Хосе Мигел Беняран Орденяна

Хосе Мигел Беняран Орденяна, известен като Аргала, е баски революционер-антифранкист, една от ключовите фигури на ЕТА, участник в убийството на франкисткия премиер-министър Луис Кареро Бланко.

Роден е на 7 март 1949 г. в бедно работническо семейство в Аригориага. Докато ходи на училище разглежда Примо де Ривера като национален герой, а “червените” така, както са описани в учебниците: “сбирщина атеисти, изнасилвачи, убийци и врагове на Франко”. Това поражда конфликтна ситуация у дома, защото бащата на Беняран е бил не само баски патриот, но и положително се отнася към СССР и комунизма. Тъй като всички роднини говорят помежду си на баски език, а техните деца - приятелите на Хосе Мигел - започват работа от ранна възраст, Беняран започва да се интересува от баските въпроси. Той се опитва да направи нещо за бедните и болните, присъединявайки се към католическата благотворителна организация Legión de María. В началото на 1960-те години става свидетел на конфликти между работниците и работодателите и се противопоставя на тези прояви от страна на държавата. През този период се запознава с марксистката теория.

Заедно с други млади баски се присъединява към ЕТА. През 1968 г. в резултат на арести и преследвания е принуден да напусне родното си място и да се премести в Оняте. След това отива във френската част на Страната на баските, където взима активно участие в плановете за развитие на организацията.

През 1973 г. е в нелегално положение в Мадрид. Подготвя и организира убийството на неофранкиста премиер-министър Луис Кареро Бланко заради продължаването на репресивната политика на Франко по отношение на работниците и етническите малцинства.

Беняран отново отива във френската част на Страната на баските, където работи по реорганизацията на ЕТА, използвайки марксистки анализ и проучвайки различни аспекти от разпада на франкисткия режим, както и перспективите за бъдещите социални и политически промени. Вътрешните разногласия в организацията довеждат до разкол между съратниците. Създава се легална партия, а останалите продължават въоръжената борба. Аргала ръководи последните.

През октомври 1976 г., депортиран на остров Йо, Беняран се жени и при връщането си на континенталната част се остановява в Англе. На 21 декември 1978 г. умира от взрив на бомба, поставена в колата му от членове на “ескадрони на смъртта”.

През 2003 г. испанският вестник El Mundo публикува интервю с испански пенсиониран военен, който се крие под псевдонима Леонидас. Според интервюто, Хосе Беняран е убит от група испански крайнодесни “ескадрони на смъртта”, която включва трима морски офицери, един военен от ВВС, трима армейски офицери, един полицай и един цивилен, подпомагани от испанското разузнаване, бившият френски ОАСовец Жан-Пиер Шери и италианският неофашист Марио Ричи.