Ирландска националноосвободителна армия (Irish National Liberation Army)

Ирландската национална освободителна армия (INLA) е създадена на 10 декември 1974 г. и е активна до август 1998 г. Повечето от първоначалните участници на движението идват от Sinn Fein и (Р)IRA. ИНОА, която първоначално използва името Народна освободителна армия (PLA), също използва и други имена за прикритие, включително Народна републиканска армия (PRA), е радикална революционна група, бореща се за премахването на британските войски от Северна Ирландия и обединение с Ирландия. Целта на ИНОА е да направи от 32-те области на Ирландия социалистическа република. Организацията е била въоръжено крило на Ирландската републиканска социалистическа партия.

Дейност

Признавайки, че националното освобождение и социализмът не могат да се постигнат чрез военна победа на партизанските сили в национална кампания за освобождение, Ирландската републиканска социалистическа партия защитава правото на революционните сили да използват партизански тактики, когато те са полезни за постигането на целите. Партията също признава, че не съществува никакъв парламентарен път към социализма и не участва в избори, но е готова да използва парламентарна политика и има щаб като средство за пропаганда, и там където е възможно, помага на работническата класа да се самоорганизира, за да постигне непосредствените цели.

Ирландската републиканска социалистическа партия обвинява (Р)IRA в убийството на Шеймъс Костел, първият председател на партията, през 1977 г. Няколко активисти на Ирландската републиканска социалистическа партия са убити през 1980 г. в хода на специална операция, извършена от британските спецслужби SAS (“Special Air Servises”), действащи под прикритието на нелегални лоялистки групи.

Партията подкрепя гладната стачка на арестуваните републиканци в края на 70-те и началото на 80-те години. Някои от жертвите на гладната стачка са доброволци от ИНОА (Патси О'Хара, Кевин Линч, Майкъл Дивайн).

През 1980-те години ИНОА продължава да атакува британските окупационни сили в шестте графства, както и да извършва военни акции, които характеризират нейната политическа линия, като например: бомбандиране на радарната станция Маунт Габриел близо до Корк, Ирландия и убийството на членове на въоръжени лоялистки групировки (например, Джон МакКийг от организацията Red Hand Commando).

През 1987 г. някои бивши членове на ИНОА, по-рано осъждани за престъпления, нападат ИНОА. Нападателите се наричат Освободителна организация на ирландския народ. Убиват началника на снабдяването и офицер от личния състав на ИНОА. Впоследствие ООИН прекратява съществуването си.

През август 1994 г. ИНОА подкрепя политиката на "отказ от първия удар" и спира атакуващите военни действия, но продължава да отговаря на военните акции на RUC (Royal Ulster Constabulary - Кралска полиция на Ълстър).

С постигането на Good Friday Agreement ИНОА престава да подкрепя политиката на "отказ от първия удар". На 27 декември 1997 г. е убит Били Райт, лидер на лоялистката терористична организация LVF (Loyalist Volunteer Forces – Лоялистки доброволчески сили), който се намира в затвора под строг режим. Убит е от трима затворници от ИНОА. Вечерта на същия ден започват безредици в Портадаун и други градове, по време на които лоялистки банди горят автомобили и атакуват полицията с коктейли Молотов. В отмъщение за убийството на Райт трима мъже откриват огън на 28 декември пред хотел Гленганън и убиват 45-годишния Шеймъс Дилън, бивш член на ИРА. Трима други са ранени, включително 14-годишно момче. LVF поема отговорност за нападението и за последващата атака в новогодишната нощ, когато в бар в Северен Белфаст е смъртоносно ранен Еди Трийнър (31 години).

Численост

Няколко десетки участници плюс няколко стотин симпатизанти.

Места на действие

Северна Ирландия, Република Ирландия, Великобритания и Европа.

Външна помощ

Получават подкрепа от няколко различни групи и различни страни. Участниците се подготвят и получават оръжие от Либия и Организацията за освобождение на Палестина. Също са заподозрени в получаването на парични средства и въоръжение от симпатизиращи на организацията хора от Съединените щати. Стилът на провеждане на операции е сходен с този на баската групировка ЕТА.