понеделник, 24 юни 2013 г.

Timeo Danaos et dona ferentes*, или защо е твърде хубаво, за да е истина

Родната полиция ни пази… докато не й наредят друго


В текущата ситуация в България старогръцката поговорка вероятно трябва да бъде разчетена като „Страхувай се от полицията и медиите, дори когато подкрепят протестите”. Наистина, вече втора седмица наблюдаваме чудеса – милиционерите можели да си вършат работата както се предполага, да отделят очевидните провокатори и да не дразнят излишно протестиращите; Медии като БТВ, които през цялото си съществуване са неглижирали и дискредитирали протестите срещу властта, сега се надпреварват да венцехвалят бунта срещу статуквото… На протеста млади девойки позират за снимка с плакати „Полицията е с нас, преговаряме с армията”, а по телевизора някакъв полицейски шеф благодари на участниците в най-културните протести от зората на демокрацията…

Всичко е цветя и рози, и сякаш са простени всички стари прегрешения на институции, доказали във времето своята съпричастност към интереси, различни от обществените. Хората, които не ходят по протести само при хубаво време обаче си спомнят и различна картинка. Например как при съвършено мирните студентски протести в края на 2008 г. празния парламент бе пазен от плътен троен кордон навъсени милиционери. Или как на януарския протест през 2009 г. блюстителите на реда търпяха с усмивка часове наред провокациите на една шепа лумпени, след което по команда изпонабиха и арестуваха стотици невинни хора. Идентичен сценарий бе използван и по време на февруарските протести. Който пък е посещавал по-малобройни активистки мероприятия знае как щатния фотограф на МВР нагло си навира камерата в лицето ти, за да попълни архива на политически несигурните лица, а редовите копои хич не се притесняват да ти лепнат някоя псувня. Изобщо – кучето пазач на властта може и да си смени жилетката, но нрава – едва ли. Докато с едната ръка приема подарената му бутилка минерална вода, с другата се държи за палката и чака заповед…

Не по-малко двуяка е ситуацията с медиите. Докато за вестниците и телевизията на Пеевски-Василев протестиращите са ако не несъществуващи, то поне малобройни и платени, то за останалите медии протестиращия е красив, млад, образован, оригинален, в крак с времето, плаща си сметките, защото е от средната класа, бунтува се за идеи, а не за битовизми, и винаги има възможност без проблем да се реализира на Запад. Едва ли е случайно, че тези клишета четкат самозаблудите на средностатистическия „десен” избирател.

Вода в същата мелница налива и изваждането от протестните архиви на лозунги като „червени боклуци” и „кой не скача е червен”. Така де – колко от хората, срещу които е протеста, могат да минат за „червени”? Бившият седесар Орешарски, бащата на плоския данък? Членовете на либералния интернационал ДПС? Видният капиталист-предприемач Пеевски (и неговата майка също)? Ако това нечистоплътно съешение трябва да се трябва да се определи цветово, единственото подходящо название е лайняното – като сините нюанси не са много по-малко от червените.

Някои от протестиращите се подадоха на ласкателствата на медиите и си повярваха, че са представители на по-висша класа хора. Не само забравиха жертвите на февруарските бунтове, а ги и презряха като получовеци, борещи се против европейската интеграция на страната. Формата на протеста започна да измества съдържанието му и да го превръща в лятна мода, в състезание за най-остроумен плакат или постинг във фейсбук.

Превръщането на протеста във вечерна фиеста обаче съвсем не е способно да притесни правителството и стоящите зад него сили. Виж, кукловодите, които са свели нареждане до подопечните им медии да отразяват позитивно протестите, може би започват да се разочароват. Много е показателно как БТВ използва всяка възможност, за да внушава напрежение. Подхвърлянето на няколко бутилки пред централата на „Атака” например стана повод за няколко извънредни включвания, при които водещите с треперещ глас ни съобщаваха, че протестите са ескалирали. Същото се повтори при счупването на едно стъкло на централата на БСП.

Не е нужно някакво конспиративно мислене, за да си даде човек сметка, че просто хората, които дърпат конците в тези медии, също имат интерес от предсрочни избори. Цивилизованото отношение на МВР също може да бъде интерпретирано в този смисъл. Най-лесното обяснение са запазените позиции на ГЕРБ – може и да е нещо по-сложно и различно, но всъщност няма значение – при всички положения става въпрос точно за такива порочни зависимости, които изкараха хората на улиците. Днес може и да са в наша полза, но какво ще стане утре?

Разбира се, протестиращия българин безспорно поумнява. Преди години изобщо нямаше да има реакция при назначаването на баш бандит за ръководител на ДС(2). Само преди половин година успяха да окипазят протестите просто като спонсорираха няколко идиота с мегафони. Днес опитите за обяздване на протеста и подмяна на смисъла му се налага да минават през доста по-подмолна и фина обработка, в която е впрегнат огромен медиен ресурс и доста изявени интелектуалци. Така че не спирате да протестирате, но не забравяйте – следващия път, когато народа се разбунтува срещу олигархията, вероятно няма да срещне такава благосклонност – нито от атмосферните условия, нито от полицията, а още по-малко от медиите.

* Бойте се от данайците, дори когато носят подаръци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар