Показват се публикациите с етикет демокрация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет демокрация. Показване на всички публикации

събота, 10 ноември 2012 г.

23 години демокрация – 23 години лъжа! 10.11.1989 – 10.11.2012



Днес се навършват 23 години от прословутия 10.11.1989г.
Какво ни донесе тази дата?
Теоретично у нас тогава започнаха демократичните промени, но тази демокрация, която ни донесоха те, не е никаква демокрация, а една голяма лъжа, а и нещо повече.
След 10.11.1989г. хората започнаха да вярват, че нашата страна ще се промени към по-добро, но това не стана.

Вместо да се изгради истинско демократично общество се получи реставрация на капитализма, който се оказа точно толкова лош, колкото ни учеха преди въпросната дата.
Да… Всичко, което ни разказваха в училище за комунизма се оказа лъжа, но това, което ни учеха за капитализма се оказа чистата истина.
Но да се върнем на ставащото по онова време.
Преди 10.11.1989г. имаше 1.2 млн.д членове на БКП, а след тази дата изведнъж мнозина се пребоядисаха и се превърнаха в новоизлюпени демократи.
Демокрацията се оказа мъртвородена.

И се започна една…
Ликвидира се селското стопанство, след това се започна и ликвидацията на предприятията, защото били комунистическа измислица.
Новите демократи лъгаха хората, че видиш ли прехода към пазарна икономика щял да бъде кратък и след това по улиците ще потекат мед и масло.
Докато Желев си плямпаше за демокрация, то неговите съпартийци Филип Димитров, Иван Костов и други демократи от новоизлюпените подготвяха големия грабеж наречен приватизация.
Първото правителство на СДС за малко време, но завинаги ликвидира всичко, което беше построено от така ненавистния им режим на соца.
Стефан Стоянов, който беше областен управител на Пловдив прати барети срещу ТКЗС-то в Цалапица, защото хората там не искаха да им се ликвидира стопанството.
И така докато баламите викаха по мегдани и сокаци „Демокрация”, то политиците на новото време, които същите тези балами боготворяха започнаха ликвидацията на България и геноцида над нейния народ.

След като „демокрацията” изгря в своята зора, то какво се получи?
Наложиха ни т.нар. представителна демокрация, която не е нищо повече от една заблуда, че народа има някакво решаващо значение за каквото и да било.
Заменихме БКП с уж многопартиен модел, но в действителност новата политическа класа се оказа по-лоша от старата.
Политиците на прехода се оказаха също толкова несменяеми, колкото и тези преди него.

Последствията
След като демократите се развилняха се започна едно яко грабене, което няма аналог в историята ни.
Всички постижения, които са направени преди и по времето на соца бяха набързо ликвидирани.
Индустрия, селско стопанство, образование, здравеопазване, социална политика…
Страната се превърна в разграден двор, в който всеки, който има достатъчно наглост започна да прави каквото си поиска и без да се страхува, че може да му се потърси някаква отговорност.
Така се появиха първите мутренски, както им казвахме тогава „борчески” групировки.

понеделник, 13 август 2012 г.

Демократична Германия прати момче в затвора понеже било двойкаджия



На 1 февруари 2011 г. германски полицаи с овчарски кучета обграждат посред нощ кооперацията в град Гисен, в която живее семейство Насо. Фамилията са сирийски кюрди, които през 2001 г. се заселват в Гисен, Долна Саксония. Най-малкият им син тогава е само на 6 години.

10 години по-късно тийнейджърът Ануар Насо се е озовал в дома за нелегални бежанци в Бусманци. Зад гърба си има вече няколко престоя в затвори. Не говори български, нито арабски. Прекарал е съзнателната част от живота си в Германия, където са всичките му близки, приятелите, съучениците му. В Бусманци живее от началото на годината под ключ.

Чака да освободят баща му Бадир Насо от Централния софийски затвор, където 62-годишният мъж излежава десетмесечна присъда за нелегално влизане в България. Ануар го вижда веднъж на две седмици. И двамата не знаят какво ще се случи с тях след освобождаването на Бадир. Връщане в Сирия, където бушуват кръвопролитни размирици и кюрдите са подложени на преследвания, е немислимо.

Германия обаче ги е екстрадирала. Според споразумението от Дъблин, уреждащо статута на заловени нелегални бежанци, двамата трябва да прекарат остатъка от живота си в България. Абсурдно за хора, които не говорят езика, не познават никого в страната и нямат дори елементарни познания за живота в нея. На всичко отгоре Ануар е ученик, но тъй като не знае български, едва ли би успял да завърши средно образование.

А само допреди 17 месеца животът на Ануар е като на всяко 15-годишно момче. Ходи на училище, виси във Фейсбук. Именно в социалната мрежа прави една на пръв поглед типично момчешка грешка, която обръща живота му наопаки. В профила си пише, че е на 19 години. “По-големите момчета вземат по-готините момичета” е обяснението му. То обаче не е достатъчно за имиграционните служби в родния му Гисен. За тях това е доказателство, че възрастта в паспорта му е фалшива и е пълнолетен. Т.е. може да бъде разделен от родителите си.