ЩО Е ФАШИЗЪМ

В.Шапинов

/статията се публикува с незначителни съкращения/

...За да не се объркаме, нека още отначалото да уточним какво не е фашизъм. Това е необходимо да се направи, тъй като фактически всяка политическа сила отправя отвреме-навреме по своите противници обвинения във фашизъм и получава подобни обвинения. Логиката „всичко, което не сме ние, е фашизъм”, превръща по принцип строго научния термин, обозначаващ напълно конкретно явление, в обикновено ругателство, което се използва с повод и без повод. А това напомня на известната притча, че ако през цялото време крещиш „вълци!”, може да не забележиш истинските вълци.

Фашизъм =/ национализъм

Да, всички фашистки режими са в една или друга степен националистически. Но далеч не поравно. Спектърът на техния национализъм се разпределя от ултрашовинизма на хитлеровска Германия до обикновения ура-патриотизъм на чилийския режим на Пиночет или на португалския режим на Салазар.

Същевременно напълно националистически са например режимите на Наполеон Бонапарт, Дьо Гол, Николай ІІ, кайзер Вилхелм, но от този факт не следва, че те са фашистки.

Въобще всеки режим, при който на власт е капиталът (т.е. практически навсякъде, с редки изключения, на нашата планета), се явява така или иначе националистически. Например в САЩ, където всички представители на политическия елит – както републиканци, така и демократи – не подлагат на съмнение постановката, че американските ценности, американският начин на живот и американският политически режим („демокрация”) превъзхождат всички останали, съществуващи в света. Тази идеологическа постановка изцяло и напълно отговаря на всяко едно определение за национализъм.

Национализмът, това е родова черта на всяка буржоазна идеология; естествено, че фашизмът като разновидност на тази идеология също ще бъде националистически. Но да се отличи фашизмът от другите политически течения по този признак, е невъзможно. Не е достатъчно. Още повече, че например в средите на съвременните украински неофашисти не всички са привърженици на етническия национализъм, има и такива, които проповядват превъзходството на бялата или на „арийската” раса.

Фашизъм =/ расизъм, антисемитизъм

Не всички варианти на фашизма (макар не толкова много на брой) са открито расистки. Например не е последователно расистки италианският фашизъм. В същото време открито расистка държава, без при това да е фашистка, до към 60-те год. на 20 век са САЩ (в определена степен САЩ си остават такива и до днес).

Антисемитизмът също не се явява задължителен атрибут на фашизма, макар той да е характерен за мнозинството европейски варианти на фашизма, а също и за режима на Пиночет в Чили. Същевременно има еврейски фашистки организации в Израел.

Фашизъм =/ тоталитаризъм

Проблемът с тоталитаризма се състои в това, че никой не знае какво точно представлява той. Концепцията на тоталитаризма се появява на бял свят с конкретна практическа цел – да се постави знак на равенство между фашизма и комунизма. Авторите и привържениците на тази концепция – от Ханна Арендт до Збигнев Бжежински – извършват проста операция: обявяват съществуващите общи черти на държавен и обществен живот в СССР и Германия през 30-те години на 20 век за признаци на тоталитаризма. Теорията на тоталитаризма получава разпространение след края на Втората световна война и в началото на „студената” война, когато е нужно да се докаже, че именно СССР и социалистическите страни са наследниците на нацизма и че марксистката идеология съвсем не е по-добра от фашистката. Да се направи това, не е толкова лесно, тъй като именно СССР е с основен принос за победата над хитлеровска Германия и съюзниците й, и именно комунистите практически във всички страни създават и оглавяват антифашистката съпротива. В същото време много нацистки престъпници намират убежище в САЩ и дори са взети на работа във ФБР и ЦРУ като специалисти по борбата с комунизма.

