден "дали става дума за частни пари или за правителствени, маскирани като частни". Впрочем по думите му това не е толкова важно, защото при всички случаи основните средства минават по каналите на АМП и на други държавни учреждения.

Накрая още една функция на Държавния департамент - това е "координацията на усилията с правителствата на страни съмишленички и техните паралелни структури", припомня авторът. В случая с Украйна той споменава активната роля на Холандия, а също на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария.

Сред украинските активисти, на които от самото начало е разчитало посолството на САЩ в Киев, е бившият вицепремиер Олег Рибачук, посочва Уайсмън. "По същество това е западен агент, когото Пайът (посланикът на САЩ) и екипа му ръководят чрез частната организация "Пакт" (Pact Inc)", твърди американецът. Става дума за неправителствена организация с централа във Вашингтон, която се е специализирала в оказване на помощ на слаборазвити държави в Азия и Африка. Според публикациите тя работи в Украйна от 2005 г. Първоначално по проблемите на СПИН-а, а после за създаването с фонда на Сорос на някаква "гражданска платформа" за Рибачук и неговите хора.

По данни на Уайсмън именно тези хора и пари са стояли зад ключови информационни-пропагандни ресурси на Евромайдана, включително най-вече зад интернет телевизията "Громадске ТВ". Сюжетите за нея предварително са били пускани във финансирания от САЩ в. "Украинская правда". Средства са били отделяни и по линия на неправителствената организация "Интернюз".

Подобно на много други изследователи на украинската криза, Стийв Уайсмън се спира на украинския нацизъм. "Четете и плачете", предлага авторът, който споменава за съществувалото през цялата Студената война сътрудничество между разузнаването на САЩ и националистическия главатар Микола Лебед, който според военното контраразузнаване на САЩ е "известен садист" и помагач на хитлеристите.

По-нататък Уайсмън пише за насаждания в Украйна "нов набор от исторически митове", които по думите му били "скалъпени и популяризирани" главно от "украинската диаспора" и по-специално от Катерина Чумаченко. Тя е бивша служителка в Белия дом при администрацията на Роналд Рейгън, която впоследствие става съпруга на третия украински президент Виктор Юшченко.

Журналистът констатира, че днешните власти в Киев вървят "по стъпките на Бандера" (Степан Бандера е идеологът на украинския национализъм – бел.ред.). Уайсмън припомня, че висок държавен пост е даден на Андрей Парубий – основател на профашистка партия и комендант на Евромайдана (Парубий ръководи Съвета за сигурност на Украйна – бел.ред). 

pressadaily.bg