Демократична Германия прати момче в затвора понеже било двойкаджия

На 1 февруари 2011 г. германски полицаи с овчарски кучета обграждат посред нощ кооперацията в град Гисен, в която живее семейство Насо. Фамилията са сирийски кюрди, които през 2001 г. се заселват в Гисен, Долна Саксония. Най-малкият им син тогава е само на 6 години.

10 години по-късно тийнейджърът Ануар Насо се е озовал в дома за нелегални бежанци в Бусманци. Зад гърба си има вече няколко престоя в затвори. Не говори български, нито арабски. Прекарал е съзнателната част от живота си в Германия, където са всичките му близки, приятелите, съучениците му. В Бусманци живее от началото на годината под ключ.

Чака да освободят баща му Бадир Насо от Централния софийски затвор, където 62-годишният мъж излежава десетмесечна присъда за нелегално влизане в България. Ануар го вижда веднъж на две седмици. И двамата не знаят какво ще се случи с тях след освобождаването на Бадир. Връщане в Сирия, където бушуват кръвопролитни размирици и кюрдите са подложени на преследвания, е немислимо.

Германия обаче ги е екстрадирала. Според споразумението от Дъблин, уреждащо статута на заловени нелегални бежанци, двамата трябва да прекарат остатъка от живота си в България. Абсурдно за хора, които не говорят езика, не познават никого в страната и нямат дори елементарни познания за живота в нея. На всичко отгоре Ануар е ученик, но тъй като не знае български, едва ли би успял да завърши средно образование.

А само допреди 17 месеца животът на Ануар е като на всяко 15-годишно момче. Ходи на училище, виси във Фейсбук. Именно в социалната мрежа прави една на пръв поглед типично момчешка грешка, която обръща живота му наопаки. В профила си пише, че е на 19 години. “По-големите момчета вземат по-готините момичета” е обяснението му. То обаче не е достатъчно за имиграционните служби в родния му Гисен. За тях това е доказателство, че възрастта в паспорта му е фалшива и е пълнолетен. Т.е. може да бъде разделен от родителите си.

През нощта на 1 февруари 2011 г. полиция извежда от дома фамилия Насо със заповед да бъде екстрадирана незабавно в Сирия. Правото им на престой в Германия е изтекло. Засегнати от тази акция са 62-годишният Бадир, 60-годишната му съпруга Баше Хасо и 15-годишният Ануар. Порасналите им синове живеят отделно и са получили разрешение да живеят в Германия.

Тримата са отведени да чакат първия полет за Дамаск. По пътя болната от диабет Баше припада и я отвеждат в болница. Не чакат да се свести, за да изпрати детето и съпруга си, а директно товарят мъжете на самолета. В къщата им напразно ги чака дъщерята Шанас. Тя е на 18 г., но имиграционните служби са дали положителна прогноза за способността й да се интегрира в германското общество.

Още същата нощ адвокатите на семейството успяват да оставят болната Баше в Германия, след като властите внезапно се съгласяват, че в Сирия за нея има риск от затвор и измъчване.

Признанието им се оказва вярно. С кацането си на летището в Дамаск Бадир и Ануар са  арестувани и отведени в затвор. Разпитват ги, подлагат ги на нечовешки унижения. Още първата нощ там Ануар е пребит от съкилийниците си, без дори да знае защо. Той не ги разбира.

Правозащитници и адвокати в Германия подават сигнал до министерството на вътрешните работи на Долна Саксония, но оттам чуват само: “Това е нормална процедура за установяване на самоличността им!” За Бадир тази нормална процедура трае 13 дни, а за сина му – повече от месец.

Междувременно в Германия семейството на Ануар организира масови протести. Сирийци, кюрди, правозащитници и леви политици настояват управляващите да се намесят и да ги върнат незабавно в Германия. От протестите няма никакъв резултат. Даже напротив, МВР на Долна Саксония обяснява, че не вярва Ануар да е способен да се интегрира някога в германското общество. Причината е телефонен разговор с директора на училището на Ануар, в който станало ясно, че момчето има доста двойки.

Нескопосаното обяснение привлича вниманието и на медиите в Германия. От няколко месеца те пишат огромни статии за Ануар, изхвърлен от страната, която смята за родна, заради лош успех! “Всъщност Ануар има шестици по изкуство, спорт, пеене и среден успех по немски.

Но по география има двойка. Сега е в България и е възможно даже да не знае къде е тази страна”,  пише в. “Зюддойче цайтунг”.

По това време в Близкия изток започва големият хаос. Сирия бавно се придвижва към гражданска война. Германия преустановява екстрадициите си за този регион от май 2011 г. Изгонването на Ануар е последното.

Веднага след като момчето е освободено от затвора, двамата с баща му решават да избягат от Сирия, тъй като не вярват, че ще останат дълго време живи и на свобода. Преминават Турция и влизат в България. Започва неколкомесечна одисея. Залавят ги доста бързо при опита им да продължат нататък. След 4-месечен арест ги освобождават, но двамата отново опитват да напуснат България, този път през Румъния. Каналджия им е осигурил фалшиви документи. Разкриват ги още при първата проверка.

Пак попадат в български затвор. След напускането му следва трети опит – през Гърция. Оттам било по-лесно, им казват помагачи. Но пак ги арестуват. На българските власти им е писнало от тези нескончаеми опити и осъждат Бадир на 10 месеца затвор. Ануар е непълнолетен и не подлежи на наказание. Тъй като няма кой да се грижи за него, го настаняват в дома в Бусманци. Получава 41 евро на месец, с които трябва да се храни.

Не би успял, ако не са пратките от семейството му в Германия. Въпреки това се храни основно с картофи и ориз. За месо средствата не стигат. Братята му зареждат картата на джиесема му редовно, за да поддържат контакт. Навършва 17 г. у нас. От грижи майка му се е разболяла още по-тежко.

източник: 24chasa.bg