Автономисти

Гръмко название, което много хора са чували, използвали, но не много хора знаят какво представлява това движение и какви са неговите цели. В тази статия ще научите за произхода на това движение/този термин, за еволюционните идеи, за историята, а дори и за разкола в него и причините за това. Движението винаги е било много колоритно, защото в него могат да се срещнат различни политически групировки. Следователно, това движение може да се оцени като хетерогенно, защото няма единна идея.

Автономисти (от др. гръц.: αὐτός — («сам») и νόμος — («закон»)) или в наше време автономни групи се наричат участниците в определени независими ляворадикални движения.

Автономните групи се организират в така наречените affinity groups. Комуникацията между тях не е много силна. Автономията се стреми да създаде независимост от съществуващия държавен строй, създавайки свое собствено свободно пространство. В по-голямата си част автономистите следват антиавторитарни, социално-революционни и близки към анархизма идеали.

Органите за държавна сигурност на Германия, Австрия и Швейцария класифицират автономното движение като лявоекстремистко.

Произход на името

В Италия по времето на работническата съпротива през 1968/1969 г. едно социално движение играе особено голяма роля. Това е «Autonomia Operaia» - «Работническаавтономия». За демонстрациите на това движение били характерни стълкновенията с полицията. В допълнение, членовете на движението са извършвали актове на саботаж във фабрики. В неговите редици не е имало само работници и студенти, но и бездомни и безработни. То се е различавало от Комунистическата партия на Италия и профсъюзите, разработвайки своя собствена теория, операизъм, един от основните елементи на автономията.

Операисти

В края на 70-те години операизмът губи своето значение, но схващането за автономия като независима политическа борба, независима от профсъюзи и партии, спонтанно движение, което отхвърля организацията и ръководството, разпространявайки автономно самоопределение, излиза извън рамките на Италия.

Въпреки това, в немскоговорящите страни, концепцията и практическата страна на операизма, който разчита на работническото движение, играят особено малка роля.

История на автономистите във ФРГ

Автономистите започват своето начало в извънпарламентарната опозиция по време на студентските движения през 60-те години. «Новите леви», т. нар. движение „Spontis“ и акциите „Spa guerilla“ се извършват, например, от членове на Комуна 1 в Западен Берлин, които са оказали най-голямо влияние върху принципите и методите на действия на немските автономисти.

През 70-те години се е смятало, че автономистите подкрепят леви терористични групи като Фракция Червена Армия (RAF), Движение 2 юни и особено Революционни клетки. В действителност, в мрежата на Революционни клетки е имало фракция (най-вече в Западен Берлин), която се е причислявала към социалната революция, а членовете им към автономистите.

Първите акции, в които вземат участие групировките, наричащи се автономни, се провеждат в по-големите градове в Северна ФРГ и в Западен Берлин в началото на 80-те години. През лятото на 1980 година в Берлин се състои първото събиране на автономисти. 6 май 1980 г. се явява важен ден в историята на движението и следователно тази дата се счита от някои като датата на неговото основаване: в Бремен на стадион Везерщадион се състои военна клетва, което е предпоставка за масови протести. Хиляди противници на милитаризма - много от тях са организирани във въоръжени групи - влизат в конфронтация с огромно количество присъстваща полиция.

В периода 70-90-те години, а дори и в наши дни, автономни групировки често вземат участие в демонстрации на нови социални движения, като например Пацифисткото движение и Движението против атомната енергия. През 1981 г. автономисти вземат активно участие срещу атомната станция «Брокдорф», съоръженията за преработка на отработено ядрено гориво във Вакерсдорф до 1986 г., стройтелството на Западния терминал на Франкфурт-на-Майн през 80-те години. В днешно време, много автономисти участват в действия за предотвратяване на превоза на ядрени отпадъци от френския Ла Хага да немското хранилище Горлебен.