В „демократична” Западна Германия в бундесвера са върнати бивши „фюрери на СС”, а бивши нацистки чиновници или са възстановени на постовете си, или получават високи пенсии. Нацисткият престъпник Теодор Оберлендер, командир на батлаьона „Нахтингал”, осъществил терор против мирното население в Украйна, става федерален министър. Много нацисти получават само минимални присъди, включително такива като коменданта на Дахау Михаел Липперт и генералът от СС Зепп Дитрих – те са осъдени на по 18 месеца затвор... Действителна денацификация се провежда само в „тоталитарна” Източна Германия.

Очевидните недостатъци на концепцията за тоталитаризма се компенсира с мащабите на нейната пропаганда, даващи повод да се замислим, не се ли явява тоталитарна самата пропаганда на „антитоталитаризма”.

При това, общите черти, които тенденциозно се удава да се открият у СССР и нацистка Германия, не винаги присъстват при другите фашистки държави. Така че познавателната ценност на концепцията, с чиято помощ не може да се открият тоталитарните държави освен тези, които са приети за образци на тоталитаризма, клони към нула.

Фашизъм =/ одържавяване

Тезисът, че фашизмът – това е одържавяване на икономиката, се явява производен на концепцията на тоталитаризма и има за цел да дискредитира партиите и движенията, борещи се за обобществяване на частната собственост. На дело в мнозинството фашистки държави никакво одържавяване не е имало. Напротив, фашистката идеология обявява частната собственост за неприкосновена и съответстваща на човешката природа. Засилването на сектора на държавната икономика в нацистка Германия през 30-те години на 20 век е част от световната тенденция на държавна намеса в стопанския живот и съвсем не е по-малко силна, отколкото държавното регулиране в САЩ, въведено по същото време при Рузвелт. Голяма част от икономическия живот на нацистка Германия, в това число и военната промишленост, а също и използването на робския труд на затворените в концлагери, продължава да се контролира от частни компании, а печалбата от тях отива за частни лица. Дори златото от зъбите, останало след „рационалното използване на труповете” в Освиенцим и Дахау се пази в частни банки, при това не само немски, но и швейцарски.

Фашизъм =/ господство на една идеология

Фашистката държава установява господство на една идеология. Но ако наричаме нещата с техните имена, то ще се види, че така постъпва всяка държава, като разлики има само по отношение на мерките на въздействие, предприемани срещу идеологическите противници. Съвременната украинска държава също се стреми да установи общозадължителна идеология, съгласно която частната собственост е свещена, а пазарната икономика – най-ефективна. При това Украйна не е фашистка, а буржоазно-демократична държава, макар някои от мерките, които сега се установяват, като например наказателна отговорност в случай на отричане на „голодомора” /става въпрос за т.нар. „голям глад в Украйна през 1933г.” – бел.прев./, уж причинил етнически геноцид срещу украинците, да излизат извън рамките на буржоазната демокрация.

Фашизъм =/ реализация на разрушителните инстинкти на масите, сублимация на сексуална енергия, некрофилия и т.н.

Разбира се, практикуването на фашизма предполага определени психически хм... особености. Обаче тези психологизаторски концепции за фашизма имат три сериозни недостатъка. Първо, те не дават обяснение защо определен тип личности или определена форма на сублимация на сексуална енергия обладават именно Германия през 30-те години на 20 век или в Италия през 20-те години. Всеки сериозен опит да се отговори на този въпрос води до извода, че не психологията формира режима, а обратно – определена, исторически сложила се обществена ситуация, формира стереотипа на поведение.

Второ, не всички фашистки режими са се създали като масови движения. Ако довоенните варианти на фашизма се опират на масови партии, състоящи се в основата си от дребни собственици, а също и от военизирани формирования, осъществяващи терор против политическите противници (СА в Германия, черноризците в Италия и т.н.), то след Втората световна война фашистките диктатури с установяват главно с помощта на армията и държавния апарат (например в Чили, Гърция).

Трето, психологическите концепции прехвърлят отговорността за установяването на фашистка диктатура от нейните поръчители и спонсори върху масите, които на практика най-много страдат от диктатурата.

Определение на фашизма

Класическо и до днес най-добро е определението, дадено от лъжливо обвинения от нацистите за запалването на Райхстага Георги Димитров: „фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал”.

Формулирано на езика на „отминалото време”, това определение продължава най-точно да обобщава съществените черти на фашисткия режим.

Първо, фашизмът – това е открита диктатура. Разбира се, всяка власт в някакъв смисъл е диктатура, тъй като може да диктува на населението правилата на поведение и да наказва в случай на неизпълнение, с насилствени средства. В този смисъл се използват термини като „диктатура на капитала” или „диктатура на пролетариата”. Откритата диктатура обаче – това е такава власт, която използва насилие срещу своите противници систематически и в широки мащаби. „Терористична” в дадения случай означава, че насилие се използва включително и с цел сплашване на населението и принудителното му заставяне да бъде лоялно на режима.

Второ, фашизмът – това е реакционна диктатура. Т.е настъплението на фашизма се явява реакция срещу прогресивните или революционните преобразования. Например, италианският фашизъм си поставя за цел „да не се допусне болшевизацията на Италия”, а фашизмът на Франко е реакция на Испанската революция. Фашизмът може да е също и реакция не директно срещу революционните действия, а дори само срещу опасността или угрозата от революция. Така икономическата криза, известна като „Великата депресия”, води до ръст на левите настроения в Германия – и именно в противовес на влиянието на комунистите голяма част от крупните предприемачи залагат на хитлеристката партия.

Трето, фашизмът действа в интерес на финансовия капитал, т.е. на най-крупните капиталистически компании. Всяка от съществувалите фашистки диктатури е била много тясно свързана с капитала, при това, въпреки национализмът и патриотизмът, не обезателно роден. Латиноамериканските фашистки диктатури са се спонсорирали от корпорации от САЩ.

Междувпрочем това е най-оспорваният от всички признаци на фашизма. Не е трудно да се разбере защо, тъй като той означава,че капиталистическата система в определени условия, когато нещо заплашва по-нататъшното й съществуване, поражда фашизма. Така че фашизмът е средство за самосъхранение на капитализма.

Фашизъм и капитализъм

Отричането на връзката между фашизма и капиталистическата система е добре платена професия за много псевдоисторици, тъй като, както отбелязва американският историк Хенри Търнър-младши, „не може да се защитава съвременният капитализъм, ако е верен тезисът, че фашизмът се явява негов продукт”.

В действителност, добросъвестното изследване на историческия материал води до извода, че тезисът е 100% верен. Самият Адолф Хитлер казва, че „национал-социалистическата работническа партия стои на почвата на частната собственост”, а „крупните предприемачи дължат своето положение на своите способности. Този подбор, потвърждаващ принадлежността им към висшата раса, им дава право да управляват”.

Главен обект на нападки на всички форми и разновидности на фашистката пропаганда е марксисткото положение за социалната борба на класите. „Не класа против класа – учи нацисткият фюрер, – а германецът против евреина”. В това е цялата същност на фашизма – да отклонява вниманието от действителните проблеми и виновника за тях, да създава лъжлив вражески образ. При това няма значение кой ще е той – евреите, имигрантите, малцинствата – главното е това да не е едрият капитал, който е истинският причинител на страдания на масите.

Това, че при изучаването на фашизма вниманието се акцентира само върху германската му форма, води до това да се счита за ключов „еврейският въпрос”, в най-добрия случай – „расовият” или „националният”. Същевременно фашизмът в действителност „разрешава” социалния въпрос. Фашистката диктатура – това е средство да се заставят хората да продължат да се подчиняват на крупните предприемачи и на цялата система, начело на която се намират последните, разбира се, в съответствие на „своите способности”. Ето защо, враговете, подлежащи обезателно на унищожение при всеки фашистки режим – от Хитлер до Пиночет и от Салазар до Дювал – се оказват левите, марксистите, комунистите.