В зависимост от целите и съдържанията на акциите автономистите могат да бъдат посрещнати добре или не добре от организаторите на акциите. Често, обаче, те самите са автономисти. Причина за спорни отношения между автономистите и участници в други социални движения се явява агресивното поведение на някои автономисти, т. е. тяхната готовност да прибегнат до насилие, например, мятане на камъни, влизане в борба с противници и полицаи.

За да не бъдат разпознати, членовете на автономни групи се появяват на демонстрации само в групи и винаги изграждат т. нар. черен блок. Този термин влиза в употреба от прокуратурата на Франкфурт-на-Майн през 1981 г. Нейното искане е било автономистите да бъдат съдени заради участието им в терористичната групировка, наречена «Черен блок». Единните дрехи и придвижването в редици в блока са взети като мярка на закрила от органите на реда. До този момент на демонстрациите са били забранени шлемовете, щитовете, защитните очила и респираторите, бивайки класифицирани от законодателните органи като пасивно въоръжаване. Не само, че е по-трудно да се идентифицират участниците, но и задържането им става по-сложно поради участието в черен блок. През 1985 г. законът за събиранията се променя.

Днес автономистите участват в акции главно на скуотъри (например, блокиране на улица Хафенщрасе в Хамбург), антифашисти (антифашистки групи, извършващи действия срещу крейнодесни групировки), а дори и на антирасистки движения, като например, в акции за солидарност с имигрантите под лозунга «няма нелегални хора».

Разделение/Дебати относно антисемитизма

От самото си основаване автономистите са смесица от различни радикални фракции, които не принадлежат към левицата в парламента. В зависимост от региона и времето в движението доминира едно или друго направление. По едно време голямо влияние имат групировките, склонни към анархо-синдикализма, в друго време - антиимпериалисти близки към Фракция Червена Армия. Автономното движение винаги е било много колоритно, но и двете страни след продължителни спорове стигат до компромис.

Двата противоположни лагера често се наричат «Антинемци» и «Антиимпериалисти». Разделението е в резултат на дебатите по въпроса за антисемитизма сред левите, позициите за близкоизточния конфликт и оценките на войната в Ирак. И двете страни са твърди в своите позиции и често се стига до сблъсъци между тях.

Антинемци (антидойч) встъпват за Израел (т. е. подкрепят политиката на геноцид над палестинците)

«Антинемският» лагер е солидарен с Израел и подкрепя политиката на САЩ в Близкия изток. Тази гледна точка има своите корени в критиките на ислямския фундаментализъм и дейностите на терористите-самоубийци. Този лагер основно встъпва за геноцид над палестинците от тоталитарните държави Израел и САЩ, които воюват за ресурси и геополитически интереси, «подкрепяйки демокрацията». Това буржоазно течение не може да се стреми да бъде «революционно», не може да претендира за такова. Между другото, в Палестина няма само ислямски фундаменталисти, но и разнообразни леви въоръжени групи, така както и в Израел, които подкрепят разбиването на израелската държава.

«Антиимпериалистите» считат политиките на Израел и САЩ от идеологическа гледна точка за империалистични и престъпни. Следователно, те симпатизират на «освободителната борба на палестинския народ срещу държавата на Израел».