За това откровено и цинично говорят самите лидери на Третия Райх. Например Херман Гьоринг пише през 1934г.:  „Ние бяхме принудени да се отнасяме безпощадно с враговете на държавата. Не трябва да се забравя, че във времето, когато взехме властта, повече от 6 милиона души гласуваха за комунизма на изборите за райхстага през март и 8 милиона – за марксизма. В резултат на това бяха създадени концентрационни лагери, където на първо място ние изпратихме хиляди функционери на комунистическата и на социал-демократическата партия”. Забележете, „на първо място” са не евреите, не циганите, а революционните и дори реформистките противници на капиталистическата система, в голямото си мнозинство чистокръвни немци, истински арийци.

В деня на подпалването на Райхстага, провокация извършена от нацистите, Хитлер обявява: „Това е божият пръст. Сега нищо не ни възпрепятства да смажем комунистите с железен юмрук”.

На окупираните територии на Съветския съюз нацистите възстановяват частната собственост, а най-доходните промишлени обекти преминават в собственост на корпорациите-спонсори на хитлеристкия режим. Така, съгласно плана за окупация на Украйна, металургичните заводи Краматорски, Макеевка, Мариупол, трябва да се предадат на Круп, Плейгер и Флик.

Кога трябва да се вика: „вълци!”?

Фашистката демагогия не е достатъчна за установяване на диктатура. НСДАП би си останала крайно дясна партия в периферията на политическия живот на висококултурната и цивилизована Германия, ако нуждата от „железен юмрук” не е почувствана от „ИГ Фарбен” (днес – АГФА), Сименс, Круп и т.н. Не остават настрана от борбата с „червената зараза” и капиталистите от демократичните страни – сред спонсорите на германския нацизъм са Хенри Форд, Хенри Детердинг и неговата компания „Роял Дъч Шел”.

Крупни капиталисти, въпреки всеобщото мнение, се явяват и самите главатари на нацистката партия. През 1933г., когато мнозинството немци страдат от жестока икономическа криза, личният доход на Адолф Хитлер съставлява сумата от 12,323,035 марки. Не безкористно служене на нацията, а най-користно добре платено служене на едрия капитал – това е основата на всеки фашизъм.

У нас това е невъзможно?

Неофашистките организации в съвременна Украйна, в това число и тези, членовете на които са замесени в расистки убийства, също се издържат от средства, получавани от „национално отговорни предприемачи”. Тези организации се закрилят от властта, те продължават да действат свободно, макар техните програми и лозунги да противоречат на всички възможни закони, забраняващи фашизма, расизма и сеенето на национална вражда. Замислете се, защо това се случва? Да, заради това, защото „нашите” олигарси не са с нищо по-добри от немските капиталисти, които, за да защитят своите капитали, поставят на власт НСДАП. Не дечурлигата с бръснати глави правят герой фашиста Роман Шухевич /известен фашист в Украйна, сътрудничел на Хитлер по времето на Втората световна война; за него може да се прочете повече тук: http://www.bas-bg.org/new/upa.html – бел.прев./, такъв той се „прави” на държавно ниво, с държавен размах. Правят го герой уважавани партии и политици, които се спонсорират от уважавани бизнесмени.

Концлагерите, смъртта, войната и терорът не са за тях толкова висока цена в името на избавлението от страха пред национализацията в полза на народа. За да не престанат да бъдат „промишлени фюрери” и „финансови фюрери”, те, повярвайте, са готови да издигнат фюрер и в политиката. Системата, в която печалбите са по-важни от хората – капиталистическата система – по самата логика на своето развитие ги тласка към тази стъпка.

Хората не са склонни да вярват, че може да стане по-лошо и всяка такава постановка на въпроса предизвиква у тях реакцията: „у нас това е невъзможно”. ...Точно така, както и у висококултурните, високообразовани немци. За съжаление „това е възможно” и у нас, и по целия свят, докато съществува капитализмът. Докато има нужда да се държат работниците в подчинение.