Повечето антиимпериалисти не считат себе си за автономисти. Основната теза на тяхната идеология е експлоатацията от страна на икономически развитите страни върху страните в Южна Америка, Африка и Азия, където страните се използват за нарастване на капитала. По този начин, капитализмът получава геополитическо значение: дори и най-бедните жители на икономически развитите страни се възползват от експлоатацията на тези три континента и следователно в развитите страни не съществува истински пролетариат, материално заинтересован в социалната революция. Ето защо задачата на революционерите в развитите страни се свежда до подкрепата на движенията за независимост и социалистическите режими, както и препятстване на развитието на военната промишленост в развитите страни чрез саботажи или интервенции, участвайки в политически движения. Класовата борба се свежда до повече или по-малко въоръжена конфронтация, проявявайки някаква идеологическа близост до Фракция Червена Армия, която е набирала в своите редици новобранци от антиимпериалистичните кръгове, макар че не всички антиимпериалисти са симпатизирали на RAF (която е далеч от либертарните доктрини). Автономистите вярват в революционна промяна в развитите страни, наричайки себе си социални революционери. Позицията на антинемците частично се прехвърля и върху антинационалистите, които отричат националната принадлежност като придаване на национален характер на социални проблеми в обществото и в отличие от антинемците не свързват немския антиционизъм с положителна оценка на политиката на САЩ. Сред автономистите има представители и на двете течения. Например, антинемски и антинационални дискусии оказват голямо влияние върху списание «Konkret» и вестник «Jungle World».

Групи автономисти, които са ориентирани към анархизма и анархо-синдикализма, отхвърлят използването на национални знамена като израз на солидарност с нации и/или национални движения за независимост, тъй като господството и потисничеството са неразделна част от субекта «нация» (нацията се подразбира като изкуствено-създадена държавна конструкция от различни етноси и трябва да се отбележи, че голяма част от това течение не се идентифицира с някакъв народ). Сред автономистите може би има най-много представители на това течение, което се разграничава от антиимпериалистите и антинемците. По принцип такава позиция (отказ от използване на национални знамена, подкрепата на някои държави и национално-освободителни движения) се явява най-последователната и социално-революционна, доколкото може да се съди според наличната информация. Не е известно какво е количественото преимущество на тази фракция от автономисти, както и техните по-подробни възгледи.

Теория и съдържание

В автономните кръгове най-дискутирани теми са тези за самоопределение, самоорганизация и въоръжение, както и тези за практическата и теоретичната страна на действията, пропагандата, политизираното общество. Целите на автономното движение биха били невъзможни, ако акциите и пропагандата не се отнасяха към методиката, а политизираността към дидактиката.

Автономистите не е възможно да бъдат напълно независими. Животът на всеки по някакъв начин зависи от много обстоятелства, които, разбира се, са нормални за човека като социално същество. Тук обаче възниква въпроса: как тези отношения могат да бъдат сведени до минимум, за да може човек да взима решения в своя живот самостоятелно. Затова въоръжените автономни групи водят своята борба чрез палежи, бомбени атентати.

Целите за нападения са секс-магазини, организатори на секс туризъм, Службата за имигрантите, в която се събират неонацисти, както и някои предприятия, които експлоатират своите работници и/или природата.

Към теоретичната основа автономистите отнасят т. нар. „tripleoppression“ (расизъм, сексизъм, класизъм - от книгата на Клаус Виман «Три в едно»). Тази гледна точка замества класическите тези на социалистите и комунистите, в които капитализма е основният проблем (конфлик между обществената собственост и частната собственост на продуктите), докато други форми на експлоатация и потисничество, като например расизъм и сексизъм играят много малка роля (ние смятаме, че повечето от тези форми на дискриминация пряко зависят от съществуващата икономическа база, а борбата срещу тази база проследява «борба в името на борбата», често води до търсене на врагове вътре в движението, където се среща различна дискриминация). Получава се така, че човек е част от тези три форми на насилие, които се проявяват в различна степен, в зависимост от ситуацията.

Субкултурно влияние

В началото на 80-те години развиващото се пънк движение контрира със своя начин на живот комерсиалната рок и поп музика, както и общоприетата мода и начин на живот. Пънк движението има голямо културно влияние върху младите автономисти, но интересите на пънкарите и «автоматистите» - така пънкарите наричат автономистите - се различават, което води до конфликт.

Рационалните леви теории свързани с «подривно-луд» хумор са въплатени в организации като «Spontiliste», срещат се и в студентските парламенти под имената „Die Rebellen vom Liang Shiang Po“, LOLA (Списък без преувеличени твърдения) и WAHL-Liste (Понастоящем алтернативен списък на университетите). В допълнение, често автономистите обсъждат въпроса за вегетарианството. Движението е силно разделено по въпроса са въоръжаването. Едни считат, че «черният блок» е истинска форма на автономна демонстрация, докато други го смятат за безсмислен и извършват нови форми на акции като Pink and Silver - комбиниране на комични и дори музикални елементи.           

Списък с литeратура

До 98-ма година в Германия са доработени собствени политико-икономически и теоретически основи и подходи, основани на трудовете на изследователи като Карл Хайнц Рот, Гьоц Али и Сузане Хайм. Техните алтернативни възгледи са публикувани в трудовете: «Основи на новия антиимпериализъм», «Новата автономност», както и в труда на Детлеф Хартман «Да бъде саботаж». Именно тези представители на автономното интелектуално крило виждат себе си като наследници на операизма.

Autonomie-Kongress der Undogmatischen Linken Bewegungen. Standpunkte, Provokationen, Thesen, Unrast-Verlag, Münster 2001, ISBN 3-928300-59-8

Bernd Drücke: Zwischen Schreibtisch und Straßenschlacht? Anarchismus und libertäre Presse in Ost- und Westdeutschland, Klemm & Oelschläger, Ulm 1998, ISBN 3-932577-05-1 (zugl. Universität Münster Dissertation 1997)

Robert Foltin: Soziale Bewegungen in Österreich: Die Autonomen. Edition Grundrisse, Wien 2004, ISBN 3-9501925-0-6 Online verfügbar

 Geronimo: Feuer und Flamme, ID-Archiv, Berlin

1 – Zur Geschichte der Autonomen, 2002, ISBN 3-89408-004-3 (Mit umfangreicher Literaturliste) Komplett als PDF

2 – Kritiken, Reflexionen und Anmerkungen zur Lage der Autonomen, 2002, ISBN 3-89408-015-9 hier Komplett als PDF

Geronimo: Glut & Asche. Reflexionen zur Politik der autonomen Bewegung, Unrast-Verlag, Münster 1997, ISBN 3-928300-63-6

 AG Grauwacke: Autonome in Bewegung . In den ersten 23 Jahren, Assoziation A, Berlin 2003, ISBN 3-935936-13-3

Almut Gross, Thomas Schultze: Die Autonomen. Ursprünge, Entwicklung und Profil der Autonomen, Konkret-Literatur-Verlag, Hamburg 1997, ISBN 3-89458-154-9

Sebastian Haunss: Identität in Bewegung? Prozesse kollektiver Identität bei den Autonomen und in der Schwulenbewegung, Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden 2004, ISBN 3-8100-4150-5 (zugl Universität, Bremen Dissertation 2003)

Sebastian Haunss: Antiimperialismus und Autonomie – Linksradikalismus seit der Studentenbewegung, in: R. Roth and D. Rucht (hg.): Die Sozialen Bewegungen in Deutschland seit 1945. Ein Handbuch, Frankfurt/Main: Campus Verlag, 2008, S. 447-473

Bernd Langer: Kunst als Widerstand. Plakate, Ölbilder, Aktionen, Texte der Initiative Kunst und Kampf, Pahl-Rugenstein, Bonn 1997, ISBN 3-89144-240-8

Tomas Lecorte: Wir tanzen bis zum Ende. Die Geschichte eines Autonomen., Vlg. Am Galgenberg, H 1992, ISBN 3-870581-13-1, Online-Ausgabe

Jan Schwarzmeier: Die Autonomen zwischen Subkultur und sozialer Bewegung , BoD, Norderstedt 2001, ISBN 3-8311-1098-0

 Ingrid Strobl u.a.: Drei zu Eins, ID-Archiv, Berlin 1993, ISBN 3-89408-029-9 Online-Ausgabe

Източник: libfront.org